Вижте в снимки как руските и чешките дипломати напускат държавите

 Руски дипломати напускат Чехия в снимки:

Микровълнови печки, всякакви домакински уреди, сервизи....

Абсолютен фаворит е дъската за гладене на руските дипломати, която струва около 5 евро. Ще се мъкне в самолета...

В същото време чешките дипломати така напуснаха Русия

На тази дата: 20 април 1984 г. В 18:15 ч. Христо Проданов изкачва връх Еверест!

 

1984 г. Христо Проданов става първият български алпинист, който изкачва връх Еверест. Посмъртно е награден с орден „Герой на Народна Република България”.

Той успява да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път”, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.

18,15 часа. Леко пропукване в радиостанцията и глас: "Аз съм на върха, на върха съм — Христо!"

Ура-а-а! — чувам до мен. Виждам как от палатката изскача Кънчо Долапчиев и продължава да вика и навън. Срещу мен се задават хора, много хора — наши алпинисти, шерпи, индийски алпинисти, офицерът за свръзка на индийската експедиция, ръководителят на индийската експедиция... и ръце, ръце, протегнати за поздрав. Спомням си само, че подадох и аз ръка на полковник Кулар и просто влетях при Стефчо в палатката с радиостанцията.

Христо предава: "Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам."

Така в книгата си "Еверест по Западния гребен" (1987 г.) ръководителят на втората национална експедиция в Хималаите Аврам Аврамов описва един от историческите моменти в историята на българския спорт, съчетал в себе си мигове на триумф и на трагедия.

Остава на върха прекалено дълго - 33 минути. От разговорите от тогава става ясно, че е забравил българското знаме в раница по склона, че се чуди какво да прави с камерата (която оставя на върха), че не му работят сигналните ракети. Прави опит да откъсне парче от съветското знаме.

"Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, но не мога. Има тук едно малко парченце, ще взема него", казва той.

Слизането му от върха по същия опасен маршрут се превръща в в една от големите трагедии в българския спорт. Налага му се да пренощува на открито в "Зоната на смъртта", без спален чувал и палатка, тъй като става прекалено тъмно и слизането е невъзможно. На 21/22 април той умира на около 8700 м в близост до т.нар. Сива кула.

Репликите в радиостанцията: "Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай!" в опит на радиста да държи буден Проданов до идването на подкрепата отдолу пресъздават в най-пълна сила драматичността в онези напрегнати часове в Хималаите.

Преди да осъществи мечтата на живота си, Проданов казва: "Най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно, да завърши успешно не само с изкачване на кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел".

По ирония на съдбата, именно той не успява да се върне жив.

Две седмици по-късно - на 8 май 1984 г. на върха се изкачват Иван Вълчев и Методи Савов, ден след тях и Кирил Досков и Николай Петков. До днес това е последното изкачване по Западния гребен.

През 1997 г. Дойчин Василев също стига до най-високата точка, а през 2004 г. това успяват да направят Петко Тотев, Дойчин Боянов и Николай Петков за втори път. Тогава върхът е изкачен и от Христо Христов, който обаче загива по обратния път.

Последните двама българи, които стъпиха на Еверест са Петя и Камен Колчеви през 2009 г.

В списъка на загиналите българи под върха има още една българка - три дни след смъртта на Христо Христов там живота си губи Мариана Масларова.

Вицове - само сока, април 2021 г.

България е единствената държава в света, която от днес има премиер, който едновременно е в оставка, в отпуск и в болнични....

 

***

 

- Къде ще ходите на почивка?

- След като разгледахме бюджета, решихме, че не сме уморени!

 

***

 

- Искаш ли да станеш свидетел на Йехова?

- Що, бе? Какво е направил пак?

 

***

 

Значи, нощем в тъмното предметите така си променят силуетите, че станеш за чаша вода, а в ръцете ти се озовал сандвич с шунка.

 

***

 

4 те сезона у нас - агне, таратор, риба и свинско...

