В магазина чета следния надпис на етикет:
- Океанска сол. Добита от слоеве на възраст над 250 милиона
години. Трайност 2 години.
***
- Хайде бе Асене, що закъсня толкуз?
- Трябваше да зема един душ ма!
- Къде бе?
- Ей го отзад у каруцата!
***
- Мамо, началниците само начално училище ли са завършили?
***
Сития на гладния не е приятел. Работодател е!
***
- И как можеш да дишаш с този мъничък хобот? - попита Слонът
един гол мъж. - Аз не дишам с него! - отговаря Мъжът и добавя - "Аз мисля
с него!"
София е управлявана от всякакви екземпляри. Един случай
обаче е уникален без аналог на планетата. Софийски градоначалник е бил страшен
атентатор. В топкласацията на терора Антон Прудкин мери ръст с Карлос Чакала и
Осама бен Ладен.
Роден в Русе на 16 януари 1880 г., баща му е украински
солдат от Руско-турската освободителна война. Майката е българка. През 1885 г.
семейството се изселва в Русия, връща се след падането на Стамболовия режим.
Антон завършва търговската гимназия в Свищов и морското училище в Николаев.
Първото превъплащение на Прудкин е македонски революционер.
С неколцина съмишленици крои да потопи няколко европейски кораба в името на
страдаща Македония. Набелязани са унгарският „Вашкапу“, австрийският „Аполо“,
германският „Темедас“ и френският „Феликс Фресине“. Работата трябва да се
изпипа така, че всички да гръмнат едновременно в цариградското пристанище.
На 23 август 1903 г. „Вашкапу“ хвърля котва във Варна. На
палубата се качват четирима съзаклятници. Стефан и Иван са пътници, Антон и
Василий - изпращачи. Два тежки куфара е багажът им. „Тъй наречената адска
машина се помещаваше в единия куфар - разказва Прудкин, - но като за всеки
обречен параход бе определено по петдесет килограма динамит-мелинит, а такова
голямо количество, сложено само в един куфар, би представлявало известни
неудобства при носенето му, особено поради тежестта, заради това динамита го разпределихме
в два куфара по 25 килограма.“
На другия ден атентаторите посрещат следващата жертва
„Аполо“. Вапорът обаче хвърля котва подозрително далеч, а знамената на
параходните агенции са спуснати наполовина в знак на траур. Разбира се, че през
нощта „Вашкапу“ е експлоадирал. Прудкин пита един матрос за причината. „От
бомба... porco judo!“, псува морякът и добавя: „Македонските бандити поставили
бомба в парахода!“
Неизвестно защо часовниковият механизъм се задействал далеч
преди Цариград. За да не
рискува, Прудкин хвърля зад борда опасните куфари. В
този миг зърва пред Анхиало огромно пожарище - спасеният „Аполо“ минавал край
догарящия „Вашкапу“.
Антон слиза на бургаското пристанище, връща се във Варна и
заминава за Европа. Под чуждо име се скрива в Женева. Тук слуша сказки на
Владимир Илич Ленин. Огненото слово го превръща в редник на Световната
революция. Само че така, както той я разбира - по Прудкиновски!
През 1905 г. терористът плава на парахода „Борис“ и обслужва
арменската революционна организация. Тя търси динамит да ликвидира султан Абдул
Хамид II. Като пипват взрива, заговорниците го поставят в дипломатическа
карета, с която на 2 юли проникват в двореца „Илдъза“. Денят е петък, в
джамията се извършва обредът „селямлък“, присъстват и чужди представители.
Арменците се правят на холандци, дошли да приберат своя пълномощен министър.
Абдул Хамид излиза от молитвения дом и се готви да седне в
каретата си. В този момент колата-бомба спира успоредно на неговата и
експлоадира. Земята почервенява от кръв, но падишахът оцелява. По време на
следствието белгийският анархист Жорес издава, че динамитът е доставен от
някакъв варненски капитан. Това е Антон Прудкин, светва им на турците и
протестират пред нашето дипломатическо агентство в Цариград.
Когато избухва Първата световна война, Прудкин планира да
потопи в Златния рог германските кораби „Гьобен“ и „Бреслау“. Този атентат
пропада, защото на 5 октомври 1915 г. е арестуван, обвинен в шпионаж и осъден
на доживотна тъмница. В затвора дели килия с Александър Стамболийски.
Специалистът по взривове толкова се харесва на селския водач, че като идва на
власт след войната, го назначава за столичен градоначалник.
