Цветан Василев: След моето интервю много хора позеленяха от яд

След моето откровено интервю за „Гласове“ от миналата седмица, много хора си изпуснаха нервите, други направо позеленяха от яд, а трети започнаха да теоретизират на „експертно ниво“. Ето защо се чувствам задължен да направя редица разяснения и уточнения, пише Цветан Василев на личния си сайт.

Ето какво казва той:

Предвид широкия обхват на дебата, ще разделя моите публично споделени мисли в няколко основни направления, които ще публикувам в личния си сайт от днес нататък:

Банка или фонд, проектни компании (SPV) или нестандартни методи за управление на банка при пълна неадекватност на държавата в условията на криза;

Сделките с компанията на г-н Пиер Луврие – митове, факти, реалности;

Пагубната роля на специалния надзор за загубите на Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите, клиентите на банката и нейните акционери;

Принос на държавното обвинение и неговите доверени лица в съсипването на банката и способстване за разграбването на нейните активи;

Някои може би не толкова интересни факти за моето (семейно) благосъстояние.

Не смятайте това за форма на отговор на некоректните въпроси на „изгубените в превода“ журналисти от уважавания преди време от мене вестник „Труд“. На тях и техния г-н Блъсков ще отговоря, когато той и компанията-собственик на злополучния вестник издължат по сметки на своите кредитори в КТБ АД дължимите суми.

Преди обаче да започна по същество, ще подчертая, че не съм учуден от факта, че всички в консенсус приемат за нормална атаката срещу Корпоративна търговска банка АД, а оттам и последствията от тази атака.

Напъните да се обяснява моделът на управление на КТБ АД от хора, които нито имат опит в менажирането на банка или финансова институция, нито квалификация по темата, както и от хора, на които „гроздето е кисело“, ме наведоха на мисълта да направя следната информация достояние на обществото.

Днес започвам с първите две теми:

        I. Mетоди за управление на банка при пълна неадекватност на държавата в условията на криза

На онези, които анализират и обвиняват (някои от тях дори квази ласкателни – „перфектно работещ инвестиционен фонд“), ще трябва да отговоря за голямо тяхно съжаление по следния начин:

Корпоративна търговска банка АД е банка съгласно всички изисквания на закона:

Има собствен капитал – към началото на атаката около 650 милиона лева

Поддържа минимално изискуемите капиталови показатели

Поддържа минимално изискуемата ликвидност (около 25% първична и вторична)

Поддържа минимални задължителни резерви в БНБ

Не е ограничена със срок, както инвестиционните и хедж фондовете – тук му е мястото да почертая, че банката се е развивала успешно повече от 14 години

Извършва пълния обем от банкови операции

Стратегията на КТБ АД

Многократно съм имал възможността да подчертая, че стратегията, която изградихме и следвахме, включваше по-скоро по-нестандартни форми на банков бизнес. Впрочем на онези, които претендират, че това е изключение, само бих искал да кажа, че почти всички големи банки ги прилагат чрез различни свои подразделения. Нима лизинговите компании, съществуващи в практиката на почти всички банки, опериращи на вътрешния пазар, не са точно тип SPV, които са финансирани от банките за тяхната дейност? Някои забравят, че аз все пак съм мажоритарен собственик на КТБ АД. За това са отговаряли други хора, които в момента са доверени лица на прокуратурата.

Не считам, обаче, че това е било най-важното, защото точно срещу ангажиментите на тези компании (повтарям, в огромната си част по никакъв начин не принадлежащи ми) успяхме да финансираме придобиването и контрола върху редица структуроопределящи компании. Активите надхвърляха 2 милиарда евро, а годишната ЕБИТДА – 250 милиона евро.

