България в едно изречение: Кабелът е ничии, шахтата е ничия...

На тази дата: 15 февруари 1914 г. император Николай II издава указ за борба с алкохолизма

 1914 г. император Николай II, последният император на Русия, издава указ за борба с алкохолизма.

Николай II се качва на престола през 1894 г. след смъртта на баща си. Възцаряването му събужда известни надежди в обществото за либерализация. Тези надежди скоро биват попарени от самия монарх, който в началото на 1895 г. заявява открито пред представители на земствата и дворянството, че ще брани принципите на самодържавието и ще продължи водената от баща му Александър III консервативна политика.

Император Николай II е принуден да се отрече от трона по време на Февруарската революция през 1917 г. Царят и семейството му са поставени под домашен арест в двореца „Царско село” край Санкт Петербург. Няколко месеца по-късно са преместени в Тоболск, Урал, а през април 1918 г. - в Екатеринбург, Урал. Цялото семейство заедно с личния им лекар и трима прислужници са застреляни през юни 1918 г. Екзекуцията се извършва без съдебен процес.

Решението на Николай II практически е първата кампания срещу алкохолизма в Русия. В последствие са организирани подобни кампании и през 1958, 1972 и 1985 г., но… нито една практически не е успяла да намали употребата на алкохол сред населението. Включително и през 2010 г. руският премиер Владимир Путин одобри концепция за контрол върху алкохолната продукция, която предвижда употребата на спиртни напитки в страната да намалее двойно до 2020 г., а нелегалният пазар на алкохол да изчезне изобщо.

Любопитен факт е, че концепцията на правителството предвижда да се намали броят на бирените и винените фестивали и конкурси в Русия, да се ограничи и рекламата на спиртни напитки, а скритата им реклама в крайна сметка да се забрани. Затова пък властите ще рекламират по-активно здравословния начин на живот, ще създават центрове за борба с алкохолизма.

По официални данни в Русия днес има 2,7 милиона болни от алкохолизъм, а според експертни оценки - те са поне 5 милиона. Средният жител на страната изпива за година 12,5 л водка, 80 л бира, 9 л вино и почти литър коняк, показват анализи на официалните продажби. Най-много водка се пие в Москва и Чукотка (над 20 л годишно), а в Петербург и Челябинска област е установен руски рекорд по изпита бира - над 120 л за година. Най-много алкохолици има в Магаданска област, където са се пропили близо 6 на сто от населението.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Каква е разликата между обикновената проститутка и политическата?

- Почти никаква. Просто едната имитира оргазъм, а другата патриотизъм.

 

***

 

- Говорите ли докато спите?

- Когато аз говоря, обикновено другите спят. Преподавател съм.

 

***

 

- Обичам те!

- Това го казваш ти или говори виното?

- Това го казвам аз на виното!

 

***

 

Ако си падаш по някой, кажи му го... Или се напий и му прати 40-50 съобщения.

 

***

 

След 40-тата си година жената не флиртува а филтрира!

Направо българската Чичолина

Господи, помилуй!

Интервюто: Черепа за Шиши и Тиквата...

 

Отговорът (5): 15 годишен русенец изчезва завинаги с чужд кораб вдъхновен от приключенски романи!

Вчера попитах: "С какво е известен този младеж живял през 30-те години на 20 -ти век в Русе?"

Отговорът:

През 1937 година на 18 април 15-годишният Петър Колев от Русе излиза от къщи под предлог, че заминава на екскурзия в Образцов чифлик и завинаги изчезва. 

Баща му не се усъмнява в думите му и  пуска сина си.

За възрастта си Петър бил доста зрял и се шляел постоянно сам.

 

Това последно пътешествие започва съвсем обичайно и по нищо не подсказва, че ще се развие по абсолютно неочакван сценарий.

 

Момчето повече не се връща вкъщи. Kакто се разбира по-късно увлечено от прочетените книги 15-годишният се впуска в свое собствено приключение.

 

На всеки три дни Петър пращал писмо до вкъщи, за да успокои родителите си, че е добре. Последното писмо, което получило семейството е с дата 28-ми април. Изпратил го е от Бургас.

В него момчето обяснява, че след 15 минути заминава за Марсилия с френска платноходка. Писмото пристига в Русе след 10 дни.

 

Това е идеално за Петър, тъй като планът му да потегли с платноходката междувременно се е провалил. Контролът на бургаското пристанище бил твърде строг, за да се намери лесна пролука. Все пак момчето получава втори шанс да сбъдне мечтата си. На 10 май в 18:20 часа от Бургас трябва да отплава датския параход "Готланд".

