събота, 3 октомври 2020 г.

На тази дата 3 октомври 1918 г. Цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България


На 3 октомври през 1918 г. Цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България.


Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България - от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България - от 22 септември 1908 г. до абдикирането му.


Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.


Българската историография разглежда цар Фердинанд І като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд І се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.


След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 година. Въпреки военните успехи на фронта - разгрома на Сърбия (ноември-декември 1915 г.) и победата над Румъния (септември-октомври 1916 г.), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си - княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.


Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му - престолонаследника княз Симеон Търновски.


Фердинанд І Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си ген. Петър Ганчев: Кога заминаваме за България? Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в любимата му България и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква Св. Августин в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

Вицове - само сока, октомври 2020 г.

- Как глезите мъжа си?

- Ами понякога си мълча...

 

***

 

Всички мъже и жени по света мечтаят за едно и също! За много пари и за голяма п*шка.

 

***

 

Интервю за работа:

- Защо напуснахте предишната си работа?!?

- А, при вас защо има свободна длъжност!?!

 

***

 

От форум:

- Искам да попитам, как се казваше кораба от филма "Титаник", дето потъна?

 

***

 

В мола:

- Какъв размер да е тениската?

- М с корем.

петък, 2 октомври 2020 г.

Не бе, Боко няма нищо общо с барселонската афера!



Не били компютри, а компоти!


Борисов се похвали, че е получил подкрепата на председателя на Европейската народна партия Доналд Туск срещу провеждащите се у нас вече трети месец протести.

"Имате нашата подкрепа! Това ми каза президентът на ЕНП Доналд Туск по време на срещата ни в Брюксел. 

В действителност:

Туск: Нужни са още реформи за върховенството на закона, независимото правораздаване и борбата с корупцията - наши основни ценности на Европейската народна партия".


Ходи пеша, бе!

Центърът на Варна- октомври, 2020 година. 


На тази дата: 2 октомври 1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на садистичната помещица Салтичиха

 


Даря Салтикова
1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на садистичната помещица Салтичиха. Императрицата изпраща в Сената указ, в който подробно описва наложеното сурово наказание и реда за изтърпяването му от садистичната помешчицата Даря Салтикова. 


В указа си Екатерина ІІ нарича Даря Салтикова с най-унищожителни епитети - „безчовечна вдовица”, „урод на човешкия род”, „съвършено безбожна душа”, „мъчителка и душегубка”.


Следствието доказва, че Салтикова е „несъмнено виновна” за смъртта след жестоки изтезания на 38 души и „оставена под подозрение” за смъртта на още 26 души.

След смъртта на съпруга си младата вдовица се превръща в еднолична господарка на около 600 крепостни селяни в имотите си, намиращи се в Московска, Вологодска и Костромска губерния. И само половин година след овдовяването започва редовно да пребива прислугата си. 

Основно поводи за наказанията били обвинения в недобросъвестно изпълнение на слугинските задължения. Господарката се вбесявала и започвала да удря селянките с каквото й попадне. Салтичиха обливала жертвите си с вряла вода или подпалвала косите на главите им. Тя моряла момичетата от глад или ги завързвала голи на студа.


Първите жалби срещу Салтичиха, подадени от крепостните 
селяни, им донесли единствено наказания, тъй като тя имала влиятелни роднини и успявала да подкупва длъжностните лица с крупни суми. Но въпреки всичко двама крепостни - Ермолай Илин и Савелий Мартинов, чиито жени били убити от графинята, успели да предадат жалбата си на възкачилата се на престола Екатерина ІІ.

Екатерина ІІ получила писмената им жалба, в която селяните съобщавали, че тяхната господарка Даря Салтикова е отговорна за „смъртоубийствени и криминални дела”. Просителите молели императрицата да защити всички крепостници на Салтикова „от смъртна опасност и немилосърдно и безчовечно мъчителство”.


От Канцеларията на императрицата доносът на Илин и Мартинов постъпил за разглеждане и приемане на решение в Управителния сенат, оттам бил отправен в московската кантора на Управителния сенат, а накрая попаднал в Правосъдния съвет. Там пристъпили към разглеждането му по същество на 1 октомври 1762 г.

