На тази дата: 13.1.1915 г. Прожектиран е първият български игрален филм „Българан е галант”! Видео

1915 г. е прожектиран първият български игрален филм „Българан е галант”. Сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля в комедията е Васил Гендов. Във филма играят също актьорите Мара Липина, Методи Станоев, Антон Делбело и Тодор Стамболиев.

Филмът весели публиката в „Модерен театър” с разхайтена история за любовните трепети на неумел бонвиван. Черно-бялата няма лента разказва за Българан, който среща на улицата млада дама и започва да я ухажва. Тя обаче решава да даде добър урок на натрапника и му предлага да я придружи из пазара. Прави покупки, а накрая моли ухажора си да й даде пари назаем. Дамата води Българан в луксозно заведение и за негова сметка поръчва напитки и закуски. После натоварва кавалера с пакетите и го повежда към дома си.

По пътя среща своя съпруг и му предлага да извикат файтон, за да освободят „носача”. Двамата потеглят пред смаяния Българан, който получава дребна монета за заслугата.

Видео

Вицове, януари 2015 г.

СмЕх

Циганинът дето си показа онази работа на Йордановден може да получи до 6 г. За същата работа Тошко Славков получи джип.

***

Опитвам се да открия приятели. И понеже нямам ФБ, излизам на улицата и почвам да викам какво сготвих, какво ядох, какво пих, къде бях, какво правя... До момента ме следват трима – двама полицаи и един психиатър

***

Професорът:

- В нашата поредица от лекции за основните етични понятия днес ще се занимаем с темата "Лъжа". Някой от вас случайно да е чел книгата ми по този въпрос?

Всички студенти вдигат ръка.

- Отлично! Имаме чудесна реакция. Книгата още не е излязла.

***

Чета: "Филмът може да съдържа сексуални сцени."

Може или съдържа? Не ми губете времето!

***

- Стой! Никой да не мърда !

- Обир ли е това ?!

- Не, селфи...

***

Всяка сутрин нови вицове

Ужас! И Ирина Бокова е "Шарли"

Вчера гледам по телевизията "Марша на солидарността" в Париж и с ужас видях, че шефката на ЮНЕСКО и проектошеф на ООН, Ирина Бокова също е „Шарли“.

Искам само да припомня, че г-жа Бокова е дъщеря на Георги Боков. Същият Георги Боков, който според  Радой Ралин е участвал пряко в зверското убийство на Райко Алексиев — художник, карикатурист и фейлетонист. Алексиев е пребит до смърт на софийска улица заради карикатура на Сталин с окървавена брадва.

След "великата победа" на 09.09.1944г. видният български художник и фейлетонист Райко Алексиев е набеден за народен враг, тъй като е правил карикатури на Сталин. Отнели са му цялото имущество, но изтезанията и убийството му са далеч по-страшни. Според Радой Ралин именно Георги Боков е мъчител и физически убиец на набедения интелектуалец.

Отначало са отказвали да дадат трупа на роднините, а после са склoнили при условие, че не отварят ковчега. Опечалените обаче са го направили, при което вероятно са останали като гръмнати - дори тестисите на Pайко Алексиев са били смачкани. Представяте ли си за какви гаври и насилие говорим? По случая има и роман - "Горещо червено", - награден от Съюза на българските журналисти, които междувременно вече са изключили изрода Георги Боков от редиците си.

Създателят на популярния сатиричен вестник „Щурец“ Райко Алексиев си създава немалко врагове в средите на налагащата се с репресии комунистическа власт. В последните дни преди Деветосептемврийския преврат той е многократно предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на семейството Никола Мушанов го снабдява с дипломатически паспорти. Алексиев обаче отказва да повярва, че е в опасност и твърди:

„Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва”.

Непосредствено след преврата завърналият се от Чамкория в София Алексиев е арестуван от комунистическия главорез Лев Главинчев като „враг на народа“. Основните обвинения са заради карикатури на Сталин и именно те стават причина на да бъде пребит до смърт на 18 ноември 1944 година в София.

Вестник „Щурец“

През 1932 г. основава седмичния вестник „Щурец“. Райко Алексиев сам рисува всичките му карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи и за разпространяването му. „Щурец“ се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г. Тиражът му от 50 000 през всичките 12 години го държи на челно място сред родните печатни издания.  Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават редовни сътрудници на „Щурец“. Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война.

