В Бутан щастието на нацията е по-важно от брутния национален продукт
Бутан е единствената страна в света, където националното
богатство се измерва както по количеството на брутния национален продукт в
икономиката, така и по брутното национално
„щастие” в духовната сфера на човека. При бутанците се говори, че едва
когато и богатият човек от долината разбере,
че не е толкова важно колко имаш в ръцете, а колко имаш в сърцето – тогава и по
света няма да настъпват кризи и братоубийства, най-после и той, клетият, ще
заживее като разумно същество.
Когато през 1999 г. кралят отменя възбраната върху телевизионни предавания и Интернет той
прочита пред събралото се множество около двореца му една от най-тъжните си
речи: „Днес, ние с вас правим една критична стъпка към опознаването на света
около нас – казва той. – Всички знаем риска, който поемаме. Модернизацията може
да направи живота ни по-лек, но прекомерната употреба на новите неща, които ще
нахлуят отвън, може да завърши лошо...” По-късно британските журналисти, които
обезателно се пъхат навсякъде дори и без да знаят за какво става дума, си
позволиха да кажат неща с лека насмешка към него. Но Кралят не се поколеба още
ваднаж да защити убеждението си, че за неговия народ националното щастие е
по-важно от брутния национален продукт.
Миналата година, при поредното официално международно
анкетно изследване в Бутан 97% от населението се самоопредели като „Щастливи” и
„Много щастливи” хора. Бутанците са
по-щастливи в живота си от японци и американци. Отгоре на това през 2007 година
Бутан бе на второ място в света по нарастваща икономика – 22.4 %, все пак
успех, независимо от малката величина на
конкретните цифри.
..............................
- Носиш ли ни малко щастие от Хималаите? – питам Искра
Велинова веднага след завръщането й от
екзотичното пътешествие.
- Не, щастието не се изнася от Бху-Тхан – казва Искра, но и
по телефона личи, че си е взела малко - поне за себе си, от „Високата земя”
както се превеждат тези две думички.
После разбирам, че на
езика дзонг-кха бутанците наричат страната си още и „Друк Юл” – Страната на
гърмящия дракон! Този симпатичен дракон
може да се види с цялата си красота на всяко късче от националното им
знаме! Велик дракон! Бутан още се нарича и „Южната страна на лековитите билки”,
което ни подсказва, че при тях все още
няма здравна реформа, здравна каса и здравно застраховане - три от
най-жестоките змии, които изпохапват с отровното си жило щастието на хората и в България и в САЩ.
Питам я защо не емигрира в Щастливата страна? А тя се смее,
търси причината в Джонатан, който сега завършвал хай-скул, във ветеранските регати, където не
може така изведнъж един световен шампион да си напусне лодката, но накрая си
признава, че толкова вече се сраснала с
таксите, с банките, с глобите, с американския стил на работа до дупка, че не
може да преживее повече от месец без всичко това внимание към нея.
Мистерията около необикновеното пътешествие постепенно се
разплита. Пътуването е организирано от
съпруга на една нейна клиентка, чиято родна страна е именно Бутан. Маршрути,
визи за 12 човека, 4 от тях българи, хотели, катерения по ледниците, които почват от под самия трон на
Бога, планински водачи и атракции - всичко организира въпросният Phurba. От
Искра и от другите – само по някакви си
1800 в презрени зелени банкноти. Не е ли прекрасно?
Полет Лос Анджелис – Хонконг - Банкок. От Банкок за
Тхим-пху, столицата на Бутан, летят две бройки аероплани. Пистата е тясна, къса
и една. Носът на самолета почти се забива в отсрещните скали, които съвсем
наблизо прерастват в Хималайски върхове.
- Хората са гостоприемни и приятелски настроени – казва
Искра. – Говорят се няколко езика, но всички знаят и английски, който е вторият
официален език. Имат малко нгултрум,
както тук се именуват доларите и левовете, но са им достатъчни за всичко.
„Международната валута” за тях са индийските рупии. Храната им се състои
предимно от червен ориз, жито, картофи, пилешко месо, но и много свинско.
Правят се пелмени с месо, чудесни супи. Имат идеален мед, имат си и собствено производство
на уиски и вино. Изсушеното месо от як е деликатес. Много зеленчуци и
подправки. Всичко е приготвено вкусно и майсторски. Само трябва да се внимава с
най-лютивите чушки, които може да се родят в природата. Тук са. Всичко е
здравословно, всичко е „органик”! Мъжете
се обличат в дълги роби с колан, жените в дълги рокли с изключителни цветове.
