500 години след смъртта си Ричард III бе погребан повторно, след като тлените му останки бяха открити при разкопки на паркинг

Повече от 500 години след смъртта си Ричард III бе погребан повторно – този път с почести монархът намери покой сред стотици британци, събрали се да отдадат дължимото на последния си владетел, загинал в битка. В позлатен дъбов ковчег знаменитият крал бе изпратен с почести, след като тлените му останки бяха открити от археолози при разкопки на паркинг преди 3 години.

Събитието без прецедент се състоя в университета в Лестър в неделя. Тялото на краля намери покой, след като обиколи церемониално няколко града в региона, а накрая се завърна в Лестър и бе препогребан.

Ричард III e убит в сражението край Босуърт през 1485 г. Дълго време гробът му бе неизвестен, докато не бе открит през 2012-а. Учените откриха, че владетелят е бил погребан набързо, най-вероятно защото градът тогава е бил в ръцете на привърженици на бъдещия крал Хенри Седми.

Смъртта на Ричард Трети поставя края на династията на Плантадженетите и на власт идват Тюдорите. Шекспир го представя като тиранин, убил двама принца, за да заеме престора, но други историци твърдят, че през вековете той е очернян съзнателно, за да бъде утвърдена династията на Тюдорите.

Управлението на Ричард Трети продължава малко повече от 2 години – той е убит на 22 август 1485 г. в битката при Босуърт.

На тази дата: 23.3.1915 г. Роден е легендарният снайперист Василий Зайцев

На 23 март 1915 г. е роден Василий Зайцев – Герой на Съветския съюз, унищожил по време Сталинградската битка 252 войници и офицери от Вермахта и неговите съюзници, включително приоритетните 11 противникови снайперисти.

Веднага следва да се каже, че изборът да се разкаже за Василий Зайцев не е в преекспонирания му образ от съветската пропаганда със силно преувеличени подвизи. Той не е и най-резултатният съветски снайперист – пред него в мрачната класация на смъртта са 56 снайперисти (плюс двама германски и един финландски), а абсолютен лидер в световната военна история е Михаил Сурков със 702 точни изстрела. Пред него е дори Людмила Сидоренко с 309 победи. Зайцев обаче безспорно води с 225 поразяващи попадения за 37 дни (10 ноември – 17 декември 1942 г.) – средно по 6 всеки ден.

Василий Зайцев е роден в Южен Урал. Още на 12 г. получава от дядо си ловна пушка и скоро става отличен ловец. Когато отива на лов, се намазва с лой от барс, за да не го подуши звярът; при лов на вълци се научава да върви по следите им и да стои в засада – всичко това после му помага по време на войната.

Завършва строителен техникум, после счетоводителски курсове. В армията завършва военностопанско училище и става финансист на поделение в Тихоокеанския флот.

Към лятото на 1942 г. Зайцев подава пет рапорта с молба да го изпратят на фронта. В септемврийска нощ на 1942 г., след кратка подготовка за водене на бой в градски условия, е прехвърлен през Волга в Сталинград.

В своя първи бой привършва боеприпасите, влиза в ръкопашен бой с един немец и успява да го надвие.

Още в първите схватки с врага Зайцев се изявява като ненадминат стрелец. Веднъж от разстояние 800 м. от прозорец прострелва трима противникови войници. Скоро се прочува в цялата 62-ра армия. Командващият армията генерал Василий Чуйков, като чува за него, заповядва да му го доведат. Пооглежда го и заедно с медала „За храброст” му връчва истинска снайперска карабина.

Зайцев притежава всички качества, присъщи на снайпериста – остро зрение, тънък слух, издържливост, хладнокръвие, военна хитрост. Умее да си избира най-добрите позиции и да ги маскира, като обикновено се крие, където немците дори не предполагат да се намира враг.

След войната Зайцев издава своите мемоари „Зад Волга за нас нямаше земя”, които със своята сурова откровеност вледеняват кръвта. Публикувана е и в Испания от издателство Crítica.

