Бонапарт е първият консул на Франция. На 18 май 1804 г. е провъзгласен за император под името Наполеон I Велики. Коронясан е на 2 декември 1804 г. След като е провъзгласен за император на Франция за по-малко от десетилетие установява контрол чрез завоевания или съюзи над почти цяла континентална Западна и Централна Европа до поражението си в битката на народите край Лайпциг, през октомври 1813 г. Абдикира през 1814 г. и е заточен на остров Елба.
През пролетта на 1815 г. се завръща във Франция, където управлява от 20 март до 22 юни 1815 (т.нар. Сто дни). След битката при Ватерло на 18 юни 1815 г.
Наполеон е пленен от британците и заточен на остров Света Елена. Разрешено му е да подбере съпровождащи офицери, които да се качат с него на английски кораб – Анри-Грасиен Бертран, Шарл-Тристан Монтолон, граф Емануел де Лас Каз и Гаспар Гурго. В свитата на Наполеон има общо 27 души. На 7 август 1815 г., на борда на кораба „Нортъмберленд”, бившият император напуска Европа, съпровождан от девет кораба, с ескорт от 3000 войници, които ще го охраняват на Света Елена.
На 17 октомври 1815 г. Наполеон пристига в Джеймстаун - единственото пристанище на острова. За местообитание на Наполеон и свитата му е определено просторната къща „Лонгуд Хаус” (бивша лятна резиденция на генерал-губернатора), разположена на 8 км от Джеймстаун.
Англичаните правят всичко възможно, за да направят бягството на Бонапарт от острова невъзможно. Къщата и прилежащата й територия, са оградени с каменна стена, в протежение на шест километра. Около стената са поставени часови по такъв начин, че да могат да се виждат един друг. На върховете на околните хълмове са разположени други, които съобщават със сигнални флагчета за всички действия на Наполеон.
Отначало императорът възлага големи надежди на смяната на европейската (преди всичко на британската) политика. На Наполеон е известно, че наследницата на английския престол, принцеса Шарлота (дъщеря на принц-регента, бъдещия крал Джордж IV), е негова страстна поклонничка. Но принцесата умира при раждане през 1817 г.
Новият губернатор на острова, Хъдзън Лоу, още повече ограничава свободата на императора: поставя граници на разходките му, изисква от Наполеон да се показва пред караулния офицер не по-малко от два пъти на ден, старае се да ограничи контактите му с външния свят. По този начин, Наполеон е обречен на бездействие - здравето му се влошава, за което Наполеон и свитата му обвиняват нездравословния климат на острова.