Тениската на Боко почти 4 минимални пенсии! Работа, работа, работа

Бойко на път за парламента

Пряко включване от "Пирогов"

Театър "Сълза и смях": Бойко влиза в Пирогов да си оперира менискуса 2 дни преди изслушването в парламента

 

Шубето е голям страх! Само някое внуче трябва да го е ритнало в събота...

Деси "Тежката артилерия" очаквала поздравления...

Ние РАсия не разследваме...

 В Чехия руските служби взривили склад за боеприпаси с оръжие от нашия Гебрев през 2014 г. Същите тези двамата "педали" от ГРУ са заснети в гаража на Гебрев преди да бъде отровен. През 2014 година в България има 4 взрива в оръжейни заводи, а ние не разследваме руска връзка?!?

Явно ние РАсия не разследваме, щото са ни освободили от турците, фашистите и от по-умните българи са ни освободили.

На тази дата: 19 април 1944 г. Случайно е открита Казанлъшката гробница

Всеки велик паметник на историята се радва на легенда, свързана с откриването му. Такъв е и случаят с откритата преди 72 години Тракийската гробница на хълма Тюлбето над Казанлък – гробницата с най-виртуозните стенописи, включена в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Уникалният тракийски паметник е открит случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници от противовъздушната отбрана на града, които копаели галерия за противосамолетно скривалище в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 м., с диаметър на основата 40 м. Първоначално войниците копаели от юг и съвсем скоро се натъкнали на грубо иззидана каменна стена. Според официалната информация, любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение.

Стенопис от купола на Казанлъшката гробница.

Легендата обаче мълви, че войниците три пъти правили неуспешен опит да заобиколят

„скалата”, за каквато мислели стената на надгробното съоръжение, прокопавайки тунели от трите му страни. Командирът на взвода разпоредил на подчинените си, че ако и четвъртия път се натъкнат на скалата, да я хвърлят във въздуха с взрив. За късмет, последният тунел извел униформените на входа на гробницата.

Казанлък не е бил бомбардиран никога, но старите казанлъчани разказват, че впоследствие два вражески самолета, които прелитали над града в посока София, вероятно за да се включат в бомбардировките на столицата, били обстрелвани от казанлъшкия ПВО-взвод. Това привлякло вниманието над летците, единият от самолетите се върнал и пуснал над хълма две бомби, колкото за сплашване. Но, за щастие, твърде неточно. Ако се доверим на легендата, която и днес разказват старите казанлъчани, свидетели на Втората световна война, при малко повече желание и по-точен мерник от страна на вражеските летци, уникалната Тракийска гробница сигурно е щяла да бъде хвърлена във въздуха, ведно с противосамолетното съоръжение.

Униформените откриватели на гробницата влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. В гробната камера били намерени незначителен брой предмети – знак, че гробницата е била ограбена още в древността.

Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки и др.) свидетелстват за високо развито

ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение.

Наличието на тези огнища може да се обясни с религиозните вярвания на траките, по-точно с езическия обичай да се извършват жертвоприношения и излияния при издигането на могилата, свързани с култа към мъртвите. Нашето внимание заслужава и откритата в насипа, изкусно изработена от тънък сребърен лист каничка. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа.

Макар и незначителни, намерените в гробната камера находки и к

Сред малкото предмети, открити в гробницата са

два глинени аскоса и сребърна каничка, изработена от

тънък сребърен лист, гравирана с позлатен пояс от

растителни мотиви по шията ѝ.

ости показват, че са били погребани двама души, вероятно от знатна тракийска фамилия. В камерата са открити останки от мъж и жена, а в коридора пред камерата с кости на кон.

След пресяване на големия слой прах натрупал се по пода на гробницата са били открити няколко малки, кръгли, сухо позлатени мъниста от глина, част от желязна юзда, железен връх на копие, силно ръждясал и раздробен на късове крив железен нож, три малки осмолистни розетки от глина, боядисани в бяло с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчета, глинена розетка с двадесет и осем листенца, лицевата страна на която е сухо позлатена, малка златна халка тесни златни и спирално усукани лентички.

„Копченцата“ и лентичките вероятно са били пришити към някаква тъкан. Предполага се, че те са били на облеклото на покойниците, а розетките – от диадемата на тракийката.

