Поделение 29155 на ГРУ, ръководено от генерал Аверянов и станало известно след отравянето в Солсбъри, извършва експлозии в Европа от 2011 г., много преди началото на украинската война, пише The Insider. Първата диверсия в България има за цел да попречи на доставката на оръжие за Грузия. Въпреки факта, че експлозиите доведоха до жертви, разследването беше неуспешно, всички извършители останаха ненаказани и продължиха саботажната си дейност, а по-късно, сякаш нищо не се беше случило, получиха работа в президентската администрация и до днес, под тех. истински имена, участват в официални събития .
На 31 юли 2023 г. на кръгла маса в последния ден от срещата на върха Русия-Африка в Санкт Петербург Владимир Путин представи своя екип от преговарящи на гостуващите африкански лидери. Всички се представиха, назовавайки длъжностите си и само един се представи някак мистериозно: „Андрей Аверянов - охрана“. И наистина, нямаше голяма нужда Аверянов да се представя - той отдавна се беше прославил в цял свят като генерал от ГРУ, ръководещ същата тази войскова част 29155, която отговаряше за саботажите и отравянията с "Новичок" в Европа. Именно този екип отрови Скрипал и българския оръжейник Гебрев, именно те взривиха оръжейни складове в Чехия и България.
Но какво правеше този човек в официалната делегация от африкански преговарящи? Отговорът стана ясен месец по-късно, когато самолет с Евгений Пригожин и Уткин („Вагнер“) на борда избухна във въздуха и генерал Аверянов, в статута на заместник-началник на ГРУ, започна да пътува из африканските страни, преназначавайки бивши части на ГРУ „Вагнер“. Така военната империя на Пригожин, създадена някога от ГРУ, два месеца след въстанието премина под прякото и официално управление на военното разузнаване, а Аверянов от ръководител на секретно звено се превърна в официален преговарящ на една маса с Путин.
Както разбра The Insider, Аверянов и неговите подчинени от звено 29155 извършват експлозии на територията на европейски страни от 2011 г., когато Русия все още беше член на Г-8, всички световни лидери бяха щастливи да се срещнат с Путин и Медведев, и ЕС сериозно обсъждаше с Русия въвеждането на безвизов режим.
Аверянов влиза в действие
През лятото на 2008 г. руското външно министерство подава молба за виза за тогавашния полковник Андрей Аверянов в норвежкото посолство в Москва. През есента Аверянов трябваше да стане помощник на руския военен аташе в Осло. Името му беше известно в дипломатическите среди - през 2004 г. той заемаше скромната длъжност младши аташе в руското посолство във Варшава. Получава виза, но за изненада на норвежките дипломати така и не се явява на новата си длъжност.
Вместо това той беше назначен за командир на поделение 29155 на ГРУ, което получи ново значение след мащабната реформа на Сердюков в Министерството на отбраната през 2008 г. При встъпването си в длъжност Аверянов вербува няколко десетки млади офицери от ГРУ и специалните части. Тази група, която с течение на времето нарасна до около 70 души, беше призована да отговаря за саботажни операции в чужбина.
Скоро Аверянов получава паспорт с прикритие (така че никой да не познае, в този паспорт той е „Андрей Оверянов“). Първото му пътуване е през септември 2009 г. в Душанбе. Посещението съвпадна с нарастващото напрежение между Русия и Таджикистан относно условията на продължаващото използване от Русия на 201-ва военна база в централноазиатската страна, където ГРУ разполага със собствен батальон със специални сили. Всички следващи пътувания на Оверянов бяха в Европа: до Варшава (12 септември 2010 г.), Белград (19–29 ноември 2010 г.) и Кишинев (3–11 март 2011 г., съвпадащи с посещението на тогавашния вицепрезидент Байдън в Молдова). По време на тези пътувания Аверянов подготви почвата за бъдеща серия от операции в Европа. Освен това служителите на GSE се подготвиха не само организационно, но и технически.
Бомбено отстъпление
Писма от хакната по-рано кореспонденция на помощника на Аверянов и данни от базата данни за въздушни пътувания показват, че малко след завръщането на Аверянов от Молдова той и четирима негови подчинени са отлетели за Краснодар. Петима членове на група 29155 са живели в къщата за гости четири дни и според докладите, изпратени до Аверянов от членовете на групата, целта на пътуването е била всеки от тях да му представи своя версия на радиоуправляема бомба.
