1956 г. в своя реч на 20-ия конгрес на КПСС съветският
ръководител Никита Хрушчов осъжда култа към личността на неговия предшественик
Йосиф Сталин.
По време на Втората световна война Хрушчов е партиен комисар
на фронта и достига до военното звание генерал-лейтенант през 1943 г. След
войната Хрушчов е избран за секретар на Централния комитет на ВКБ(б) от
декември 1949 г. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и
провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери
в навечерието на Втората световна война и след нея.
Сутринта на 6 март 1953г. - жителите на СССР научават за
смъртта на съветския лидер Йосиф Сталин. Страната не е преживявала такова нещо
от 30 години и то няма да се повтори още толкова - до смъртта на Леонид Брежнев
през 1982 г.
Цяло едно поколение е израснало без да познава друг лидер.
Няколко поколения израстват в ужаса на непрекъснатите му репресии, погубили
милиони. Личният му подпис стои под 357 списъка за разстрел.
Особено след победата във Втората световна война името му
придобива почти митични размери и влиянието му се простира от маоистки Китай
през съветските сателити в окупираната от Червената армия Източна Европа и
компартиите в Западна Европа до левицата в САЩ и Латинска Америка.
Тялото на вожда е балсамирано и подготвено да бъде поставено
до това на Владимир Ленин в мавзолея на Червения площад. Преди това то ще бъде
изложено в Колонната зала в Дома на съветите в столицата. Всички знамена са
спуснати наполовина и с добавена траурна лента, по улиците афишите за спектакли
и филми за облепени с бяла хартия.
Тялото на Сталин е положено в мавзолея, където престоява до
31 октомври 1961 г. Тогава по заповед на Хрушчов то тайно е изнесено и
препогребано през нощта пред кремълската стена. В мемоари на участници се
разказва, че лидерът на партията и държавата наредил да се отреже от униформата
звездата Герой на Съветския съюз, копчетата и пагоните от мундира. Войниците
обаче отказват да отрежат пагоните на бившия главнокомандващ.
Макар десталинизацията вече да е в ход, Хрушчов толкова се
опасявал от протести, че Червеният площад дни преди това е затворен под
предлог, че се репетира за парада на 7 ноември, а по време на самата акция в
двата края на площада са разположени въоръжени роти.
След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за
Първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1953 до 1964 г.
и Председател на Съвета на министрите на СССР от 1958 до 1964 г. Той организира
разобличаването на Сталин, разкривайки ужасите на неговата диктатура пред света
в доклад на закрито заседание на 20-ия конгрес на КПСС през февруари 1956 г.
На 25 февруари, малко преди полунощ, всички чуждестранни
гости и ръководители на комунистически партии от други страни били помолени да
напуснат залата. Точно в нула часа Хрушчов се качил на подиума да говори пред
1400-е съветски делегати. Твърди се, че речта му предизвикала потрес у всички
присъстващи.
Според американския журналист, който първи разпространява
новината на Запад, речта продължила четири часа и в нея Хрушчов описал подробно
ужасните престъпления на Сталин - човекът, боготворен от милиони комунисти по
света.
Според общоизвестни слухове Хрушчов обвинил Сталин в
избиването на милиони хора. Някои шушукат, че много делегати плачели, докато
слушали речта, и скубели косите си; имало припаднали, имало инфаркти, а след
тази нощ поне двама се самоубили.
Но в съветските медии не е публикувана и дума от разкритията
на Хрушчов. Из Москва се носят слухове, части от речта се четат при затворени
врати от членовете на върховните партийни органи. Но пълният текст се пази,
сякаш е държавна тайна.
Любопитен факт са твърденията, че ЦРУ предлагало награда от
1 млн. долара за текста на речта. Смятало се, че публикуването на текста в
разгара на Студената война между Запада и Съветския блок можело да доведе до
политически сътресения сред комунистическите държави и да предизвика небивала
криза.
Стотици милиони комунисти във и извън Русия сляпо
боготворели Сталин. Изобличаването на неговите престъпления можело да разруши
вярата им и евентуално да доведе дори до разпадане на Съветския съюз. Но всички
усилия да се доберат до речта се оказват напразни и тя си остава загадка.
В речта си Хрушчов осъжда култа към личността на човека,
възвеличаван като „Слънцето на народите”. Разкрива насилственото изселване на
цели етнически групи в Съветския съюз, довело до безброй жертви; разказва за
„големите чистки” (1936-1937), когато милион и половина комунисти са
арестувани, а 680 000 от тях са екзекутирани. По заповед на Сталин от 1966-мата
делегати на 17-ия конгрес на партията са екзекутирани 848 души, същото е сторил
и с 98 от 138-те кандидат-членове на Централния комитет.
Хрушчов разказва и за така наречения Лекарски заговор -
фалшиви обвинения срещу няколко еврейски лекари, които уж направили заговор да
убият Сталин и други съветски лидери.
