Солунският пожар е едно от главните събития в историята на град Солун, което значително променя облика на града. Пожарът бушува в течение на 32 часа, започвайки на 18 август 1917 година и унищожава 9500 къщи на площ над 1 km2 като оставя без покрив около 79 000 жители на града (от общо население 271 000), повечето от които в турските и еврейските части на града. Изгарят ценни исторически и археологически паметници, включително раннохристиянската базилика "Свети Димитър“. Една от основните причини за бързото разпространение и разрастването на пожара е силният вятър вардарец, който бушува по това време. Пожарът спира през нощта на следващия ден - 19 август.
Територията, унищожена от пожара, е възстановена по нов проект, който превръща Солун от средновековен в съвременен град. Правителството вместо бързо да построи наново разрушените сгради, назначава френския архитект Ернест Ебрар да изработи нов дизайн на градоустройствения план на Солун с оглед възстановяване на разрушеното и бъдещо разширение на града.
Някои от идеите на Ебрар още могат да се видят в Солун, като например площад "Аристотел“, но някои мащабни планове така и не са завършени, заради липса на средства.