1770 г. английският мореплавател Джеймс Кук открива Големия бариерен риф край Австралия. Всъщност според историци хората са познавали Големия бариерен риф още преди 40 000 години, когато в Австралия се появяват предците на нейното коренно население.
Големият бариерен риф може да се види от Космоса и е най-голямата в света екосистема. Това е най-голямата коралова система в света, съставена от 2900 коралови рифа и 900 острова. Дължината му е 2500 км, започвайки от Тропика на Козирога край град Гладстон и достигайки на север до Торесовия пролив, а ширината му варира от 2 до 150 км.
Още през 1606 г. испанецът Торес броди по тези води, обаче сведенията му са засекретени от испанската корона. През 1764 г. в Мадрас изследователят Далримпъл намира в книжата на английски моряк, посещавал често столицата на Филипините Манила, паметни бележки на испанския адвокат Хуан Луис Ариас, адресирани до краля на Испания Филип III за открития от Торес проток отделящ Нова Холандия (дн. Австралия) от Нова Гвинея. Големият бариерен риф достига на север именно до Торесовия пролив и ще е странно ако торес не се е натъкнал на него.
Документирано е, че пръв от съвременните европейци с Големия бариерен риф се запознава случайно британският изследовател капитан Джеймс Кук, засядайки в 23.00 ч. вечерта на 11 юни 1770 г. с кораба „Индевър” върху коралов риф, който разпаря дъното на кораба.
Капитан Кук се принуждава да изхвърли през борда шест топа с по шест комплекта гюлета, за да освободи кораба. През 1969 г. експедиция на Филаделфийската академия на естествените науки намира напълно запазени топовете и гюлетата с изключение на дървените лафети.
През 1815 г. Чарлз Джефрис успява пръв да премине през целия бариерен риф откъм страната на сушата, но едва през 1840 г. той е по-подробно картографиран и изучен. Едва в края на 19 в. Големият бариерен риф е подробно изследван във връзка с експорта на перли и морски краставици, добивани на рифа.
