Днес се навършват 114 години от Илинденско-Преображенско въстание, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
То избухва на 2 август (по нов нов стил) 1903 година и обхваща Македония и Одринско.
Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Потушаването му води само в Източна Тракия към 30 000 български бежанци, заселени предимно в днешна Бургаска област.
Въстанието носи имената на двата църковни празника на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает и Солунския вилает то избухва на 2 август - Илинден, а в Одринския вилает - на 19 август, Преображение Господне.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 000 войска. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието.
Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.
След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година.