Светкавичните действия на Първа конна дивизия зашеметяват противника. Няма случай в Южна Добруджа, в който българската конница да не приеме сражение, обикновено срещу превъзхождащ по численост противник. Но не само това – няма случай да не победи. Българските кавалеристите действат, вдъхновени от чувството за мъст за неправдата от 1913 г., а и от желанието да се измият незаслужените упреци към конницата, че не допринася във войната.
Вдъхновен от шеметния ход на Първа конна дивизия, Иван Вазов пише:
„НЕ КОННИЦА – БУРЯ
ОТ БЕСНИ ДЕМОНИ…
НЕ КОННИЦА – ЛАВА
В ДИМЯЩИ ТАЛАЗИ.”
За четири месеца непрекъснати бойни действия Първа конна дивизия изминава над 1000 км., помитайки всичко по пътя си. Тя дава 189 убити, а пленява 490 офицери, над 6000 войника, 1 знаме, 14 оръдия, много коне и коли. Заслугата е преди всичко на генерал Иван Колев.