Имената, станали символ на "опасната" любов - Бони и Клайд, са реално съществуващи хора - Бони Паркър и Клайд Бароу, които намират смъртта си на 23 май 1934 г. на запустял път в Луизиана. Хайка от шестима полицаи, предвождани от бившия тексаски рейнджър Франк Хамър (преследва ги от февруари с.г.) им устройва засада с цел да ги залови. Хамър счита, че двамата се местят от щат в щат за да използват закона, според който полицаи от един щат не могат да гонят престъпници, излезли от границите му.
Затова и прави засада в 9 ч. сутринта на пътя, откъдето очаквал да минат, когато краденият Форд приближава и забелязва хайката, Клайд, който шофира не спира, това предизвикало полицаите да открият огън. Изстреляни са над 100 патрона.
Техните "подвизи" съвпадат с периода на Голямата депресия в САЩ, районът им на действие са централните щати, но известността им далеч го надхвърля. Деянията им приковават вниманието в т.нар. ера на обществения враг - 1931 - 1935 г., довела до формирането на ФБР. Въпреки че са известни най-вече като обирджии на банки, те всъщност са предпочитали да нападат малки магазини и бензиностанции.
Бони Паркър среща Клайд Чеснът Бароу през 1929 г. и се влюбва в него. Той вече е лежал в затвора, а през 1930 г. е арестуван отново и остава зад решетките до 1932 г. След излизането си от затвора подновява престъпната си дейност, а Бони успешно му помага. Същата и следващата година двамата неколкократно избягнат поставени им засади, като грабят магазини, убиват и безчинстват в няколко щата.
Макар и ролята на Бони в престъпленията на бандата на Клайд да е описвана като значителна, всъщност тя се ограничава предимно до логистична подкрепа. Тя дори пише, като поемата "Историята на Бони и Клайд" е забележителна лична изповед за деянията на бандитите и същевременно молба за прошка.
Незабравимите
Възкръсването на легендарната двойка в съзнанието на хората се приписва на известния филм на Артър Пен от 1967 г.. В лентата участват Уорън Бийти, Джийн Хекман и Фей Дънауей. По това време обаче саможивите гангстери са вдъхновили толкова филми, колкото да се проведе цял кино фестивал.
Първите ленти се позовават на книгата на Едуард Андерсън „Крадците изглеждат като нас" от 1937 г. Авторът е сравнен с Хемингуей и Фокнър, а творението му се определя като „един от най-великите забравени романи на 30-те години".
Критикът Лорънс Блок казва, че Андерсън прекрасно е уловил природата на престъпниците като Клайд и неговата банда - те се възприемат за мъже, чиято професия е да ограбват, защото виждат в образа на крадци всички хора от улицата - адвокати, политици, бизнесмени, капиталистите от Уолстрийт.
Книгата остава неизвестна за широката публика, въпреки че се превръща в основа за три добре приемани и популярни филма. Един от тях е „You Only Live Once" на Фриц Ланг, за който и днес е валиден етикетът „един от най-добрите филми на 30-те години". А "They Live By Night" (1949) на легендарния режисьор Никълъс Рей носи призванието да е един от най-добрите романтични филми на всички времена.
Колкото до филма на Пен - много критици не го приемат заради нихилистичния дух и сцените с насилие. Акцентът пада върху жаждата за слава на героите като основен мотиватор, а не богатството. Това явно се оказва шокиращо за част от зрителите. А Пенелопе Джилиат пише в списание "The New Yorker", че изобилстват сцените с хихикане и фукане.
На противоположното мнение е колежката й Паулин Кейл, която пише по този повод - и за същото списание - една от най-известните рецензии в историята на киното - 10 000 души.
По това време - средата на 60-те години - САЩ се намира в турбулентен период. Тогава са бунтове в Чикаго покрай конгреса на Демократическата партия, убийствата на Чарлз Мансън и на четирима студенти от Националната гвардия в Кент, Охайо. Така че филмът перфектно пасва на изнервената социална обстановка в страната.
Самата Бони Паркър пише стихове, които разпраща до вестникарските редакции. Една от тях е достатъчно красноречива: „Един ден те ще паднат заедно / Ще ги погребат един до друг / За малцина ще има мъка / За закона - облекчение / Но това е смърт за Бони и Клайд".
Клайд пък изпраща писма до автомобилния магнат Хенри Форд, хвалейки качествата на неговите автомобили. Двамата обичат да се снимат и дават на вестниците горещи новини, а на полицията - нови доказателства.
Знаели са, че оставят следи напред във времето, но надали са имали представа, че ще стигнат толкова далеч.