1908 г. от военнослужещи и политически дисиденти, с цел да се ограничи абсолютната власт на султан Абдул Хамид II (1842 – 1918) и да се възстанови конституцията от 1876 г., като средство за запазване на териториалната цялост на държавата и намаляване на влиянието на Великите сили върху управлението ѝ.
Революцията постига непосредствените си цели и дава властта
в ръцете на Комитета за единство и прогрес (КЕП), но в дългосрочен план се
проваля и създава предпоставките за окончателното разпадане на империята и
създаването на съвременната Турска република.
На 3 юли 1908 г. майор Ахмед Ниязи бей и Енвер бей вдигат
бунт сред военнослужещите на Трета армия в Ресен (днес Северна Македония).
Функционерите на КЕП бързо се присъединяват към бунтовниците, а след това
поемат и ръководството им под знака на политическата си платформа. Военни
части, командвани от Ниязи бей и Еюп Сабри, влизат в Битоля и пленяват местния
военен командир Осман паша.
Група от около 200 военни и цивилни потегля към столицата с
искания за възстановяване на конституцията от 1876 г. Въстанието бързо се
разпространява сред военните подразделения на цялата европейска територия на
империята и правителството в Цариград не успява да организира въоръжено противодействие.
На 24 юли 1908 г. Абдул Хамид II официално обявява съгласието си да удовлетвори
исканията на бунтовниците. Конституцията е възстановена и заседанията на
парламента са подновени. Въпреки това през март 1909 г. Абдул Хамид II прави
опит да организира контрареволюция, но е детрониран.
Ген. Стефан Паприков изразява оптимизма на местното
население непосредствено след революцията и в доклад пише:
„ ... в
Македония българите, техните войводи и изобщо българщината са на особена почит,
там владее пълна свобода... Границата е отворена. Отиването в Македония е
най-свободно. Падналите българи-четници се величаят и от турското население
като народни герои. Всичко това е невероятно, но е вярно..