Близо три
години по-късно страната капитулира, а цар Фердинанд абдикира в полза на сина
си
Борис.
Следва т.нар. втора национална катастрофа.
Дълго време
страната е убеждавана и от двете главни сили (Антантата и Тройният съюз) да се
включи във войната. В крайна сметка България застава на страната на Тройния
съюз, с което Съюзът си осигурява изключително силен и важен партньор на
Балканите.
За разлика
от България, всички други балкански страни с изключение на Османската империя
са част от Антантата. След поредица от успешни сражения, на 1 септември 1916
г., Царство България обявява война на Румъния.
Българските
и турските войски разгромяват подкрепяната от руски и сръбски сили румънска
армия в Добруджа. Впоследствие български и турски части преминават Дунав и
съвместно с войските на останалите съюзници превземат румънската столица
Букурещ.
През
септември 1918 г. съюзническите сили допускат пробив при Добро поле, което
става и повод за Владайското въстание. Български войници отказват да воюват,
вдигат бунт и се оттеглят, като в своя протест достигат до столицата.
Причината
за този бунт е изнемощялата икономика на страната. Войската е принудена да
живее от изключително мизерни дажби храна. Когато войниците се връщат от
фронта, изпокъсани, осакатени, изтормозени и паднали духом, точно тогава се
ражда идеята за надигането с цел София.
Бунтът е
потушен, което всъщност е и началото на края на войната за България. Цар
Фердинанд I абдикира.
България е
първата държава, която подписва примирие на 29 септември 1918 г. Войната е
изгубена, а в резултат на подписаните впоследствие договори страната е
принудена да изплаща милиони франкове репарации на страните-победителки.
България
преживява нова национална катастрофа. Веднага след България, на 3 октомври,
Германия и Австро-Унгария се обръщат към президента на САЩ за примирие. Австрия
и Унгария решават да подпишат две отделни примирия и така слагат край на
Империята и Първата световна война.