Погнуса! Ирина Боков, дъщеря на убиеца на българския карикатурист Райко Алексиев, трябва да осъди атентата в Париж. Братът на проектошефката на ООН Филип Боков известен червен депутат заяви относно вината на семейството им : “Вината поемаме само с мезета”.

Това е българската кандидатка за шеф на ООН, която също е „Шарли“.

Завършвам със стихотворение на Радой Ралин посветено на бащата на Бокова, главен редактор на Работническо дело, наричан Българския Гьобелс. Та за него бай Радой пише:

“Ако бях министър-председател,

бих направил ред реформи аз,

бих наказал всеки свой ласкател,

бих го пратил дописник в Марбас.

Бих тогава Боков аз направил

шеф на някой месокомбинат.

Бих от Бицин пресата избавил,

Бих го пратил в сектор Зарзават.”

Две малки момичета се самовзривиха в Нигерия!

Момиче на 10 години се самовзриви и отне живота на най-малко 20 души, а 18 са ранени. Това

е втори случай, след като 10-годишно момиче се взриви и на претъпкан пазар в североизточния нигерийски град Майдигури, предаде Ройтерс.

Детето-камикадзе взривило привързаната към него бомба на оживен пазар в град в Североизточна Нигерия.

Страната все още не се е съвзела след най-масовото убийството, извършено от бойците на групировката „Боко Харам” преди седмица. Ислямистите застреляха около 2 000 души в Северна Нигерия, а няколко села са опустошени.

Радикалните ислямисти от „Боко Харам” се опитват да въведат ислямския закон - шариат. Групировката стана известна с изключителна жестокост и безскупулност.

Патриотични игри!

Патриотичните игри не са патент на Валери Симеонов и Краси Каракачанов. Виждате как се снимат и Ердоган(Турция) и Махмуд Абас(Палестина)

Бжежински: САЩ вече не са хегемон

Збигнев Бжежински

Авторът е американски политолог. Той е съветник по националната сигурност на президента (1977-1981) Джими Картър. Статията му е публикувана в японското издание "Никей"

***

След Студената война светът постепенно се трансформираше от противопоставяне между две суперсили към нов по-сложен световен ред.

През отминалата 2014 година се случиха различни събития, ознаменували края на периода, който настъпи след Студената война: нахлуването на Русия в Украйна и присъединяването на Крим, хаосът в Ирак и Сирия, укрепването на морското влияние на Китай. В съперничеството между Китай и САЩ има два важни факта, които го различават от конфликтите от времето на Студената война. Двете страни не акцентират върху идеологията и осъзнават необходимостта от взаимни компромиси.

Съществува мнението, че тъй като САЩ правят много мъгляви планове по отношение на Азия, това усилва напрежението между азиатските съюзници на Америка и Китай. Не мога да се съглася с това. Вашингтон ясно даде да се разбере, че ако държавите избегнат конфликта, то това ще бъде изгодно и за двете страни.

Началото на диалога между Китай и Индия, а също така между Китай и Япония показва, че Пекин осъзнава: предишните караници трябва да бъдат оставени в миналото, защото конфликтите не носят никакви дивиденти. Китай започна ясно да разбира, че САЩ не се опитват да го изолират. На Вашингтон също така му е изгодно да бъде избегнат сблъсъкът в Източна Азия, защото той самият може да пострада сериозно от него.

Американските стратези смятат, че отношенията между КНР и САЩ могат да се развият по два сценария. Първият се състои в това, че страните ще съжителстват мирно и Китай няма да отправя предизвикателство към американската хегемония, дори ако станат суперсила. Моята гледна точка е близка до тази прогноза. Въпросът е в това, че континентална сила едва ли може да се превърне в морска. Но има и противоположната гледна точка. Нейните привърженици черпят сили от уроците на историята, които се състоят в това, че ако развиваща се държава стана суперсила, тя ще започна да предизвиква останалите големи играчи. Ако погледнем ситуацията в Южнокитайско море, тогава, за съжаление, ще стане ясно, че втората гледна точка е по-близка до реалността.

Още един въпрос: ще може ли администрацията на Владимир Путин да устои на фона на ниските цени на енергоносителите и западните санкции. Ако темповете на развитие на руската икономика продължават да се забавят, до какви рискове ще доведе това?

Без съмнение, съществува опасността, че президентът Владимир Путин ще предизвика голяма световна криза и ще започне нова директна война между Изтока и Запада. Последиците от такова развитие на ситуацията трудно могат да се прогнозират, но при всички положение Русия сериозно ще пострада.

