Първи състав на Народния съд в София.
От ляво на дясно са
Стефан Манов и председателят Богдан Шулев. |
На 1 февруари 1945 г. от радиоапаратите се чува монотонен
глас, който чете имената и присъдите на Първи и Втори състав на т.нар. Народен
съд: смърт, смърт, смърт... Някои припадат. Никога вече няма да видят синовете,
съпрузите, бащите, братята си. Отказана им е дори утехата да се сбогуват с тях.
На 1 февруари 1945 г. Първи и Втори върховен състав на
Народния съд правят най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици в
Третата българска държава.
На смърт са осъдени 67 депутати от ХХV народно
събрание, трите правителства от януари 1941 г. до 3 септември 1944 г., начело с
министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23-ма
души). Смъртни присъди са произнесени и за тримата регенти на малолетния Симеон
ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан
Филов и ген. Никола Михов. Смърт е присъдена и на 9 секретари към двореца,
издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници.
Останалите депутати и министри получават различни срокове затвор.
"По време на Народния съд младежта настоява
за сурово наказание на фашистките престъпници", гласят
заглавията на вестниците.
|
Преди старта на процеса тримата регенти, премиерите и
началниците на Генералния щаб са откарани в СССР и там са разпитвани повече от
месец. Върнати са на 3 януари 1945 г.
Присъдите на т. нар. Народен съд се произнасят в името на
"Симеон Втори, цар на българите", тъй като все още действа
Търновската конституция. От друга страна тя обаче не позволява извънредни
съдилища, какъвто е Народният съд.
След 10 ноември 1989 г. са публикувани телеграмите на Георги
Димитров от Москва, които съдържат разпореждания до ЦК на Комунистическата
партия: "Никой не трябва да бъде оправдан" (21 декември 1944 г., на
руски език), както и "И никакви съображения за хуманност и милосърдие не
трябва да играят каквато и да е роля" (от януари 1945 г.).
Подсъдими от Плевен на път за заседателната зала в града.
|
От декември 1944 г. до април 1945 г. са организирани 135
масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от
задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е
неизвестна. Произнесени са 9155 присъди. Освен 2730-те осъдени на смърт, други
1305 души получават доживотен затвор.
Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2
февруари до запустяла яма в „Орландовци“, изровена от бомбардировките. На
близките не е разрешено да се срещнат с осъдените. Ямата е засипана със сгурия,
а по-късно превърната в бунище, за да не ходят близките на поклонение. През
1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният
съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните
представители, министрите, издателите и журналистите.