На тази дата: 10.10.732г. Франките спират нашествието на мюсюлманите в Западна Европа

732 г. край Поатие франките спират инвазията на арабите към Европа. Френско-бургундските

сили под командването на майордома на Меровингите Карл Мартел нанасят съкрушително поражение на арабските завоеватели от Омаядския халифат. После Карл Велики започва освобождаване на завладените от арабите територии, продължила 760 г. и завършила чак 1492г.

Битката при Поатие е следствие на двадесетгодишни арабски завоевания в Европа, започнали през 711 г. с нашествието на Тарик ибн Зияд във визиготските християнски кралства на Иберийския полуостров. За времето си Умаядският халифат е най-голямата военна сила. На изток арабските войски достигат до днешен Пакистан. Арабската империя поглъща Персийската Сасанидска империя и големи територии от Византийската империя след пробива си в битката при Ярмук през 636 г. и през 718 г. достигат портите на Константинопол, откъдето са отблъснати с общите усилия на българите под командването на хан Тервел, който ги побеждава при Адрианопол, и византийците под командването на император Лъв III.

Арабите на Ал Самх ибн Малик, главен управител на Андалусия, превземат Септимания през 719 г. след завземането на Иберийския полуостров. Ал Самх установява столицата си в Нарбона през 720 г. и завладява няколко града под контрола на визиготските графове, но през 721 г. херцог Одо Аквитански изненадва арабите при обсадата им на Тулуза, разбива ги и ранява смъртоносно самия Ал Самх ибн Малик. Това поражение обаче не прекратява арабските набези в Галия и през 725 г. те достигат Отун в Бургундия.

През 732 г. арабите напредват на север към р. Лоара. След като е унищожила съпротивата в тази част на Галия, нахлуващата армия се е разделила на няколко части.

Карл Мартел знае, че освен него няма кой да спре мюсюлманското нахлуване в Западна Европа. Научавайки за тяхното приближаването, събира армията си и поема на юг с надеждата да ги изненада. Тъй като възнамерява да използва фалангова формация, за него от първостепенна важност е да избере за бойно поле залесена равнина, която ще възпрепятства противниковата конница.

Арабите нямат добро разузнаване и са изненадани да се натъкнат на присъствието на голяма вражеска сила на пътя им за Тур, недалеч от Поатие. В продължение на седем дни двете армии се дебнат, прибягвайки само до малки схватки.

Абд ал Рахман изчаква да се съберат всичките му сили, което се случва, но все още е обезпокоен. Отлагането обаче дава възможност и на Карл да събере пехотните си ветерани от краищата на кралството. Някои от тях служат под неговото командване още от 717 г. Той също свиква опълчение, но то се оказва полезно само за събиране на храна и тормозене на арабите.

Никой от двамата пълководци не желае да нападне, но накрая Абд ал Рахман се чувства задължен да заповяда нападение преди по нататъшно застудяване и срама от отстъплението. Арабите трябва да се изкачват по горист хълм, за да стигнат франките, което неутрализира част от преимуществото им в численост и тежка конница. Там на високото франкската пехота е построена във фаланга сред дървета, което им помага да устоят на арабското конно нападение.

Абд ал Рахман вярва в тактическото преимущество на тежката си въоръжена с копия и мечове конница, но неколкократните им устремни атаки, заповядани от арабския командир, се разбиват във вътрешността на дисциплинираната франкска пехотна формация. Издръжливите и опитни войници на Карл постигат това, което е смятано за непостижимо на времето – устояване на пехота срещу атака на тежка кавалерия.

Арабите, които успяват да пробият квадрата на франките, се опитват да убият Карл, но неговите феодали го заобикалят и не допускат нападателите. Изходът на битката все още е неясен, когато, според франкските историци, сред арабите тръгва слух, че техните противници заплашват плячката, която са домъкнали от Бордо. Някои от арабите веднага се втурват към лагера, за да защитят имуществото си.

Абд ал Рахман е обкръжен и убит, докато се опитва да спре отстъплението. Франките възстановяват формацията си и остават на мястото си през нощта, мислейки, че боят ще начене отново на следния ден. Когато на следващия ден арабите не възобновяват нападението си, франките още не помръдват, защото се страхуват от засада. Карл предполага, че противниците му се опитват да го примамят да слезе от хълма. Само след подробно разузнаване на умаядския лагер, в който са оставени дори палатките при прибързаното напускане, франките разбират, че арабите са се отправили обратно към Иберия с колкото плячка могат да носят.