Зайчев разказва как веднъж наредил на своята група, състояща се от три двойки снайперисти, да не стрелят по немските офицери пред тях, които мислят, че са в безопасност, и се мият вън от окопа. „Това са лейтенанти. Ако ударим малките риби, то голямата риба няма да си покаже главата” – казва той. На следващата утрин се връщат на позицията. Не стрелят по войниците. Накрая се появява нещо значително: съпроводен от снайперист полковник, майор с рицарски кръст и още един полковник, пушещ папироси с дълъг и изискан мундщук. Залпът ги улучва в главите.

И друг път на Зайцев му се е случвало да стреля по офицер с Железен кръст. Изкушил се да стреля в наградния знак малко под гърлото.

Особено се прославя Зайцев със снайперския двубой с германския „суперснайперист”, когото в книгата си нарича майор Кьонигс (според Алън Кларк това е началникът на школа за снайперисти в Цосен щандартенфюрер от СС Хайнц Торвалд), изпратен в Сталинград със специална задача да унищожи руските снайперисти и на първо място Зайцев. За неговото пристигане и името му научават от пленен немски войник. Самият Зайцев на свой ред получава задача да ликвидира противника лично от командира на дивизията Николай Батюк.

След като на един от съветските снайперисти е разбит с куршум оптическият прицел на пушката, а друг е ранен в същия район, Зайцев установява къде е позицията на врага. Германецът се намира източно от тях в сянка, докато руснаците са срещу слънцето и отблясъците от прицелите могат да ги издадат. Търпеливо чакат след обед слънцето да се обърне срещу немеца. Мигновен случаен отблясък позиционира прицела на германеца. Точен изстрел го поваля.

Същата вечер съветският батальон влиза в бой и успяват да се доберат до простреляния противник. Изземват документите и оръжието му. Сега пушката на майор Кьонигс Mauser 98k се намира в експозицията на Централния музей на Въоръжените сили в Москва. За разлика от всички стандартни немски и съветски пушки, при които увеличението на прицела е 3-4 пъти, тъй като с по-голямо увеличение можели да работят само виртуози, прицелът на германеца увеличавал 10 пъти. Това говори за равнището на противника, с който се преборва Зайцев.

Тази знаменита история заема цяла глава в мемоарите на Зайцев. Тя е в основата на сюжета на холивудския филм „Враг до вратата”.

Същевременно историци като британеца Антъни Бивър считат историята за двубоя с майор Кьонигс за чиста измислица. „Никога не е имало немски майор с фамилия Кьонигс” – заявява той. „Аз съм изучил всички отчети на снайперистите за Сталинградската битка, запазени в Централния архив на Министерството на отбраната, и мога с пълна увереност да кажа, че знаменитият дуел между немския и съветския снайперист никога не се е състоял.”

Антъни Бивър е сериозен историк и той не говори празни приказки. Но съпругата на Зайцев разказва за един конфуз с нейния съпруг в ГДР. Впрочем цялото посещение там на Зайцев е гаф. А когато той разказва в един клуб за двубоя с Кьонигс, става една германка и заявява, че е дъщеря на самия Кьонигс. Срещата със Зайцев е набързо претупана и още същия ден е изпратен за Киев.

На Зайцев не е съдено да отпразнува с бойните си другари победоносното завършване на Сталинградската битка. През януари 1943 г. командирът на полка дава заповед 13-те снайперисти да сринат атака на десния фланг на полка. Взрив от мина тежко ранява Зайцев.

Отнасят го в безсъзнателно състояние в болница. Санитарите минават да съберат умрелите. Като виждат, че Зайцев не мърда и не диша, вдигат и него. Върху него политат първите бучки пръст в общия гроб, когато една от медицинските сестри вижда как той си размърдва ръката. После Василий с тази сестра много години поддържа кореспонденция.

Едва на 10 февруари 1943 г. професор Филатов му прави операция в Москва и Зайцев проглежда. Докато продължава лечението му по радиото обявяват, че му е присвоено званието Герой на Съветския съюз.

Връща се в 62-ра армия: ръководи снайперска школа, командва минохвъргачен взвод, после поема рота. Участва в освобождението на Донбас, в битката за Днепър, сражава се край Одеса и на Днестър. Капитан Зайцев посреща май 1945 г. в болница в Киев.

Написал е два учебника за снайперисти, разработил е тактиката за снайперски лов в състав на „шесторки”, когато една зона се прикрива от огъня на три двойки снайперисти (стрелци и налюдатели). Демобилизира се със звание капитан.