Сега очаквам пак някой да каже: „О, ужас! Този Цветан Василев е контролирал всичко това?! Колко лошо!“

Ами „лошо е“, разбира се, защото:

Много по-добре е да е някой чужд – като например и досега нелигитимиралите се бивши собственици на Виваком

Да се правиш на собственик и да точиш компания като Петрол години наред като бившите й собственици

Да завлечеш няколко банки и да си чист като сълза като бившите собственици на Корабострoителница - Русе, Стъкларски завод Рубин – Плевен и др.

Да харижеш най-безотговорно завод пред колапс, както държавата заряза Дунарит и Авионамс (а сега много им се искало да ги национализират)

Изреждам ги, защото всички те от губещи (без Виваком) се превърнаха в печеливши, след като ги придобихме и преструктурирахме. И беше естествено въпрос на време да ги продадем и да възстановим средствата на фирмите, респективно на банката, каквато е била нашата практика винаги. Ето в това са били част от нашите конкурентни предимства!

И за да сложа край на спекулациите за това могла ли е банката да продължи по този начин, ще подчертая, че ние имахме разработена стройна и реалистична програма, включваща постепенно намаляване на кредитния портфейл чрез продажба на някои от най-ликвидните активи като:

Петрол – работехме по оферта за около 300 милиона евро цена на компанията (при съществуваща оценка от 400 милиона евро);

НУРТС – имахме избрана инвестиционна банка за инвестиционен посредник и приета минимална цена от 120 милиона евро. Тук му е мястото да подчертая „изключителната“ роля на българските правителства в компрометирането на проекта „Дигитализация“. И сега някои се вайкат защо не била предпочетена  австрийската ОРС. Ами, да ви кажа – защото те искаха да плащат на Виваком разсрочено за няколко години. А не искам да си мисля колко искове щяха да са завели австрийците досега в Брюксел заради безхаберието на държавата. Нещо, което е договорено с новия собственик на НУРТС, и той ще го направи;

Виваком – имахме предложения, които се обсъждаха. За по-непросветените ще кажа, че телекомпания от мащаба на Виваком (междувременно станала и номер едно на пазара, за което бих искал да благодаря задочно на мениджмънта за чудесно свършената работа) се търгува в границите 5,5-6,5 пъти ЕБИТДА при продажба на мажоритарен пакет. При мене имаше оферта за 6,25 пъти ЕБИТДА (което в числа означаваше цена от около 430 мил. евро). Смешно и тъжно е, когато „експерти“ като Красимир Стойчев сравняват продажбите на незнайно как и от кого подарените лицензи с продажбата на една от най-големите компании в страната.

С една дума, заедно с мениджмънта на банката, имахме програма за намаляване на кредитния портфейл с около 1,5 млрд. лева в рамките на 1 година. Това, наред с всичко останало, щеше да освободи и достатъчно капитал. На всичко отгоре, имахме добре разработен бизнес-модел за банка „Виктория“!

Изглежда, обаче, ня#КОЙ се уплаши от това. И направи всичко възможно да ни спре! И успя! Повтарям – използвайки по недопустим начин репресивните органи на държавата и подчинявайки Централната банка и правителството на Орешарски! Което всъщност му беше дадено на концесия от безхаберниците на „Позитано“ 20. Затова е жалък Станишев, като казва, че се е опитал да спре това безумие (той си знае)! Жалък е и Орешарски, когато в непринуден разговор казва – политическо решение. И той си знае!

           II.   Сделките с компанията на г-н Пиер Луврие – митове, факти, реалности

Вече имах възможност да подчертая, че след като банката беше поставена под особен надзор, положих неимоверни усилия за нейното преструктуриране с цел ограничаване на щетите за всички. Виваком, Петрол и Нуртс бяха основните ликвидни активи, предвидени да бъдат придобити от консорциума за спасяване на банката срещу рефинансиране на значителна част от кредитния порфейл. По-късно това предложение беше обогатено и с предложението за публично-частно дружество с участието на българската държава.

