събота, 30 януари 2021 г.

Отговорът(1): Тази бабичка е най – възрастният сериен убиец в света!

Днес попитах "С какво си мислите, че е известна тази възрастна жена"?

Ето и отговора:


Баба Анушка е 90-годишна и е сериен убиец от малкото село в Сърбия Владимировац. Тя продава "любовни отвари" на жени с брачни проблеми, съдържащи арсен, който убива съпрузите им след около 8 дни.  Смята се, че тя е убила между 50 и 150 мъже. Задържана е през 1928 г. на 90-годишна възраст и осъдена на 15 години затвор през 1929г. Освободена е поради старост, след като прекарва осем години в затвора.

Анушка си прави лаборатория в едното крило на къщата си след смъртта на съпруга й и си печели репутация на лечител и билкар в края на 19 век. Тя е била много популярна сред съпругите на фермерите, които са търсели нейната помощ за здравословни проблеми и тя печели прилични доходи. 

Произвежда лекарства и смеси, които са разболявали  младежи достатъчно, за да избегнат военна служба. Също така продава отровни смеси, които тя нарича "вълшебна вода"  или "любовни отвари". Продава така наречената „вълшебна вода“ най-вече на жени с брачни проблеми и съпрузите им  обикновено умират след около осем дни.

„Любовната отвара“ на Анушка съдържа арсен в малки количества и някои растителни токсини, които са трудни за откриване. Когато й кажат за проблем с брака, Анушка пита клиента си: „Колко тежък е този проблем?“, Което означава „Каква е телесната маса на жертвата?“ След това

Това е стар вестник
с информация за осъдената
баба Анушка

тя успява да изчисли необходимата доза.  

Жертвите на Анушка обикновено са мъже, обикновено млади и здрави. Нейни клиенти твърдят по време на процеса й, че не знаят, че нейната „магическа вода“ съдържа отрова, но вярват, че тя има някакъв вид свръхестествени сили да убива хора. Отварите на Анушка са убили между 50  и 150 души.

 

През 20-те години на миналия век Анушка е имала свой „агент по продажбите“, жена на име Любина Миланков, чиято работа е била да намира потенциални клиенти и да ги води  в дома на Анушка.  Цената на "вълшебната вода" на Анушка е варирала между 2000 и 10 000 югославски динара .

Хилядите работници в заводите и селскостопански труженици приеха с облекчение новината, че "Дворецът на Путин" се води не лично на Путин, а на приятелят му от детинство Аркадий Ротенберг

Большой театр для Большой Дворец

Новоназначеният собственик на
Двореца на Путин
Новодомецът не изглежда много
щастлив.
От Кремъл пак станаха за смях. Най-накрая намериха на кой да пишат Двореца на Путин.
Бизнесменът Аркадий Ротенберг се обяви за собственик на Двореца след като стана ясно, че хората утре излизат отново масово на протест срещу Путин.

От Кремъл обаче не са домислили много с лъжата. Дворецът струва 1,2 млрд долара, а цялото състояние на Ротенберг е 2,9 млрд. Освен това този имот не е отразен в никакви данъчни документи на Ротенберг и не е плащал никога данъци за този имот.

Ние се чудим от къде Бойко Борисов взаимства такива практики, като къщата в Барселона която я записаха на бизнесмени от кръга му.


Всичко построено от ГЕРБ щеше да е супер, ако не духаше вятър и не валеше дъжд!

 


Въпрос(1): С какво си мислите, че е известна тази възрастна жена?

На тази дата: 30 януари 1894 г. е роден Цар Борис ІІІ

Цар Борис ІІІ е син на цар Фердинанд Сакскобургготски и на княгиня Мария-Луиза. Роден
е на 30 януари 1894 г. в София. Престолонаследникът израства под опеката на деспотичния си баща, тъй като майка му умира, когато е петгодишен. Получава средното си образование в Двореца от учители от Първа мъжка гимназия. Завършва Военното училище в София.

 

Още твърде млад, 24-годишен, Борис ІІІ поема царската корона поради абдикацията на Фердинанд на 3 октомври 1918 г. Ситуацията в страната е напрегната, на власт идва земеделското правителство на Александър Стамболийски (1919-1923), а на 27 ноември 1919 г. е подписан унизителният Ньойски договор.

 

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша. Започва Втората световна война. България обявява неутралитет. По инициатива на цар Борис се провеждат сондажи в Берлин и Москва относно връщането на Южна Добруджа.

 

На 1 март 1941 г. във Виена министър-председателят Богдан Филов подписва протокола за присъединяване на България към Тристранния пакт. Цар Борис ІІІ не успява да запази така желания от него неутралитет и да избегне войната. С подкрепата на германците са присъединени Македония и част от Беломорието. След разпускането на ХХІV ОНС и отстраняването на Георги Кьосеиванов от премиерския пост Борис ІІІ понася цялата политическа отговорност.

 

Той умира на 28 август 1943 г. Съществуват различни версии за смъртта му, които нямат точни и ясни доказателства - че е отровен от германците или от руснаците, че е поразен от инфаркт и др. Страната понася кончината му като тежка загуба и навлиза в нови големи изпитания.

Вицове - само сока, януари 2021 г.

Интересно е, че човек може да стане депутат, а депутатът не може да стане човек.

 

***

 

Първото правило за успешна връзка е доверието. Второто е... редовното триене на съобщенията.

 

***

 

Мадама спира такси:

- До центъра става ли?

- До центъра не стане ли, направо го режем!

 

***

 

Ако жена ти каже - "Поправи ме, ако греша!", не поправяй нищо! Това е капан.

 

***

 

На света има само три места, където хората не отговарят за постъпките си: детската градина, лудницата и Народното събрание.