Световната си известност гробницата дължи преди всичко на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m2. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея.

Входът на дромоса е оформен от рамка от големи дялани

блокове, която в горния си край завършва с остър връх.

Стенната декорация прилича на лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. В преддверието стените са измазани с глина. На фриза върху източната стена на дромоса са изобразени пеши и конни воини. Сцената възпроизвежда сблъсък между две неприятелски войски.

Централно място заемат двама воини, изправени един срещу друг. Единият е облечен с къс червен хитон, на главата си носи жълт шлем. Обут е с червени обувки със заострени върхове. Другият воин стои срещу него и е облечен с къс син хитон и светлосиньо наметало. На главата си има шлем цвят охра. В ръцете си и двамата държат по един крив нож и по две дълги копия. Около тях са представени други пеши и конни войни.

Около главните две фигури са изобразени още много жени и мъже. Някои от тях са прислужници, ратаи, коняри, музиканти. Значително по-високата фигура с поднос, в който се забелязват нарове, вероятно е Богиня-майка (от типа на Деметра), посрещаща починалите в подземното царство. Много реалистично е изобразена сцена на погребално угощение с шествие.

Казанлъшката гробница, главен фриз.

Според Людмила Живкова, сплетените ръце на съпрузите въплъщават идеята за прощаване и раздяла с мъртвия, а според Иван Маразов те са знак за брачен ритуал, свещен брак с богинята-дъщеря (от типа на Персефона) в отвъдното. С изключително майсторство са представени колесничар, колесница и коне, като част от погребалното/сватбено шествие.

В шествието участват още музиканти, свирещи на тръби. Представени са и два богато оседлани коня, вероятно собственост на покойниците, и още четири пищно украсени коня. Най-горната част на купола, над корниза, е разчленена на три полета. Във всяко едно поле е представена по една вихрено препускаща конница.

Вицове - само сока, април 2021 г.

- Здрасти, кога си родена?

- На 14 февруари.

- А, любовчийка значи!

- А ти?

- На 2-ри февруари.

- Ааааа...

 

***

 

- Дебела съм.

- Глупости скъпа, красива си.

- Аз казвам, че съм дебела, не грозна.

 

***

 

Умният мъж задава въпроса така:

- Мила, да ти помогна ли, или да не ти се бъркам?

 

***

 

Заповядайте, заповядайте! Разполагайте се, господа. Домът ни не е голям, но е публичен.

 

***

 

- Забрави го. - прошепна ѝ съдбата.

- Прости му. - прошепна ѝ любовта.

- Ритни го в топките! - каза Чък Норис.

Нещата стават сериозни😜Само не знам ние, които сме с АЗ да си правим ли тест за бременност?

 

Тези двамата красавци интересно дали въобще са още живи? Последното им показване беше през 2018 г. в тв интервю, където играеха сценка, че не били от ГРУ, а имали бизнес с фитнес:)

Само важните неща...

Купихте ли си вече козунак Dolce & Gabbana?

Реве като сибирска мечка в неделя сутрин

 

На тази дата: 18 април 1956 г. Принцът на Монако Рение се жени за кинозвездата Грейс Кели!

 

1956 г. принцът на Монако Рение III се жени за американската актриса Грейс Кели.

Гражданската церемония се провежда в тронната зала на двореца в Монако. Присъстват 80 гости и за да получат право да стиснат ръката на новата принцеса, те приемат монакско гражданство.

На следващия ден е венчавката в църквата „Сен Никола”. Архиепископът на княжеството води ритуала в присъствието на 600 гости. Още 30 милиона наблюдават церемонията, излъчвана пряко по Евровизия.

Любопитен факт е, че преди да влезе в аристократичната фамилия Грималди, Грейс Кели си прави тест за фертилност - процедурата е задължителна, за да са сигурни в княжеството, че новата принцеса ще осигури наследник. Друга „техническа” необходимост е предбрачното споразумение - актрисата декларира, че в случай на развод ще преотстъпи всичките права на децата си.