Вицове, октомври 2014г.

Системата в нашия прекрасен живот

СмЕх

Типичен коментар след секс според зодията

Овен: "Хайде пак!!!"

Телец: "Ама как огладнях! Подай ми пицата."

Близнаци: "Къде е дистанционното?"

Рак: "А кога ще се оженим?"

Лъв: "Бях страхотен, нали?"

Дева: "Трябва да изпера чаршафите..."

Везни: "Ако на теб ти е харесало, значи и на мен ми хареса."

Скорпион: "Хмм... да те развържа ли?!"

Стрелец: "Не ми се обаждай... Аз ще ти се обадя!"

Козирог: "Имаш ли визитка?"

Водолей: "Искаш ли да пробваме нещо лудо другия път... например да сме голи?"

Риби: "Ъъъ... Как ти беше името?"

***

Женската логика:Не ми пише, няма да му пиша и аз!

Мъжката логика:Не ми пише, ще пиша на друга...

***

Баща води малкия си син при психиатър, за да прецени умственото развитие на детето. Психиатърът пита:

- Колко очи има кучето?

- Две отговаря момчето.

- Колко уши има кучето?

- Две отговаря момчето.

- Колко лапи има кучето?

- Татко, тоя кретен наистина ли не е виждал куче?

***

А бе, ако ме блъсне селянин, важи ли ми гражданската отговорност?

***

Защо калинките летят бавнo ? За да не им отнемат точки за превишена скорост!

***

Всяка сутрин нови вицове

Песен за Путин се оказа хитлеристки химн! Видео

На фестивала „Акордеонът събира приятели“, който се проведе в Подмосковието преди 3 дни, се появи странна песен „Действай, Путин“. Музикантът Сергей Борискин и неговата внучка изпълниха песента посветена на Путин и анексирането на Крим. Бързо „Действай  Путин“ се превърна в хит около рождения ден на президента.  Малко конфузно се получи, когато се разбра, че песента копира изцяло "Напред, Напред"-"Vorwärts! Vorwärts!"- официален химн на фашисткия младежки съюз(Хитлерюгенд).

ВИДЕО 1- "Действай Путин"

ВИДЕО 2- "Vorwärts! Vorwärts!

Нобелов лауреат не знае за наградата

Шведската академия и френски медии безуспешно се опитват да открият новия носител на Нобеловата награда за литература Патрик Модиано, съобщи ИТАР-ТАСС.

От френското издателство Gallimard, което публикува последния му роман, обявиха, че също не могат да се свържат с Модиано.

"Ние знаем, че и ръководството на Шведската академия не може да се свърже с него, дори за да му съобщи добрата новина, че му е присъдена Нобеловата награда за литература", коментираха от Gallimard.

В ГЕРБ и ДПС неважат преференции

Четирима новоизбрани депутати се отказаха доброволно от парламента със заявление до ЦИК. Трима от тях са избрани по схемата 9/9 от ГЕРБ, а един по системата – 18/18 от ДПС. Става дума за кандидати, чиито номера в партийната листа са съвпаднали с номера на бюлетината на формацията им. На тези избори ГЕРБ бяха с номер 9, а ДПС с номер 18.

Заради новия вид на бюлетините много от избирателите са се презастраховали и са зачеркнали номера на партията и в полето за преференции. Така кандидатите със съвпадение на номерата са получили силен преференциален вот погрешка. Заради това от дъното на листите, те са се качили на избираеми позиции.

Първи ЦИК заличи кандидата 9/9 от плевенската листа на ГЕРБ Дочко Димитров Дочев. Същото се случи и с кандидатите от ГЕРБ Петко Борисов Ненов от Сливенската листа и Стилиян Димитров Митев от листата на партията в Добрич.

От място в парламента се отказа и Алеко Тодоров Атанасов от ДПС, който бе номер 18 в листата на движението във Варна.

Явно доста „демократични“  партии са ГЕРБ и ДПС.

Вземи си билет за емиграция сега, че като обявят правителството цената ще се вдигне!