петък, 29 януари 2021 г.

Тези от Кремъл така и не успяха за 3 седмици да измислят правдоподобна история за Двореца на Путин

Сега новата версия на Кремъл е, че Дворецът е още в строителство. Явно набързо са извикали  бригади с узбеки и таджики да разфасоват няколко помещения и хоп придворните журналисти да снимат, че е в строителство. 

Ама нали не беше на Путин? Как така водят журналисти в чужд имот? И на кой е имотът?

За 3 седмици така прогресира становището на Кремъл:
1) Няма никакъв Дворец.

2) Има Дворец, но няма нищо общо с Путин.

3) Има Дворец, но е още в строителство.

Малко, като с отравянето на Навални. Кремъл така сменяше позицията:
1) Навални не е отровен, а е ял "рафаелки" (топчета от месо и раци) и от там има проблеми. 

2) Навални е отровен, но не в Русия, а в Германия. 

3) Навални не е отровен, а всичко е постановка на чужди служби. 

За 3 седмици как не успяха в тоя Кремъл да измислят една малко по-правдоподобна история. 



Днес няма да видите по-забавна снимка

Вариации на тема "избори"

 Започвам да си мисля, че умишлено разхлабват мерките срещу вируса 2 месеца преди изборите. Едно масово циркулиране на вируса при дневни случаи пак от порядъка на 4-5 хиляди души. И при почти нулевата ваксинация. Естествено хората ще се страхуват да отидат да гласуват. 

Тогава изборите се решават от "армията от държавна и общинска администрация" плюс традиционните купени 200-300 хиляди гласа и верните фенове на Боко. 

Абсолютно възможно е ГЕРБ да има още по-голяма победа отколкото на предишните избори.

На тази дата: 29 януари 1929 г. избират първата Мис България

 


1929 г. е проведен първият конкурс за „Най-красивата българка”. Съревнованието било организирано от в. „Зора”, а победителка става 22-годишната Люба Йоцова от Враца.

За патрон на нашия конкурс е определен Домът на изкуствата, а с организацията и всички разноски се нагърбва вестник "Зора" на Данаил Крапчев. Така в първите дни на януари 1929 г. във вестника се появява обява, че в края на месеца в Градското казино, най-голямата тогавашна зала в София след Военния клуб, в което днес се помещава Софийска градска художествена галерия, на грандиозен бал ще се избере най-красивата българка.

Настъпва голяма еуфория, започва трескава подготовка, пресата ежедневно пише за предстоящото невиждано до този момент събитие.

Конкурсът обаче има и противници. Вестник "Женски глас", орган на Българския женски съюз, публикува гневни статии и коментари:

"След катастрофалната война, която разори материално и морално почти целия свят,
необходими са наистина дела и начинания, които да издигнат народите и нравствено, и икономически. Това особено се налага да стане у нас, защото нашата родина е малка, бедна, онеправдана, ограбена и потисната от репарационни задължения. Почти всички съсловия у нас днес изнемогват поради крайно тежкото съществувание.....

Чистотата на някогашното българско семейство се руши - разводи, морални падения на жени, злоупотреби на чиновници, самоубийства, убийства, обири и други злочинства постоянно увеличават своя брой. А заедно с това расте и мизерията, и се увеличава броя на безработните..... Посред тия тежки условия на съществувание в големи размери намалява раждаемостта, защото вече не само гражданката, но и селянката прибягва до изкуствено абортиране. Явно е, че ние бавно, но неизбежно вървим към израждане и сигурно ще се изродим, ако не намерим начини и средства за морално и материално издигане.

В момента на това тежко съществувание Париж ни кани да участваме в състезание на красотата!!! Истина е, че няма човек, който да не тачи хубавото, красивото. Трябва ли обаче да има състезание на хубави девойки и жени, и то в Париж, дето ще се оцени не толкова естествената хубост, а придобитата с изкуствени средства??.....

Днес, особено за нас българите, най-много се налага да създадем бъдеща майка, която да бъде работлива, скромна и по външност, и по душа, истинска помощница на мъжа, а не самостоятелна поклонница на модата и натруфена кукла, която ще бяга и от домакинската, и от обществената работа."

Изискванията към кандидатките били да са неомъжени госпожици между 16 и 25-годишни, български поданички, стройни, с елегантна фигура, красива глава с големи, изразителни очи, нежна усмивка, умни и скромни.

Близо 200 девойки изпращат свои снимки в редакцията на вестник "Зора". В авторитетното жури са скулпторът Андрей Николов, писателят Добри Немиров, оперната певица Констанца Кирова, проф. Асен Златаров, художниците Стефан Иванов и Никола Маринов, Райко Алексиев и издателят Данаил Крапчев. След оживени дискусии те избират по снимки само 8 кандидатки, но за да е по-представителен изборът, са допуснати и други млади дами, които да се изявят на живо и така участничките стават 32.

Настъпва дългоочакваният ден.  Салонът на казиното е препълнен, за настроението на гостите се грижат два оркестъра, елегантни дами и господа разпалено обсъждат обстановката, тоалетите, коя ли ще спечели. След известни разисквания журито определя за победителка 22-годишната Люба Йоцова. На второ и трето място са съответно пловдивчанката Нора Трифонова и Радка Станишева (от Кукуш).

При представянето на избраницата пред публиката, Андрей Николов казва:

"Избирайки измежду най-красивите, оная, която ще има да представлява красотата на българката на международния конкурс в Париж, ние не можехме да изберем една красота открита, очебиюща, която всеки може да види, а трябваше да предпочетем една красота прикрита, тиха, скромна, която най-добре отговаря на нашия национален характер."

