Руските лидери и пропагандисти, особено Дмитрий Медведев, обичат да плашат европейските страни с ядрения апокалипсис, пред който уж са изправени, защото се противопоставят на амбициите на Кремъл. В тази ситуация Франция, единствената страна от ЕС с ядрени оръжия, работи със своите съюзници, за да увеличи нивото на стратегическа несигурност за Владимир Путин. За тази цел страната, която притежава приблизително 290 ядрени бойни глави, реши да възобнови производството за първи път от десетилетия и вече няма да разкрива размера на запасите си.
Най-важното е, че Путин ще трябва да се съобрази с факта, че ядрените оръжия вече ще бъдат разположени не само от Съединените щати в пет европейски държави (включително Турция). Съгласно плана, обявен от Еманюел Макрон през март, Франция вече има два пъти повече такива партньори от Съединените щати. Към инициативата се присъединиха и Обединеното кралство (което разполага собствени ядрени оръжия само на подводници), Германия, Полша, Холандия, Белгия, Гърция, Финландия, Норвегия, Швеция и Дания, според The Wall Street Journal. Тя предвижда разполагането на френски изтребители Rafale с ядрено оръжие в цяла Европа, създаването на нова инфраструктура, комуникационни системи, системи за ранно предупреждение и механизми за обмен на разузнавателна информация.
Френският ядрен чадър, който Макрон нарече „предно възпиране“, създава „нови усложнения за противника, тъй като добавя още един слой, който руснаците ще трябва да обмислят“, заяви наскоро Ксавие Шател, стратегическият съветник на френския президент. Според него проектът дава на Франция „нови възможности за разполагане на ядрени сили в случай на ядрена ескалация“. А експертите смятат, че той е дори по-опасен за Русия от програмата за ядрено възпиране на НАТО.
Новата архитектура за сигурност би могла също така да засили конвенционалната отбрана в случай, че Съединените щати не успеят да защитят своите съюзници от НАТО, посочват европейски представители. „Това е период на засилено геополитическо напрежение и Франция разполага със стратегически възможности“, които „допълват съществуващите ядрени гаранции“ за Съединените щати, заяви норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде.
Жизненоважните интереси на Франция, за чиято защита могат да бъдат използвани ядрени оръжия, не се ограничават до нейните граници, а имат европейско измерение, подчерта Макрон, когато обяви корекцията на ядрената доктрина в речта си през март:
Възможно ли е да се приеме, че оцеляването на най-близките ни партньори може да бъде застрашено, без това да засегне жизненоважните ни интереси?
В същото време Париж умишлено остави точното географско определение на тези интереси неясно и не предостави на съюзниците си изрични гаранции. „Нямаме планове да разполагаме ядрени оръжия на финландска територия в мирно време, но имаме планове да създадем стратегическа дилема за Русия“, каза Александър Стуб, президентът на Финландия, която отмени забраната си за ядрени оръжия. Стуб добави, че за сигурността на страната би било от полза да получава информация и „да участва в този процес“, който „вероятно ще отнеме от 10 до 15 години“.
Балтийските държави не бяха включени под френския чадър: Литва и Латвия в момента преразглеждат статута си на безядрена държава. Италия отказа: тя е единствената страна от ЕС с две бази, в които се съхраняват американски ядрени оръжия. Белгия, Нидерландия и Германия, всяка с по една такава американска база, обаче сключиха партньорство с Париж.
Общо в американски бази в Европа има приблизително 100 модернизирани тактически ядрени бомби B61. Те са разположени на съюзнически самолети и използването им изисква двойно разрешение - от самата страна и от Съединените щати. Британските ядрени сили за възпиране са под командването на НАТО.
Междувременно Франция има суверенното право да използва ядрените си оръжия.
Американските ядрени бомби B-61 са разработени през 60-те години на миналия век за съветско нахлуване в Западна Германия. Френските крилати ракети ASMP-A, монтирани на изтребителите Rafale, за разлика от тях, са предназначени да поразяват големи руски градове и имат висока вероятност да поразят целите си, създавайки съвсем различно ниво на възпиране, отбелязват военни служители и анализатори.
„Не е ясно дали това ще убеди руснаците, че французите биха рискували да отмъстят на Париж, например заради Варшава. Но руснаците със сигурност обръщат внимание“, казва Никол Гражевски, експерт по Русия и ядрени технологии в университета Sciences Po в Париж. Тя смята, че ядрената доктрина и арсенал на Франция правят страната в някои отношения по-опасна за Русия, отколкото възпирането от страна на водения от САЩ НАТО:
Бомбите B-61 не са инструмент за водене на война, а по същество средство за политически гаранции. Френските ядрени оръжия, за разлика от тях, са способни да достигнат руска територия. 