До ноември 1763 г. следователите се занимават с изучаването на конфискуваните счетоводни книги на Салтикова и с разпитите на свидетелите. Разпитана е многочислената прислуга на помешчицата, живееща в нейния московски дом. Въпроси били зададени и на слугите й в именията в Троицкое и Вокшине.
Следователите направили списък с имената на крепостниците, чиято смърт даже на документи изглеждала подозрителна. Например една млада 20-годишна жена попада в дома на Салтикова като домашна прислужница и умира след две седмици. Много подозрителна била и смъртта на трите съпруги на Ермолай Илин.

В началото на юни 1764 г. едновременни генерални обиски били проведени както в Москва - в квартала, в който се намирал домът на Даря Салтикова, така и в подмосковското село Троицкое, където помешчицата изпращала провинилите се слуги. Следствието изцяло потвърждава убийството на трите съпруги на Ермолай Илин.

Важно доказателство от генералния обиск, проведен в московския дом на Даря Салтикова, са намерените интересни счетоводни книги, попълвани от иконома Савелий Мартинов. В тези книги са отбелязани всички подкупи, раздавани от Салтикова на длъжностни лица от московската администрация.

Следствието официално приключва през пролетта на 1765 г. и случаят е предаден за по-нататъшно разглеждане в 6-и департамент на Управителния сенат. „Делото на душегубката Салтикова” е разглеждано повече от три години, като в крайна сметка съдиите признали обвиняемата за виновна в убийствата и изтезанията на слугите й.

През септември 1768 г. Екатерина ІІ на няколко пъти разглежда въпроса за окончателната присъда на Даря Салтикова. Императриицата е изправена пред трудна дилема: от една страна, следвайки буквата на закона, трябвало да осъди Салтикова, но от друга не бивало да го прави, тъй като това щяло да срине старателно изграждания й имидж на „хуманна и човеколюбива” владетелка.

На 2 октомври 1768 г. Екатерина ІІ изпраща до Управителния сенат указ, в който подробно описвала какво да бъде наказанието на Салтикова - лишаване от дворянското й звание и пожизнена забрана да се нарича с фамилията на баща си и съпруга си; да изтърпи един час на позорния стълб с надпис на гърдите си „мъчителка и душегубка”; след това да бъде изпратена на доживотен затвор без светлина и право на контакти с външни хора.
Наказанието на осъдената помешчица е изпълнено на 17 октомври с.г. на Червения площад в Москва. След това тя е отведена в Ивановския женски манастир, където живее в пълна тъмнина и изолация до края на живота си.

Вицове - само сока, октомври 2020 г.

- Колко хубаво е станало в Русия, докато съм бил в кома!

- Това е Германия, господин Навални...


***

Докато топката летеше към прозореца на директора, децата вече играеха на криеница...

 

***

 

Генетиците и досега не могат да обяснят, защо на политиците им се раждат деца - милионери.

 

***

 

- За какво служи горната глава на мъжа?

- За перископ на долната.

 

***

 

ПАРИ на стотинки и ЖЕНИ на снимки, НЕ ВИ ТРЯБВАТ!

- Ами по-скоро съм "за"!

- Защо?

- По-малко мирише...


четвъртък, 1 октомври 2020 г.

Евродокладът през погледа на медийния свинекомплекс на Пеевски

 


На тази дата: 1 октомври 1910 г. Терористи взривяват сградата на вестник „Лос Анджелис Таймс”


Останките от редакцията на „Лос Анджелис таймс” 
след експлозията на 1 октомври 1910 г.
За вестник „Лос Анджелис таймс” 1 октомври остава в историята като Черния ден – на тази
дата е извършен атентат. По онова време всекидневникът е най-влиятелният на западния бряг на САЩ и взема страната на едрия бизнес по време на битката му със синдикатите.


Хрониката на покушението е добре известна - час след полунощ на 1 октомври 1910-а силна експлозия разтърсва пресечката на Фърст стрийт и „Бродуей”, където се намира сградата на „Лос Анджелис таймс. В този момент там върви печатането на поредния брой. След минути зданието е обхванато от пламъци. Пристигат пожарните коли и потушават огъня. Инцидентът обаче вече е взел жертви. Загиват 21 души, над 100 са сериозно обгорени.

Разследването показва, че причина за експлозията е куфарче с динамит, оставено в алея до сградата на вестника. Самоличността на онези, които го „забравят”, е скоростно установена. Оказва се, че това са двамата братя Джеймс и Джон Макнамара – профсъюзни активисти.