 

Младежът прави прецизен план  за промъкване на кораба. В късните часове на предишния ден  той доплува до кораба. След известно чудене той се вмъква в удобен ъгъл, където е топло и там изкарва нощта. Никой от целия екипаж не разбира за присъствието му. 

Точно в 18:20 корабът вдига котва, а малко преди полунощ матросът Вьорк минавайки през мястото, където се е скрил младежа дочува странен шум, но постоява няколко минути и шумът не се повтаря.

 

Все пак матросът докладва за чутия шум на капитан Хенрих Енгстрьом. Матросът изказва подозренията си, че в хамбара има скрит човек. Капитанът заедно с боцман Олсон и третият машинист Кринвал отварят хамбара и изваждат отвътре 15-годишният български младеж.

 

Петър не знае и дума на чужд език и няма пукната пара в джоба си. Никой от датчаните също не знаел български език. Младежът само стоял и гледал виновно и не разбирал какво си говорят.

 

На капитана веднага му станало ясно каква е работата. Той самият, когато бил на 14-годишна възраст напуснал дома си и постъпил на работа в някакъв кораб. Затова съжалил младежа.

 

Така младият български юнга заживял сред моряците. Липсата на комуникация с екипажа сериозно притеснила 15-годишния Петър. У младежа възникнало подозрение, че след пристигането на парахода в Копенхаген ще бъде предаден на българското дипломатическо представителство и върнат обратно в България.

 

На 18 май в ранни зори датския кораб наближил Гибралтар. В 6:00 сутринта само няколко минути преди да навлезе в пристанището моряците установили липсата на българина.

 

Корабът е претърсен, но от нашенеца нямало и следа. Липсвал един спасителен пояс, от което датчаните си направили извода, че юнгата е доплувал до африканския бряг, който не бил далеч.

От кораба спускат спасителни лодки и цял ден обикалят района в търсене на момчето. На 28 май параходът се завръща в Копенхаген и капитанът съобщил за случая на българския вицеконсул Нилс Ерик Едбал. Уведомена е и българската полиция, която вече издирвала гимназиста по сигнал подаден от баща му.

 

За съжаление сигналът на капитана идва твърде късно, след второто бягство на младежа и горещата следа е изгубена.

 

Въпреки това българската полиция прави голямо проучване на личността на Петър и разбира интересни подробности. Разпитани са съученици на малкия авантюрист, приятели, учители и роднини. Всички характеризират четвъртокласника от русенската гимназия, като буен младеж с развинтена фантазия. Юношата бил фанатичен поклонник на творбите на Майн Рид и има у дома си голяма колекция от приключенски романи.

 

Идол на Петър е българският пътешественик Никола Кутинчев известен през 30-те години. Той е автор на доста книги, в които описва пътешествията си в далечни екзотични страни. В тогавашния периодичен печат често излизат негови статии, които са любими на младежите.

 

Под влиянието на тези романи и съчиненията на Кутинчев младежът мечтаел за същата авантюра. Най-много го вълнувала Африка. Според следователите най-вероятно момчето се е озовало на черния континент. От полицията били направени постъпки пред френските колониални власти в Мароко и Алжир за издирване на беглеца. Усилията обаче остават безрезултатни. В търсенето на момчето се включват и българите служещи във френския легион в северна Африка. Търсенето продължава с години, но Петър сякаш е потънал вдън земя.

 

По нататък всичко вече е само предположения. Следите на буйния гимназист са изгубени.

Най-интересното е, че започнала дискусия за ползата от четенето на приключенски романи, която се появява в една литературна притурка на столичен ежедневник. Там сериозни личности заклеймяват с морализаторски наставления тази литература, като несериозна и пагубна за младото поколение. Все пак се намират по-трезви умове, които казват, че и алкохолът е вреден, когато не се консумира в разумни количества.

Всички материали от тази поредица може да четете в раздел "Любопитно".

На тази дата: 14 февруари 1994 г. Съветският сериен убиец Чикатило е разстрелян

 

Чикатило е разстрелян с изстрел в тила на 14 февруари 1994 г.

Съдебният процес срещу него се състои на 14 април 1992 г. Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в състояние да издържи процеса. На процеса Чикатило казва: „Аз съм грешка на природата, един обезумял звяр!“. 

Андрей Романович Чикатило е съветски сериен убиец, роден в Украинска съветска социалистическа република, известен като „Канибала от Ростов“. Той е роден на 16 октомври 1936 г. и разстрелян на 14 февруари 1994 г. Чикатило е обвинен за убийството и изнасилването на 53 души, предимно деца, в Руската СФСР за периода от 1978 до 1990 г.

Процесът приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление.

