На 21 април 1918 г. по време на въздушен бой загива германският „червен барон” Манфред фон Рихтхофен. Куршум попада в областта на сърцето му, но въпреки това той успява да приземи самолета в една нива. Умира две минути, след като е намерен от австралийски пехотинци.
Барон Манфред Албрехт фон Рихтхофен е смятан и до днес за „асът на асовете“. Изявявя се като талантлив командир и най-резултатен пилот-изтребител по време на Първата световна война с 80 въздушни победи.
Роден е в Бреслау в Германия (днешен Вроцлав в Полша) на 2 май 1892 г. Произхожда от семейство на пруски аристократи, което предопределя кариера му в армията - на 11 години влиза в училище за кадети във Валдщадт. След това учи във военната академия в Лихтерфелде близо до Потсдам, където става отличен стрелец и ездач. Първото си назначение 20-годишният лейтенант получава в кавалерийски полк.
При започване на Първата световна война през 1914 г. отначало участва в настъплението към Русия, но скоро частта му е прехвърлена във Франция, но не участва в бойните действия. За динамичен човек като Манфред скуката е убийствена. Той проявява интерес към авиацията и сам се подготвя за летец-наблюдател. Първите му полети са на 10 юни 1915 г. в Саксония.
Скоро той е изпратен на Източния фронт, където почти всеки ден участва в разузнавателни полети над руските позиции. На финландския фронт лети заедно с пилота оберлейтенант Георг Цоймер, който го окуражава и му препоръчва да се ориентира към пилотирането.
През август 1915 г. Рихтхофен е изпратен на Западния фронт в свръхсекретното поделение с кодово име „Бригадата на гълъбите”, предназначено за бомбардировъчни операции. Завършва курс за пилоти – според едни информации това става към Коледа с.г., според други завършва авиационната школа в Дьобериц през март 1916 г.
Още в началото на пилотската си кариера младият барон закрепва картечница към горното крило на разузнавателния си самолет. Извършва разузнавателни полети отначало край Метц. След това отново е прехвърлен на Източния фронт, където през юни 1916 г. руснаците предприемат голямо настъпление.
Точно тогава младият барон е забелязан от „бащата на въздушния бой” Освалд Бьолке, отишъл там, за да търси пилоти за своя полк „Въздушен ловец”. През септември 1916 г. той влиза в състава на групата Jasta-2. Сбъдва се мечтата му да стане пилот-изтребител.
По това време въздушните боеве се усъвършенстват. Появяват се устройства за картечници, които позволяват да се стреля през плоскостта на въртящото се витло, без да го засягат. Имелман въвел знаменития си маньовър, позволяващ да се излезе зад врага.
Рихтхофен открива бойната си сметка на „Албатрос”, като на 17 септември 1916 г. сваля британски двуплощник ФЕ-2. Самолетът е маневрен, но разположеният отзад винт го прави отлична мишена за атака в гръб. Смъртно раненият английски пилот успява да се приземи с последни сили. Рихтхофен каца до него, за да се убеди в успеха си. Вечерта в чест на първата си победа той поръчва на берлински ювелир първата сребърна купа.
Броят на победите на Рихтхофен расте бързо. Но на 23 ноември 1916 г. той едва не загива във въздушен дуел с командира на британска ескадрила майор Хоукър. Загива британецът и то на крачки от британската отбрана. Той обикновено лети на остарелия ДH-2 с тласкащ винт, но сега на „Албатроса” е хвърлено предизвикателство от новия бърз и пъргав самолет „Сопвич-Пап” - един от първите британски изтребители, стрелящи през кръга на витлото.
На 16 ноември 1917 г. Рихтхофен е награден с орден „За лична храброст”. Тогава е назначен на Jasta-2. За разлика от британците, германците събират своите най-добри пилоти в елитни подразделения. (Под командването на Манфред служи и неговият брат Лотар, завършил войната с 40 победи.) Техните разноцветно боядисани самолети дават на групата името „Въздушен цирк”.
При понататъшната реорганизация на немските ВВС през юни 1917 г. Манфред фон Рихтхофен вече командва четири групи Jasta, събрани в бойното крило Jagdgeschwader-1 (Fighter Wing 1).
Още през април 1917 г. Рихтхофен изпреварва с победите си вече мъртвия Бьолтке, сваляйки 40 самолета. Той се превръща в оръжие на немската пропаганда. Съюзниците също си имат своите легендарни герои: британецът Албърт Бол (44 победи), французинът Жорж Гинемер (53 победи), американецът Раул Лафбери (16 победи)... Те всички загиват, като последен по ред е Бол – в жесток бой на 7 май 1917 г. той побеждава Лотар фон Рихтхофен (който все пак оживява), но в същия бой Бол загива. Само Манфред изглежда непобедим.