Принцесата никога не се връща в киното, освен като зрител. Приема най-великата роля - да бъде майка и дарява съпруга си с три деца - Албер, Каролина и Стефани.

Кинозвездата става принцеса

Когато се омъжва за принц Рение през 1956 г., тя е на път да стане най-голямата холивудска звезда. Въпреки това избира да сложи край на кариерата си, за да се посвети на съпруга си и семейството, което създават. Тя достойно приема през целия си живот това решение. Въпреки това на 40-ия си рожден ден признава пред един журналист: “…Едно от малкото ми съжаления е, че нямах възможността да се развия като актриса.

Напуснах тази професия преди да успея…”През 1962 г., т.е. шест години след сватбата, Хичкок смята, че е време да предложи главната женска роля в новия си филм “Марни” на любимата си актриса, която вече е принцеса на Монако. Първоначално Грейс приема предложението, но скоро след това отказва, за което е изписано много мастило. Дали е отказала под натиска на съпруга си? Не се ли чувства вече способна да играе?

 Много по-късно тя ще довери на приятелката си Жаклин Монсини: “Аз реших да не го правя”.Две други предложения да играе в театъра също остават неосъществени: да играе в пиесата на Хенрик Ибсен “Хеда Габлер”, както и в една от най-хубавите пиеси на чичо си, Джордж Кели, Behold the Bridgeroom.

С чувство за хумор Грейс прикрива съжалението си, че повече не може да играе: “Запазих несесера си с гримове, същия, с който не се разделям от времето на Американската академия за драматично изкуство. Заровен е в един шкаф, без съмнение под дебел слой прах. Може би един ден ще го извадя… или може би не”.

Вицове - само сока, април 2021 г.

Единственото, което научих от готварските предавания е да крещя на всички в кухнята.

 

***

 

- Жоре-е, знаеш ли, че имаш двойник?

- Прилича ли на мен?

- Нее, въобще не прилича, ама ходи с жена ти, идиот!

 

***

 

- Скъпи, след сватбата ще имаме три деца.

- Откъде си толкова сигурна?

- Ми те сега са на село при баба си...

 

***

 

- Скъпи, какво да си сложа във водата на ваната, за да ме отпусне и да забравя всичко?

- Сешоара...

 

***

 

Опишете се като гурме ястие:

- Врачански тулуп, върху канапе от Икеа.

Значи преди изборите обещава само работа, работа, работа! След изборите отпуска, отпуска, отпуска...

И те така...

На тази дата: 17 април 1961 г. ЦРУ прави неуспешнен опит за сваляне на Фидел Кастро в Залива на прасетата! Видео

1961 г.  ЦРУ прави неуспешен опит да свали режима на Фидел Кастро. Операцията в Залива на прасетата е опит за десант с помощта на кубински имигранти, организиран от американското правителство с цел сваляне на Кастро от власт.

Името на операцията идва от Залива на прасетата, разположен в югозападната част на Куба.

Операцията започва през април 1961 г., само три месеца след като Джон Кенеди става президент на САЩ. Кубинските имигранти са подготвяни дълго време в центровете на ЦРУ и са екипирани с оръжие от американската армия. Конфликтът завършва с пълен разгром на подкрепяните от САЩ сили и Кенеди трябва да плати 62 млн. долара, за да откупи пленниците. Операцията от кубинска страна води Че Гевара.

През 1960 година, президентът на САЩ – Дуайът Айзенхауер одобрява провеждането на тайна военна операция срещу правителството на Фидел Кастро в Куба, дошло на власт с метеж и последвало всеобщо народно въстание.

За тази цел, ЦРУ е организирало, снабдило с оръжие и боеприпаси и съответно тренирало в базите си стотици кубински емигранти, изявили желание да се върнат и да воюват срещу комунистическото правителството.

Така е била сформирана “Бригада 2506″, на която е била отредена водещата цел в цялата операция. Предвидено е било новосформираното опълчение да атакува югозападната част на Куба, наречена Плайя-Хирон (“Playa Girón”).

