вторник, 1 септември 2020 г.

На тази дата: 1 септември 1983 г. Изтребители на СССР свалят над остров Сахалин южнокорейски пътнически самолет

 


1983 г. военни изтребители на СССР свалят над остров Сахалин южнокорейски пътнически самолет Боинг-747, когато навлиза в съветското въздушно пространство.

„Боингът” извършва рейс KAL-007 по маршрута Ню Йорк - Сеул, но навлиза в затворено за полети въздушно пространство на СССР, прелита над няколко съветски военни обекта, поразен е от изтребител-прехващач Су-15 с две ракети, след което пада в океана и се разбива югозападно от остров Сахалин близо до остров Монерон. Загиват всичките 246 пътници и 23-членен екипаж.

Това е втори пореден инцидент с южнокорейски самолет „Боинг” над въздушното пространство на СССР. Първият е на 20 април 1978 г. над Карелия, в близост до база на Северния флот на Бяло море, когато Боинг-707 е поразен от изтребител с ракета Р-60 и аварийно каца на съветска територия.

На 4 април 1983 г. американска авионосна група начело с авионосеца „Ентърпрайз” на 300 км. от Южните Курили изпълнява планови полети. Тогава звено от 4 палубни изтребителя F-14 се отправя за Южните Курили и нарушава преднамерено държавната граница на СССР, като изпълнява боен завой над спорните с Япония територии и веднага се отдалечава. Независимо че съветските изтребители не са имали теоретична възможност да реагират, цялото командване на ПВО в Далечния Изток е наказано. Това предварително изостря обстановката.

В добавка през цялото лято в района непрекъснато курсират американски военни самолети: разузнавателни RC-135 и противолодъчни „Орион”, а понякога съветската ПВО я опипват стратегическите скоростни самолети SR-71.

„Боингът” започва полета си с отклонение на север от зададената пътна линия. Рейсът трябва да тръгне от радиомаяк Бетел, но вместо това той минава 20 км северно. По това време във въздуха се намира американски самолет-разузнавач RC-135, който започва да се сближава с „Боинга”. Те се събират толкова близко, че отметките на радарните екрани се сливат. След като се разделят единия взема курс към територията на СССР, а другият поддържа курс близо до международното въздушно трасе. Това е моментът, в който съветската ПВО разменя целите, като взема пътническия самолет за разузнавателен. За това спомага и обстоятелството, че самолетите са със сходни габарити и конфигурация, като дават почти еднакви по големина и яркост радарни отметки.

На територията, над която преминава, се намират военни обекти, поради това в този район са забранени полетите на чужди самолети. При приближаването на Камчатка за прехват излитат шест изтребителя МиГ-23. Те многократно предават на лайнера радиосъобщения за нарушаване на въздушните граници на СССР, но реакции не последват. Следваната пътна линия излиза в международно въздушно пространство над Охотско море и изтребителите се връщат в авиобазата. За четири часа след излитането от Анкоридж самолетът вече се е отклонил на 300 км от курса, като се насочва към остров Сахалин.

Срещу „Боинга” излитат два изтребителя-прехващача Су-15 в 3.42 и 3.54 ч. местно време. В 4.16 ч. лайнерът повторно навлиза във въздушното пространство на СССР над остров Сахалин. Земна радиостанция го информира на аварийна международна честота за нарушението. Тук отклонението от маршрута достига 500 км.

Задачата да свали „Боинга” се пада на заместник-командира на 777-и изтребителен авиополк подполковник Генадий Осипович. Той настига нарушителя и известно време го съпровожда. Когато получава команда да стреля на поражение, той се бави около 15 секунди с надежда да се случи чудо. Чудото наистина става, командата за стрелба е отменена, но летецът получава нова: да застави нарушителя да кацне на съветска територия.

Осипович доближава кабината на лайнера до пределно възможно разстояние, но не вижда осветените илюминатори, защото щорите им са спуснати. Той подава международно установените сигнали на самолет-нарушител чрез аеронавигационното си осветление и последователни странични наклони. Реакция не последва.

След това Осипович получава команда да открие предупредителен огън. Той пуска няколко серии с оръдията, като изстрелва 243 снаряда (по 82 на секунда). Сред снарядите няма трасиращи, а само бронебойни и осколочно-фугасни, затова пък заревото нощем от четирите цеви е впечатляващо. Отново няма реакция.

В това време самолетът-нарушител започва да намалява скоростта до 400 км/ч, която е извън възможностите на тежкия изтребител, заплашва го влизане в свредел. Осипович докладва, а в земния команден пункт това е оценено като опит да се измъкне. По-късно е установено, че „Боингът” всъщност започва да набира височина, за да премине в друг височинен коридор.).

В 4.26 ч подполковник Осипович получава повторна заповед за ракетен пуск. С форсиран завой Су-15 излиза зад „Боинга” на около 2 км и изстрелва две ракети: дясната е с радиолокационна глава и улучва опашката с кормила за управление, а лявата, с инфрачервена глава, попада в крайния ляв двигател и го откъсва заедно с част от крилото. Самолетът планира 7-8 минути от височина 9000 м и пада в океана.

След като става ясно, че е свален пътнически „Боинг” и е определено ориентировъчно мястото на падане, започва търсене на отломките от съветски, американски и южнокорейски съдове. Поради изострените отношения между страните, действията не са координирани. Всяка страна се надява да намери улики да защити своята теза, като взаимно се дезинформират. След два месеца съветски водолази намират всички бордови прибори, включително бордовите черни кутии.

През 1986 г. СССР, САЩ и Япония създават единна система за следене на движението на авиационния транспорт над северната част на Тихия океан. Освен това е установена пряка връзка между диспечерските служби на трите страни.