1929 г. е проведен първият конкурс за „Най-красивата
българка”. Съревнованието било организирано от в. „Зора”, а победителка става
22-годишната Люба Йоцова от Враца.
За патрон на нашия конкурс е определен Домът на изкуствата,
а с организацията и всички разноски се нагърбва вестник "Зора" на
Данаил Крапчев. Така в първите дни на януари 1929 г. във вестника се появява
обява, че в края на месеца в Градското казино, най-голямата тогавашна зала в
София след Военния клуб, в което днес се помещава Софийска градска художествена
галерия, на грандиозен бал ще се избере най-красивата българка.
Настъпва голяма еуфория, започва трескава подготовка,
пресата ежедневно пише за предстоящото невиждано до този момент събитие.
Конкурсът обаче има и противници. Вестник "Женски
глас", орган на Българския женски съюз, публикува гневни статии и
коментари:
"След катастрофалната война, която разори материално и
морално почти целия свят,
необходими са наистина дела и начинания, които да
издигнат народите и нравствено, и икономически. Това особено се налага да стане
у нас, защото нашата родина е малка, бедна, онеправдана, ограбена и потисната
от репарационни задължения. Почти всички съсловия у нас днес изнемогват поради
крайно тежкото съществувание.....Чистотата на някогашното българско семейство се руши - разводи, морални падения на жени, злоупотреби на чиновници, самоубийства, убийства, обири и други злочинства постоянно увеличават своя брой. А заедно с това расте и мизерията, и се увеличава броя на безработните..... Посред тия тежки условия на съществувание в големи размери намалява раждаемостта, защото вече не само гражданката, но и селянката прибягва до изкуствено абортиране. Явно е, че ние бавно, но неизбежно вървим към израждане и сигурно ще се изродим, ако не намерим начини и средства за морално и материално издигане.
В момента на това тежко съществувание Париж ни кани да
участваме в състезание на красотата!!! Истина е, че няма човек, който да не
тачи хубавото, красивото. Трябва ли обаче да има състезание на хубави девойки и
жени, и то в Париж, дето ще се оцени не толкова естествената хубост, а
придобитата с изкуствени средства??.....
Днес, особено за нас българите, най-много се налага да
създадем бъдеща майка, която да бъде работлива, скромна и по външност, и по
душа, истинска помощница на мъжа, а не самостоятелна поклонница на модата и
натруфена кукла, която ще бяга и от домакинската, и от обществената
работа."
Изискванията към кандидатките били да са неомъжени госпожици
между 16 и 25-годишни, български поданички, стройни, с елегантна фигура,
красива глава с големи, изразителни очи, нежна усмивка, умни и скромни.
Близо 200 девойки изпращат свои снимки в редакцията на
вестник "Зора". В авторитетното жури са скулпторът Андрей Николов,
писателят Добри Немиров, оперната певица Констанца Кирова, проф. Асен Златаров,
художниците Стефан Иванов и Никола Маринов, Райко Алексиев и издателят Данаил
Крапчев. След оживени дискусии те избират по снимки само 8 кандидатки, но за да
е по-представителен изборът, са допуснати и други млади дами, които да се
изявят на живо и така участничките стават 32.
Настъпва дългоочакваният ден. Салонът на
казиното е препълнен, за настроението на гостите се грижат два оркестъра,
елегантни дами и господа разпалено обсъждат обстановката, тоалетите, коя ли ще
спечели. След известни разисквания журито определя за победителка 22-годишната
Люба Йоцова. На второ и трето място са съответно пловдивчанката Нора Трифонова
и Радка Станишева (от Кукуш).
При представянето на избраницата пред публиката, Андрей
Николов казва:
"Избирайки измежду най-красивите, оная, която ще има да
представлява красотата на българката на международния конкурс в Париж, ние не
можехме да изберем една красота открита, очебиюща, която всеки може да види, а
трябваше да предпочетем една красота прикрита, тиха, скромна, която най-добре
отговаря на нашия национален характер."
Списание "Светлина" коментира избора:
"Външният лик на девойката Люба Йоцова е всецяло и
изключително непритворен израз и откровение на една вътрешна същност -
отмерена, хармонична, изтънчена, естествена. А най-вече - красива.
Изразът на тази именно вътрешна природа на нашата хубавица е
който поразява и завладява окото, а може би и сърцето, на всеки познавач, на
всеки естет. С това рядко и ценно преимущество, тя е и ще бъде в състояние, при
едно обективно жури, да бие всяка, та дори и най-идеалната красота, ако тя би
била само външна, мъртва, бездушна, куклена, без всяко отношение към един
красив вътрешен мир."
Люба е от Враца, но живее в София. Потомка е на стар
възрожденски род. Баща ѝ е търговец. И тогава, подобно на днешните конкурси, се
появяват слухове, че титлата е купена от заможния баща.
 |
Участничките в първия конкурс Мис Европа през 1929 г.,
сред
които е и Мис България Люба Йоцова.
|
Еуфорията около първата мис България не стихва. Тя е
затрупана от подаръци, става рекламно лице на различни продукти. Придворната
парфюмерия "Папазов" създава одеколон "Люба", а цигарената
фабрика "Томасян" пуска на пазара цигарени кутии с нейна снимка.
Най-известните модистки по това време, Пелагия Видинска и Райна Ракарова,
изработват безплатно дрехите на Йоцова, както за ежедневието, така и тези, с
които трябва да се яви на големия конкурс в Париж - всички с подчертан
български стил.
Цяла София се струпва на гарата, за да изпрати българската
представителка на Мис Европа. Конкурсът във френската столица се състои на 7
февруари в Гранд Опера в присъствието на президента на Френската република
Гастон Думерг. Нашето момиче се състезава с още 17 претендентки. Победителка и
първа мис Европа става унгарката Ержибет Шимон.
Люба Йоцова получава покана за участие и на Мис Вселена в
Америка през същата година, но тя отказва. Връща се в България, където още цяла
година около нея се шуми, канена е навсякъде, аплодират я, искат ѝ автографи.
По-късно се омъжва за юриста Васил Веселинов, има щастлив брак, ражда две деца.
Умира през 1987 г. на 80 години.
Година след първия национален конкурс е избрана следващата
мис България. Този път организатор е списание "Кръгосвет".
Изискванията към кандидатките и мястото на събитието са същите. Различно е
журито - от предишната година в състава му влиза само Андрей Николов и е
допълнено от проф. Александър Балабанов, оперната певица Катя Спиридонова,
скулпторът Марио Марков, художниците Александър Божинов, Дечко Узунов и др.
Новата победителка е Кунка Чобанова от Плевен, на 21 години.
И тя като предшественичката си заминава за Париж, където на
5 февруари участва в Мис Европа 1930 г., заедно с още 18 конкурентки.
С титлата
се окичва представителката на съседна Гърция Алики Диплараку. Чобанова, както и
всички момичета от европейския конкурс, са поканени на световния през септември
в Рио де Жанейро, където да се състезават с американските избранички. Кунка
пристига в Бразилия, но си тръгва в навечерието на конкурса и така и не
участва. Според списание "Кръгосвет" тя се отказва, защото
междувременно се е сгодила. Годеникът ѝ Никола Недев е царски офицер, адвокат,
син на голямата българска актриса Златина Недева. След години той е обвинен в
заговор срещу държавата, осъден е на смърт и убит през 1953 г. Двамата с Кунка
имат една дъщеря. Чобанова-Недева умира през 1979 г.