Съществуват няколко начина за решаване на проблемите в случай, че руската икономика продължи да остава в криза и Западът може да парира ответните действия на Русия. Единият от тях е формулираната от мен концепция за "финландизация на Украйна". Нейната реализация ще се намира в пряка връзка със силната подкрепа на Запада по отношение на действията на Украйна за стабилизиране на обстановката в страната.

Не мисля, че за САЩ е настъпил период на отстъпление, подобен на този след Виетнамската война. Истината, по-скоро, се състои в това, че в резултат на глобалното преразпределение на силите САЩ престанаха да бъдат хегемон. Те трябва да признаят, че светът е станал много по-сложен.

Задълбочаването на конфликтите в Близкия изток е предизвикано от религиозното противопоставяне, а не от активната намеса на САЩ. В тази нестабилна ситуация трябва да се обърне внимание на интересите на Турция, Иран, Саудитска Арабия, Египет и Израел. САЩ не трябва да защитават интересите само на една страна.

Протест за влаковете!

Спирането на 38 влака от графика на движение на БДЖ и предстоящото отпадане на още 90 композиции от 1 февруари доведоха до протести в цялата страна.

Най-масово е недоволството в Габрово. Областният град почти остава без железопътен транспорт сред поредната доза жп реформи. Затова железничари разпространиха в социалната мрежа снимки, как изглежда графика на гарата в момента .

Няма да оставим така нещата. На 17 януари в Горна Оряховица ще има много голям протест, каза председателят на най-големия жп синдикат у нас Петър Бунев. В неговата организация членуват 10 000 железничари.

Според Бунев ръководството на БДЖ час по-скоро трябва да се откаже от намеренията си да реже още влакове от 1 февруари, тъй като в цялата страна има огромно недоволство от предприетите мерки.

Гражданите масово ни подкрепят и искат влаковете да продължат да се движат. Това е много важно за служителите в БДЖ, посочи синдикалният лидер.

Петко Сертов се прибрал в България!

Петко Сертов е минал ГКПП „Кулата“ с лек автомобил, в който са били и съпругата му, и брат му, потвърди министър Веселин Вучков, цитиран от БНР. Министърът уточни, че към момента Сертов е снет от издирване. 

Бившият председател на ДАНС е обяснил на границата, че е претърпял пътен инцидент в Гърция и се е наложило някакъв тип лечение.

Според източници от МВР, нямало нужда на този етап Петко Сертов да се явява в районно управление на полицията, тъй като се прибирал у дома си. Но по-късно при всички положения щяла да му се наложи среща с представители от вътрешното ведомство.

Карикатурите на Краси

Задача:

"Колко чиновници са необходими за целия бюджет?"

Краси Петров рисува специално за "Таралеж".

Карикатуристът Люз закъсня за работа в „Шарли Ебдо“ и се спаси

Екзекуцията на редколегията на „Шарли Ебдо“ хвърли в света в ужас, а лозунгът „Аз съм Шарли“ се превърна в знамето на свободата и съпротива срещу мракобесието. Реналд Люзие – Люз, емблематичен карикатурист в сатиричния седмичник, говори за пръв път, дни след смъртта на четиримата си колеги Шарб, Кабю, Тинюс и Волински, които намериха смъртта си на работното си място в сряда преди обяд.

Той е карикатурист в „Шарли Ебдо“ от двайсет години. Дължи живота си на факта, че е роден на 7 януари и пристига със закъснение на заседанието на редакцията на сатиричното издание. Той участва заедно с останалите оцелели в подготовката на броя на „Шарли Ебдо“, който ще излезе на 14 януари и чийто тираж по изключение ще бъде 1 милион броя. Днес, както и вчера, той ще работи в офисите на „Либерасион“, приютили осиротялата редакция, за да обсъдят гледните точки, темите, корицата. Заедно с останалите карикатуристи, той ще пресъздаде в карикатури голямото републиканско шествие в неделя. В деня след терористическото покушение, което отне живота на приятелите му – неговите учители и неговото семейство, Люз споделя пред изданието за култура и актуална политика Les In Rocks (бел. ред. – интервюто е от 10 януари) съмненията си, опасенията си, гнева си. Съсипан от мъка, той се пита дали ще може да продължи да рисува след този ужасен 7 януари 2015 г.