Става ясно, че зад покушението стоят синдикатите на Ел Ей, недоволни от атаките на вестника срещу тях. По онова време цяла Америка е арена на профсъюзни борби – работниците настояват за по-високи заплати и по-добри условия на труд. Но докато в други части на Щатите взимат исканията им под внимание, то в Ел Ей работодателите в лицето на мастити индустриалци и банкери са в настъпление. Най-яростният и гласовит противник на профсъюзите е Харисън Грей Отис – собственик на „Лос Анджелис таймс”. В серия статии изданието му разгромява исканията на синдикатите. Затова работниците решават да го сплашат.

Шестнайсетте пръчки динамит в куфарчето не са достатъчни да сринат сградата. Братята Макнамара обаче не подозират, че под нея има залежи на природен газ, заради които сградата се превръща във факла. Профсъюзните атентатори не подозират и друго – че часовниковият механизъм на бомбата ще се развали и вместо в 4 часа сутринта, тя ще избухне в 1часа и 7 минути. Ако нещата се бяха развили според плана, човешки жертви нямаше да има, но е било писано семействата на 21 печатари да осиротеят, а други сто да се грижат за инвалиди.

Освен пред редакцията на вестника, динамит е бил заложен и в дома на неговия издател, както и в къщата на секретаря на Сдружението на търговците и производителите. Те обаче не гръмват и именно по тях полицията стига до братята Макнамара. Издателят на „Таймс” нарича атентата „престъплението на века” и заклеймява профсъюзите като „анархистка измет” и „пиявици”.

Вицове - само сока, октомври 2020 г.

- Докторке, нещо ме наболява десния крак...

- Бабо,това е от годините.

- Ми то и левия ми е на толкова години... ама не ме боли.

 

***

 

В дамска чанта и мъжка глава, може да намериш, доста интересни неща...

 

***

 

Шеф се обажда в офиса на секретарката си и пита:

- Някой тъпанар да се е обаждал?

- Не, шефе! Вие сте първият!

 

***

 

Не мога да понасям хора, които си разказват всичко в социалните мрежи. Сега ви оставям, защото влизам да се къпя и имам пиле да размразявам...

 

***

 

По телевизията - нищо интересно... Отивам да видя в хладилника...

сряда, 30 септември 2020 г.

Верно ли има кой да чете такива глупости?

Докладът на ЕС: Какво пише, и какво казаха от ГЕРБ, че пише?

                                                      Заключения в доклада на ЕС:



                                      И какво ни казаха от ГЕРБ, че пише в доклада на ЕС:




Ходи пеш, бе!

На тази дата: 30 септември 2004 г. за първи път са направени снимки на жив гигантски калмар

 


2004 г. — За първи път са направени снимки на жив гигантски калмар в неговата естествена среда на 600 мили край Токио. Японски учени са успели да заснемат екземпляр, дълъг около 8 метра. Това ще спомогне за изучаването на тези главоноги мекотели, които обитават най-дълбоките океански падини и котловини. 

Снимките на чудовищното мекотело са направени на от екип от японския Национален природонаучен музей, държавната телевизия NHK и американския телевизионен канал Discovery Channel.

Учените за първи път са в състояние да покажат гигантската сепия в естествената й среда в дълбокия океан. От експерти е установено, че екземплярът е дълъг около 8 метра и има две дълги пипала.

Гигантските калмари могат да достигнат дължина до 18 метра. В края на 18-и век на брега на Нова Зеландия е бил открит огромен калмар, дълъг 17,4 м, като 12 метра е била само мантията му. Според експерти теглото на животното може да достигне до един тон.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

Принципно българинът батерии не сменя! 
Млати дистанционното, докато проработи. 


***

- Искаш ли да правим виртуален секс?

- Да.

- Свалям сутиена си... Бавно танцувам пред теб... Събувам прашките си... Влажна съм... Как е малкият ти приятел?

- Ванката ли? Добре е, миналата седмица си купи един опел на старо. Утре ще ходя у тях да гледаме мач...


***


- Изповед на една жена:

- Към вицовете се отнасям като към мъжете! Обичам ги, но ни един не си спомням...

 

***

 

Вече второ поколение котки не знае какво е да спиш върху топъл телевизор...

 

***

 

С жената правихме любов бързо и бясно. Аз бях бърз, а тя - бясна.


вторник, 29 септември 2020 г.