За да направим реална оценка на тези активи, аз се срещнах с много потенциални инвеститори и създадох многобройни контакти. Когато всички варианти за спасяване на банката отпаднаха, реших да потърся начини за привличане на инвеститор за част от активите с цел да бъдат опазени от лапите на атакуващите КТБ АД и да се гарантира изплащането на средствата за тяхното финансиране.

Нека сега да вървим по същество. Какво беше прехвърлено на г-н Луврие?

На първо място, контролът върху компаниите Хедж инвестмънт и ТЦ-ИМЕ, които имат дългове към банката. Хедж инвестмънт е фирмата – майка на Дунарит и Авионамс, а ТЦ-ИМЕ е страна по договор с компания-SPV  на VTB Capital и съответно има права върху 33,3% от компанията – майка на Виваком. Когато погледнете дълговете на тези компании, ще разберете защо сделката е била за едно евро. Няма обаче кой да обясни поради какви причини повече от 9 месеца регистър и съд отказват смяната на директора на ТЦ-ИМЕ – защитен свидетел на прокуратурата, след като на проведените събрания е представен над 90% от капитала? Същият защитен свидетел, за който се доказа, че е фалшифицирал мой подпис и че лъже в съда.

Аналогична беше ситуацията и с Хедж инвестмънт, където пък друг защитен свидетел и доверено лице на новите господари Бисер Лазов дълго време се опитваше да прави промени в управлението на Дунарит без абсолютно никакви основания. Но за това ще трябва някой ден да отговарят всички.

Мога да говоря и с конкретика – задълженията на Хедж са от порядъка на 50 мил. евро, на Дунарит и Авионамс – още толкова. Някой да не би да смята това за подарък? Естествено никой не може да бъде обвиняван, в случая г-н Луврие, че иска да направи печалба. Особено след като ня#КОЙ направи всичко възможно да направи този актив лесна плячка за своите амбиции. Обвиняват ме, че търговското предприятие било заложено на г-н Миролио? Kакъв е проблемът, след като са изплатени задълженията към банката? Или парите на г-н Миролио имат различна стойност от тази на Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите?

Как си представяте продажбата на такъв актив от синдици на банката? Сериозно ли е това? Имате ли представа колко са обезценките, направени от поръчковите одитиращи компании? И че това е една перфектно изработена основа за продажба на безценица на нещо, за което аз съм осигурил 100% (заедно с мениджмънта) погасяване на всички дългове.

Ако в случая с Дунарит и Авионамс ситуацията е сложна, какво да кажем за тази с Виваком?! Има ли някой, от всичките специалисти, който да познава ангажиментите и взаимовръзките между акционерите в този интернационален комплекс? Знае ли някой колко са само възможните варианти на „Промяна в контрола“, които могат да доведат до рухването на компанията като цяло?

Синдиците чрез масата на несъстоятелността ли ще я продават? Нека да говорим сериозно! Вече посочих, че за да се реши този казус, трябва комплексен подход, който при създалата се ситуация аз не бях в състояние да осигуря – преговори с българските власти, преговори с VTB, преговори с кредиторите, преговори с миноритарните акционери, и не на последно място – с регулаторните органи в Брюксел и в София. Всичко това, както и погасяването на определен обем от задължения към банката (но не по-малко от 200 милиона евро за Виваком), е залегнало в договора с г-н Луврие.

Обвиненията, че съм прехвърлил актива на люксембургско дружество, са от типа „крадецът вика дръжте крадеца“! Компанията, държател на този пакет от 43,3%, винаги е била моя еднолична собственост – Бромак, Бромак Телеком инвест. Смешният плач на слугите на Пеевски и прокуратурата, че виждате ли, дружеството Технотел инвест било ограбено, показва само едно – че за тези хора право не съществува. Иначе щяха да знаят, че този договор е отдавна прекратен и ангажимент на придобиващата компания е да изплати дълга на Технотел инвест към банката. Но в крайна сметка явно максимата „Не стреляйте по пианиста, той толкова си може“ обяснява масовата истерия по този въпрос.