Всички участници разработиха свои собствени версии на устройството и написаха доклади до Аверянов заедно с пълни технически спецификации и снимки на самоделни електронни платки, предназначени да задействат електрически детонатор на базата на автомобилна аларма. Докладите също така предполагат камуфлажна опаковка за бомбата и дистанционното управление - за да не събуди подозрение, може да изглежда като рутер, мобилен телефон или кашон от ябълков сок. В края на „отстъплението“ участниците трябваше да демонстрират на Аверянов ефективността на взривното устройство.
Описанието на взривното устройство от майор Мойсеев (който седем години по-късно бе идентифициран от Bellingcat и The Insider като един от организаторите на неуспешния преврат в Черна гора през 2016 г.) изброява ключови характеристики на продукта като размер, обхват и принцип на действие. Описанието завършва със зловещата фраза: „Продуктът е готов за употреба“. „Готовите за употреба“ стартери на изображенията изглеждаха зле сглобени, с разхлабени кабели и използвано голямо количество лента. В описанието на продукта е посочено, че за да предизвика взрив човекът, който активира устройството, трябва да е на разстояние между 300 и 700 метра от детонатора. Веднъж активиран, човек ще има между 5 и 55 минути, за да се отдалечи от мястото на планираната експлозия.
Първи експлозии
Няколко месеца след обучението, през октомври 2011 г., полицаите за първи път изпробваха уменията си на практика. Те знаеха, че българската фирма ЕМКО е закупила хиляди артилерийски снаряди съветски образец, които Словакия е отписала през 2009 г. поради преминаването към стандартите на НАТО. ГРУ беше сигурно, че EMКO ще продаде тези снаряди на Грузия, и те много се страхуваха от това: след като Русия де факто анексира Абхазия и Южна Осетия през 2008 г., Кремъл очакваше, че Грузия може да се опита да върне тези региони. Няма причина да се смята, че Грузия действително е имала такива планове, но страната се превъоръжи бързо, правейки изводи от войната от 2008 г.
Снарядите EMКO действително ли са изпратени в Грузия? Собственикът на компанията Емелян Гебрев каза пред The Insider, че по това време не е имало договор за доставки за Грузия, но той се съгласи, че тази страна е много вероятен купувач: не са много страните, които са купували оръжия от съветски тип, а Гебрев е имал преди това са продали снаряди на Грузия, така че ГРУ има основание да смята, че тази страна ще стане крайният получател на тези боеприпаси.
Закупените от EMКO 6 хиляди снаряда са били съхранявани в чешки склад край Врбетице и е трябвало да бъдат изпратени в България между 4 октомври и 4 ноември 2011 г. И докато снарядите се подготвят за изпращане, диверсионната група на Аверянов започва да се събира близо до склада във Върбетица. Офицери от охраната с документи за прикритие на други имена пристигнаха на групи: първата двойка пристигна на летището в Братислава - само на час и половина път с кола от Врбетице - на 10 октомври 2011 г. и остана там до 20 октомври, те бяха „Николай Кононихин“ (истински име Николай Ежов) и „Сергей Рижиков“ (Сергей Романов). Два дни по-късно, на 12 октомври 2011 г., самият Андрей Аверянов пристига на летището във Виена с паспорт на името „Оверянов“. На следващия ден, 13 октомври, телефонният номер, който използва, за да резервира полетите си, е свързан с чешката клетъчна мрежа. Той остана там шест дни и на 18 октомври отлетя обратно от Виена за Москва.
На 21 октомври през летището в Братислава пристигна подкрепление в лицето на полковник Алексей Капинос, който летеше с дипломатически паспорт на свое име (по това време Капинос формално заемаше длъжността заместник военен аташе в Киев, но в действителност беше член на диверсионна група 29155). Като дипломат, пътуващ по официална работа до местното руско посолство, Капинос може да носи със себе си дипломатическа поща, която не подлежи на митнически контрол. (Три години по-късно този модел на действия ще се повтори точно - през 2014 г. Капинос отново ще се присъедини към група 29155, за да организира експлозия в склад във Върбетица, The Insider вече писа за това . )
Последни от Москва пристигнаха „Рустам Джамалов“ (истинско име Рустам Джафаров) и известният „Руслан Боширов“ (Анатолий Чепига), който по-късно стана известен в цял свят, когато заедно с Александър Мишкин („Петров“) отрови Скрипал в Солсбъри. "Боширов" и "Джафаров" пристигнаха на 22 октомври и отпътуваха на 25 октомври 2011 г. - същия ден, когато най-голямата партида 152-мм снаряди замина за България.