На тази дата: 29 септември 1960 г. Никита Хрушчов прекъсва заседание на ООН, като удря с обувката си по банката

 

През есента на 1960 г. Хрушчов е за един месец в Ню Йорк и редовно посещава пленарните заседания на ООН. Появите и речите му са причудливи.
Украинецът, който през 1955 г. печели борбата за наследника на Сталин и от тогава е начело на Съветския съюз, се държи като някой побеснял. Той буйства, крещи, псува и пустосва по най-вулгарен начин. При всяка от речите си заплашително показва юмруци.

С чехла срещу „лакеите на империализма”

Хрушчов демонстрира, че смята ООН за безполезна, доминирана от капиталистическите страни говорилня. Върхов момент на спектаклите му е 12 октомври 1960 г., денят преди отпътуването му. Филипинският делегат Лоренцо Сумолонг обвинява Съветския съюз, че потиска народите от Източна Европа, в същия момент Хрушчов скача като ужилен. Размахва юмруци, втурва се към ораторския пулт, жестикулира войнствено и обругава дипломатите, тези "лакеи на империализма".
Точно в онзи момент ще да се е случило. Нещо трябва да е станало с обувката му. С дясната, за да бъдем по-точни. Ден по-късно репортерите на "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост" в един глас оповестяват, че Хрушчов я използва като ударен инструмент. Само че къде и по какъв начин? В протокола не пише нищо за това.
Американският историк Уилям Таубман, който 40 години по-късно разследва драматичната проява във връзка с голямата си биография на Хрушчов, е принуден да установи, че информациите странно си противоречат. Веднъж става дума за чехли, друг път за сандали, що се отнася до последните - светлокафяви. Но преди всичко, ударът се стоварил не върху ораторския пулт, а бил изпълнен от мястото на Хрушчов в пленарната зала.
Служителка в залата уверява, че журналист неволно настъпил Хрушчов по петата, обувката се изсулила от нея, а самата служителка прибрала ценната реликва и я върнала на генералния секретар, грижливо увита в салфетка. "И тогава, информира дамата, той удари с нея." Само дето и тя не посочва по какво точно е ударил.
Има снимки. Една от тях показва шефа на Кремъл на мястото му в пленарната зала, пред него - прословутата обувка. На друга снимка го виждаме да се пени на ораторския пулт, в едната му ръка - какво точно? Някакъв мистериозен предмет. Трета снимка показва същата сцена, само че без обувка.
Едно е сигурно, Хрушчов е бил самоосъзнат по отношение на обувките си, имал е, сиреч, ясно чувство за тях. Иначе едва ли е щял да оцелее. Когато Сталин привиквал сътрудниците си в своята дача край Москва, всички знаели, че шега няма. Ядяло се и се пиело на провала, ала шегите се въртели все около една тема: Сталин. Разбира се, за сметка на другите.

Винаги готов за буйство

Генералисимусът обичал да се погаври с другите и понякога карал своя украински подчинен да танцува пред всички. Хрушчов мразел тези подкани, но нямал избор. Налагало се да се прави на селския шут и да друса хоро. С натежал от водката корем и на пияна глава, това ще да е било постижимо само за някого, който до съвършенство е владеел техниката на краката.
Хрушчов разказвал на събрание на партийни елит, че Сталин искал да изсели украинците, но нямало къде да ги тури. В стенограмата е записана реакцията на залата - "смях".
Да си представим сега сцената с обувката. Готов за буйство, Хрушчов за всеки случай сваля обувката и я поставя на масата пред себе си, за да я употреби в нужния момент, така да се каже. Значи, на мястото му в пленарната зала. Другата снимка, тази с ораторския пулт и съмнителния обект в ръката на генералния секретар очевидно е фалшификат, в повдигнатата нагоре ръка не е трудно да се монтира чехъл.
Извън противоречивите свидетелства, няма доказателства московският хулиган и клоун да е треснал било по пулта, било по масата. Историкът Таубман също е скептичен: "По всяка вероятност това никога не се е случило", пише той през 2003 г. в "Ню Йорк таймс". Сигурно е вярно. И все пак историята си остава забавна.

Хрушчов принадлежи към второто, следвоенното поколение болшевишки ръководители.

