На 2 септември 1666 г. избухва големия пожар в Лондон, който гори четири денонощия и унищожава над 10 000 сгради, включително катедралата „Свети Павел“. Огнената стихия се разпростира из града, заплашвайки аристократичния квартал Уестминстър (съвременният Уест Енд), двореца Уайтхол и повечето крайградски квартали, но е потушен, преди да стигне до тях.
Пожарът изпепелява 13 500 къщи, 87 енорийски църкви и по-голямата част от правителствените сгради. Смята се, че пожарът е лишил от подслон 70 хиляди души, при население на централната част на Лондон по това време от 80 хиляди души. Броят на загиналите не е известен, защото са липсвали регистри за жителите на Централен Лондон, а и много от жертвите са били овъглени до неузнаваемост от огъня.
Големият пожар започва малко след полунощ в пекарната на Томас Фаринор на Pudding Lane на 2 септември, неделя. Вятърът бързо разпростира огъня и в понеделник той достига центъра на града. Редът е нарушен, носят се слухове, че подозрителни чужденци са виновници за опустошителната стихия.
Във вторник пожарът вече е обхванал по-голямата част от града, успявайки да унищожи катедралата на свети Павел.
Битката с огъня е спечелена, заради спирането на силните западни ветрове, а и гарнизонът на кулата, известна като Биг Бен, използвал ефективни противопожарни системи.
Големият пожар обаче е потвърждение на поговорката „Всяко зло за добро“.
Благодарение на огъня е прекратена Голямата лондонска чумна епидемия, върлувала в града през 1665-1666 г. От нея са починали около 100 000 души. Причина за избухването на пандемията е бубонна чума, чийто инфекциозен патогенен причинител на болестта е бактерията Yersinia pestis, разпространявана от бълхи. Епидемията от 1665-1666 г. е в значително по-малък мащаб в сравнение с по-ранната пандемия "Черната смърт" (най-смъртоносната епидемия в Европа, върлувала между 1347 и 1353 година), благодарение и на Големия пожар в Лондон.