"Франкфуртер рундшау" за Бойко: "Бикът от България"

Като премиер Борисов не донесе никакви изненади. От политическа гледна точка той

поддържаше строги мерки за икономии, а обещаното възстановяване не се състоя. Неговата партия, както и всички други, беше обградена от мрежа съмнителни фирми. Нито един сериозен член на политико-криминалните среди на България не беше изправен пред съда. Това се казва в обширна статия на германското издание "Франкфуртер рундшау" за ситуацията в България след изборите от неделя. Ето какво се казва в статията със заглавие "Бикът от България".

В една държава, в която "полицията бие гражданите" той /Борисов – бел. ред./ не иска да е премиер. С тези думи през февруари 2013 г. Бойко Борисов подаде оставката си. В продължение на седмици обеднели софиянци демонстрираха срещу премиера, стигна се до сериозни сблъсъци. Сега той вероятно ще се върне на власт, но съществува раздвоение в мненията за оставката му преди – дали Борисов наистина е бил толкова деликатен или просто е добре пресметлив.

Предсрочните парламентарни избори бяха спечелени от партията на приятелите на Европа на Бойко Борисов, но подчертава, че недоверието е голямо. И припомня, че през февруари 2013 г. Борисов си подаде оставката като премиер.

Партията ГЕРБ спечели изборите с 32,7%, каквито бяха неокончателните резултати от понеделник. И не можа да бъде постигнато мнозинство. Борисов има желание да сформира правителство на малцинството. "Аз ще управлявам, лично аз", заяви самият той в неделя вечерта. Той е готов на всичко, за да бъде избегната политическа безизходица. Алтернативата на коалиция с него биха били нови избори.

Тежки думи, но Борисов със своя стил добре се справя с грубите момчета с големи сърца. Непоколебим пожарникар от предградията, патрулен полицай, каратист, по-късно бодигард и на 55-годишна възраст е отново център нападател за второ разпределение – Бойко Борисов е това, което Арнолд Шварценегер само играе на екрана.

Към неговия образ има и детайли. След като се образова като пожарникар синът на полицай се включва през 80-те години в полицейския апарат и стига до доцент в полицейската академия. След като режимът пада, той основава, като някои негови колеги от полицията и общността на тайните служби, една охранителна фирма. Който дойде на сцената през мътния период на 90-те години, можеше да бъде или престъпник или политик – или и двете заедно.

През 2001 г. бившият цар Симеон, вече станал министър-председател, реализира всички детски мечти в политиката и го направи полицейски началник. Борисов използва облика си на защитник на обезправените и тръгна срещу корупцията. Той позволи да бъдат спирани лъскави джипове, а собствениците им да бъдат питани откъде имат пари за колите. В същото време големите мафиотски шефове живееха необезпокоявани. Плешивият популярен полицейски шеф показа проницателност и през 2005 г. се кандидатира за кмет на София. Тази служба, която по времето на компартията беше без значение, се превърна в откритие след идването на 2000 г.

Навсякъде по Балканите кметовете на столиците се преобразяваха в напористия Руди Джулиани от Ню Йорк и така надбягваха неуважаваните политици. Всъщност чрез една новосъздадена "дясна" партия на Борисов му се удаде да стане министър-председател. Победата на избори беше начинът, по който той да отмъсти за убития от комунистите свой дядо, каза той след триумфа си. В действителност става дума за неговия прадядо, както после се установи, и не са били комунистите, а обикновени престъпници.

За четири години като премиер Борисов не донесе никакви изненади. От политическа гледна точка той поддържаше строги мерки за икономии, а обещаното възстановяване не се състоя. Неговата партия, както и всички други, беше обградена от мрежа съмнителни фирми. Нито един сериозен член на политико-криминалните среди на България не беше изправен пред съда. Когато стана известно, че е забранил на шефа на митниците да извършва разследване срещу близка до партията пивоварна, Борисов призна скандала – последствие, което конкурентите му при подобни случаи никога не са правили.

Неговото очарование го спаси. Сега ще успее ли да спаси България от правителство на малцинството? Това може ли да стане? Ако да, то ще е само заради неговото очарование.