Има много коприна – тъче се на домашни и фабрични станове. Архитектурата прави впечатление с красотата
на линиите и цветовете. Има много старинни крепости и манастири, в които се
учат децата. Национални спортове са стрелбата с лък и дартс - хвърляне на
стрелички. Европейският футбол и борбата се ползуват с голямо уважение. Но има
още и тенис на маса, баскетбол и таекуондо. С нас пътуваше и един американец,
който носеше със себе си много съоръжения – щеше да учи местните хора на голф!
Питам Искра как се придвижват хората сред тези планински
каскади.
- Имат достатъчно пътища, но те са тесни и понякога две
малки коли, особено при среща с някой миниатюрен вен, се разминават по тях с доста маневри. До 3000
метра височина добрата стара една- единствена конска сила върши много добра
работа. По нагоре човек трябва да вземе
як – много надеждно и сериозно превозно средство. Но хората сами ходят много и
с видимо положителна нагласа. Толкова е красиво всичко, сред което се движиш,
че те мами все напред и напред! Като магия е. Не можах да се находя. Пак ще
отида.
Имат ли все пак хората болници, сходни с нашите понятия...
- Да и те са миниатюрни, чисти, сигурни. Лекува се както с
прочутите стари тибетски медицински
практики, така и с традиционната западна медицина. При лекарствените средства
преобладават билките. Накупихме си книги по билкарство. Бяхме в един музей на
хималайските билки, който ако го имаше по нашите места мнозина хора биха били
по-здрави и щастливи. Иглотерапията е повсеместно лечение.
Беше ни много интересно да видим и как се прави хартия по
„домашен начин”. Хилядолетия я правят
така по тези места. Разбира се, че има вестници, вече и списание, телевизионен
канал, тук-там и Интернет.
Хората сами се подстригват. Момичета и жени ходят в
еднотипни бритончета, изглеждат доста свежо, малките деца са много добре
възпитани, разумни и не плачат. Основните развлечения са религиозните и светски
празници, на които се танцува много.
Ето как е възприела Страната на гърмящия дракон и една друга
наша сънародничка – модната дизайнерка от Скотсдейл Галина Михалева, която в
цивилизована Аризона има свой моден салон и глези понякога аризонци с модни
ревюта.
- Трудно е да се разказва за Бутан, необходимо е да се
усети... за мен това пътуване беше
най-невероятното, духовно обогатяващо, и
най-важното – променящо начина ми на мислене в много отношения.
НЕ СЕ ПОЛУЧАВА ТО ТАКА ЛЕСНО! Но усещайки положителната
енергия, която е в изобилие там, идваща
от отношението на хората – техният семпъл начин на живот, отношението им към
природата, отношението им към всички живи същества, отношението им към
будистката философия, започваш да усещаш и малко от това загадъчно
просветление...
Всичко там е толкова просто, и в същото време толкова
велико! Наблюдавайки дори малките деца,
облечени в техните традиционни костюми,
/”gho” - за момче, “kira” - за момиче/ играещи на воля по
полянките, ме караше да си мисля, че наистина щастието витае във въздуха. Бутан
не е богата страна, но четвъртият крал Jigme Singue Wangckuck представи
уникалната философия на управление, която е заинтересована от друг вид богатство
- gross nashional happiness! Няма друго място на света подобно на Бутан.
Препоръчвам го на всеки. С нетърпение очаквам следващото посещение!
... Кралство Бутан.
Крал Джигме Хесар Намгиал Вангчук. Независимост от 1907 година.
Площ -
47 000 кв. км. По-малко от половин България. 670 000 души население. 75%
будисти, 25% индуисти. На север вечен сняг,
ледници и връх Кула Камгри 7554 метра.
В центъра и на юг планински райони на височина 1500 - 2500 метра. Лято –
температура 17-18 градуса по Целзий, през зимата – до минус 15. Препитание –
земеделие, скотовъдство, туризъм. На 3100 метра височина се намира старата
столица Пунакха с един от най-старите манастири в Хималаите –
Пунакха Дзонг. Сред най загадъчните и
красиви манастири в Хималаите е и Тактсанг
– „Тигрово гнездо”, построен на скална ниша над долината Паро...
Климент ВЕЛИЧКОВ