- Излизането на „Шарли Ебдо“ следващата сряда се превърна в залог с национален и политически заряд. Как се изживява подобна отговорност в настоящите ужасни условия?

-  Откакто рисувам, винаги съм смятал, че сме защитени от факта, че рисуваме малки човечета, тип Мики Маус. След смъртта, разстрела и насилието всичко се промени. Целият свят е вперил очи в нас, превърнахме се в символи както ние, така и нашите карикатури. „Л’Юманите“ написа на първа страница „Убиха свободата“ над репродукция на моята корица за Уелбек (бел. ред. – Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ (lesParticulesélémentaires) и „Платформата“, която макар и да има известен заложен смисъл, си е просто закачка с Уелбек. Вменяват ни символен заряд, който липсва в карикатурите ни и ни подменя, излиза извън нас. Аз съм от хората, които не харесваме това.

Люз (вляво) на Шествието на солидарността на 11 януари в Париж.

- „Символен заряд“? Какво имате предвид?

- През 2007 г. с публикуването на карикатурите на Мохамед от датския вестник Jyllands-osten, едни ни нарекоха „провокатори“, други „бели рицари на свободата на пресата“. През 2011 г., когато помещенията ни бяха опожарени, отново бяхме провъзгласени за бели рицари. През 2012 г. по повод излизането на един абсолютно идиотски филм за мюсюлманите (Невинността на мюсюлманите) нарисувахме Мохамед, както обикновено, но не корицата. Отново станахме опасните провокатори, заради които се затварят посолства и французи са тероризирани в чужбина. Медиите издигнаха планина от карикатурите ни, а в очите на света ние бяхме шибан фензин, малък колежански фензин (бел. ред. – Фензин – независимо издание, създадено и списвано доброволно и безплатно от и за фенове на дадена тема. Това е свободен вестник, честно нелегален, т.е. нерегистриран). Този фензин стана национален и интернационален символ, но всъщност бяха убити хора, а не свободата на словото! Хора, които кротко си правеха малките рисунки!

- Искате да кажете, че същината на карикатурата се е променила?

- След публикацията на карикатурите на Мохамед, безотговорната същност на карикатурата постепенно изчезна. От 2007 г. нашите карикатури се разбират буквално. Хора или карикатуристи като Плантю считат, че не трябва да се правят карикатури на Мохамед заради световния им достъп, осигурен от интернет. Да внимаваме какво правим във Франция, защото може да има реакция в Куала Лумпур или другаде. Това, точно това е нетърпимо!

- Защо?

- След 2007 г. Шарли се разглежда във фокуса на отговорността. Всяка карикатура може да бъде разглеждана в светлината на геополитическия залог или на вътрешната политика. Вменяват ни отговорността на всички тези залози. Ние сме вестник, купуват ни, отварят страниците му и ги затварят. Ако хората постват нашите карикатури в интернет, ако медиите наблягат на някои от тях, това е тяхна отговорност, не наша!

- Освен ако не е точно обратното!

- Налагат ни да носим символична отговорност, която не е заложена в карикатурите на „Шарли“. За разлика от англосаксонците или от Плантю, „Шарли“ се бори срещу символизма. Гълъбите на мира и другите метафори на света във война, не са нашият специалитет. Ние работим върху фините детайли, върху присъщите на френския хумор нагласи, върху нашите анализи за обикновения французин.

- Карикатурите ви са понякога мръснишки и пънкарски…

- Понякога са тъпанарски, друг път са щурави, но винаги са пънк! Понякога са неуспешни, друг път са наистина хубави! „Шарли“ е съвкупност от най-различни хора, които правят малки картинки. Природата на карикатурата се променя в зависимост от ръката на художника, от стила му, от политическото минало за един, или от професионалното развитие за друг. Но това смирение и това разнообразие на гледните точки вече не съществува. Всяка рисунка се възприема, като че ли е създадена от някой от нас. В резултат, символичният заряд днес е всичко това, срещу което „Шарли“ винаги се е борел, а именно да се разрушат символите, да паднат табутата, да се унищожат призраците. Прекрасно е, че хората ни подкрепят, но е в разрез с това, което представляват рисунките на „Шарли“.

- Вие се превърнахте в знаме на националното единство.