В голяма степен те са полуграмотни хора, преминали през краткосрочни работнически факултети. Хрушчов учи известно време в промишлената академия „Сталин” в Москва. Той не попада сред жертвите на Сталиновите репресии, защото не е заподозрян в недоверие.
Наследникът на Сталин е олицетворение на определен тип ръководител – "селяк", човек много тясно свързан с народните дълбини. Този факт му помага, защото около него винаги цари атмосфера на повишено доверие от страна на обикновените хора. Външното му добродушие, селската простота, откритото му чипоносо лице, щръкналите уши, искрената му веселост и енергия въобще не се връзват с облика на възможния пореден

Вицове - само сока, септември 2020 г.

 - Я кажи какъв е този Илон Мъск?

- Той е инженер.

- Като наш Вася?

- Не, наш Вася е главен инженер.


***


4- годишният Митко хакна мрежата на общината и се класира в 5 детски градини директно.

 

***

 

Тя, след първа среща:

- Ще се радвам пак да вечеряме...

- Още ли си гладна, ма?!

 

***

 

Най-смешно ми е когато жена каже на мъж:

- Не знам как да ти благодаря?

 

***

 

Богатството на българския език позволява с псувня да обидиш, но с псувня и да похвалиш.

понеделник, 28 септември 2020 г.

Да идват норвежците и да я взимат тая ПКП!

Сигурен съм, че има потребители на телевизията, които вярват, че това е Георги Йомов, както вярват и на другите излъчвани неща!

 


На тази дата: 28 септември 1987 г. в Русе над 300 души протестират срещу обгазявания с хлор от румънския химически комбинат в Гюргево


1987 г. на площад „Свобода” в Русе над 300 души протестират срещу безразличието на управниците за хлорните румънски отрови над града. Протестът е считан за първата улична демонстрация по време на комунистическата диктатура в Народна република България.

Гражданите протестират срещу продължаващите седма година тежки обгазявания с хлор от румънския химически комбинат в Гюргево. Но тъй като този румънски завод е военен и е включен във военнопромишления комплекс на Варшавския договор, работата му не може да бъде спряна. Същевременно не се прави необходимото да бъдат спрени емисиите от отровни газове, а българското правителство не поставя пред румънците достатъчно остро проблема и той не се решава.

В ден с особено интензивно обгазяване, на централния площад в града са изкарани 10-годишни ученици за тържеството им приемане в пионерската организация. Веднага след церемонията децата махат вратовръзките и ги слагат пред устата и носа в напразен опит да се предпазят от хлора.

Първият протест е плах и е забелязан само от партийните органи и Държавна сигурност. На втория митинг обаче се събират няколко хиляди души и той остава в историята като „Протеста на майките с количките”. Точно по това време в града е членът на Държавния съвет и бивш министър-председател Гриша Филипов. Той остава изненадан, впечатлен и разтревожен от нерегламентираното внушително събиране на хората.

Нито радиото, нито телевизията, нито печатът съобщават за тези протести. Режисьорът документалист Юри Жиров обаче снима за студия "Екран" филма "Дишай", който изиграва ролята на катализатор в последвалите събития.

Няколко месеца след протестите режисьорката Малина Петрова решава да организира на 8 март 1988 г. прожекция на "Дишай" в Дома на киното. Поканени са над 400 интелектуалци, журналисти и хора с антитоталитарни нагласи, сред които има и много агенти на Държавна сигурност. Филмът обаче оказва такова силно въздействие на зрителите, че след прожекцията започва масово записване в спонтанно възникналия „Комитет за Русе”.

„Обществен комитет за екологична защита на Русе” е учреден на 8 март, като за председател е избран писателят Георги Мишев. Комитетът обаче не успява да осъществи никаква дейност, тъй като ЦК на БКП и Държавна сигурност принуждават учредителите му да се откажат от действия. Държавна сигурност веднага привиква на разпити много участници в протестите.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

Гледа ме комшията, че мия колата.

- Колата ли миеш?

- Неее, поливам я да стане автобус...

 

***

 

Новият тип мъж "Спайдърмен":

- Минава, обира паяжината и изчезва!

 

***

 

Мимито се качи на кантара и го счупи... Така и не разбра дебела ли е или не е…

 

***

 

Две баби си говорят:

- Днес в парламента ще приемат закона за гей браковете.

- То тез депутати само за себе си мислят...

 

***

 

Между приятелки:

- Не е лошо една жена да симулира оргазъм, лошото е, ако симулира готвене.