Бащата на Манфред губи слуха си, спасявайки противников войник. Това е пример за сина като летец да бъде изключителен джентълмен. Нарича въздушния бой съревнование, в което целта е да бъде унищожен вражеският самолет, а не човекът. Когато има възможност, той оставя противниковия пилот да се спаси на повредената си машина. Той може би е най-яркият пример за това каква странна порода са летците през Първата световна война. Веднъж без позволение и против правилата прелита със своя самолет над погребалната церемония на известен френски пилот и хвърля букет цветя, с което отдава почит на достойния противник.
Баронът превръща въздушния бой в точна наука. Става и отличен въздушен акробат. Той разстрелва жертвите си от близка дистанция, откривайки огън, когато е уверен, че ще нанесе смъртоносен удар по машината или по пилота. Той не си пада по черния хумор, но веднъж казва: „Аз предпочитам да видя лицето на клиента си”.
През юли 1917 г. се случва нещо почти невероятно – в жестока схватка с шест ФЕ-2 Манфред фон Рихтхофен е тежко ранен в главата. По чудо избягва смъртта, почти ослепял и в полусъзнание успява да кацне със своя „Албатрос”. След три седмици той бяга от болницата и с превързана глава повежда летците си в бой.
След това бойното крило JG-1 преминава на новия триплан „Фокер” – пъргава бойна машина, за която Рихтхофен казва, че се изкачва нагоре като маймуна. Германските ВВС само през 1917 г. поръчват 320 такива изтребителя. Но този самолет не оказва голямо влияние на общия ход на войната. Наистина е лек в управлението и бързо набира височина, но отстъпва по скорост на изтребителите на съюзниците.
Славата на Рихтхофен се обяснява с това, че от септември 1917 г. до деня на своята гибел през април 1918 г. на своя червен „Фокер” той демонстрира уникално летателно майсторство. Летейки на този триплан, Рихтхофен одържа своите 17 последни победи.
Съпротивата на англичаните нараства с всеки изминал ден. С увеличаване на броя на самолетите от ново поколение балансът на силите във въздушното пространство се мести на страната на съюзниците. Сред техните нови самолети се откроява СЕ5А, противопоставящ се успешно на триплощника на Червения барон, а също така и „Сопвич Кемъл”, чието име излиза от двугърбата форма на кожуха, покриващ неговите сдвоени картечници.
Към края на войната „камилите” свалят над 1300 немски самолета. Само победите на Рихтхофен продължават да растат. Поразеният „Сопвич Пап” е неговата 61 победа. Британският пилот на сваления самолет Берд, взет в плен, е неизказно щастлив, че поне оцелял. Един човек обаче не може да обърне хода на събитията.
През април 1917 г. Съединените американски щати обявява война на Германия. Само след пет месеца бойна ескадрила от ВВС на САЩ влиза в битката на страната на англичаните и на французите. Американците летят на френски и английски самолети, тъй като нямат свои. Обаче самото участие на американците във военните действия рязко повдига моралния дух на съюзниците. Времето работи против Германия.
Към този момент Рихтхофен става нещо като национална икона. Но Червеният барон започва да се уморява от своята популярност и с по-голямо удоволствие прекарва свободното си време с любимото куче Мориц. Изглежда, че не само околните, но и самият Манфред фон Рихтхофен е уверен в своята изключителност и безсмъртие.
Финалната глава в живота на Червения барон започва на 21 март 1918 г., само 10 дни преди да навърши 26 г. Тогава отбрани части на Германия се втурват в последното си настъпление на Западния фронт. Докато пехотата настъпва, крилото JG-1 се намира на земята. На разсъмване на 3 април трипланите „Фокер” се вдигат във въздуха. Към 20 април в сметката на Червения барон са отбелязани 80 победи. Последна жертва става „Сопвич Кемъл”, разстрелян почти в упор.
На 21 април знаменитата ескадрила „Въздушен цирк” осъмва базирана на летище край село Капи в долината на река Сома. Рихтхофен води първото звено за патрулиране. Завързват бой с два британски разузнавателни самолета над самата фронтова линия. Жестоката схватка предизвиква зенитен огън на намиращите се отдолу австралийци. Извикана е и ескадрилата на капитан Артър Браун (имащ 10 победи в края на войната).
