На 27 юни 1905 г. моряците на броненосеца "Потьомкин", един от най-важните кораби на руския черноморски флот, въстава срещу репресивното отношение на офицерите си. Събитието е увековечено впоследствие от станалия класически филм на Сергей Айзенщайн и е митологизирано като прелюдия към болшевишката революция от 1917 г. Бунтът е организиран от социалдемократите, които се надяват през есента да въстанат едновременно екипажите на всички кораби от черноморския флот.
На "Потьомкин" събитията обаче започват по-рано, тъй като корабът е на учения и не може да координира действията си с останалите. Надигането е предизвикано от зам.-командира на кораба, който наложил сурови наказания на моряците, тъй като те отказали да ядат сервираното им развалено месо, и дори ги заплашил с екзекуция. В същото време дисциплината в руския военноморски флот е била изключително сурова, а моралът - крайно нисък вследствие на загубата на руско-японската война.
След началото на бунта са убити 7 от 18-те офицери на борда на "Потьомкин", включително кап. Евгений Голиков и заместникът му Иполит Гилярковски. Останалите са арестувани. Когато корабът пристига в Одеса, развял червен флаг, обаче се стига до разрив между моряците и вдигналите се на стачка работници, а властите вземат мерки, за да успокоят положението.
Когато разбира, че бунтът няма да се разрасне, "Потьомкин" отплава за Румъния и екипажът се предава на властите в Констанца. Повечето от моряците остават в страната до болшевишката революция от 1917 г., а румънските власти бързо връщат кораба на Русия.