1491 г. Светата инквизиция осъжда на изгаряне върху клада убийците на Светото дете от Ла Гуардия. С времето това название се е превърнало в евфемизъм, условно обозначаващ най-известния от историята предполагаем случай на ритуално убийство на дете, извършено в края на 1480 г. в малкото селце Ла Гуардия в околностите на Толедо, Испания. Обвинен е мнимо покръстен евреин-маран, който тайно продължава след формалното приемане на християнството да изповядва старата си вяра юдаизма.Това е денят, както се твърди от векове, в който евреите-фанатици изпълняват специалната процедура на мъст към християните, гаврейки се с разпятието Христово в лицето на някое отвлечено 4-5-годишно християнско момче, което изтезават и убиват мъченически на кръст с трънен венец на главата.
Историята на инквизицията познава редица процеси, основани на жестокия таен обред на отмъщение на евреите към Христа и християнството. Всички тези процеси са завършвали с изгаряне на кладата на виновните и техните съучастници, както и с по-малки или по-големи репресии срещу евреите изобщо.
Първият Велик инквизитор на Испанската Света Инквизиция - Томас де Торквемада, взема за повод Светото дете от Ла Гуардия в стремежа си да свърши веднъж за винаги с евреите в бъдеща обединена Испания. За целта той се нуждае от подходящ доказан повод и точно тогава му донасят за случая в Ла Гуардия.
Направен е оглед на местопрестъплението, разпитани са и свидетели. Преките извършители на деянието - баща и син Франко са арестувани и признават всичко, което се иска от тях. Следствието по случая трае близо две години и завършва на 16 ноември 1491 г. с осъждането и изгарянето на клада на петима души извършители и съучастници.
След завършване на делото „Ла Гуардия” сред населението настава голямо брожение и пред обстойния и аргументиран доклад на Торквемада монарсите Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска подписват на 31 март 1492 г. Алхамбрайския декрет за изгонването на всички евреи от Испания. Момчето, жертва на злодеянието, е обявено от испанската църква за светец и мъченик. През 1569 г. на местопроизшествието в Ла Гуардия на детето е издигнат паметник.
Едва през 1968 г. испанското правителство на генерал Франко обявява за недействителен Алхамбрайският декрет, а на 1 април 1992 г. испанският крал Хуан Карлос I го сочи за правен акт без правна сила. Точно половин хилядолетие след едикта и откриването на Америка, кралят посещава мадридската синагога, искайки прошка за решението, взето от предшествениците му.