късно Желязната църква, върху имота, дарен от баща му Стефан Богориди. Княз Никола (Николай) Стефанов Богориди е осмонски и молдовски държавник от български произход, правнук на Софроний Врачански.
През 1849 г. влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с три постройки - една дървена и две каменни, в цариградския квартал "Фенер" между площадите "Балат" и "Фенер", на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.
През август 1849 г. на Стефан Богориди е издаден и официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври същата година. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.
През 1850-а каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 година.
На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 година. Тъй като теренът е нестабилен архитектът Ховсеп Азнавур (арменец по произход) предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи.
"Свети Стефан" (на турски: Aya Stefan, Bulgar Kilisesi, Българската църква), известна като Желязната църква, е православна българска църква в Истанбул, направена от готови железни елементи. Тя е единствената православна желязна църква. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог (залива на границата между Босфора и Мраморно море), а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Храмът е създаден в края на XIX век и струва на българската държава над 1 млн. франка, а по това време 1 български лев е бил равен на един франк. В тази епоха, по преброяването от 1885 г., българската колония в Цариград наброява 50 хил. души.
Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, като всички елементи са захваната основите с болтове, гайки и нитове - общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 година.
В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена - коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние - първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за изработка на православен иконостас. Той е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия - в Ярославъл, във фабриката на Пьотр Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.
Тържественото освещаване на новата църква "Свети Стефан" е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 г. - празника Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само престолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата й роля в продължение на половин век.
В двора на храма са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.
"Свети Стефан"
е резултат от експериментирането с железни църкви във втората половина на XIX век. Преносимите железни църкви са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула - френският инженер Густав Айфел, също изработва железни църкви, които са изпращани във Филипините и Перу.
Днес "Свети Стефан" е една от малкото оцелели железни църкви в света.