Рихтхофен веднага си избира лейтенант Мей, който в разгара на боя изстрелва всичките си патрони и се притиска към земята. Намират се над австралийски позиции. Прелитайки съвсем ниско над вражеските траншеи, Рихтхофен нарушава едно от основните правила – никога да не се подлага на ненужен риск. Австралийските картечари откриват огън по прелитащия над тях триплан.
По време на преследването на напразно опитващия се да се измъкне Мей, Рихтхофен се подлага на картечния огън. При това зад опашката му се настанява лично капитан Браун, търсещ сгоден случай да прошие червения „Фокер” с картечен ред.
Не се знае със сигурност какво се е случило. Известно е, че по „Фокера” е стреляно и от земята, и от въздуха. След минута той рухва в полето. Тялото на Рихтхофен е намерено в самолета, ръцете му още стискат пилотажния лост.
На следващия ден Рихтхофен е погребан на гробището край село Бертангу. Аутопсия не е извършвана. След повърхностен медицински преглед е направен извод, че летецът е убит от куршума на капитан Браун. Надписът от неговите врагове на гроба му гласи „На нашия силен и благороден противник”.
Реакцията на един от британските асове Едуард Менок обаче не е така джентълменска. Узнавайки за гибелта на Рихтхофен, той казва: „Надявам се да се е опекъл, докато е падал”.
През ноември 1925 г. тленните останки на Червения барон са извадени и пренесени в Германия, препогребани са на Берлинското гробище на инвалидите.
Въпросът кой със сигурност е пуснал съдбоносния куршум обаче остава открит. Генерал Роуленсън лично поздравява двамата австралийски картечари Иванс и Буйе с победата над страшния ас.
Пилотите обаче твърдо отстояват честта на кралските ВВС и настояват победата да се зачете на майор Браун. Всякакви разследвания вече са практически невъзможни. Никой не броил попаденията, нито от какъв калибър са, още повече под какъв ъгъл са направени пробойните. Съвсем скоро от оборудването на самолета не е останало нищо – всичко е разграбено като сувенири от знаменития ас.
Очевидци на събитията обаче твърдят, че Рихтхофен е ранен в крака и в корема, на пода на кабината имало локва кръв. Като цяло показанията им свидетелстват, че Червеният барон по-скоро е убит от огън от земята, а не от капитан Браун. Истината никога няма да бъде узната. Това е един от митовете към биографията на знаменития ас.
Послеслов
Нито едно четиво за Манфред фон Рихтхофен не може да бъде задоволително пълно, ако поне не се спомене за още двама фон Рихтхофен: за неговия брат Лотар и за неговия далечен братовчед Волфрам.
Лотар фон Рихтхофен е роден на 27.9.1894 г., войната го заварва също офицер от кавалерията. От 6.3.1917 г. служи при брат си като пилот. Под негово ръководство Лотар само за 47 дни удържа 24 въздушни победи. Общо е раняван три пъти. Ден преди последното раняване (13.8.1918 г.) той удържа последната си 40-а победа, когато сваля „Сопвич Кемъл”, пилотиран от английския ас Джон Самърс. Лотар умира на 4.7.1922 г., като няма навършени 28 г.
Волфрам фон Рихтхофен е роден на 10.10.1895 г. Фелдмаршал от германските ВВС от времето на Втората световна война. Той също като братовчедите си започва войната като кавалерист, но през 1918 г. става летец и през март получава назначение в Jasta 11. За половин година до края на войната спечелва осем въздушни победи и заслужва званието „ас”. През 1938 г. става генерал-майор. Съветник е на генерал Франко в Испания. Командва легиона „Кондор” след завръщането му в Германия. Командва 8-и авиокорпус при нахлуването в Полша и бомбардирането на Варшава. Получава 26-и по ред Рицарски кръст с дъбови листа. В кампанията в Русия командва 2-и и 4-и въздушен флот. По-късно ген. Ерих фон Манщайн описва Рихтхофен като „със сигурност най-добрият военновъздушен командир, който имахме през Втората световна война”. Той става един от шестимата фелдмаршали от Луфтвафе в историята на Третия райх. (Останалите са Херман Гьоринг, Алберт Кеселринг, Ерхард Милх, Хуго Шперле и Роберт Ритер фон Грайм.) В края на 1944 г. фон Рихтхофен се пенсионира по здравословни причини. На 12.7.1945 г. умира от мозъчен тумор, докато е държан в плен в Бад Ишл от американците.