Не е известно как точно шпионите са получили достъп до склада през 2011 г., но най-вероятно по същия начин, както през 2014 г., когато в това им е помогнал служител на компанията Имекс Николай Шапошников, бивш съветски военен и натурализиран гражданин на Чешката република, който имаше близки работни и приятелски отношения с Андрей Аверянов (те дори бяха на почивка заедно в Португалия само няколко дни преди експлозиите през 2014 г.). Освен това Шапошников поддържаше близки отношения с Алексей Капинос, с когото общуваха често между 2009 и 2012 г., когато Капинос работеше в руското посолство в Киев, а Шапошников беше представител на IMEX в Украйна. Те присъстваха на срещи заедно с Ukrspetsexport, държавна компания за търговия с оръжие в Украйна. „Бях малко озадачен защо Шапошников винаги настояваше представител на руското посолство да присъства на нашите преговори“, каза бивш служител на Ukrspetsexport пред The Insider.
По един или друг начин при тази операция през октомври 2011 г. ГРУ успява да монтира дистанционно управляеми взривни устройства в комплект боеприпаси, предназначени за изпращане в България.
Данните за преминаване на границата, предоставени от беларуски киберпартизани, показват, че на 10 ноември 2011 г. двама от членовете на група 29155: Николай „Кононихин“ (Ежов) и Сергей „Рижиков“ (Романов) са пресекли беларуско-украинската граница при Нови Яриловичи ГКПП, движение на юг. Най-вероятно те са пътували от Украйна до България, за да осигурят дистанционно задействане на детонатора в рамките на необходимите 300-700 метра (както е описано в техническите характеристики на тяхното взривно устройство).
В 9 часа сутринта на 12 ноември 2011 г. в българското село Ловнидол избухна мощен взрив. Склад за боеприпаси близо до планинско село, където българският търговец ЕМКО съхранява 3120 152-милиметрови снаряда, получени няколко дни по-рано от Върбетице, избухна във вулкан от пламъци и снаряди, разпрострял се в радиус от 2 километра. Вторичните експлозии продължиха и пожарите бушуваха дни след първата експлозия, което попречи на спасителните екипи да стигнат до мястото в продължение на 10 дни.
 |
| Кадри от взрива в България. |
Пет месеца след инцидента следователите откриха неексплодирало IED на около 200 метра от мястото на първата експлозия. Откритото устройство беше описано от следователите като „пластмасов експлозив на базата на RDX, покрит с пластмасова обвивка с алуминиев цилиндър, прикрепен към него с открити стърчащи жици“.
Полицейска криминалистична експертиза заключава, че взривното устройство не е успяло да детонира напълно поради дефектно задействащо устройство, „вероятно поради липса на електрически ток или неправилно свързване на капачката на детонатора“. Експертите също така посочиха неправилни кратери на мястото на взрива като доказателство за непълна експлозия, като отбелязаха, че ако е експлодирал пълен заряд, това би създало единичен заоблен кратер.
На 23 ноември 2011 г., 10 дни след първата експлозия, Nissan Tilda, превозващ Ежов и Романов, пресича границата с Русия на граничния пункт Гоптивка близо до Харков, според данни от украинския граничен пункт.
Въпреки че българските следователи веднага откриха доказателства, че складът е бил взривен от „импровизирано дистанционно взривно устройство“, прокурорите прекратиха разследването три години по-късно поради липса на доказателства, които биха могли да помогнат за разрешаването на случая.
Експлозии от 2012 и 2015 г
Саботажът в Ловнидол през 2011 г. е първата диверсионна операция на поделение № 29155 на ГРУ на територията на НАТО. Убедени в своята безнаказаност, ГРУ продължават операциите си в България и Чехия, което води до значителни жертви сред цивилното население.
По-малко от година след Ловнидол гръмна още един склад за боеприпаси в България. На 5 юни 2012 г. се чуха поредица от оглушителни взривове в складове край гр. Стралжа, на главната магистрала София – пристанище Бургас. В складовете имало и боеприпаси, предназначени за износ в Грузия. Експлозиите бяха толкова мощни, че сеизмичните лаборатории на страната регистрираха земетресение с магнитуд 1,5 по скалата на Рихтер. Загинаха трима складови работници, други 18 бяха тежко ранени, а над 150 души от съседните села трябваше да бъдат евакуирани. След години на разследване българската прокуратура не откри доказателства за саботаж и вместо това повдигна обвинения срещу трима служители на дружеството за управление на склада за небрежност при съхранение на опасни боеприпаси.