неделя, 27 септември 2020 г.

Карикатурите на Краси

Краси Петров рисува специално за блога. 

Тези в ГЕРБ наистина са неизчерпаеми! Първо Барни Ръбъла, а сега и ПКП

На тази дата: 27 септември 1822 г. Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал Розетския камък


1822 г. Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал Розетския камък. Той съобщава, че е разшифровал системата на египетските йероглифи.

Шамполион е френски историк-ориенталист и лингвист, професор по египтология от Парижкия университет, признат основател на египтологията. Роден е на 23 декември 1790 г. в южното френско градче Фижак в провинцията Дофине. Смятан е за дете-чудо. Едва петгодишен, без помощта на възрастните, се научава да чете и пише, като сравнява научените наизуст молитви с текстовете в молитвеника на майка си. На 6 години знае няколко езика.

На 11 години чете от Библията в староеврейския й оригинал, на тринадесет започва да се занимава с арабски език. 15-годишен той изучава гръцки, латински, арабски, сирийски, арамейски и коптски език. 17-годишен Жан-Франсоа става член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат прочита започнатия от него труд „Египет през царуването на фараоните”. През 1809 г., едва 18-годишен, той се завръща в Гренобъл като професор по история.

През 1822 г., след 15-годишна работа върху триезичния надпис на Розетския камък, Шамполион предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост - йероглифна, йератична, демотична.

Розетският камък е открит от френския капитан Пиер Бушар при разкопки на древната крепост Ар-Рашид, близо до малкото градче Розета, разположено на река Нил. Представлява плосък черен къс базалт и тежи 750 кг. На камъка са издялани три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски - и един на старогръцки. Старогръцкият език е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на текстовете довежда до разшифроване на египетските йероглифи.

Посланието върху камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 г. пр.н.е. от египетски жреци към Птолемей V Епифан - монарх от династията на Птолемеите. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва по-късно твърде полезно за учените. Днес Розетският камък се съхранява в Британския музей.

Любопитен факт е, че Шамполион съставя първата граматика и речник на египетския език.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

Тича един войник при хан Тервел и казва:

- Ювиги, арабите са струпали над 2500 кораба. Армията им наброява около 200 000. Казват, че са решили да завладеят Европа. Какво ще заповядате?

Тервел се замислил за малко и казал:

- Много са! Къде ще ги заравяме?

 

***

 

- Аз те обичам, ама не се ли притесняваш, че сте били съученици с баща ми?!

- Е, то какви съученици... той беше в "А" клас, аз в "Б".

 

***

 

И запомни, мойто момче. Като ще ходиш за първи път в гадже, не се качвай до 10-я етаж с асансьора, ами давай нагоре по стълбите, че да прочетеш, какво са писали за нея по стените комшиите!

 

***

 

С носталгия си спомням за катаджиите, които някога ме дебнеха за превишена скорост на местата, където сега стоя в задръствания.

 

***

 

В кренвирши "Стара Планина" съм намирала парчета от връх Ботев.

 

събота, 26 септември 2020 г.

Фотофакт: Несебър изпраща лятото


Снимка: Свилен Петров 

На тази дата: 26 септември 1983 г. Денят, в който светът се размина с ядрена война

 

На 26 септември 1983 г. съветският военнослужещ Станислав Петров предотвратява ядрена война. По време на дежурство той получава сигнал, че САЩ нападат с ракети СССР, но правилно преценява, че става въпрос за компютърна грешка.

Внезапно на главния компютър, намиращ се в дежурната стая на „Серпухов 15“, светва предупреждение за ракетна атака срещу СССР! Едновременно от една американска база по посока към Съветския съюз излитат няколко ракети. В този момент пред пулта е подполковник Станислав Петров, тогава 44-годишен. 

Той дори не дежури. Понеже е теоретик-аналитик, офицерът и други като него веднъж или два пъти в месеца са слагани пред пулта. Петров има две възможности. Първата е да натисне копчето. И тогава решението трябва да вземе Юрий Андропов, който държи ядреното куфарче, при това знаейки, че ракетите ще достигнат до страната за не повече от 15 минути. 

Другата възможност на подп. Петров е да докладва, че данните са грешни. Той има само 2 минути, за да вземе решение.... Буквално за секунди мозъкът му подлага ситуацията на анализ и теоретикът взема връх – няма атака, данните са грешни, обявява той с пълното съзнание, че лично ще отговаря за последствията.
  
