неделя, 13 септември 2020 г.

На тази дата: 13 септември 1996 г. оригинал на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски загадъчно е дарен в България



1996 г. оригинал на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Той оставя ръкописът, увит във вестник, при секретарката на директора на музея Божидар Димитров.

Експертиза от археографска комисия при Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” потвърждава, че това е оригиналът - авторски препис на самия Паисий, открит в Зографския манастир през 1906 г. от проф. Йордан Иванов. След продължил повече от година спор за съдбата на ръкописа през 1997 г. президентът на България Петър Стоянов (1997-2002) и Министерството на културата решават ръкописът да се върне в Зографския манастир.

На 12 януари 1998 г. на церемонията по предаването на историческия ръкопис присъстват президентът Петър Стоянов, министърът на културата Емма Москова и главният прокурор Иван Татарчев. Игуменът на Зографския манастир архимандрит Амвросий получава ръкописа от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Днес „История славянобългарска” се пази в Зографския манастир в Атон до служебника на патриарх Евтимий, Драгановия миней и други ценни ръкописи.

Скандалът, свързан със Зографския препис на „История славянобългарска”, започва през 1991 г. след завръщането на министър-председателя на България Димитър Попов (1990-1991) от посещение в Гърция, в рамките на което посещава българския манастир „Св. Георги Зограф” в Атон.

В отговор на неговата молба към светогорските монаси да позволят оригиналът на „История славянобългарска” да бъде изложен за поклонение в България, бившият шеф на ефория „Зограф” в София Петър Митанов публично заявява, че ръкописът на Паисий Хилендарски се намира в България. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на полуостров Атон в Света гора през 1988 г. В продължение на осем години тя стои заключена в касата на началника на българското разузнаване.