Туитър-премиера Рогозин отговори на Външно

НАТО – това действително е безотпадно производство. Така вицепремиерът на Русия

Дмитрий Рогозин отговори в Twitter на обвиненията на българското Министертво на външните работи за това, че се е отнесъл с неуважение към министъра на отбраната Велизар Шаламанов. 

Към поста си в социалната мрежа руският вицепремиер е приложил линк към статия, в която е описана позицията на МВнР по повод предходния коментар на Рогозин за министъра: „Някой си Шаламанов убедил премиера Близнашки още веднъж да предаде Русия“.

Този коментар се появи след решение на правителството на кабинета на Георги Близнашки за това страната ни да подмени военната си авиация, като "пенсионира" старите руски изтребители. Решението е свързано с това да се избегне зависимостта от руската военна индустрия.

В отговор от МВнР заявиха, че коментарите на Рогозин са неприемливи. "България е суверенна държава, която взема самостоятелни решения, свързани със сигурността си. Те не подлежат на коментар от страна на висши представители на други държави", се казва в официалната позиция на министър Митов", разпространена от пресцентъра на Външно.

От министерството са категорични, че България не дължи обяснения за това каква е политиката ѝ по отношение на националната сигурност. Въпреки това отговорът на външния министър Дание Митов е подробен и обстоен.

Евродепутатите отхвърлиха самономинирала се кандидат-комисарка

Европейският парламент иска председателят на следващата Европейска комисия Жан-Клод Юнкер да смени заместничката си от Словения Аленка Братушек, която е номинирана да отговаря за бъдещия енергиен съюз. Комисиите по индустрия, изследвания и енергетика и околна среда гласуваха късно в сряда с преобладаващо мнозинство (112 на 13) тя бъде отстранена.

Юнкер не реагира веднага. Не беше ясно, дали той ще поиска от новото правителство в Любляна да представи друг кандидат. С Братушек той рискува евродепутатите да отхвърлят цялата му комисия, когато тя се яви пред тях за одобрение ан блок. По досегашния график това трябваше да стане на 22 или 23 октомври в Страсбург.

Братушек, (44 г.), доскоро министър-председател на Словения, се престави неубедително на изслушването си пред споменатите комисии в понеделник. Мнозинството от депутатите останаха недоволни от познанията в ресора й, както и от липсата на ясни отговори по разследването за конфликт на интереси срещу нея у дома. Тя изгуби изборите през юни и се номинира сама за комисар, докато управляваше служебно по време на сформирането на ново правителство.

Кюстендил срещу Бат Сали

Днес сутринта в Кюстендил се проведе протест срещу избора за депутат от Кюстендилския регион на Александър Методиев, известен като Бат Сали.

Кметът на Кюстендил Петър Паунов  изказа възмущението си срещу евентуалния избор на Бат Сали. ДПС има 864 гласа в област Кюстендил, но преразпределяне на гласовете от чужбина прави Александър Методиев от Самоков депутат от Кюстендилски регион.

Според Паунов, законът е направен нарочно така, че се ощетяват определени райони в полза на дадени партии. Проблемът не бил, че депутатът се казва Бат Сали, а бил принципен.

Националистически гласове се надигнаха от говорители на протеста. Ние сме рая на Турция, тези гласове идват от Турция, изригна човек на микрофона.

Не искаме "Това нещо" Бат Сали, "Долу ДПС", скандират граждани.

"Силните думи за заради провокацията, ясно и откровено следвам математиката. Няма как да прескочите 4 партии и да дадете мандат на осмата сила, обясни Паунов. Искам да се направи ново преразпределение на резултатите.

Странен призив на Централните гробища

Кончита Вурст пя пред евродепутатите

Австрийската поп певицата Кончита Вурст, която спечели тазгодишното издание на конкурса "Евровизия", изнесе концерт в Европейския парламент в Брюксел. Звездата с екстравагантна външност беше поканена от група депутати от Холандия, Италия, Австрия и Финландия, а изявата й бе посветена на толерантността между хората.

На тази дата: 9.10.1944г. В Москва Чърчил и Сталин решават съдбата на България

Московската среща от октомври 1944 г.