Последвалото разследване установява, че причината за фалшивия сигнал е задействане на датчиците от слънчева светлина, отразила се в облаците. По-късно в системата са направени промени, за да бъдат избегнати подобни ситуации.

Заради военната тайна и по политически съображения действията на подполковник Петров стават известни на широката общественост едва през 1998 г. На 19 януари 2006 г. в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк му е връчена специална награда на международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“. Наградата представлява кристална статуетка „Ръка, държаща земното кълбо“ с надпис „На човека, който предотврати ядрената война“.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

- Това не се издържа вече! Непрекъснато си пиян! Ще се разведа!
- Ми разведи се, бе! Тъкмо хората ще си кажат “Тая колко е зле, щом и Стамат пияницата я остави...".


***

Мъжкар ли...!? Мъжкари са пингвините. Дето непрекъснато топките им са в леда...!

 

***

 

Спирам да излизам с жени от Фейсбук... Все някакви други идват...

 

***

 

- Кой камък е пазител на Вашата зодия?

- Който докопам.

 

***

 

За влюбените и веганите сеното мирише различно.


петък, 25 септември 2020 г.

Кое не разбрахте?

Радев праща прекрасна госпожа при Боко да му напълни шкафчето с пачки и кюлчета. 

Шрифтът също е важен!

На тази дата; 25 септември 1396 г. султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал при Никопол


1396 г. султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал и император на Свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски в битката при Никопол. Сражението бележи края на един от последните големи кръстоносни походи в Средновековието.

След победата си в Косовската битка (1389 г.) османците завладяват по-голямата част от Балканския полуостров, включително Търновското царство, а Византия е ограничена до територията около непосредствено Константинопол. Експанзията на османските завоеватели започва да заплашва все по-сериозно Европа.

Сигизмунд Люксембургски, унгарски крал от 1387 г. (и по-късно император на Свещенната римска империя от 1433 г.) е първият, който проумява сериозността на положението. Но тъй като унгарската феодална армия с ниска боеспособност не може да се противопостави на устрема на османските сили, той поема инициативата да формира коалиция, която да ги отблъсне.

През 1394 г. папа Бонифаций IX предлага нов кръстоносен поход срещу турците, но до това време Западната схизма е разделила папството на две, съперниците седящи в Авиньон и Рим, a дните, когато папата можел да вдигне кръстоносен поход са отминали. Французите преговарят с унгарския крал Сигизмунд за общ кръстоносен поход от 1393 г. Най-активно се заема с организирането и финансирането на похода бургундския херцог Филип II Дръзкия.

Първоначалният план на кръстоносния поход предвижда Джон Гонт, Луи Орлеански и херцог Филип Смели да тръгнат през 1395 г., а кралете на Франция и Англия Шарл VI и Ричард II да ги последват на следващата година. За командващ е определен 24-годишният Жан Безстрашни, граф на Невер и син на Филип Смели. Негов главен съветник е опитният и улегнал военачалник и политик Енгеранд VII дьо Куси. Кавалерията се командва от френския маршал Жан льо Менгр, известен като Бусико.

Французите тръгват от Дижон през април 1396 г., пристигат във Виена през май и юни и се съединяват със Сигизмунд в Буда през юли. С венециански кораби по Дунава пристигат от Родос малък брой рицари-йоанити начело с великия магистър на ордена на Свети Йоан Филиберт дьо Наякс.

Дьо Невер поема командването на армията и потегля на юг по левия бряг на Дунава. Армията пресича реката при Оршова, като прехвърлянето с лодки и понтони трае осем дни.

Кръстоносците не са докарали със себе си обсадни машини, а Никопол се оказва добре снабден и защитен. Въпреки това кръстоносците са убедени, че градът бързо ще падне, след което ще могат да се отправят на помощ на Константинопол. Те не очакват султан Баязид І да се появи скоро с войските си, тъй като е зает да обсажда Константинопол.

Никопол обаче не се предава и издържа 16 дни на обсадата. Междувременно Баязид е информиран за движението на кръстоносците от миланския херцог Джиан Галеано Висконти, който е обиден на французите. Той вдига обсадата на Константинопол и с 20 000 души се отправя в бърз ход към Никопол.