- Това единодушие е необходимо на Оланд, за да обедини отново нацията. Нужно е на Марин Льо Пен, за да поиска смъртното наказание. Символизмът в широкия смисъл е, че всеки може да прави с него, каквото си поиска. Дори Путин би могъл да е съгласен с гълъба на мира. Докато с карикатурите на „Шарли“ ти не можеш да направиш каквото си поискаш. Когато се подиграваме с мракобесието, когато осмиваме политическите практики – това не е символ. Шарб, когото считам за Райзер (бел. ред. – Жан-Марк Райзер, (1941-1983), автор на френски комикси, известен с острия си хумор) от края на 20 и началото на 21 в., говореше за обществото. Той рисуваше това, което се намираше под лачената повърхност, грозновати хора с големи носове. Сега ние сме под огромен лачен похлупак и на мен ще ми бъде много трудно.

- Какво искате да кажете?

- Сега ли е моментът да правим „Шарли“, когато емоцията още ни владее? Трябва ли да издадем броя толкова бързо, за да отговорим символично на атентата? Това са въпросите, които си задавам. Да отговорим на символиката със символика – това не е „Шарли“. Тази нощ мислих върху карикатура, която със сигурност няма да направя: една следа върху слънцето, която показва къде са жертвите, очила в ъгъла и „балонче“ с репликата „Ха-ха-ха“, всичко върху черен фон. Това не е супер идея, защото това е идеята, която символиката ми налага.

- Въпросът, който задавате, е „Как да продължа да рисувам след всичко това“?

- Да. И как да рисуваме в тези рамки. В рамките на този призрачен, измислен „Шарли“, който взема превес!

- Как ще продължи „Шарли Ебдо“?

- Това, което ще последва, ще бъде твърде сложно. Поради всички причини, които изтъкнах, и защото ще трябва да работим без личностите, художниците, политиците, етичните и борбени умове като Шарб, Тинюс, Оноре и другите. В трудните моменти, когато призракът на безотговорността ни е хващал в капана си, ние си разпределяхме тежестта. Днес остават Катрин, Уилем, Коко и аз (и Рис, ранен в рамото). Как да успеем да надмогнем символичната повеля само с тези четири стила? (Жюл, който беше напуснал „Шарли“, се присъедини към екипа за предстоящия брой). Хора ни предоставят карикатури безплатно. Но те дали са в духа на „Шарли“? Духът на изданието е изграждан в продължение на 22 години. То съществува благодарение на съвкупността от индивидуалностите, които са работили в него.

- Винаги ли сте смятали, че трябва да се правят карикатури на пророка, в даден момент не сте ли имали чувство, че около вас се затяга примка?

- Странното е, че ние продължихме да правим карикатури на Мохамед и след 2007 г. След обсъжданията на три пъти през 2007-а, 2011-а и 2012 г. Шарб и Зинеб ел-Разуи дори публикуваха „Животът на Мохамед“ в два тома. Книгата не предизвика никакъв отзвук. Бяхме спечелили. Шарб искаше да доведе докрай този проект, изправил се предизвикателно в обувките си за трекинг (смях) и в грозните си военни панталони, които толкова обичаше. Шарб смяташе, че можем да продължаваме да рушим табута и символи. Само дето днес ние сме символът. Как да разрушим символа, който сме ние самите?

- Не знам.

- И аз не знам. Тази седмица няма да намеря отговора, не съм сигурен, че въобще ще го открия. Ние ще публикувам следващия „Шарли“. Ще се насиля да го направя. Ще мисля за мъртвите си другари, които обаче не загинаха за Франция! Днес хората вярват, че „Шарли“ падна за свободата на словото. Нашите приятели просто умряха. Приятелите, които обичахме и на чийто талант толкова се възхищавахме.

- Жанет Буграб, приятелката на Шарб, много развълнувана, каза пред BFMTV, че те заслужават да влязат в Пантеона.

- „Шарли“ е точно обратното. А пък и какво се промени за Мария Кюри като влезе в Пантеона… Красива церемония…

Не бях на спонтанната манифестация на 7 януари. Хората са пеели Марсилезата. Говори се за паметта на Шарб, Тинюс, Кабю, Оноре, Волински – те щяха сурово и дръзко да осмеят това поведение, направо щяха да го омажат в лайна. Хората могат да се изразяват както искат, но не бива Републиката да се оприличава на оплаквачка от Северна Корея. Това би било жалко.

- Предполагам, че вие ще представите шествието на 11 януари в рисунки в светлината тези размисли?

