1631 г. започва строежа на мавзолея Тадж Махал. Строежът е в чест на Мумтаз Махал, починалата любима жена на императора Шах Джахан. Построяването на мавзолея отнема 21 годии, а в работата по изграждането му се включват 20 000 работници.
През 1628 г. принц Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз умира на 39-годишна възраст при раждане по време на военна кампания. В последните мигове преди смъртта си тя моли съпруга си да й построи най-голямата и величествена гробница в света. Шах Джахан се врича и затова се счита, че още в деня на смъртта й на 17 юни е заложено строителството на мавзолея.
За място на строежа е избрана голяма градина на брега на река Джамна, собственост на раджа Джай Сингх. Главен архитект на строежа е Иса. Куполът на Тадж Махал е направен с форма на сълза, която според Иса е сълзата на Аллах. Главна помощница на Иса е Джаханара - най-голямата дъщеря на Шах Джахан.
Целият комплекс Тадж Махал е дълъг 580 м и широк 300 м, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости. Самият мавзолей е с квадратна основа, леко заоблен по ъглите, с голяма централна арка по средата и с по-малки арки от двете й страни. На всеки ъгъл е разположен малък купол, а централният - наподобява огромна перла - Мохамед описва трона на Аллах като бяла перла, поставена върху четири колони.
Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни, като стиховете от Корана са съчетани с флорални мотиви. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 м, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през 18 в., била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети.
Градината (Чар багх) на комплекса символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки - от вода, мляко, вино и чист мед. Днес обаче градината всъщност е бледно подобие на оригиналната, която била разделена от водни канали на четири части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха.
От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор), не гледа към Мека и не може да се използва за молитви.
Гробницата е разположена върху квадратна платформа, по страните на която се издигат четири минарета. На всяка кула е изписана по една буква - Р, Х, М, Н - като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах.
Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала и четири осмоъгълни зали - те са предвидени от Шах Джахан за гробници на членове на императорското семейство, но Аурангзеб пренебрегва волята на баща си. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете.
Шах Джахан е погребан до Мумтаз Махал през 1666 г. Осем години преди това той е свален от трона от един от синовете си - Аурангзеб. Той узурпира властта и последните осем години от живота си Шах Джахан прекарва затворен в Червената крепост, съзерцавайки Тадж Махал.