Списание "Светлина" коментира избора:

"Външният лик на девойката Люба Йоцова е всецяло и изключително непритворен израз и откровение на една вътрешна същност - отмерена, хармонична, изтънчена, естествена. А най-вече - красива.

Изразът на тази именно вътрешна природа на нашата хубавица е който поразява и завладява окото, а може би и сърцето, на всеки познавач, на всеки естет. С това рядко и ценно преимущество, тя е и ще бъде в състояние, при едно обективно жури, да бие всяка, та дори и най-идеалната красота, ако тя би била само външна, мъртва, бездушна, куклена, без всяко отношение към един красив вътрешен мир."

Люба е от Враца, но живее в София. Потомка е на стар възрожденски род. Баща ѝ е търговец. И тогава, подобно на днешните конкурси, се появяват слухове, че титлата е купена от заможния баща.

Участничките в първия конкурс Мис Европа през 1929 г., 
сред които е и Мис България Люба Йоцова.
Еуфорията около първата мис България не стихва. Тя е затрупана от подаръци, става рекламно лице на различни продукти. Придворната парфюмерия "Папазов" създава одеколон "Люба", а цигарената фабрика "Томасян" пуска на пазара цигарени кутии с нейна снимка. Най-известните модистки по това време, Пелагия Видинска и Райна Ракарова, изработват безплатно дрехите на Йоцова, както за ежедневието, така и тези, с които трябва да се яви на големия конкурс в Париж - всички с подчертан български стил.

Цяла София се струпва на гарата, за да изпрати българската представителка на Мис Европа. Конкурсът във френската столица се състои на 7 февруари в Гранд Опера в присъствието на президента на Френската република Гастон Думерг. Нашето момиче се състезава с още 17 претендентки. Победителка и първа мис Европа става унгарката Ержибет Шимон.

Люба Йоцова получава покана за участие и на Мис Вселена в Америка през същата година, но тя отказва. Връща се в България, където още цяла година около нея се шуми, канена е навсякъде, аплодират я, искат ѝ автографи. По-късно се омъжва за юриста Васил Веселинов, има щастлив брак, ражда две деца. Умира през 1987 г. на 80 години.

Година след първия национален конкурс е избрана следващата мис България. Този път организатор е списание "Кръгосвет". Изискванията към кандидатките и мястото на събитието са същите. Различно е журито - от предишната година в състава му влиза само Андрей Николов и е допълнено от проф. Александър Балабанов, оперната певица Катя Спиридонова, скулпторът Марио Марков, художниците Александър Божинов, Дечко Узунов и др. Новата победителка е Кунка Чобанова от Плевен, на 21 години.

И тя като предшественичката си заминава за Париж, където на 5 февруари участва в Мис Европа 1930 г., заедно с още 18 конкурентки. 

С титлата се окичва представителката на съседна Гърция Алики Диплараку. Чобанова, както и всички момичета от европейския конкурс, са поканени на световния през септември в Рио де Жанейро, където да се състезават с американските избранички. Кунка пристига в Бразилия, но си тръгва в навечерието на конкурса и така и не участва. Според списание "Кръгосвет" тя се отказва, защото междувременно се е сгодила. Годеникът ѝ Никола Недев е царски офицер, адвокат, син на голямата българска актриса Златина Недева. След години той е обвинен в заговор срещу държавата, осъден е на смърт и убит през 1953 г. Двамата с Кунка имат една дъщеря. Чобанова-Недева умира през 1979 г.

Конкурсът Мис Европа продължава да се провежда ежегодно до 1939 г., когато заради избухването на Втората световна война, прекъсва. България обаче повече не изпраща свои представителки. Европейският конкурс е възстановен през 1948 г., но нова Мис България имаме чак през 1967 г. - титлата печели 15-годишната Бранимира Антонова.

Вицове - само сока, януари 2021 г.

Българинът става от масата само ако много му се пикае, за всичко останало става жена му!

 

***

 

Женските чанти трябва да се произвеждат задължително с лампичка, за улесняване на търсенето вътре...

 

***

 

- Скъпи, обичаш ли ме?

- Да мила.

- А ще ми купиш ли кола?

- Да мила.

- А златно колие?

- Да мила, и кола и колие ще ти купя, само те моля, свали тази пушка.

 

***

 

- Имам чувството, че жена ми изневерява...

- Стига бе! Как разбра?

- Ами преместихме се от Сливен в Бургас, а водопроводчика е един и същ...

 

***

 

Има добри същества, които обичат всички хора, без да ги делят по религия и цвят на кожата. Това са алигаторите.

четвъртък, 28 януари 2021 г.

На този Део това май вече е естествен цвят на косата

 


В други държави концесия се дава след търг, след оценка за въздействие на околната среда, след обществено обсъждане, а тук след дадена честна дума.

Нашият журналист Христо Грозев се отърва само с анулиране на визата за Русия!

Разследващият журналист Христо Грозев сподели, че визата му за Русия е
анулирана. Той сподели и снимка на паспорта си с анулираната виза. 

Българинът Христо Грозев е журналист от международната разследваща мрежа "Белингкат", които за пръв път обявиха имената на вероятните изпълнители на атентата по отравянето на руския опозиционер Алексей Навални. Според данните, става дума за служители на руските тайни служби ФСБ.

Като се има предвид съдбата на другите критици на Путин нашият журналист може да се каже, че се е отървал сравнително добре.:)

С държавни пари ще правим реклама на Каракачанов, че може и да не влезе в новия парламент.

"Българските тюлени"
Държавата започна да харчи пари, за да промотира клипове за набиране на войници в БГ армията с гласа на министър Каракачанов. Ще плащаме всички ние, за да може този универсален "войник" Каракачанов да си прави реклама, че дано успее да влезе в новия парламент.