- Не знам какво ще излезе. Не трябва да се подхожда към отразяване с нагласи a приори, човек чувства и пресъздава каквото види. Със сигурност обаче ще има хубави неща – сълзи, радости и може би абсурди. Същевременно ще бъде показана и промяната в характера на „Шарли“: хората, които ни подкрепят, сега, когато сме убити, които не винаги са ни чели, не винаги са ни следвали. Аз не им се сърдя. Целта ни никога не е била да убедим всички хора.

- През ноември Шарб лансира призив за подписка за спасяването на „Шарли“. Не получихте подкрепа…

- Да, бяхме останали сами от известно време. След третия скандал заради Мохамед. Всички тези истории създадоха твърде много измислици за опасността от атеизма на „Шарли“, от неговата ислямофобия. А ние просто бяхме едни веселяци-неверници. Всички, които загинаха, бяха веселяци-неверници. А сега ги няма. Няма такива никъде.

- Какво мислите за факта, че Мануел Валс не е поканил Марин Льо Пен на Републиканското шествие?

- Не ми пука.

- Имате ли чувството, че се правят опити да се възстанови „Шарли“?

- Откровено, вие какво точно искате да възстановите? Да, налице е върховен порив. Но след година какво ще остане от този велик порив, по-скоро прогресивен, отколкото свързан със свободата на словото. Ще последват ли помощи за частните издания? Ще се противопоставят ли хората на закриването на вестници. Будките за продажба на вестници? Ще купуват ли хората вестници? Какво ще остане от този порив? Все нещо, може би. А може и нищо.

- Как ще продължите да работите?

- Ще продължим да рисуваме нашите „чичковци“. Работата ни на карикатуристи е да поставяме простодушния човечец в сърцето на рисунката, да прокарваме идеята, че ние всички сме такива обикновени хорица и се опитваме да се справим такива, каквито сме. Това е смисълът на карикатурата. Хората, които загинаха, рисуваха точно такива „чичковци“. И „лелки“.

- И е прекалено да се очаква от простодушните хорица да спасят Републиката?

- Да, точно така.

Протест пред Белия дом!

Протест пред Белия дом в САЩ поиска затварянето на затвора „Гуантанамо“. Според

протестиращите затвора е символ за нарушаване на човешките права. И днес в "Гуантанамо" са държани 127 човека.

Не сме много "Charlie"! По свобода на словото сме след Тринадад и Тобаго, Папуа и Нова Гвинея, Хаити и Нигер

Тези дни повечето медии у нас се закичиха с лозунга, че са "Charlie". Последната класация по свобода на словото обаче показва, че не сме много "Charlie".

България и във втората половина на световната класация по свобода на словото. Това сочи годишният доклад World Press freedom 2014 на международната организация "Репортери без граници".

Нашата страна заема 100-но място от общо 180 държави. Пред нас са страни като Ботсвана, Самоа, Тринадад и Тобаго, Папуа и Нова Гвинея, Хаити, Нигер и други.

Класацията се оглавява от Финландия, в първата петица са още Нидерландия, Норвегия, Люксембург, Андора. Петте в дъното са Сомалия, Сирия, Туркмения, Северна Корея и последната Еритрея.

Почти всички бивши съветските сателити в Централна и Източна Европа са далеч пред нас. При съседите ни пък класацията е следната: Румъния е 45-та, Сърбия – 54, Хърватия - 65, Босна - 66, Албания - 85, Гърция - 99, Македония - 123, Турция – 154-та.

Любопитното е, че САЩ са 64-ти. В същото време Украйна е 127, а Русия 148-а.

В доклада се посочва отрицателното въздействие на конфликтите върху свободата на словото. В немалко държави факторът национална сигурност се тълкува прекалено широко и в ущърб на правото за информираност. "Тази тенденция представлява растяща заплаха в световен мащаб и дори застрашава свободата на информацията в страни, считани за демокрации", изтъква се в изследването.

38 влака спират от днес!

38 пътнически влака ще спрат да се движат от днес. На 10 трена пък се съкращава маршрутът. Марката е заради липса на средства, пише "Монитор", позовавайки се на информация от шефа на БДЖ Владимир Владимиров.

Орязаното с 40 млн. лв. финансиране от държавата за железниците е основната причина за спирането на влаковете. За 2014 г. то е било 180 млн. лв., а за тази - 140 милиона. През февруари още 90 влака ще спрат да се движат.