Още веднъж искам да подчертая за онези, които все още не са или не искат да разберат – за придобиването на Виваком са платени малко над 150 милиона евро, а компанията на г-н Луврие е поела ангажимент да плати минимум 200 милиона евро. И независимо от опита на някои да противопоставят на моето твърдение, че това е условие за сделката, твърдението на г-н Луврие, че тя е окончателна, ще кажа – въпрос на тълкуване. Ако той предпочете да го тълкува по друг начин, от този който обявих – аз ще спра сделката.

Така че, вместо да се гадае кой, как и защо – срещнете се, уважаеми г-н Борисов, с г-н Луврие и преценете доколко е сериозен. А за разликата до минимума от 450 милиона евро, аз ще си търся правата в съда!

Държавен вестник - притурка на Пеевския "Телеграф"

Последният брой на Държавен вестник - издание на Народното събрание, е стигнал до

абонатите си, опакован в петъчния брой на вестник "Телеграф", в който има специално приложение, посветено на сделките на Цветан Василев. Това размаха в студиото на Нова Тв Менко Менков - адвокатът на банкера, възмутен от това, че изданието на семейство Пеевски е обвързано с държавното издание за закони.

Има ли нещо нередно в това? Много често вестниците се разпространяват с различни рекламни притурки и ако издателят на един вестник е решил да го третира като рекламна притурка и го приложи към друг вестник, това си е за негова сметка - в буквалния смисъл на думата. Ако Пеевски е решил да раздава този брой на "Телеграф" безплатно на хора, които не са абонирани за него, той е заплатил за това - веднъж самият вестник, втори път - разпространението. Е, като се има предвид, че владее над 80% от разпространението, и това не е чак такъв проблем.

Да, ама не. Държавен вестник е издание с по-специален статут, за него има закон, според който:

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Редакцията на "Държавен вестник" е на бюджетна издръжка и се финансира със субсидия от самостоятелния бюджет на Народното събрание, от собствени приходи от абонамент на вестника, такси по чл. 9, ал. 2 и от друга съпътстваща издаването на вестника дейност. Печатното издание на "Държавен вестник" се разпространява чрез абонамент и ръчна продажба.

Та именно според този закон Чл. 6. (1) Към "Държавен вестник" може да се издава притурка с по-ограничен тираж, изрично посочена в съответния брой на вестника, в която се обнародват обемисти международни договори, сборници от международни договори или от други нормативни актове. Обнародването в притурката има същото правно значение, както и обнародването в "Държавен вестник".

 чл. 7 (4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 56 от 1999 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 31 от 2005 г.) В "Държавен вестник" не могат да се публикуват обявления, съобщения и покани с рекламен или с търговски характер.

Явно е, че вестник "Телеграф" не отговаря на предвиденото в чл. 6. Сега очакваме да видим как ще реагира Народното събрание на това явно нарушение на закона. Защото Държавен вестник е издаван с бюджетни - т.е., наши пари.

Вестникарчета от хранилката на КТБ

Във вчерашното си интервю Цветан Василев(Виж ТУК), разказа, че вестниците на Тошо Тошев, Петьо Бъсков, Тодор Батков и други дължат над 34 млн. лева. Цветан Василев казва, че държавата не прави нищо по връщането на тези пари, „защото обслужват тези, които са на власт."

Днес сутринта по Би Ти Ви доста смешно се опитаха да се защитят Петьо Блъсков(24 часа, Труд) и Недялко Недялков (Пик).

Блъсков  каза, че парите на  вестничето му са обезпечени с имот... Даже призна и сумата — 6.5 милиона лева. Не бил към КТБ, били към фирма... Само забрави да каже, че са изискуеми тези пари, а те не ги връщат. После Блъсков обяви, че това било сделка, пари срещу имот...

Блъскоооооов... Последно, сделка ли са тези 6.5 милиона, Петьо, или е кредит, обезпечен с имот?