Пристигането на Баязид е шок за кръстоносците, които вечерят, когато пристига вестител с новината. На 25 септември и двете страни се подготвят за битка. Преди това около 1000 турци, пленени в Рахово, са убити от французите. Възникват отново сериозни противоречия между западните и източните кръстоносци относно избора на правилната тактика за водене на сражението.

Тежко въоръжените французи нападат турския авангард, но скоро осъзнават, че ще трябва да слязат от конете при коловете. Те го правят и започват да махат коловете под огъня на турските стрелци. Които се целят не само в рицарите, но и в конете им. След това турската пехота напада рицарите, които макар да са слезли от конете си надвиват турците, които не носят ризници. Французите притискат турците към задните хълмове, но там, вече уморени заради това, че се движат пеш, откриват основните турски сили. В последвалия бой французите претърпяват поражение.

Сигизмунд се втурва на помощ на рицарите и среща Баязид на хълма, където битката е равностойна, докато не пристигат сърбите. В късния следобед Стефан Лазаревич води атаката на бронираните сръбски конници срещу войските на Сигизмунд, които се огъват. Сигизмунд е убеден от спътниците си да се оттегли.

На 26 септември Баязид заповядва екзекуцията на между 3000 и 10 000 пленници като отмъщение за убийството на турци в Оряхово от французите. Той също е разгневен от големите си загуби в битката, въпреки крайната победа. Пленниците под 18 години той запазва за собствената си армия или продава в робство.

Сигизмунд, Никола Горянски и Херман от Кили се връщат през Черно, Егейско и Адриатическо море, подозирайки че власите може да ги предадат. Шарл научава за поражението по Коледа. Рицарите от Западна Европа скоро губят ентусиазма си за кръстоносничество. Видинското царство пада под турска власт веднага след битката при Никопол, а цар Иван Срацимир е пленен и затворен в Бурса. Англия и Франция скоро възобновяват войната си.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

 Страдам от раздвоение на личността - душата ми отива на море, а тялото на работа!!!

 

***

 

Тези които си ходят вкъщи за обяд не мога да ги разбера... Как ви издържа психиката да ходите по два пъти на работа бе?

 

***

 

- Ще ме обичаш ли ако стана дебела?

- А ти ще ме обичаш ли ако стана мързелив?

- Ама ти и сега си мъ... Ах ти мръснико!

 

***

 

На опашката:

- Извинете, може ли да мина най-отпред да попитам нещо?

- Какво ще питаш, бе келеш, това е банкомат...

 

***

 

Някъде прочетох, че интелигентните хора псуват много. И като ми тръгна една приказка...

четвъртък, 24 септември 2020 г.

На тази дата 24 септември 1925 г. Правителство на България иска бежански заем от 3 000 000 английски лири

 

1925 г. Български бежански въпрос: 42- то Правителство на България депозира молба в Обществото на народите за отпускане на Бежански заем от 3 000 000 английски лири.
Бежанският въпрос е национален и социално-политически въпрос в България.

Той възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанския мирен договор от 1878 г. от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор от 1913 г., Цариградски договор от 1913 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г.

Първият приток от български бежанци пристига в страната през 1878-1879 г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. Бежанците тогава са над 15 000 души.

Извършеното през 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждавало не малка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. страната е залята от нова голяма бежанска маса от Македония и Одринско. До избухването на Балканската война през 1912- 1913 г. броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души.

Нов, още по-голям приток от български бежанци идва от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война от 1913 г. и Първата световна война от 1914-1918 г.

При подписване на Ньойския мирен договор през 1919 г. Гърция с помощта на западните съглашенски сили налага на България и т. нар. конвенция за "доброволно" изселване на населението между двете държави. След поражението на гръцката армия в Мала Азия през есента на 1922 г., атинското правителство забравя за тази спогодба и прогонва насилствено от Западна Тракия огромен брой българско население. Спогодбата Моллов - Кафандарис от 1927 г. само оформя това положение.

Последната значителна вълна от бежанци пристига в България след връщането на Южна Добруджа през 1940 г. По силата на последвалия Крайовски договор 1940 г. през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 70 000 души българи.

Положението на бежанското население в България е твърде тежко. Поради липса на средства българските правителства не са в състояние да му осигурят сносни условия за живот. Сключеният през 1926 г. бежански заем не довежда до съществена промяна на неговото социално-икономическо положение.