Фотофакт: "Торнадо" е минало през Морската във Варна...

Фотофакт: Има всичко. Сняг, палми и море

“Имам две заведения. С хотели са...”

Валери Симеонов (Здравей, България по Нова ТВ)

На тази дата: 28 януари 1982 г. командоси успяват да освободят пленен US генерал с помощта на екстрасенси

 Италиански командоси успяват да освободят без нито един изстрел американския бригаден генерал Джеймс Дозиър, отвлечен 42 дни по-рано от лявата терористична организация „Червените бригади“.


В атаката против наблюдаван от няколко дни апартамент в Падуа са задържани петима терористи, включително една жена. По-късно показанията им позволяват да се стигне до други членове на организацията и да се разкрие убийството на бившия премиер Алдо Моро през 1978 г.

Любопитни факти:

През 1981 г. терористи, преоблечени като водопроводчици, отвличат американския генерал Джеймс Дозиър от дома му в италианския град Верона. През първите дни на опитите да го намери италианското правителство отказва да сътрудничи на САЩ. Отчаяните американски военни се хванали за последната сламка – обърнали се към екстрасенсите от програмата Grill Flame за оценка на хора със свръхестествени способности, които да събират надеждна разузнавателна информация.

Един от екстрасенсите заявил, че генералът е задържан в тухлена сграда с червен покрив. Друг негов „колега” предположил, че става въпрос за къща в малкия северен град Падуа. Няколко дни по-късно италиански отряд за бързо реагиране спасил Дозиър от място, което отговаряло напълно на описанието.

Десетки учени и частни фирми провеждат експерименти с екстрасенси. Изследователи на фирмата Boeing например накарали през 60-те години група доброволци да контролират генератор на случайни числа само със силата на мисълта си. Изходът бил успешен, но само в някои от случаите. Несигурността на резултатите е причината свръхестественото още да не е на щат в световните въоръжени сили.

Вицове - само сока, януари 2021 г.

- Падне ли снега, да не си майка на кмет!

 

***

 

Да, много софиянци избягват да говорят с хора от провинцията, да не се окаже, че са от едно село.

 

***

 

Баща проверява бележника на сина си: физика - 2, история - 2, литература - 2, пеене - 6.

- Боже, този идиот и пеел...

 

***

 

- Ало, скъпи! Събуждам се, а теб те няма. Къде си?

- Ти къде се събуждаш ма?

 

***

 

Час по български:

- Госпожо, как се пише, "сВерявам," или "сФерявам" часовника?

- Ааа... пиши курдисвам го!

сряда, 27 януари 2021 г.

Надявам се повече да не се връща към медицината...

Неочаквана подкрепа: Алла Пугачова се присъедини към феновете и последователите на Навални!

Примата на руската естрада се записа за фен на опозиционера и политически затворник Алексей Навални.
Същевременно тя се отписа от приятелство с бившия си съпруг Филип Киркоров и кмета на Москва Собянин, които защитават Путин. 

България в една снимка!

"Астра Зенека" взеха парите и казаха ще видим...

На тази дата: 27 януари 1924 г. полагат балсамираното тяло на Ленин в мавзолей


1924 г. полагат балсамираното тяло на Ленин в построения за него мавзолей на Червения площад в Москва. Архитект на монументалната гранитна сграда е Алексей Шчусев, който е взаимствал някои елементи на античните мавзолеи, като за основа използва Пирамидата на Джосер.

Всъщност всичките три проекта на мавзолея са на архитекта Шчусев. Първоначално е построен от дърво във формата на куб само за шетс дни след смъртта на Владимир Ленин за неговото погребение. През пролетта на същата година е издигнат пак дървен мавзолей, като са пристроени трибуни. В сегашния си вид - от железобетон, с тухлени стени и облицовка от гранит, мрамор, лабрадор и порфир, е построен през 1929-1930 г.

Първите два саркофага за тялото на Ленин са по проект на архитекта Константин Мелников. По време на Великата отечествена война тялото е евакуирано в Тюмен, след което то е поместено в саркофаг по проект на Шчусев и скулптора Борис Яковлев.

От построяването му мавзолеят е използван като трибуна, на която се появявали ръководителите на Съветската държава и са наблюдавали тържества, шествия и паради на Червения площад. Любопитен факт е, че в периода 1953-1961 г. в мавзолея е съхранявано и тялото на Йосиф Сталин.

Сред руската общественост периодично се възобновява обсъждането дали да се погребе тялото на Ленин и какво да се прави с мавзолея. Учените вече са притеснени за състоянието на мумията. Според тях тялото на вожда се топи. „Вождът е в добро състояние, но костюмът му не бе сменен заради кризата”, обясни преди време Юрий Денисов-Николски, зам.-директор на Всеросийския научно-изследователски институт за лекарствените и ароматичните растения и ръководител на групата биолози, направили последното освежаване на мумията.



Четири малко известни факта за мавзолея на Ленин

Народен конкурс за мавзолей

През 1924 г. бил обявен народен конкурс за проект на мавзолей, в който всеки желаещ могъл да предложи виждането си за гробница.

Днешната форма на мавзолея съвсем не била единствената, която разглеждало журито – например, имало варианти с куб и пирамида, разказва специалистът по история на Москва Денис Ромодин:

- Имало е проект на неголям обелиск със зелена площ, към която плува малък кораб. Друг е предлагал цилиндрична кула, висока колкото Спаската кула. Имало е и проект на изкуствена пещера, до която се стигало с катерене.

