На
11 януари 1921 г. България получава помощ от Германия в размер на 1.5
млн. златни марки в знак на благодарност за участието й в Първата
световна война на страната на Централните сили.
Първата световна война е военен конфликт, продължил от 1914 до 1918
година. В него се включват повечето Велики сили, обединени в две
противостоящи коалиции - Антантата (Франция, Русия, Великобритания,
Сърбия и много други държави) и Централните сили (Германия,
Австро-Унгария, Османска империя и България). Над 70 млн. войници, от
които 60 млн. европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в
човешката история. Повече от 15 млн. души са убити, което прави Първата
световна война една от най-смъртоносните.
През 1917 г. Русия и Румъния са принудени да излязат от войната. Опитът
за решително германско настъпление на Западния фронт през 1918 г. е
спряно след намесата на Съединените американски щати. През следващите
месеци Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е
поставен на 11 ноември 1918 г. с подписаното от Германия примирие.
През 1918 г. войната приключва, победител е Антантата. След пробива при
Добро поле и победата при Дойран България, разчитайки на прокламираните
принципи на президента Уилсън за следвоенното устройство, сключва
Солунското примирие и излиза от войната. При края на войната България е
сред победените.
Принципите на президента Уилсън са игнорирани от
Британия и Франция и по силата на Ньойския мирен договор страната е
принудена да се откаже от част от териториите си - Южна Добруджа за
втори път е предадена на Румъния, а Беломорска Тракия (крайбрежието на
Егейско море между река Марица и река Места), като временен мандат - на
Съглашението, което впоследствие я дава на Гърция с ангажимента за
икономически излаз на България на Бяло море — ангажимент, който гърците
изпълняват.
На 18 януари 1919 г. в Огледалната зала на Версайския дворец се открива
конференция за подписването на мирни договори с победените държави. В
нея участват 27 държави. Делегации на победените и на РСФСР не се
допускат. Конференцията създава свои органи - Съвет на десетте, съставен
от държавните глави и министрите на външните работи на САЩ, Англия,
Франция, Италия, Япония, и Съвет на петте, които включва само
министрите. Основни проблеми на конференцията обаче се решават от т.нар.
голяма тройка - британският министър-председател Лойд Джордж, френският
му колега Жорж Клемансо и американският президент Удроу Уилсън.
Ньойският договор с България се сключва на 27 ноември 1919 г. (в сила от
1 юни 1920 г.). В резултат губим Южна Добруджа, която отива към
Румъния; Западните покрайнини и Струмишко взети от Сърбия; Беломорска
Тракия (около 8 700 кв. км) след автономен режим минава в ръцете към
Гърция.
Военните ограничения предвиждат: 20 хил. - доброволци в българската
армия, 10 хил. - за жандармерията, и 3 000 - за погранична стража. Освен
това България трябва да изплати 2.250 млн. златни франка в следващите
37 години.