 |
Коста Паница заедно със Захари Стоянов и
Димитър Ризов.
|
Коста Паница е един от главните поддръжници на княз Александър
Батенберг и един от главните организатори на контрапреврата. След
възкачването на княз Фердинанд I на българския престол, Паница обмисля
идея за организиране на заговор. На 21 януари 1890 година заговорът в
столичния гарнизон за убийството на княз Фердинад е разкрит, а негов
организатор е майор Коста Паница. Той е осъден от военния съд на смърт и
е екзекутиран на 16 юни.
Костадин Атанасов Паница е роден във Велико Търново. Обучава се в
Одеското военно училище в периода от 1875 г. до 1876 г. През 1876 година
участва като като куриер по време на Априлското въстание, но след
провала му емигрира в Румъния.
През 1876 г. е доброволец в Сръбско-турската война в отряда на
генерал-майор Черняев. Същата година на 21 октомври постъпва в армията
на Русия. Става част от опълчението на България при подготовката на
Руско-турската война. Опълченец е от VI-а дружина на III-а Опълченска
бригада. Участва в битките при Стара Загора и връх Шипка.
За военните си постижения е награден за храброст с войнишки кръст „Свети
Георги“. Повишен е в звание "прапорщик" (младши офицер). По-късно е
произведен в първо офицерско звание — подпоручик.
През 1878 г. Паница се среща с Любен Каравелов, Стефан Стамболов,
Драган Цанков, Марко Балабанов, капитан Райчо Николов, Георги и Никола
Живкови и други, докато служи в Българската войска и в Търново. Те
заедно основават комитет „Единство", чиято цел е да оказва помощ на
тракийските и македонските българи. Паница е член на комитета и след
избухването на Кресненско-Разложкото въстание е акредитиран да събира
пари, да набира доброволци и да търси начин за закупуване на оръжие.
След потушаването на Кресненско-Разложкото въстание през май 1879 г.
Паница служи във военната милиция на Източна Румелия. След като е
командирован в Русия, завършва Константиновското военно училище и
Петербургската военно-юридическа академия. През май 1884 г. се завръща в
Княжество България. Назначен е за военен прокурор в Русе и е произведен
в звание капитан.
Паница участва активно в Съединението на Княжество България и Източна
Румелия на 6 септември 1885 г. По време на Сръбско-българската война е
командир на Смолчанския партизански отряд, в който влизат стотици
доброволци от Македония.