Заселва се в Киев. Адаптацията обаче никак не е лесна. Армейските политработници са го използвали за своите цели, напълно са му пренаписали биографията и са го превърнали в легенда. Това предизвиква у него депресия и започва да пие. Скоро обаче се оправя.

Отначало е комендант на киевския Печорски район. Задочно учи във Всесъюзния институт за текстилна и лека промишленост. Работи като директор на авторемонтен завод, директор е на шивашката фабрика „Украйна”, ръководи техникум за лека промишленост.

Умира на 15 декември 1991 г., само десет дни преди да се разпадне СССР. Погребан е в Киев на Лукяновското военно гробище, макар последното му желание е да го погребат на сталинградска земя. Това обаче тогава се оказва невъзможно.

Впоследствие е постигната договореност между кметовете на Киев и Волгоград. На 31 януари 2006 г. прахът на Василий Зайцев тържествено е препогребан във Волгоград на Мамаев курган.

Вицове, март 2015 г.

Котарак с новата си книга

СмЕх

"Тук бяха български туристи" се пише само с три букви!

***

Много ме дразнят снобите ,дето се правят на културни и обсъждат Бетовен ,а не са видели нито една от картините му...

***

Така е... жените обичат истински само

веднъж в живота си... в пети клас...

***

Руският министър на отбраната казва на подчинените си:

- Американците ни предлагат да ни помогнат в разоръжаването. Искат да им изпратим половината си танкове да ги нарежат и претопят на техни разноски.

- Е, няма лошо...

- Ама май е по-добре да им пратим ракетите.

- Защо?

- Ами на танковете трябва да им плащаме транспорта, а ракетите ще ги засилим на собствен ход.

***

Човек, отседнал в хотел в Германия се буди през нощта и чува:

- Бите шойн, данке шойн, бите шойн, данке шойн.

Става, гледа през прозореца, и какво да види:

Група немци разтоварват камион с тухли.

ДПС спечели Сърница!

Кандидатът на ДПС печели местните избори в Сърница, съобщи самият Неби Бозов пред камерите на БНТ.

Според него той е взел около 60 процента от гласовете, а кандидатът на ГЕРБ Мустафа Аликанов  около 40%.

Победата на ДПС в изборите в Сърница е факт, поне според неофициалните резултати до момента. Данните показват, че за човека на Лютви Местан Неби Бозов са гласували 1867 души от общо гласували 3166 гласоподаватели.

Кандидатът на ГЕРБ Мустафа Аликанов събира 1299 гласа. С това той не успява да привлече на своя страна всичките, подкрепили на първия тур Реформаторския блок 709 души и остава втори.

Обновена!

"Клошарски" протести в цялата страна!

Протестна вълна срещу убийството на "клошаря" Нягол Петров в мол във Варна се навдига в цялата страна.

За днес в морската столица и в София са насрочени две мероприятия под надслов "Не на насилието, солидарност с Нягол". Участниците в тях ще протестират с непретенциозни, "клошарски" дрехи, каквито е носел и мъжът, нарочен за бездомник.

"Неделя 22.03.2015 г. от 14:00 часа. Пред Гранд Мол Варна - търговския център в който "охранители " убиха човек безпричинно с нечовешка жестокост. Да кажем заедно "НЕ НА НАСИЛИЕТО". Нека бъдем там заедно, със стари и непретенциозни дрехи (с каквито е бил убитият Нягол). Нека бъдем бедни, с овехтели дрехи, клошари дори. Но да покажем, че няма да търпим подобно насилие, подобно оскотяване. И бедният има право на живот. Нека бъдем там облечени със стари дрехи, със старите си обувки, с плакати. Нека покажем, че печалбата и измисленото ,"спокойствие", измамното лицемерие не стои над човешки живот", се казва в страницата на събитието във Варна, в която се призовава за протест пред мола, където Нягол беше убит от охранители.

Групата призовава за бойкот и на целия мол (виж снимката).

В същия час, 14 ч, в София се организира флашмоб - пред мола на бул. "Ал. Стамболийски".