Детство

Чикатило е роден през 1936 г. в украинското село Яблочное с признаци за хидроцефалия. До 12-годишна възраст страда от напикаване, заради което е бит често от майка си. През 1943 г. се ражда сестра му. Детето явно е от друг баща, тъй като бащата Роман Чикатило по времето на зачатието е на фронта. 1944 г. Чикатило става ученик първи клас. През 1946 г. той не излиза от вкъщи от страх да не бъде хванат и изяден – майка му му разказва, че по време на глада по-големият му брат Степан е бил отвлечен и изяден. Има и версия на събитията, според която самите родители са изяли Степан. Впоследствие не са намерени никакви документи за раждането и смъртта на Степан. Чикатило се справял добре в училище, но се провалил на изпита за прием в Московския университет. След като завършил военна служба през 1960 г., той се преместил в Родионово-Несветаевски и работил там като телефонен инженер. През 1963 г. се жени и има син (Юрий 1969) и дъщеря (Людмила 1965). През 1971 г. получава научна степен в областта на литературата посредством задочни курсове, и става учител в Новошахтинск. Той бил беден учител, но останал на тази длъжност, местейки се от училище в училище, тъй като постоянно постъпвали оплаквания за неприлични опити за физическо насилие. През 1973 г. умира майка му.

Начало на убийствата

През 1978 г. се премества в Шахти и извършва първото си сериозно престъпление. На 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива 9-годишното момиченце Елена Закотнова. Въпреки че доказателствата сочат връзка между Чикатило и убийството, погрешно е арестуван Александър Кравченко и по-късно даден под съд. Той е накаран да направи самопризнания чрез мъчения и е екзекутиран заради убийството. Чикатило губи своята учителска работа през 1981 г. и започва работа в местна фирма.

Той не убива отново до 1981 г., но през 1982 г. жертвите са седем. Чикатило създава свой собствен стил, като говори по автобусни спирки и жп гари с избягали от дома деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си. През 1983 г. Чикатило не убива до юни, но до началото на септември умъртвява 4 души.

6 тела от общо 14 били намерени и московската милиция решава да се намеси. В Ростов на Дон бил изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който трябвало да води разследването. Фетисов съсредоточил разследването в района около Шахти и назначил Виктор Бураков, съдебен лаборант химик, за главен следовател в тази област. Разследването се концентрирало върху умствено неуравновесените и известните на него сексуални престъпници, като започнало бавно и постепенно да ги залавя и изключва от списък на заподозрените. Милицията разширява периметъра на своето разследване все повече и повече. Взети са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са съхранени в архиви, докато най-накрая милицията не се отказва от този подход. През 1984 г. жертвите наброяват 15. Решено е да се усилят мерките – да се увеличи броят на патрулите и да се разположат цивилни милиционери на много обществени транспортни спирки.

Арест и освобождаване

Чикатило е разпознат, защото се държи подозрително на една автобусна спирка в Ростов. Той е арестуван и задържан. Установено е, че той е заподозрян за други престъпления, което юридически дава право на следователите да го задържат за неопределен срок от време. Разкрито е съмнителното минало на Чикатило, но то не било достатъчно, за да го осъдят за убийствата. Все пак той е признат за виновен и осъден на една година. Освободен е през декември 1984 г., след като е прекарал три месеца в затвора.

Следващи убийства и преследване

Чикатило си намира нова работа в Новочеркаск, но стои в сянка. Той не убива скоро никого, докато през август 1985 г. не умъртвява две жени в два отделни случая. Не се знае да е убивал отново до май 1987 г., когато убива младо момче. Той убива отново в Запорожие през юли и в Ленинград през септември.

Замиращото разследване е подновено в средата на 1985 г., когато Иса Костоев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на сексуалните престъпници в района. През декември 1985 г. милицията отново засилва охраната по жп гарите около Ростов. Чикатило е в течение на разследването и предвидливо се въздържа от престъпната си дейност.

През 1987 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено ги извършва далеч от околностите на Ростов. Той убива една жена в Красний Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в Шахти. Отново има дълга пауза, докато Чикатило не възобновява своята дейност, убивайки седем момчета и две жени между януари и ноември 1990 г. Откриването на едно от телата близо до спирката в горското стопанство кара милицията да повиши бдителността си и да увеличи патрулите. На 6 ноември Чикатило убива и осакатява Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, но после е пуснат да си ходи. На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило буди подозрение у милицията, по заповед на инспектор Иса Костоев той е арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва петдесет и шест изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пиел от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Вчера цял ден вместо бормашини, от съседните апартаменти се чуваха епилатори!

 

***

 

Мило, идва Св. Валентин.

- Поздрави го, ако го видиш.

