1920 г. в САЩ е въведен сух режим. Мярката е въведена с 18-та поправка на Американската конституция и забранява производството, продажбата, вноса и износа на алкохол на територията на САЩ.Сухият режим обаче съвсем не насърчава трезвеността - контрабандни барове, наречени „спийкизи”, сервират алкохол. Ограничението всъщност помага и за формиране на мафията в САЩ, която започва да контролира нелегалния му внос и разпространение. Център на незаконния алкохолен внос става Чикаго, а гангстери като Ал Капоне и Бъгс Моран печелят милиони от продажби на уиски, бира и др. В края на десетилетието Капоне контролира цялата верига на внос и дистрибуция от Флорида до Чикаго.
От времето на забраната в историята са останали редица интересни истории. Съдебни заседатели по дело за трафик на алкохол в Лос Анджелис са подведени под отговорност, защото са изпили доказателството. Оправданието им е, че са проверявали дали течността съдържа алкохол и след многократно преглъщане заключението е, че съдържа. Обвиняемият обаче е оправдан, защото от доказателството срещу него не остава и капка.
Докато законът е в действие има истински бум на разходките с кораби, които се рекламират като „пътешествие доникъде”. В момента, в който корабът навлезе в международни води, започва да се върти в кръг, а пасажерите се отдават на алкохолно опиянение.
Любопитен факт е, че напълно уверени, че заедно със Сухия режим идва и краят на престъпността изобщо, някои американски градове леко наивно продават затворите си.
Критикът на сухия режим - конгресменът от Ню Йорк Фиорело Ла Гуардия, обаче изчислил, че федералното и местните правителства губят повече от 1 млрд. долара годишно от данъци върху нелегално продавания алкохол. По думите му тази сума отивала в джобовете на контрабандистите и на длъжностните лица под формата на рушвети.
Нарастващото убеждение, че сухият режим е един скъп провал, води до отмяната му. Забраната е отменена на 5 декември 1933 г. с подписа на новоизбрания президент Франклин Рузвелт. Режимът, често е определян за „най-голямото недоразумение в историята на САЩ”, продължава 13 години, 10 месеца, 19 дни, 17 часа и 32 минути. Накрая Рузвелт казва: „Това, от което Америка има нужда в този момент, е питие!”.