"Да подкрепим демонстрацията във Варна , като излезем и в София, за да кажем заедно "НЕ НА НАСИЛИЕТО". Ръка за ръка, един за друг - като брат за брата!", е посланието и на това събитие.  

Взривовете били като бомбаж на компот

„Съжалявам, че ще дам такъв пример, но когато се прави компот – не може да се сравни компотът с изделието, но когато има бомбаж, дали човекът, който е направил компота, е направил грешка при варенето или при затварянето? Може би аналогията не е добра, но така процедираме при нас”, заяви директорът на ВМЗ-Сопот инж. Иван Стоенчев.

„Няма счупени прозорци нито в завода, нито в близките населени места – взривът не е бил толкова силен”, заяви в заключение директорът на ВМЗ-Сопот.

Тези в Сопот явно са развили резистентност към взривове.

И ти ли, Бруте?

Руското издание „Московский комсомолец“ пише в заглавие „И ти ли , Бруте?: президентът на България отказа да празнува 9 май в Москва.“ След което коментира: „Както много европейски лидери президентът на България Росен Плевнелиев отказа да пътува в Москва за празника на 70-годишнината от Победата. 

Натиск на ЕС?  Впрочем, както отбелязаха средства за масова информация, тази година даже празникът, подарен на България от руските войници – Освобождението от османско иго – премина без руски представители“.

Прилив откъсна френски манастир от сушата! Видео

Високи води превърнаха прочутия френски манастир „Мон Сен-Мишел“ в остров в събота. Хиляди посетители се струпаха в Нормандия да видят явлението, което според специалисти има връзка със слънчевото затъмнение.

Манастирът „Мон Сен-Мишел“ – част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, е изложен на едни от най-силните океански течения на Атлантика. Така нареченият Прилив на века откъсва древното бенедиктинско абатство от континента на всеки 18 години, но сегашният е ефект от слънчевото затъмнение в петък. Водите, по думите на специалистите, се издигат „със скоростта на галопиращ кон“ и властите предупреждават туристите да се отдалечат от крайбрежието. Сред най-любопитните бяха френският външен министър Лоран Фабиюс и министърът на отбраната Жан-Ив Льо Дриан.

Въпреки че приливът влиза навътре в сушата по цялото северно френско крайбрежие, за „Мон Сен-Мишел“ това е особено драматично, защото до него се достига по тесен провлак.

Грандиозното явление се случва и в други части на земното кълбо – на атлантическото крайбрежие в района на залива Фънди, Канада, предупреждават, че се задава приливна вълна с височина 16 м. Очакват я и на архипелага Огнена земя в Южна Америка, също по северното крайбрежие на Австралия и Бристолския канал във Великобритания.

Последният Прилив на века е бил наблюдаван на 10 март 1997 г., следващият се очаква да бъде на 3 март 2033 г.

Вижте кадри от „Мон Сен-Мишел“, заснети от въздуха:

Изборите в Сърница! ДПС-ГЕРБ(РБ)

СН. БГНЕС

Финалът на кампанията в Сърница не се размина с поредните обвинения за раздаване на пари на избирателите. Обивенията са неофициални и не са обявени пред избирателната комисия. Съмненията обаче са, че пари се раздават от жени, чрез ходене на гости, съобщава Нова тв.

Изборният ден и миналата неделя не мина без традиционните съмнения за раздаване по 20 лв. на човек, което за малката община в Родопите, е сериозна сума, торбички с храна и дори раздаване на часовници.

Днес е вторият кръг на местните избори в най-новата община. До балотажа стигнаха кандидатите на ГЕРБ и на ДПС.

Представителят на Движението е Неби Бозов. Той получи 1415 гласа (45,5%) миналата неделя. Мустафа Аликанов от ГЕРБ, който е подкрепен и от Реформаторския блок, взе 944 гласа (30,35%). Избирателната активност на първи тур беше 74,78%.

Тогава от вота отпаднаха Кемал Тинев (Реформаторски блок) и Кемал Байрактаров ("Нова алтернатива"), които получиха съответно 707 гласа ( 22,73%) и 44 гласа или 1,41%.

Прави впечатление, че преди втория тур в Сърница се наблюдава засилване на остротата на тона. Това обаче е отблъснало част от избирателите и се очаква днес активността да е по-слаба от тази преди седмица.