Организаторите на конкурса стигнали до извода, че той трябва да се проведе между професионалистите. Ромодин смята за най-оптимален вариант проекта, по който бил построен мавзолеят, - на архитект Алексей Шчусев. Изхождайки от икономическите реалности на онова време, неговият проект бил най-практичен и технически осъществим.

По-малко от седмица за мавзолея на вожда

Ленин умира на 21 януари 1924 г. и Президиумът на Централния изпълнителен комитет (ЦИК) на СССР  постановил на Червения площад в Москва сред братските могили на Октомврийската революция да бъде построен некропол за съхраняване на тялото на вожда.
В нощта на 23 срещу 24 януари Държавната комисия под председателството на Вячеслав Молотов и Феликс Дзержински дала задача на архитект Алексей Шчусев спешно да изготви проект на временен мавзолей.

Шчусев бил извикан в Колонната зала в Дома на съветите около 12 часа през нощта. „Имах време само да взема необходимите инструменти за работа, а после трябваше да отида в помещението, което ми беше предоставено за работа. Още сутринта трябваше да започне строителството на трибуните, полагането на основата и на гробницата на мавзолея”, - разказвал по-късно Шчусев.

Рано сутринта на 24 януари 1924 г. лично той оградил мястото на постройката с колчета. След това се раздали първите взривове: земята, скована от 25-градусов студ, не се поддавала на лопати и чукове и, за да се изрие изкоп, трябвало да извикат екип от специалисти. Взривните работи отнели почти едно денонощие и едва след това земекопачните машини пристъпили към изкопаването, както записал в дневника си архитектът.

Днешният мавзолей е трети по ред

След първия временен мавзолей от дърво Шчусев през май 1924 г. строи по-капитална постройка, но също така дървена от дъб.

За да бъде предпазвана гробницата от атмосферните влияния, архитектът покрил стените й с маслен медно-кафяв лак, а капака – с медни листа. Необикновено изразителният надпис и майсторската украса върху медно-кафявата лакирана повърхност на мавзолея с вложките от тъмен дъб и петната от ковани пирони му придавали мемориален характер.
Третият и окончателен вариант на мавзолея, чието строителство завършило през октомври 1930 г., бил направен от камък.

Трибуните подчертават уникалността на сградата

Скелето на мавзолея е железобетонно, като стените са запълнени с тухли. Вратите на вътрешната зала, като вратите на входа и изхода, са обковани с патинирина мед.
През 1945 г. била направена частична реконструкция на главната фасада на паметника. Тогава освен двете железобетонни трибуни за зрителите отдясно и отляво на входа, покрити с мрамор, била направена още една, главна, - за ръководителите на партията и правителството.
При това тактиката на включване на мавзолея в много сложния исторически ансамбъл  на Червения площад не попречила на Шчусев да подчертае смисловата уникалност на обекта. Тъкмо за това помагат особените пропорции на сградата – много едри деления на компактния стъпаловиден обем с трибуните.

Забележителното е още, че мавзолеят при цялата си строгост на архитектурата не е съвсем симетричен и това му придава живописност, типична за много постройки на Шчусев.
Мавзолеят има и малък подземен етаж за непосредствено обслужване на този комплекс. Допълнително, на това място, нищо не могло да се построи: сградата на мястото на изкопа е на доста нестабилна почва, така че строителството на каквито и да е допълнителни подземни съоръжения би било крайно опасно.

Вицове - само сока, януари 2021 г.

Дай на човек риба и ще се нахрани. Дай му въдица и ще се напие...


***

Истинската кифла се възбужда от мъжкото хъркане, защото и напомня на шума на банкомата като пуска пари.


***

Кучето не е зло просто не може да се изрази мнението за вас по друг начин ...


***

Да, кръчмите са единственото място на света, където бозайникът може да се превърне във влечуго!

 

***

 

В работата ми въведоха ежегоден психотест, и тест за наркотици. Явно са усетили, че нормален човек не би работил за тази заплата.


вторник, 26 януари 2021 г.

Най-накрая намериха собствениците на "Двореца на Путин"

 Най-накрая да не се окаже, че тези двамата дето "оправиха" Скрипал са собствници на Двореца?


"Нормата ни е 120 поста на ден". Животът на един кремълски трол

 Материал на "Свободна Европа":

Бизнесменът Евгений Пригожин,
собственик на бизнес за кетъринг
сервира на Путин. 12 ноември 2011г.

"Като се озовах там, не успях насериозно да повярвам, че това изобщо е реално. Имах нещо
като културен шок. Оруел вече е описвал как работи това. Мислех, че става дума за антиутопия, но всъщност то точно така работи".

 

Това разказва пред Радио Свобода Сергей К., който е трол от Санкт Петербург. Съвсем доскоро той е работил за местния клон на агенция ФАН - едно от подразделенията на руската "фабрика за тролове". Тя е финансирана от Евгений Пригожин - бизнесмен, близък до Путин, който е собственик на компания за кетъринг.

 

Преди да постъпят на работа, бъдещите "тролове" са принудени да подпишат декларация за неразгласяване на това, което се случва в офисите на "агенцията". Но няколко души вече са нарушавали този поет от тях ангажимент. През 2015 Марат Буркхард, бивш сътрудник на "фабриката", разказа на Радио Свобода как е трябвало да пише в различни форуми коментари по зададени му теми. След това още няколко души дадоха подобни интервюта. Един от тях е журналистката Людмила Савчук, постъпила там на работа, за да изучава дейността на пропагандаторите. Тя заведе дело срещу тази компания и успя да го спечели.

 

Минаха няколко години, но в работата на "фабриката" нищо не се е променило, освен че тя на няколко пъти си смени адреса и продължава да се разширява.

