Докато бил жив, той активно сътрудничел на британската колониална администрация. След смъртта на султана, неговият племенник принц Халид бин Баргаш с подкрепата на немците извършва преврат и завзема властта.
Това обаче е в противоречие с плановете на англичаните, които поддържат кандидатурата на Хамид бин Мохамед за султан. Според договор, подписан от Занзибар през 1886 г., едно от условията за избор на султан било одобрението от Британската империя.
Британците изпращат ултиматум до превратаджията Халид бин Баргаш да се откаже от претенциите си за престола. Той обаче отказва да се подчини на отправените искания и набързо събира малка армия от 2800 човека, с които организира на отбраната на двореца в столицата на остров Унгуджа.
Ултиматумът изтича в 9.00 ч. на 27 август, като през това време Лондон успява да изпрати край островната държава три крайцера, два оръдейни кораба, 150 морски пехотинци и 900 наемници от местните.
Бойните действия са започнати от британската флота в 9.02 ч. с масиран обстрел. Артилерийският огън подпалва двореца и унищожава защитаващата го артилерия още с първите изстрели. Бин Баргаш е принуден да капитулира, той разпорежда да бъде издигнат бял флаг в 9.40 ч. и военните действия са прекратени веднага.
Великобритания печели войната с цената на един ранен моряк. Но цената за ответната страна е доста висока - жертвите от страна на Занзибар са над 500 дворцови стражи.