Днешният вот се смята за показателна битка за това, което предстои наесен – местните избори в цялата страна.

Кратер се е отворил на мястото на взривилия се завод

Огромен кратер се е отворил на мястото на взривилия се снощи завод за боеприпаси край село Иганово, научи Нова от военни източници. Складът буквално го няма.

Очаква се днес техника на военните да се приближи максимално близо до завода. За да влязат вътре обаче трябва да минат 24 часа от последния взрив.

Днес ще бъде обходено селото, за да се види дали има поражение.

По време на взрива не е имало работници в завода. Там са били само двама охранители, които са живи. Единият от тях е подал сигнал за инцидента.

Оказва се, че от Инспекцията по труда само преди месец са проверили предприятието и са открили куп нарушения.

Американските командоси бягат от Йемен

САЩ изтеглиха напълно военния си персонал от Йемен, поради съображения за сигурност,

предаде CNN.

„Няма военно разрешение на настоящата криза в Йемен. Призоваваме за незабавно прекратяване на всички едностранни и нападателни военни действия“, заяви говорителят на американския държавен департамент Джеф Ратке.

Евакуацията включва около 100 военнослужещи от силите за специални операции от базата на военновъздушните сили „Ал Анад“. Тези военнослужещи, които включват морски пехотинци от подразделението „Делта Форс“ са били последните американски войници, разположени в Йемен.

САЩ затвориха посолството си в Сана миналия месец, след като бунтовниците- шиити хути установиха контрол над столицата на Йемен. В четвъртък и петък от два йеменски затвора избягаха стотици членове на „Ал Кайда“, което допълнително влоши ситуацията със сигурността.

Ден, след като Йемен беше разтърсен от терористична вълна, страната отново е сполетяна от трагедия. Въоръжени екстремисти екзекутираха над 25 йеменски военнослужещи в южния град Ел Хаута.

В петък 150 души загинаха при атентати в две джамии в столицата Сана. В северния град Саад при два взрива загинаха 33 души. Общият брой на ранените е над 300 души. Отговорност за атаките в столицата пое групировката "Ислямска държава".

Междувременно, екстремисти, свързани с „Ал Кайда" са превзели град Ел Хаута в южната част на Йемен, предаде Би Би Си. Той е разположен северно от пристанищния град Аден. Според съобщения на очевидци, въоръжени мъже са нахлули в града с автомобили, върху които е имало окачени черни флагове. Те са превзели местните казарми и правителствените сгради, като са избили служителите на силите за сигурност, които са отказали да се предадат. През последните няколко години в южната част на Йемен действа мащабна клетка на „Ал Кайда".

На тази дата: 22.3.1913 г. Родена е Сабиха Гькчен осиновена дъщеря на Ататюрк- първата жена пилот на изтребител

На 22 март 1913 г. в Бурса е родена турската авиаторка Сабиха Гьокчен – една от осемте

осиновени дъщери на Мустафа Кемал Ататюрк, първата жена пилот на изтребител, взела участие в бойни действия. Починала е също на 22 март на 88 г. (2001 г.)

Сабиха е дъщеря на етническите босненци Мустафа Изет бей и Хайрие ханъм, които загиват по време на Първата световна война. През 1925 г. при посещението на Ататюрк в Бурса, 12-годишната Сабиха иска разрешение да говори с Ататюрк и изразява желание да учи в интернат.

След като научава нейната история и за нейните мизерни условия на живот, Ататюрк на свой ред иска разрешение от нейния брат да я отведе в президентската резиденция в Чанкая в Анкара. Там той я осиновява и тя заживява с другите осиновени от президента дъщери Зехра, Афет и Рукие (Еркин).

Сабиха завършва началното си образование в Анкара, после продължава обучението си в известния девически колеж, разположен в квартала Ускюдар в Истанбул.

На 19 декември 1934 г. Ататюрк успява да въведе в турското законодателство задължителното ползване на фамилни имена и Сабиха получава фамилията Гьокчен (Gök - небе), но тя все още няма нищо общо с небето и с авиацията. Всъщност Ататюрк й дава фамилията на бореца срещу гръцката интервенция Гьокчен Ефе, който умира и поверява двете си деца на Джелал Баяр, съратник на Ататюрк.