 

Сергей К. се съгласи да разкаже за това как днес работят троловете, нападащи включително и социалните мрежи на Радио Свобода. Той ни предостави образци от заданията, които "кремълските ботове" получават ежедневно, както и отчетите - те са длъжни да попълват таблици, в които пишат колко коментара са публикували в рамките на всеки час. Част от тези материали има обиден или неприличен характер - един от отделите на фабриката е специализиран в създаването на мемета, в които лицата на журналистите или на опозиционните политици се монтират върху кадри от порнофилми.

 

- Сергей, защо решихте да разкажете за работата си във "фабриката"?

 

- Обърнах се към вас, защото като опознах кухнята на държавната пропаганда отвътре, разбрах защо ви запушват устата и ви хейтят. Те навсякъде лъжат. Сега просто ми се повдига от телевизия, а и кармата ми е натоварена за три следващи живота.

 

- Как е организирана фабриката?

 

- Има много отдели, във всяко помещение седят по около 15 души. Един отдел се занимава с YouTube, друг - с [руската социална мрежа] "ВКонтакте", трети - с фейсбук и т.н. Всеки отдел си има ръководител. Нашият отдел научаваше от работния чат в телеграм кои са терените, в които си струва да работим: RT, РЕН-ТВ, "Известия", както и опозиционните "Новая газета", Радио Свобода, дори и "Сталингулаг", макар че там по принцип бързо блокират. На тези терени работихме от различни акаунти. За създаването на тези акаунти съществува огромен куп от SIM-карти, която се допълва.

 

- Много ли работехте в социалните мрежи на телевизиите?

 

- Да, от RT до канала Домашний. Вижте в RT какви са коментарите за Запада - веднага се разбира чие дело са. Влезте в групата на RT на която и да било социална мрежа, те по цял ден се борят за Майка Русия. Под всяка новина - за ракетите, за САЩ, за Путин - навсякъде са, като хлебарки.

 

- Освен отделите, които се занимават със социалните мрежи, какви други подразделения има?

 

- Има отдел, който събира бази данни: лични файлове на неугодните, с компромати за всеки. Има списък със сайтове, които, извинявайте за израза, трябва да се осират, там черешката са Радио Свобода и "Новая газета". Използва се продукцията на специалния отдел, който прави брутални мемета, включително и порнографски. Седят си момчетата, нижат ги тия мемета, после ги пускат в общия работен чат, а оттам вече ние почваме да ги мятаме. За всичко си има отдели. Това е много добре организирана структура. Просто главата ми не го побира с какви тъпотии се занимават хората там и за какви огромни кинти.

 

- Колко души работят във "фабриката"?

 

- Не знам точно, не съм бил във всички отдели, пък и те са в различни сгради. Не по-малко от 150 души са дневна смяна само в едната сграда. Ако ги гледаме нацяло, мисля, че са към хиляда души. Едни спускат данните, други ги разпределят по отделите, трети правят оперативки, в които казват кой с какви опорки трябва да работи и какво не бива да прави, какво да се покрива, на какво да пада акцентът.

 

- Какви умения се изискват за постъпване на работа? И как разбират, че не сте агент на противника?

 

- Аз минах през един тест, в който трябваше да импровизирам коментари към определени информационни поводи. Тяхната служба по безопасност ме провери в базите данни. Попълнихме формулярите за работа и веднага ме пуснаха в боя за коментари в групите на RT, "Известия", РЕН-ТВ и подобните. Не е кой знае какво, седиш си и по 11 часа на ден пишеш едни и същи глупости. Всички сътрудници работят на две смени - дневна и нощна.

 

- Трябва ли ви диплома, за да постъпите на работа?

 

- Не, диплома не са ми искали. Достатъчно беше да имам средно образование и да съм грамотен. Там отиват най-различни хора. Има много образовани - доктори на науките, има хора без висше образование. Хората са с различни интелектуални възможности, но всички работят по заповед. Чертаят ти посоката, а ти си само изпълнител, като оператор си.

 

- Не взимат ли само млади хора?

 

- Не, даже има и пенсионери.

 

- И колко е заплатата?

 

- Някои взимаха по 40 000 рубли (около 450 евро), а тези, които работиха повече и с повече усърдие - 45 000, 50 000 рубли (около 500 евро, 550 евро).

 

- По колко коментара трябва да се пишат за една смяна?

 

- Нормата е около 120.

 

- Марат Буркхард разказваше, че един пише негативен коментар за нещо, а седящ до него трол пише нещо като опровержение, за да може във форума да се създаде впечатление, че има истинска дискусия. Тази практика продължава ли?

 

- Да, от едни фейк профили на нашата кантора се пишеха компромати, а други фейк профили парираха същите тези компромати. Един вид, кипеше бурна дейност - с надеждата, че потребителите ще погледнат коментарите под новината.

 

- Вярно ли е, че във "фабриката" има най-строги мерки за сигурност, че внимателно следят да не проникне външен човек, че търсят внедрени агенти и че поощряват доносите срещу колеги?

 

- Вярно е. За доносите не мога да кажа, защото, доколкото си спомням, такива случаи не е имало, но контролът върху техниката е абсолютен. Анализират това, което е ставало на екрана на някои сътрудници (подбират ги).

 

-Как се проверява качеството на работата?

 

- Всеки коментар (текстът и линкът) се вкарва в отчета на смяната и влиза в базата като таблица на супервайзера. Тоест, ако си написал коментар, кликваш на разширението, отваря ти се прозорецът с темите (Западът, медиите, опозицията и т.н.), избираш си темата и натискаш на "изпращане".

 

- Има ли сигурен начин да се прецени, че един коментар е писан именно от трол?