 

***

 

Мисля да празнувам до кръста Свети Трифон, а надолу Свети Валентин!

 

***

 

И да знаете... Мозъкът ми работи като часовник. Даже понякога изскача кукувица...

 

***

 

- Твоят мъж с какво се занимава?

- С бира.

- Произвежда или търгува?

- Купува я и я пие.

Фики може да го ангажират да пее за Цветан Цветанов на изборите!

 

Въпрос(5): С какво става известен този младеж живял през 30 - те години на 20 - ти век в Русе?

На тази дата: 13 февруари 1974 г. Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз

1974 г. Александър Солженицин, лауреат на Нобелова награда за литература, е изгонен от Съветския съюз.

На 10 ноември 1961 г. Солженицин чрез Раиса Орлова, жена на негов колега от „шарашка”-та (бел.ред. жаргонно название в СССР на секретните научноизследователски институти, подчинени на НКВД, в които работят лишени от свобода инженери и учени) Лев Копелев, предава ръкописа на „Един ден на Иван Денисович” на Анна Берзер, редактор на отдел „Проза” в списание „Новый мир”.

На 8 декември Берзер показва творбата на редактора на изданието Твардовский. На 9 декември Копелев изпраща на Солженицин телеграма: „Александър Трифонович е възхитен”. На 11 декември Твардовский телеграфира на Солженицин и го моли да пристигне в Москва. Още на следващия ден се провежда първата среща на автора с редакцията на „Новый мир”.

Твардовский добре разбира, че „Иван Денисович” няма да мине през цензурата, но в навечерието на XXII конгрес на КПСС, на който Хрушчов се готови да прокара решението за изваждане на Сталин от Мавзолея, той преценява, че момента е настъпил. На 15 септември Лебедев съобщава на Твардовский, че Хрушчов е прочел повестта, одобрил я и е наредил да бъдат предоставени в ЦК 23 екземпляра от ръкописа за всички членове на ръководството.

На 18 ноември излиза броят на „Новый мир” с повестта и започва разпространението му в страната. Тиражът е 96 900 бройки, но по нареждане на Хрушчов е увеличен с още 25 000. След няколко дни повестта е преиздадена в „Роман-газета” (700 000 бройки), както и в отделна книга.

Солженицин изведнъж става знаменитост, но след свалянето на Хрушчов задухват други ветрове. На 5 февруари 1966 г. партийният бос на Узбекистан Шараф Рашидов внася в политбюро записка, в която специално споменава Солженицин, наричайки го „клеветник” и „враг на нашата забележителна действителност”. На 10 ноември 1966 г. се провежда заседание на политбюро по идеологическите въпроси. На Солженицин ясно е показано, че може да се впише в системата, ако забрави за „темата за репресиите” и започне да пише за живота на село или за нещо друго.

В СССР кампанията срещу Солженицин придобива безпрецедентен характер. От времето на Троцки пропагандната машина не се е борила с такъв размах срещу един човек. Във вестниците всеки ден излизат писма от „съветски писатели” и „обикновени труженици” с призиви: „Аз не съм чел тази книга, но съм дълбоко възмутен от нея!”.

На 12 февруари 1974 г. Солженицин е арестуван, а на следващия ден лишен от гражданство и изхвърлен „извън границите на СССР”. Любопитен факт е, че в цялата история на Съветския съюз това наказание е прилагано само два пъти - за Троцки и за Солженицин. Скоро след изгонването на писателя всички издания на „Един ден на Иван Денисович” са иззети от библиотеките. Със специална заповед всички произведения на Александър Солженицин са забранени официално, а ограничението е отменено на 31 декември 1988 г.

След август 1991 г. Солженицин бе един от малкото политически емигранти, които се завърнаха в родината си. Надеждата му да се превърне в национален пророк подобно на Лев Толстой не се сбъдва. На руснаците, затънали в текущи проблеми, не им е до глобалните въпроси на битието. Обществото не е склонно да приема когото и да е било като неоспорим авторитет.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Студ! Отворете бутилка червено вино и го оставете да подиша. Ако усетите, че виното не диша, направете му дишане уста в уста.

 

***

 

- Как си със ските?

- Като мълния съм.

- Как така?

- Всеки път в различно дърво...

 

***

 

Жена се връща от почивка. Лягат си и тя казва:

- Най-после един до друг!

- Щастлив съм до теб, мила!

- Не бе, на краката си говоря.

 

***

 

Спах само няколко минути на новия матрак "Тед" и болките в гърба ми изчезнаха. Лошото е, че ме помолиха да си тръгна от магазина.

 

***

 

Вече не се казва "Хлопа ти дъската!" Казва се "Джуркат ти се файловете!"