1987 г. на площад „Свобода” в Русе над 300 души протестират срещу безразличието на управниците за хлорните румънски отрови над града. Протестът е считан за първата улична демонстрация по време на комунистическата диктатура в Народна република България.Гражданите протестират срещу продължаващите седма година тежки обгазявания с хлор от румънския химически комбинат в Гюргево. Но тъй като този румънски завод е военен и е включен във военнопромишления комплекс на Варшавския договор, работата му не може да бъде спряна. Същевременно не се прави необходимото да бъдат спрени емисиите от отровни газове, а българското правителство не поставя пред румънците достатъчно остро проблема и той не се решава.
В ден с особено интензивно обгазяване, на централния площад в града са изкарани 10-годишни ученици за тържеството им приемане в пионерската организация. Веднага след церемонията децата махат вратовръзките и ги слагат пред устата и носа в напразен опит да се предпазят от хлора.
Първият протест е плах и е забелязан само от партийните органи и Държавна сигурност. На втория митинг обаче се събират няколко хиляди души и той остава в историята като „Протеста на майките с количките”. Точно по това време в града е членът на Държавния съвет и бивш министър-председател Гриша Филипов. Той остава изненадан, впечатлен и разтревожен от нерегламентираното внушително събиране на хората.
Нито радиото, нито телевизията, нито печатът съобщават за тези протести. Режисьорът документалист Юри Жиров обаче снима за студия "Екран" филма "Дишай", който изиграва ролята на катализатор в последвалите събития.
Няколко месеца след протестите режисьорката Малина Петрова решава да организира на 8 март 1988 г. прожекция на "Дишай" в Дома на киното. Поканени са над 400 интелектуалци, журналисти и хора с антитоталитарни нагласи, сред които има и много агенти на Държавна сигурност. Филмът обаче оказва такова силно въздействие на зрителите, че след прожекцията започва масово записване в спонтанно възникналия „Комитет за Русе”.
„Обществен комитет за екологична защита на Русе” е учреден на 8 март, като за председател е избран писателят Георги Мишев. Комитетът обаче не успява да осъществи никаква дейност, тъй като ЦК на БКП и Държавна сигурност принуждават учредителите му да се откажат от действия. Държавна сигурност веднага привиква на разпити много участници в протестите.