На Московската среща (9-19 октомври 1944 г.), освен Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин, присъстват и външните министри на Великобритания и СССР – Антъни Идън и Вячеслав Молотов. Британският премиер се надява да използва разговорите си със Сталин за постигане на така желаното от него споразумение. Предварителните сондажи са му вдъхнали надежда, че този път вероятно ще постигне резултат. И действително, още на първата среща, състояла се на 9 октомври 1944 г., Чърчил лансира идеята за разделяне на Балканите и на Централна Европа на сфери на влияние. Всъщност публикуваните от Албърт Резис факти и обстоятелства относно прословутото листче от бележника на Чърчил потвърждават онова, което великият английски политик споделя преживе в своите спомени.

Едва е започнала срещата и Чърчил се обръща към Сталин:

”Нека уредим нашите взаимоотношения на Балканите. Вашите армии са в Румъния и България. В тези страни ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не се противопоставяме на дребно. Как бихте погледнали да имате 90% предимство в Румъния, а ние да имаме 90% в Гърция и 50 на 50 в Югославия? Докато думите ми се превеждаха нахвърлях следното на половин страничка:

Румъния

            Русия                                                                         90%

            Останалите (съюзници)                                         10%

Гърция

            Великобритания (в съгласие със САЩ)                 90%

            Русия                                                                         10%

Югославия                                                                           50-50%

Унгария                                                                                50-50%

България

            Русия                                                                          75%

            Останалите                                                              25%

Подадох я на Сталин, който вече беше чул превода. Настъпи кратка пауза. След което Сталин постави със синият си молив голям знак и върна обратно листчето. Всичко беше уредено за секунди”.

Дали големият знак със синия молив или “синята лястовичка” означава съгласие? Или Сталин приема само “за сведение” предложението на британския премиер? Каквито и да са интерпретациите, всички резултати в международните отношения през целия следвоенен период до края на 80-те години [на ХХ век] подкрепят категорично наличието на такава договореност.

Може да се твърди, че за Сталин и Молотов директният ход на Чърчил се оказва приятна изненада. Формулата не само потвърждава съветското влияние на Балканите, но и съвпада напълно със съветската програма-минимум. Оказва се, че интересът на британския премиер към България е по-голям от този към Румъния. Чърчил е съгласен на 10% в Румъния, но настоява за 25% влияние в България. Позицията на Сталин е по-различна. Съветският стенографски протокол от тази среща е твърде синтетичен, не съдържа подробности, нито пък споменава за „синята лястовичка”, с която Сталин мълчаливо маркира подадения му от британския премиер лист. В протокола е вписана само една неопределена бележка на Сталин:

„Другарят Сталин заяви, че 25% контрол на британците в България не хармонизира с другите цифри в таблицата. Другарят Сталин смята за необходимо да направи някои промени, в смисъл, Съветският  съюз да има в България 90%, а Великобритания – 10%”. 

Използвана е думата „хармонизира”. Вероятно Сталин има предвид аналогичното разпределение на сферите на влияние в Гърция. Подобна теза се налага и от подкрепеното от Сталин предишно искане на Чърчил Великобритания да има в Гърция право на сюзеренна власт. Протоколът подсказва също, че Сталин е съвършен играч, чиито умения демонстрира и в сръчното си маневриране по отношение на Италия. Когато Чърчил настоява съветското правителство да окаже въздействие върху италианския комунистически ръководител Ерколи да озапти италианските комунисти, чиято реторика можела да възпламени страстите и да доведе до сблъсъци с окупационните съюзнически части, Сталин реагира, според синтетичния стенографски протокол, по следния начин:

„Другарят Сталин каза, че за него би било много трудно да упражнява влияние върху италианските комунисти, защото не е информиран за вътрешното политическо положение в Италия. Освен това, в Италия няма съветски войски, за разлика от България, където сме в състояние да съветваме комунистите какво да правят. Но ако той, другарят Сталин, се опита да посъветва Ерколи, Ерколи може да му каже да върви по дяволите, тъй като той, другарят Сталин, въобще не познава положението в Италия. Другарят Сталин може само да каже, че Ерколи е интелигентен човек и не би действал безразсъдно. Чърчил отговори, че би предпочел италианските комунисти да се въздържат от възпламеняване на страстите в Италия. Другарят Сталин отвърна, че цифрите за България трябва да бъдат коригирани. Чърчил отговори, че общо взето не го е еня за България и че въпросът би могъл да се обсъди от Идън и Молотов. Другарят Сталин се съгласи”.

