Датата,
която историята визира за Освобождението на Несебър от турско робство е
8 февруари 1878 г.Обявяването на акта на освобождението става без нито
един изстрел след като майор Колантаевски, начело на военна формация от
полуескадрон от 2-ри ескадрон на 13 Драгунски на Военния орден
полк завзема града по същия начин, както и ден преди това Поморие.
Информацията за събитието се съдържа в том 75 от Сборника с материали
за руско-турската война 1877-1878 на Балканския полуостров, чиято
поредица започва да излиза в Санкт Петербург през 1911 г. Всъщност,
става въпрос за документи, обнародвани от името на Военната комисия на
Руския генерален щаб.
Завземането на Черноморското крайбрежие,особено селищата с удобни
пристанища ,било от стратегическо значение за окончателното Oсвобождение
на България.Това е така, защото по този начин се предотвратява
евентуален десант на турската армия по левия фланг и в тила на руската
армия.По това време в Бургас и в останалите селища на региона вече
нямало официални представители
на турския султан. Последните 2 000 турски войници и 4 оръдия са били
натоварени на английски кораби и в края на декември 1877 отплaвали от
бургаското пристанище към Истанбул. Дългото изолиране на бургаската
територия от активни освободителни действия създало смут сред местното
население.
Това активирало и безчинствата на башибозушките и черкезки банди.На
масови кланета били подложени жителите на Карнобат и Българово. За да
защити българското население, щабът на ХI армейски корпус
сформирал летящ отряд
под командването на полковник Лермонтов. Той имал за задача да заеме
позиции в Бургаския залив и да спре нахлуващите от север през Дюлинския
проход черкези и дезертирали турски войници. На 4 февруари са освободени
Карнобат и Българово, на 5 февруари Айтос, на 6 февруари отрядът влиза в
Бургас.
Полковник Лермонтов влиза с първия отряд от 30-40 кавалеристи от ХIII
драгунски полк и е срещнат с хляб и сол и после отведен в църквата
“Св.Хач” за отслужване на благодарствен молебен.
Градските първенци тържествено предали на освободителя на
Бургас-полковник Лермонтов, ключовете от турските складове на
пристанището, където се съхранявали храни и въглища, по-късно
разпределени от новата управа за изхранването на населението. Същата
вечер под звуците на църковните камбани са посрещнати и останалите 2 000
руски воини от 24 дивизия на ХI армейски корпус. Почивката била кратка,
защото пристигнали тревожни
вести за черкезки нападения
срещу Несебър и Поморие, а само половин час след тържественото посрещане
полковник Лермонтов получил съобщение за поява на турски броненосец в
Бургаския залив и опасност от евентуален турски десант.
Междувременно в щаба на ХІ армейски корпус в Карнобат на 1 февруари
постъпва донесение от дозора на Бургуджийския отряд, че в Месемврия
местните българи обезоръжили целия турски гарнизон и пленили 3 оръдия,
като за защита на населението от нападения на черкези и башибузуци е
организирана самоотбрана. Обстановката обаче остава несигурна, оставала и
опасността от турски набези. Тази опасност била предотвратена,след като
от Бургас бил изпратен един полуескадрон, който на 7 февруари под
командването на майор Колантаевски
освобождава Поморие, а на 8 февруари и Несебър.