като Васил Левски и Апостола на свободата, е един от най-великите българи. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой.
Създадената от Левски Вътрешна революционна организация е
основата, на която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание
и последвалата Руско-Турска война, довеждат до възстановяване на държавата
България на европейската карта. На 27 декември 1872 г. е заловен от турската
полиция до Къкринското ханче, край Ловеч.
Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари (6 февруари
по стар стил) 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19. Разминаването
в датите се дължи на техническа грешка, която продължава да се разпространява,
тъй като тя не е коригирана в учебниците по история.
Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на
днешна София, където е издигнат негов паметник. Всяка година, на тази дата
България скърби за Апостола на Свободата и отдава почит пред делото му.