Антибългарските емоции на британския премиер не са случайни и датират от десетилетия. Една от причините може да бъде потърсена в традиционната британска политика спрямо Балканите, в която българските национални стремления не се вписват по същия начин. Главната причина обаче е дълбоко личностна: България, или по-точно направляваното от цар Фердинанд българско правителство, допринасят в значителна степен за унизяването на Чърчил като политик.

През пролетта на 1915 г. Първата световна война е в разгара си. Сър Уинстън, който по това време е министър на военноморските сили, разработва стратегия за скорошно спечелване на войната от страните на Антантата. Ако Османска Турция – най-слабото звено на Централните сили – бъде принудена да капитулира, британските щикове в Близкия Изток и руските – от Кавказкия фронт ще могат да се пренасочат към Европейския боен театър. Съпротивата на Австро-Унгария и Германия ще бъде сломена в най-кратки срокове.

Планът на Чърчил предвижда Османска Турция да бъде ударена право в сърцето, след като се завземат Дарданелите. Неутралитетът на България да бъде насърчаван срещу обещанието за връщане на Източна Тракия. Преценката е, че такова решение отговаря напълно на българските национални интереси. Чърчил обаче недооценява силите на турската съпротива, командвана от талантливия, но не много известен дотогава Мустафа Кемал паша – бъдещият Ататюрк. Турският гарнизон на крепостта Чанаккале отговаря с ожесточен огън и десантът на британците е неуспешен. Част от британската флота е унищожена. Набързо докараните подкрепления не могат да променят хода на битката. Боевете се проточват и в края на лятото провалът на Дарданелската операция става очевиден.

Чърчил недооценява и категоричните български уверения за неутралитет. През септември 1915 г. България демонстративно престъпва декларациите си и се включва във войната на страната на прогерманската коалиция. Сърбия капитулира. Османска Турция стабилизира позициите си по фронтовете. Съотношението се променя рязко в полза на Централните сили. Сър Уинстън е потресен от маневрата на София. Как може България да влезе в коалиция с армиите, воюващи срещу Освободителката си Русия? Да стане съюзник на петвековния си поробител? При това само две години, след като последният е изклал и прогонил над 200 хиляди българи от земите им в Източна Тракия? Няма такъв прецедент в световната история!

Провалът на Дарданелската операция принуждава британския министър на военноморските сили да подаде оставка. И да приеме незначителния пост министър без портфейл. Потомственият аристократ е безкрайно оскърбен и през целия си живот ще вини българското коварство като главна причина за политическото си унижение. Макар обстоятелствата да сочат, че провалът на Дарданелската операция се дължи на недооценка на тактическата обстановка от страна на Чърчил и е факт далеч преди България да се включи във войната, антибългарските му емоции остават трайни до смъртта му през 1965 г.

Именно тези емоции витаят в британската позиция по време на доста протяжните пазарлъци между Идън и Молотов през октомври 1944 г. в Москва. Първият настоява съотношението в България да бъде 75:25 в полза на Съветския съюз, впоследствие се съгласява на 80:20. Молотов възразява: Сталин иска съотношението “да се хармонизира”, тоест да бъде 90:10. В следващия си ход Молотов предлага краен вариант, който, според него, Сталин би се съгласил да приеме в България при съотношение 75:25, при условие обаче, че за Югославия съотношението се промени на 60:40 в полза на Съветския съюз. Последното, което Молотов приема на 11 октомври 1944 г., при това условно, е съотношение 80:20 в полза на Съветския съюз в България и Унгария, и 50:50 – в Югославия.

Споровете около разпределението на надзора за изпълнение на съглашението за примирие с България са придружени с настойчиви опити на Идън да получи повече британско и американско участие в Съюзническата контролна комисия (СКК). Този въпрос е оставен да се разисква в хода на уточняване на клаузите на примирието.  Идън се съгласява обаче съветският представител да председателства Съюзната контролна комисия в България. Трите съюзни държави нотифицират българското правителство, че предпоставка за започване на преговорите за примирие е изтеглянето на българските войски и администрация от окупираните територии на Гърция и Югославия в 15-дневен срок.