вдигната глава пред Вас и заявявам:
Когато подписах пред нотариус своето волеизявление за отказ от гражданство на 21 април, предадох канадския си паспорт, платих си таксата, аз бях сигурен, че съм изпълнил своето задължение към Конституцията на България. Да се откажа от канадска пенсия, безплатното здравеопазване, възможността за пътуване и работа по целия свят не беше трудно решение за мен, защото знаех, че имам дълг пред Родината!
Моят дълг беше да не стоя безучастно, когато виждам как шепа хора ограбват моята Родина.
Не можех да продължа да гледам как данъците на моите сънародници отиват вместо за училища, болници, пътища и пенсии, в недекларирани офшорни компании.
Не можех да гледам как едни милиарди изтичат през Българската Банка за Развитие към приближените на властта, а малкият бизнес е затиснат от данъчни проверки.
Не можех да гледам как едни директори на болници правят по 90,000 лева на месец, а за много от младите ни лекари Терминал 2 е единственият път.
Не можех да гледам как почти половината от нашите баби и дядовци са оставени да живеят под линията на бедност, а феодални дерибеи ограбват всяка област на България през обществени поръчки.
Не можех да понасям как вече няколко десетилетия няма един тунел под Шипка, който да свърже Южна и Северна България, а магистрала „Хемус“ я няма, въпреки милиардите левове вече платени от държавата.
Не можех да гледам как българската правосъдна система е поставена на колене за най-важната позиция в държавата - главния прокурор. Та за тази позиция дори нямаше избор между двама - един избраник на задкулисието бе спуснат и приет.
Просто нямах избор!
Позицията на Конституционния съд беше, че няма пречка в продължение на месец Делян Пеевски да е шеф на ДАНС и депутат едновременно, но същият този съд се произнесе с почти пълно единодушие днес. Произнесе се три седмици преди изборите, осъзнавайки, че това решение ще повлияе не само на мен, но и на кампанията на Президента на Републиката, и го направи бързайки, без да ми даде дори право на писмена защита.
Съжалявам много, че днес същият този съд каза на 2 милиона български граждани извън страната, много от които имат двойно гражданство:
Вие не сте пълноправни граждани на България, Вашата воля дори когато се откажете и предаде паспортите си в името на Родината, няма да бъде зачетена от българския съд! Вашата съдба и съдбата на управлението на България зависят от чужди държави.
Въпреки че нито Конституцията, нито друг закон в България определят кой точно е моментът на признаване на отказа от чуждо гражданство, днес най-висшият съд на Родината подчини България и нейната Конституция и волята на нейните граждани на административните актове на чуждите държави.
Днес България загуби частица от своя суверенитет!
Аз, Кирил Петков, поемам пълна отговорност пред Вас за стореното от мен. Няма да спра да работя за Родината и да рискувам всичко в името на едно по-добро бъдеще за нашите деца! Мен не ме е страх!
С уважение,
Кирил Петков
