1944 г. Адолф Хитлер оцелява в атентат, организиран от германския офицер Клаус фон Щауфенберг. Атаката е извършена по време на важно съвещание във „Вълчата бърлога” - немския щаб за Източния фронт на днешна полска територия. Тъй като денят е горещ още от сутринта, Фюрерът разпорежда съвещанието да не се провежда в душния бункер, а отвън в павилион от лек тип, което всъщност спасява и живота му.
За съвещанието пристига и полковникът от Луфтвафе Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг. Той е неприятно изненадан, че разговорите ще се водят на открито. С единствената си ръка пъха едно куфарче под масата. В него има бомба, която трябва да убие Хитлер. Първоначалният разчет е това да стане в относително тясно затворено пространство, където ефектът ще е смъртоносен за почти всички присъстващи. Съдбата обаче отрежда друго.
Междувременно куфарчето попречва на един офицер и той го премества зад един от масивните крака на голямата дъбова маса, на която разполагат картите с плановете за бойните действия. Това преместване отклонява взривната вълна от Хитлер.
След известно време Щауфенберг незабелязано се отдалечава. Изчаква бомбата да гръмне, в 12.42 ч. напуска „Вълчата бърлога” и се отправя със самолет за Берлин, където го очакват неговите съучастници в заговора за убийството на Хитлер. Загиват четирима души, има и ранени. Хитлер обаче се разминава с леки обгаряния и скъсани панталони.
Щауфенберг пристига в Берлин към 16 часа и заварва своите съмишленици оклюмани и обезверени. Носят се противоречиви слухове. Радиото междувременно е излъчило следното съобщение: „Срещу Фюрера днес беше организирано бомбено нападение. Освен леки изгаряния и ожулвания на кожата, Фюрерът няма други рани. След нападението той незабавно пое работа и както беше предвидено, прие на дълъг разговор Дучето”.
Заговорът е провален, а ядрото на неговите четирима участници след кратка престрелка е заловено. Щауфенберг е ранен в здравата ръка. Следва импровизиран военен трибунал, който ги осъжда на смърт. Малко след полунощ наказателният взвод ги разстрелва в двора на военното министерство. Преди залпа Щауфенберг успява да изрече „Да живее нашата свята Германия!”.
Убитите няма как да научат, че краят им е относително щастлив. На сутринта Фюрерът публично оповестява: „Една съвсем малка клика от амбициозни, безсъвестни и същевременно безумни, престъпни и глупави офицери беше организирала комплот с цел да ме отстрани, искайки по този начин, заедно с мен да унищожи и щаба на германския Вермахт”. Хитлер публично се заканва, че съзаклятниците ще бъдат подложени на безмилостни наказания.
Фюрерът и неговите приближени се страхуват, че примерът на неуспешния заговор може да бъде последван от други смелчаци. Затова са предприети драконовски мерки. Арестувани са повече от 1000 души, като над 200 от тях са осъдени на смърт и екзекутирани. Хитлер използва повода да се разправи и с неугодните му личности, повечето от които са висши военни, без да имат нещо общо със заговора.