 

- Разбира се, не всеки пропутински коментар е писан от трол. Имаме си достатъчно убедени хора, така наречените патрЕоти. Ако подозирате, че си имате работа с трол, вижте му профила. По правило троловете имат закрити профили - има опорка да са закрити. Троловете използват снимки, откраднати от някого в [социалната мрежа] Одноклассиники. Крадат снимките на истински хора, слагат им измислени имена, обръщат ги огледално, за да не може да се открият през [руската търсачка] Яндекс. Или някак обработват цветовете на снимката - например я правят черно-бяла, това също затруднява издирването й. Има едни момчета, които работят против "фабриката за тролове", те обръщат обратно огледално снимките, намират оригинала в интернет и го пускат в коментарите: "Виж, че си откраднал снимката бе, идиот. Я да взема да му напиша аз на този човек и да му покажа твойта снимка. Защо не вземеш да обясниш кой си и какво правиш тука?"

 

- Имало ли е случаи, в които са протестирали хората, чиито снимки са откраднати?

 

- И по-лошо от това е ставало. Писах веднъж коментар под пост на RT или на РЕН-ТВ и после получих съобщение от едно момиче: "Откъде имате този профил? Това е профилът на сестра ми". А аз и представа си нямах как да й отговоря. Влязох й в страницата, отворих снимките и разбрах, че това е наистина сестра й, починала наскоро в катастрофа.

 

- А как троловете са се сдобили с профила й?

 

- Просто са го откраднали. Това е кошмар, взимат профилите на умрели хора. Тогава за първи път усетих, че съм нагазил в помия, още не мога да се очистя от нея.

 

- Вие от колко профила работехте?

 

- От повече от сто. Когато ги премахваха, ми изпращаха други. Всеки профил си имаше своя тематика. Не е логично едно момиче да пише за договора за ракетите със среден радиус на действие. Така че се взимат снимки на разни мъже, на които на челото им пише, че са патрЕоти, и почват [през тях] да разработват темата за оръжията. А момичето може да си действа по нещо, свързано с благоустройството. Тоест, стараят се да изобразяват реални хора, но в затворени профили.

 

- А профилите трябва ли да се попълват с нещо за по-голяма достоверност?

 

- Профилът се смята за добър, ако в него са набутани разни приятели, ако има снимки, и то качвани не на една и съща дата, а през определени периоди от време. Такива профили са безцени. Тях гледат да ги използват внимателно, така, че да не ги блокират.

 

- Навсякъде се блокират троловете. Непрекъснато ли се създават нови профили?

 

- Има сайтове, които често блокират. Когато правехме атаки, например, като в Радио Свобода, направо ни се изпаряваха профилите. Нищо че работехме през VPN.

 

- Всички ли работят през VPN?

 

- Естествено. Пише, че коментарът е от Мозамбик, но той всъщност е от Петербург.

 

- Всички стриктно ли спазват указанията? Инициативата поощрява ли се?

 

- Може и творчески да се подхожда, но след разговор със супервайзера. Ако имаш творчески потенциал - заповядай.

 

- Вашите колеги имаха ли такъв или просто си изкарваха смяната за 40 000 на месец?

 

- Различно беше. Имаше хора, които можеха да литнат от ентусиазъм, но имаше и такива, които просто си изкарваха смяната, като разбираха, че се занимават с глупости. Всякакви хора. Там съм срещал и хора, които бяха убедени, че проблемът не е в това, че при нас всичко е наопаки, а че проблемът е в Държавния департамент на САЩ и в окото в пирамидата.

 

- Имало ли е случаи на уволнени или наказани заради политическа неблагонадеждност?

 

- Такова не съм виждал. Единственото, което можеха да ни направят, е да ни оставят без премиални.

 

- В [телеграм канала] Кремлебот пишеше, че самата дума "трол" не се използва от работещите във "фабриката". Как се наричахте помежду си?

 

- Ами точно така - "тролове". Не знам, може хората в нашия отдел да са били по-дръзки. Нали с това се занимавахме все пак - пишехме неприятни неща, понякога много обидни. На война като на война, непременно заливаш хората с помия.

 

- Няма ли забрани за нещо? Поощрява ли се ненормативната лексика?

 

- С псувните можеш различно да си играеш, стига да не те блокират. При нас имаше хора, които не се притесняваха яко да псуват.

 

- Това, че "фабриката" е в Петербург, отразява ли се на работата? Трябва ли много да се пише на петербургски теми и да се работи в местните форуми?

 

- Да, особено за губернатор Беглов. Още като го назначиха, ни спуснаха куп опорки. Трябваше да описваме постиженията му, да разказваме как навсякъде е бил успешен. Ако някой пише в интернет, че му е крива физиономията, трябваше да отговаряме: "я се вижте в огледалото бе, човекът работи, ние го ценим не заради външността му, а заради делата". После в отчета трябваше да добавяме този коментар като хаштаг "Беглов - външност". Защитавали сме мустаците на Беглов, писали сме с какво внимание си ги подстригва. Веднъж решихме да проявим инициатива и да си поиграем с фамилията му - казва се Беглов, защото бързо бяга по всяка писта и навсякъде успява да се справи. Но после се оказахме пред отпор - казаха ни, че се казва Беглов, защото избягва проблемите. И спряхме с тази опорка. Разбирате ли колко абсурдна, но в същото време мощна система е това? Просто полудявах от това как е организирано всичко.

 

- Често прави впечатление, че троловете атакуват някакъв конкретен пост.