Но наистина ли става дума за небрежност? Данните за резервация на билети показват, че Владимир Моисеев („Владимир Попов“), един от участниците в това обучение с Аверянов през 2011 г., е резервирал билети за България в деня на експлозията. Пътувайки под прикритието на специалист по морско застраховане, той планира да пристигне от Одеса в България сутринта на експлозията и планира да напусне София на следващия ден. Очевидно обаче плановете са се променили и той все още не е трябвало да ходи до България - само два часа след експлозията той купува в последния момент билет директно от Одеса до летище Внуково в Москва и същата вечер се връща в Русия, заобикаляйки България .
„Попов” отново посети България в компанията на още трима свои колеги от военно поделение 29155 през март 2015 г., няколко дни преди поредната голяма експлозия в оръжеен склад. Той пристигна в България на 6 март 2015 г. и остана в страната до 11 март. Той смени трима свои колеги, които пристигнаха в България на 25 февруари и останаха в страната 11 дни: Николай Ежов („Кононихин“), участник в диверсията през 2011 г., Иван Терентьев („Иван Лебедев“) и Алексей Калинин („ Алексей Никитин”). Десет дни след заминаването на Моисеев, на 21 март 2015 г., повече от 2000 ракети и противотанкови гранати, предназначени за износ в Украйна, избухнаха в склад в Иганово, близо до Сопот, където се намира най-големият производител на оръжия в страната.
Всички улики, останали на мястото на мощния взрив в Иганово, са събрани от полицията и изпратени за съхранение в Криминалистичния център в София до приключване на разследването. Тези доказателства обаче изчезнаха на 31 май 2015 г., след като избухнал при неизяснени обстоятелства пожар обхвана сградата, в която се съхраняваха. По стечение на обстоятелствата два дни преди мистериозния пожар в Съдебно-медицинския център София в София пристига друг представител на поделение 29155 Егор Гордиенко (пътуващ под името Георгий Горшков). Той заминава с кола през Сърбия на 30 май, броени часове преди пожарът да избухне.
От убийци до държавни служители
Дейността на военно поделение 29155 не може да се нарече много ефективна (вместо Скрипал полицията уби случаен британски гражданин Дон Стърджис, не успя да отрови Емелян Гебрев след няколко опита, превратът в Черна гора се провали и повечето от членовете на 29155 бяха компрометирани, след като The Insider и Bellingcat откриха, че използват паспорти от определени серии), но въпреки това Аверянов, след 12 години саботажни операции в Европа, се превърна в довереник на Путин и заместник-ръководител на ГРУ, наблюдаващ военни и хибридни операции в Африка, Азия и Близкия изток. Много от другите „изложени“ представители на 29155, които загубиха възможността да действат в чужбина, също не бяха изоставени от Путин на произвола на съдбата и станаха представители на неговия апарат в различни руски региони. Четирима от участниците в диверсионни операции в България влязоха в апарата на федералните инспектори или пълномощни представители на Путин в различни региони на Сибир. Например Иван Терентьев („Лебедев“) става главен федерален инспектор за Сахалинска област.
Николай Ежов (Кононихин), участвал във всички операции в България в периода 2011–2015 г., става главен федерален инспектор на Далекоизточната Магаданска област.
Друг шпионин, пряко замесен в бомбените атентати, Рустам Джафаров („Джамалов“), е назначен за първи заместник-представител на Путин в огромния далекоизточен регион на Русия.
А Сергей Романов („Рижиков“) работи почти десет години като руски търговски представител в Тайланд.
Само полковник Владимир Моисеев остава активен член на поделение 29155, въпреки че е един от първите, идентифицирани от The Insider и Bellingcat след неуспешния преврат в Черна гора. Той беше разгърнат в първите дни на пълномащабното нахлуване в Украйна, когато ГРУ беше натоварено със задачата да убие политическото ръководство на страната и да улесни окупацията на Украйна. Това, което беше планирано за Моисеев и колегите му като едноседмична командировка, се превърна в командировка, продължила повече от година.
🔵 Блогът разчита на аудиторията си. Не получава финансиране и не публикува реклама!
Може да подкрепите блога с дарение⏬