Терористът се запретва да въведе ред в столицата. Главната
директива е да се смажат буржоазните елементи, които са бурени в браздите на
земеделския възход. Денем Антон Прудкин обикаля на кон улиците и святка
наляво-надясно с очи. Нощем маскиран участва в обиски и арести. Знатната дама
Султана Петрова свидетелства:
„Маскираното лице мълчаливо се нахвърли в стаята, притече се
най-напред към леглото, а после разтърси долапите и всичко, което можеше да му
се стори подозрително. След това пак в пълно мълчание като някой избягал от
лудница пациент бегом се затича към таваните. Оттам чухме заповедта: „Стреляйте
върху всеки, който се опита да бяга.“ Смаяна, попитах пристава Милев: „Какво
значи това?“ Той ми направи знак да мълча и ми подшушна: „Началството.“
Разбрах, че това ще да е страшният терорист Прудкин.“
През декември 1919 г. избухва Голямата транспортна стачка.
По призив на БКП (т.с.) 25 000 души спират работа. Подкрепят ги миньорите от
Перник и Бобовдол. Ситуацията става критична. Французите заявяват, че ако не
бъде овладяна, окупационният корпус ще се намеси.
Изходът е бомба, решава градоначалникът Прудкин. „И тогава
аз приготвих снаряда - признава той, - не да разруши, а шум да вдигне, и в една
тъмна дъжделива нощ, придружен от Стоил Стефанов, частния секретар на министър
Димитров, с явен риск за живота си отидох и сложих снаряда под жп моста при с.
Надежда…"
Гръм секва съня на близката столица. На другия ден
стачниците са обвинени, че си служат с атентати и протестът е смазан. „Така
спасихме не само железниците, но и България от чуждата окупация“, доволен е
градоначалникът бомбаджия.
За 3 март 1920 г. белогвардейският емигрант Пьотр Рис готви
сказка на тема „Стара и нова Русия“. Публиката да заповяда в софийския театър
„Одеон“, гласят обявите. В 10 часа и няколко минути театърът е взривен. Хвърчат
бетон, мазилка, столове, пръска кръв…
Отначало полицейското разследване удря на камък. През август
обаче от Централния затвор духват криминалните Димитър Патамански и Стоян
Луков-Попето. Патамански се прехвърля в Румъния и пред тамошните власти
заявява, че той и Попето са гръмнали „Одеон“. Затворникът бил отведен при
началника на Обществената безопасност Константин Муравиев. Там бил и Антон
Прудкин. Двамата му предложили сделка: той да взриви театъра, а те ще го
отърват от пандиза. Бандюгата приел, при условие че ще му помага Попето.
На 2 март Прудкин им дал нужната адска машина. Бандитите я
отнесли в Княжево, пренощували там и на другата сутрин се промъкнали в мазето
на „Одеон“. Хванали бомбата с винтове за тавана. После се изнизали и седнали в
близкото кафене да чакат ефекта.
След преврата на 9 юни 1923 г. Антон Прудкин е арестуван. За
атентата при Надежда получава доживотен затвор, за „Одеон“ е осъден на смърт.
През 1930 г. смъртната присъда е заменена с доживотна, а през 1936 г.
терористът е помилван и освободен.
Прудкин се прибира във Варна, където уж захваща стария
морски занаят. Всъщност става съветски шпионин. Купува гемията „Единство“, с
която топографира крайбрежието и събира сведения от военен характер. Под
предлог, че отива на лов за делфини излиза в открито море и се среща с
тайнствена моторница без отличителни знаци. На нея предава информацията.
Когато Германия напада Съветския съюз, Прудкин организира
диверсионна група. Атентаторът се готви да вдигне във въздуха акционерното
дружество „Транспетрол“. В неговите резервоари горивата надхвърлят 10 милиона
литра. Акцията е обмислена до най-дребния детайл, но провал обърква сметките.
На 22 юли 1941 г. Антон Прудкин е арестуван. Отново е осъден
на смърт. Този път дочаква палача. Обесен е във Варненския затвор на 2 август
1942 година.
Източник Росен Тахов (Труд)
1885 г. белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго като своя частна собственост в Африка. Леополд II поставя дипломатическите, военни и икономически основи на своя контрол в региона още през 1877 г. и управлява страната изцяло до анексирането й от Белгия през 1908 г.
40% от инцидентите стават след фразата "Глей ся кво мога", а останалите 60% след "Не бе тъпак, виж как са прай..."
***
Говоря английски свободно, неправилно, но много свободно...
***
Мозъкът не е като веждите. Ако го нямаш, не можеш да си го
нарисуваш!
***
Най-голямата лъжа на българина:
- "И без пари да ми го даваa, нема да го зема."
***
- Като млад бях такъв глупак!
- Ти и сега си много младолик...
Тъкмо си мислихме, че по-зле от Цветанов няма накъде и се появи Дариткова. Мислихме си, че по-надолу от Цецка Цачева няма, а ни изненада кърджалийската дама Цвета Караянчева. По-глупави изказвания от тези на Барни Кирилов не очаквахме да има, но последните дни гледам Гърневски и Георги Марков го заместват достойно.
Следващият парламент също изглежда да е конкурентен на този. С това, което идва, като Слави, хаджитошко и Мангъров.
