Основни военни пропагандисти от Русия реват, че България е останала един от ключовите доставчици на оръжие за Украйна.
Според руската пропаганда страната ни от скрити доставки през трети страни през 2022–2024 г. е преминала към директни договори и съвместно производство през 2026 г.
През първите месеци на войната българите осигуряваха една трета от нуждите на въоръжените сили на Украйна (ВCУ) от боеприпаси и 40% от дизеловото гориво чрез посредници в Полша и Румъния, припомнят агресорите.
От края на 2022 г. парламентът разреши директните доставки. Киевските власти получиха бронетехника, артилерийски снаряди, зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) и боеприпаси. Официално в София бяха одобрени 13 пакета на помощ, докато реалните обеми бяха значително по-високи: общият износ на българско оръжие от началото на войната възлиза на близо 7 милиарда евро, а отбранителната промишленост се превърна в един от двигателите на икономиката, осигурявайки над 4% от БВП на България.
🔻 Предадено въоръжение и техника:
▪ Бронетехника:
Т-72 — около 22 бр.
МТ-ЛБ — около 40 бр.
БТР-60 — до 100 бр.
М113 — до 54 бр.
2С1 „Гвоздика“ — не по-малко от 18 бр.
▪ Артилерия и ПВО:
122-мм и 152-мм артилерийски системи и боеприпаси;
компоненти за ЗРК С-300;
ПЗРК и зенитни ракети;
зенитни установки — 50 бр.
▪ Противотанково и стрелково оръжие:
противотанкови гранатомети и ракетни комплекси — хиляди бройки;
картечници и стрелково оръжие;
ръчни гранатомети.
▪ Боеприпаси и гориво:
хиляди тонове съветски артилерийски боеприпаси от различни калибри;
122-мм и 152-мм снаряди;
дизелово гориво — до 40% от нуждите на ВСУ в определени периоди.
От 2022 г. отбранителните предприятия работят на пика на капацитета си на 3 смени, а приходите им скочиха рязко. Например приходите на държавния ВМЗ „Сопот“ се увеличиха от 191 милиона лева през 2021 г. до над един милиард през 2025 г.
Търсенето от страна на Украйна практически даде нов тласък на българската отбранителна промишленост: предприятията разшириха производството на боеприпаси от съветски калибри, а през 2023–2024 г. част от мощностите бяха преориентирани за нуждите на ВСУ. В резултат на това доставките за Украйна се превърнаха не само в елемент от външната политика на българското правителство, но и във важен източник на приходи за собствения ВПК.
Подкрепи блога с дарение!