1901 г. руският писател Лев Толстой е отлъчен от Руската православна църква. Наказанието го застига заради романа му „Възкресение”. Религиозно-социалните му съчинения са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария.По онова време писателят е на 73 години. Душата му търси покой, но не го намира в православието и Толстой търси други пътища. Не крие, че не се уповава на църковната институция, а единствената му опора са вярата и съзнанието му за съществуване на разумен, но непознаваем Бог, който е вложил в човешките сърца божествени качества - милосърдие, жертвоготовност, доброта. А Църквата е разгневена, защото Лев Николаевич дръзва да покаже лицемерието на псевдохристиянството и бруталното насилие на държавата - неща, които е „здравословно” да бъдат премълчавани.
Днес възгледите на Толстой са наречени от изследователите „толстоизъм”, а последователите му - толстоисти. Заради тези възгледи обаче вече 113 години Църквата не отменя отлъчването на писателя.
Любопитен факт е, че в дневницит на Толстой е документирано желанието му да създаде нова религия. На преклонна възраст пък писателят създава секта и пише „Евангелие от Толстой”, в което главен обект на нападките му е Православната църква.
Романът му „Възкресение” е издаден през 1899 г. Хонорарът от романа Толстой дарява за спасяването на духоборите, които са преследвана религиозна секта в Русия. Възгледите на сектата са близки до толстоизма.
Романът отразява религиозния светоглед на Толстой, проектиран върху обществения живот в Русия в края на 19 в. Главният герой княз Нехлюдов претърпява нравствен катарзис, който настъпва при обзелото го чувство за вина при срещата му с Маслова - подсъдима проститутка, която като девойка е била съблазнена от княза и изоставена. Личната вина на Нехлюдов го принуждава да осъзнае не само своя безнравствен живот, но и изкуствения лицемерен и паразитен живот на богатите, били те държавни служители или частни търговци. Нехлюдов достига до Бога, разбиран като нравствен закон, заложен в човека. Изпълнението на този закон е смисълът на живота.
Но този смисъл те противопоставя на реалния свят, в който няма място за нравствени хора. В реалния свят господстват лицемерната псевдохристиянска вяра и бруталното насилие на държавата,на които слугуват всички хора от страх да не изгубят живота си.
Любопитен факт е, че на 82 години напуска имението си поради несъгласие с жена си, която не приема завещанието на Толстой относно правата над литературните и религиозните му съчинения, които се предоставят безвъзмездно на всекиго, който желае да ги издава, т.е. на цялото човечество. Умира в къщата на началника на малката жп гара Астапово на 20 ноември 1910 г.