 

- Да, атакува се по поръчка. Ако напишете нещо неудобно за [Евгений Пригожин, който има прякора] "готвача на Путин", веднага ще ви се изсипят тонове лайна. Почват да хвърчат мемета, заплахи - и във "ВКонтакте", и в YouTube, и в инстаграм. Натрупали са и профили, и патрони. Ето ви за пример едно меме: "Ау, настъпал съм някакво лайно!" Гледаме подметката, а на нея пише: "Новая газета" или Радио Свобода. Момчетата работят с фантазия.

 

- Самият Пригожин идвал ли е в кантората?

 

- Не, в нашия офис не е идвал, за какво му е да наглежда робите? Идвал е само неговият помощник. Не мога да си спомня как се казва, но също беше плешив, на 45-50 години. Всички се страхуваха от него, макар че нямаше от какво да ги е страх, освен от загуба на работното място.

 

- Вие кога разбрахте, че не искате да се занимавате с това?

 

- В началото даже беше забавно. Колективът се шегуваше със същия този Путин и всички разбираха абсурдността на това, с което се занимават, на това лъскане на образа на властта. Но работата носи пари. То и лекарите, които работят с трупове, постепенно започват да се шегуват, да се отпускат, да разреждат обстановката. След известно време спрях да чувствам напрежение, но после взе да ме гризе съвестта. Връщах се сдухан от работа. От угризения и стрес се чувствах претоварен, тръгвах си оттам все едно с мигрена. Но явно има някаква психична защита, оргазизмът трябва някак да се охлажда, така че аз започнах по-често да се смея на всичко това. Човек, който не е виждал как работи това, трудно може да си представи, че възрастни хора седят и се занимават с такива тъпотии.


Материалът е на "Свободна европа" ТУК

Ха-Ха! Къщата в Барселона е на бизнесмени...


А да попитаме товарищ Путин, защо държавната ФСБ пази бизнесмените включително, като държавна граница с контролно следова полоса. 


Тази държава ли може да създаде организация за 100.000 ваксинации дневно? Майтап си правят. Те няколко години не могат да наредят паветата по "Графа', да заварят тръбата във варненското езеро, щели да ваксинират по 100.000 на ден:)

Това не го разбирам! Шефовете на ВиК Варна за пореден път крият за аварията 10 дни, л@йна текат в езерото и нищо не можеш да им кажеш?

Разбирам го Путин, защото знам какво е да нямаш вкъщи аквадискотека...

„Вие познавате ли някой ваксиниран“? Това е новото: „Вие познавате ли някой заразен"?

На тази дата: 26 януари 1788 г. е основан Сидни като английски каторжен лагер

1788 г. по време на първото заселване на Австралия като английски каторжен лагер е основан Сидни. Днешният ден е обявен за Ден на Австралия и се чества като национален празник.


През 1770 г. британският капитан-лейтенант Джеймс Кук акостира на брега на залива Ботани. Тук той за първи път се среща с аборигенските племена, населяващи Австралия.

На 18 януари 1788 г. 11 британски кораба - „Първата флотилия”, с около 750 затворници и над 200 моряци и офицери (за охрана) на борда пристигат в Порт Джаксън (днес пристанище на Сидни) и основават първата наказателна колония в Австралия. Британците имат нужда да облекчат пренаселването на затворите в родината си и виждат в обширната страна. Според някои този ход е част от по-мащабния британски план да се установи плацдарм за понататъшни икономически начинания в южната част на Тихия океан.

Земята на първоначалния лагер е неплодородна и има недостиг на питейна вода, затова на 26 януари той е преместен към брега на залива Сидни. Заселването на новата колония обаче не е лесно - земята се обработва трудно, болестите са хроничен проблем и освен това възникват конфликти с местното население - аборигените, които населяват континента вече 60 000 години. Въпреки това през следващите шест десетилетия в Австралия са докарани още 160 000 осъдени.

Аборигените правят опити да се съпротивляват на британското заселване и се стига до сблъсъци между двете страни. През 1789 г. обаче тежка епидемия унищожава голяма част от местните жители. Към 1820 г. в района на Сидни са останали едва няколкостотин аборигени и британската администрация полага усилия да ги „цивилизова, покръсти и образова”, като ги отдели от клановете им. При управлението на губернатора на Нови Южен Уелс Лаклан Макуори Сидни започва да се благоустроява - британски и ирландски каторжници изграждат улици, мостове, кейове и обществени сгради. През 1822 г. в града вече има банки, пазари, добре очертана улична мрежа и организирана полиция.

Едва през 30-те години на 19 в., когато вътрешността на континента добива известност като добро място за отглеждане на овце, започва преселническият бум на обикновените британци.

На 20 юли 1842 г. е официално основана общината на Сидни, който става първият град в Австралия, а за негов първи кмет е избран Джон Хоскинг. През 1851 г. започва първата от няколкото австралийски златни трески и пристанището на Сидни посреща първата от множество вълни имигранти от целия свят.

Градът е наречен на британския вътрешен министър лорд Сидни, който издава заповедта за основаването на наказателната колония.

Вицове - само сока, януари 2021 г.

- Мамо, защо нямам братче ?
- Защото вечер не спиш и плашиш щъркелите!


***


Наркоман в книжарницата:

- Дайте ми 50 туби лепило?

- Ремонт ли ще правите?

- Не, сватба!!!

 

***

 

В съвременна България, децата се борят за светлото бъдеще на своите родители!

 

***

 

И да уточним: на български "А, не бе" означава ДА! "А, да бе!" означава НЕ!

 

***

 

Както казваше старият евреин, чичо Аврам:

- За да живееш, трябва да работиш! За да живееш ДОБРЕ, трябва да измислиш нещо друго...!


понеделник, 25 януари 2021 г.

И те така...

1 Това не е дворец.
2 Дворец е, но не е мой. 
3 И въобще у нас има върховенството на руското право над международното.