Другият юнак Недялко Недялков, който изтеглил парите си дни, преди фалита на КТБ, съвсем ни взе за „канарчета“ , бил "предупреден от опашките" пред банката, за да си изтегли парите...

Припомням за забравилите едно разследване:

Най-масовите вестници извън групата на Пеевски – с необслужвани кредити от фирми, близки до Цветан Василев и заведени дела за несъстоятелност. Списъкът: “Труд”, “24 часа”, “Преса”, “Тема”, “Стандарт”, “Шоу”, “Блиц”, “Марица”, “Струма” и много други.

Най-много необслужвани кредити – за общо 6.545 млн. евро плюс лихви от 378 хиляди евро – има издателят на 24 часа и Труд “Про нюз” АД. Кредитите са отпуснати през 2011-2012 година от ”Сайга консулт” ЕООД, собственост на Иво Георгиев Манчев, който присъства в управлението и на други фирми регистрирани в бизнес сградата на Цар Борис III 159 където са “Бромак”, TV7 и множество свързани фирми с КТБ.

Необслужваните кредити на ГМ Прес – съиздател на “Стандарт”, “Шоу” и “Блиц” и издател на регионалните “Марица” и “Струма” и още няколко медии – са за общо 6.4 млн евро. Отпускани са от фирма Булит 2007 ЕООД, регистрирана на ул. Хубча 8 – друг предпочитан адрес за регистрация на фирми от адвокатите на Цветан Василев. Отпуснати са общо пет кредита между февруари 2011г и юни 2012г. Нотариалните покани за изпълнение на договора са изпратени на 2 юни м.г., а на 1 август е заведено дело за несъстоятелност в Софийски градски съд.

Общо 2.5 млн лева са необслужваните кредити на “Обединени свободни медии” АД, издател на “Преса” и “Тема”, към друга фирма от пощенските кутии на КТБ – “БГ Корпорейшън” ЕООД, регистрирана също на един от традиционните адреси на фирмите на Цветан Василев – ул. Дамян Груев 46 в София. Кредити са отпуснати между 2011-2012г. Нотариалните покани за изпълнение на договорите са връчени на 2 юни 2014 година на адреса на дружеството, който е и редакция на изданията, в сградата на ЦУМ в София. Според разписката изпълнителният директор Тошко Николов Тошев и представител на правния отдел са отказали да получат поканата. Делото за несъстоятелност е заведено на 5 август м.г. в Софийски градски съд.

Цветан Василев: Вестници ми дължат 34 милиона! Имах срещи с Искров и Борисов преди фалита на КТБ

Банкерът в изгнание Цветан Василев обвини Иван Искров и Бойко Борисов, че са знаели

предварително какво ще се случи с Корпоративна търговска банка (КТБ) и не са го предотвратили. В специално интервю за Явор Дачков и „Гласове“ Василев посочи директно вестниците, които имат кредити към банката и не ги връщат.

"Къде е прокуратурата всъщност? След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар. вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева и на Петьо Блъсков? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков? Да ги изреждам ли?

А останалото, моите отношения с г-н Пеевски, очевидно не са били добре уредени. Факт е, че сега маса фирми, които са номиналните собственици на вестниците му, дължат пари косвено на банката през други длъжници на банката. Заведени са искове срещу тях."

Цветан Василев казва, че държавата не прави нищо по връщането на тези пари, „защото обслужват тези, които са на власт." Банкерът отговаря и на въпроса колко са тези пари?

„Официално 34 милиона. Това е сериозна сума, която те трябваше да издължават по определен начин, но те не я издължиха.“

„И аз имам определена вина…“

Цветан Василев обяснява в интервюто как всичко започнало след като Делян Пеевски е поискал от него безвъзмездно прехвърляне на пакети от акции от някои от най-големите фирми. Това станало през април миналата година. Василев отказал и тогава започнало всичко – първо с обвинението за подготвяно убийство на Пеевски, после и с атаката срещу банката.