Ататюрк придава голямо значение на авиацията и за тази цел ръководи основаването на турската Авиационна Асоциация още през 1925 г. Той взема Сабиха със себе си на церемонията по откриването на Авиационното училище „Тюрккушу” (Турски птици) на 5 май 1935 година, като в авиошоуто участват безмоторни самолети и парашутисти, поканени от чужбина.

Ататюрк забелязва огромното вълнение, което предизвикват демонстрациите у Сабиха, и я пита иска ли да стане летец. Тя с готовност кимва с глава и казва: „Да, готова съм още сега.”

Ататюрк нарежда на директора на авиационното училище Фуад Булча да запише 22-годишната Гьокчен като първата жена-курсант и след интензивно обучение тя скоро получава лиценз за пилот.

Сабиха е изпратена в Съветския съюз заедно с още седмина младежи за обучение в безмоторно летене. Докато е в Москва, тя научава, че е починала Зехра и незабавно се връща в Турция, временно отлагайки обучението си.

В началото на 1936 г. Ататюрк я убеждава да постъпи в Академията на ВВС, за да стане първата жена военен пилот в Турция. Там тя подобрява своите летателни навици и започва добре да пилотира бомбардировачи и изтребители в авиобазата в Ескишехир. Придобива опит и в ученията, провеждани в тракийските и егейски региони на Турция през 1937 г. В същата година взема участие във военната операция против разбунтувалите се дерсимски кюрди. В доклад на Генералния щаб се отбелязва нейно бомбардиране на „бандити”. Заради нейното участие в тази операция тя е отличена от Авиационната Асоциация с медал със скъпоценни камъни.

През 1938 г. Сабиха изпълнява петдневно турне из балканските страни, по време на което 25-годишната туркиня предизвиква истински фурор и значително подобрява образа на страна си в процеса на европеизация.

По-късно е назначена за главен обучаващ инструктор в авиационното Türkkuşu, където служи до 1955 г. Тя лично обучава четири турски девойки като авиатори – Едибе Субаши, Йълдъз Учман, Сахавет Карапаз и Незин Вираниали. Става член на Изпълнителния съвет на Авиационната асоциация.

В професионалната си кариера в турските ВВС Сабиха има над 8000 летателни часа, пилотирала е 22 различни типа самолети, като 32 часа е изпълнявала бойни полети за бомбардиране.

Сабиха Гьокчен за 28 г. (до 1964 г.) обикаля целия свят като визитна картичка на страната си. Нейната книга „Живот по пътя на Ататюрк” е публикувана през 1981 г. от турската Авиационна Асоциация в чест на 100-годишнината от рождението на Ататюрк.

Сега второто международно летище на Истанбул на азиатския бряг заслужено носи името „Сабиха Гьокчен”.

През 1996 г. Военновъздушната академия на САЩ я отличава като единствената жена сред „20-те най-велики летци в историята на военната авиация”.

Сабиха Гьокчен е обект на лого в Google в чест на рождения си ден, показан в Турция на 22 март 2009 г.

Вицове, март 2015 г.

СмЕх

Двама македонци били в командировка в Мадрид. Свършили с ангажиментите и решили да гледат корида.

Уредили се в ложите, на първия ред. Музика! Барабанен бой! Излиза тореадорът! Пускат разярен, огромен бик!!!

В този момент, подведен от емоциите, единият македонец пада от ложата, право на арената. Бикът раздразнен, го подгонва....

- Геле! Геле, бе! Не търчи толкоа бръже! Че добиеш инфаркт! - крещи другия от трибуната

- Ти що сакаш бе!? Теле ли да добием!? - бягайки отвръща Геле

***

"От нашата маса - за вашата маса!" - написа закачлива бележка хирургът до патоанатома.

***

Изтървах си телефона върху корема.

Добре, че нямам плочки, иначе щеше да се потроши..

***

Tабелата "Паркинг за хомосексуалисти" действа значително по-добре, отколкото "Не спирай - пукам гуми!"

***

Двама млади се прегръщат в театъра. От задния ред се обажда възмутен глас:

- Това не можете ли да го правите в къщи?

- Жена ми не позволява - отговаря младежът.