За Антантата под документа стои подписът на маршал Фердинанд Фош, шеф на съюзното командване, а от германска страна на Матиас Ерцбергер, представител на остатъците от правителство в Германия.
Преговорите за примирие се водят от началото на ноември, когато в Берлин вече е ясно, че Централните сили са загубили войната, а германските съюзници един по един са се предали.
Германският главнокомандващ Паул фон Хинденбург изпраща на 7 ноември телеграма на Фош с искане за среща. Той бърза да уреди примирието, тъй като в Германия тлее революция, а Мюнхен, Берлин и други градове са на ръба на бунта. Германската делегация прекосява фронтовата линия с пет коли, прекарана през опустошените зони в Северна Франция, за да стигнат до Компиен, където ги чака Фош.
По време на тридневните преговори той се появява само два пъти - отначало, за да попита германците какви са исканията им, и накрая, за да подпише договора. Всъщност реални преговори няма, а едва няколко от германските искания са приети. Те дори са притиснати допълнително с новината, че кайзер Вилхелм II е абдикирал. Ерцбергер протака преговорите до максимално договорения предварително срок от 72 часа, но в края на краищата на 11 ноември сутринта полага подписа си и примирието става факт.