„Аз твърдя, че интересите на кръга, който ме атакува, бяха обслужени от всички. От прокуратура и следствие, през специални служби до Централна банка и тогавашното правителство. Всички са в кюпа."

После същият кръг нееднократно отправял предложения на Василев.

„За сметка на това онези, които ме атакуваха и които ме унижиха, ми идваха с нестандартни предложения от рода на това да ме върнат с линейка в България, да ме настанят в МВР болница, да изчакаме шума да отмине, а след като им целуна ръцете, да ме “спасят”. Щели само условно да ме осъдят…“

В момента имало „посредници от двата основни клана, които работят по ликвидацията на банката, които предлагат предприятията".

"Знаете ли на колко места се предлага “Дунарит”, на колко места се предлага “Виваком”, на колко места се предлагат стъкларските фабрики…"

Единият клан бил на Пеевски, а вторият бил отново „политико-икономически кръг", който Василев засега не споменава.

Банкерът демонстрира и катарзис с признание, че е бил част от статуквото и с думите „И аз имам определена вина…“. Доскоро Василев се бил заблуждавал за „човешките добродетели и ценности“.

Срещи с Борисов и Искров

Цветан Василев съобщава, че в разгара на кризата с КТБ е провел срещи и с управителя на БНБ Иван Искров, и с тогавашния лидер на ГЕРБ, а днес вече и премиер, Бойко Борисов.

"Иван Искров е несериозен сам по себе си. Той трябва да си спомни нашия обяд в края на май, когато го предупредих, че срещу банката се готви атака и че той трябва да бъде на мястото си, защото гуверньорът би трябвало да е независим. Това се случи на обяд в Централната банка, въпреки че той отрича и твърди, че не се е виждал с мен."

На 6 юни 2014 година Василев имал среща и с Борисов и го предупредил, че нещата „могат да станат катастрофални“.

"Първо, не искам да ви казвам по какъв “криминален” начин се добрах до него. Той се страхуваше да се срещне с мен, защото бях следен абсолютно незаконно."

Цветан Василев дава и конкретни примери, които показвали, че всичко е подготвено предварително.

"За да ви докажа, че всичко е било подготвено и определени хора са били предупредени какво се очаква, ще ви кажа един малък факт. Седмица преди началото на кризата от банката си е изтеглила парите Венелина Гочева… Около сто и петдесет хиляди евро. Изтеглили са си парите и още хора, които днес се крият, че са собственици на вестниците “24 часа” и “Труд”...

Също и Недялко Недялков от “ПИК”, който уж усещал всичко и го направил по интуиция. Има и други, но искам да кажа, че всичко беше организирано. Изкуствено беше създадена паника, а служители на определени фирми са били строявани да създават паника пред клонове на банката с искане да си изтеглят между петдесет и сто лева! По-голямата част от тях са били служители на известен холдинг в София.“

На въпрос дали този холдинг е „Булгартабак“ Василев отговаря: Например.

Фирмите – хем не са негови, хем се разпорежда с тях

Цветан Василев потвърждава, че той е сключил сделката с Пиер Луврие и неговия фонд LIC33, който обяви през седмицата, че купува за 1 евро 43% от "БТК", 91% от военните заводи "Дунарит и "Авионамс", 100% от "Национално управление радиотелевизионни станции" (НУРТС), мултиплекса "Фърст Диджитал", пийпълметричната агенция "Гарб". В същото време фирмите не били точно негови.

Те били „създадени със специална цел да бъдат финансирани за придобиване и преструктуриране на определени активи.

"При стартирането през 2000 г. ние трябваше да търсим нашата пазарна ниша, за да можем да се конкурираме успешно с другите банки. И я намерихме именно в това направление: придобиване, преструктуриране и продажба на различни индустриални активи и в това отношение натрупахме доста сериозен опит през тези години."

"Това не означава, че те са мои или на банката. Те са били наши приоритетни клиенти."