На 15 април 1961 година, едва три месеца след встъпването в длъжност на новоизбрания американски президент Джон Кенеди, осем американски бомбардировача “Douglas A-26″ нанасят бомбени удари по три от летищата на островите Куба с цел да унищожат наличната авиация. Само че, от 24 самолета от кубинското ВВС са били засегнати два. По неизвестен за ЦРУ начин, кубинците са били отрано предупредени за нападението и островните военни власти са разместили под открито небе само неизправните летателни машини  и специално създадени за целта макети. Американското разузнаване не е знаело за този факт, а и първоначалните планове и очаквания са били светкавично да се ликвидират и изведат от строя всичките видими на пистите самолети.

Опълченците на кубинската армия на Фидел

Около полунощ на 17 април, над Залива на Прасетата започва хвърлянето на десантните части на участниците в операцията. Самолетите на кубинските ВВС нанасят няколко удара по мястото на кацане на доброволците.

Също така, биват уцелени и потопени четири американски транспортни лодки, в това число и най-голямата – “Хюстън”, на която се е намирал пехотния батальон “Рио-Ескондидо”. “Хюстън” е превовал огромна част от необходимите за операцията боеприпаси и тежко въоръжение.

Към средата на деня, кубинската армия на Фидел успява да изолира и спре настъплението. Разкъсано е и предвижването на наемниците от САЩ във всички направления на острова. В крайна сметка, доброволците емигранти, завърнали се да освободят страната си от комунистическия режим, са окончателно изтласкани към крайбрежията в района на Плайя-Хирон (“Playa Girón”).

Сутринта на 19-ти април, след 30-минутен артилерийски обстрел, кубинските войски водени от Фидел, преминават в окончателно си настъпление и успяват да сломят противодействието на противника, който в крайна сметка се предава и хвърля оръжието.

В хода на конфликта, военните загуби на Куба са 176 убити и повече от 500 ранени, а от кубинско-американска страна в “Бригада 2506″ – 118 убити и 360 ранени.

Вицове - само сока, април 2021 г.

 Чудя се как да обясня на чужденец, че "дреме ми" и "не ми дреме" означава едно и също нещо...

 

***

 

Чебурашка е събирателен образ на жената изобщо: мека, топла, обича с ушите си и цял живот живее с някакъв крокодил.

 

***

 

За пореден път се убеждавам,че някои мозъци са като бетона, хубаво разбъркани и добре втвърдени...

 

***

 

- За какво служи женската логика?

- За да съсипва мъжката логика.

 

***

 

Всеки боклук е нечия мечта, и си има цена!

По действителни събития...

... Хич бай ти Ганьо опозиция става ли бе, момче?

Или ти какво си рекъл: чакай да сме по-малко, че да делим по по-множко.

... Аз като идех още за София, като депутация да молим онзи обесник да не си дава оставката, още тогава - помниш ли, на Враждебските ханчета? - още тогава разбрах, че не си е келепир да бъдеш опозиция.

Ама, ще речеш, защо? Защо ли? Твърде просто: защото ще стоиш зад метлата, а хората ще си плетат кошничката. И какви хора! Все отбор-отбор юнаци, все учени, изпраксани. Напрежните наши бяха хептен дива работа. Крадяха гьоз-гьоре, насила, аджамийски, па си позволяваха и чапкънлъци, докундисваха на честта кое жени, кое моми, кое... А, момче, тъй ли е? И най-сетне влетяха с двата крака в капана.

Из „БАЙ ГАНЬО И ОПОЗИЦИЯ - АМА ДЕ-ДЕ“ - Алеко Константинов

„Къде е Бойко? Техните го търсят да го бият.“

Исках да отида в парламента, обаче нямах желание

На тази дата: 16 април 1925 г. Атентатът в „Света Неделя“-213 жертви!

 

"Света Неделя", след атентата.

На 16 април 1925 г. по време на церемонията по погребението на ген. Константин Георгиев български комунисти взривяват купола на църквата „Света Неделя“ в София.

Историята за може би един от най-големите атентати в България започва в ранната привечер на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит. 

Надали тогава някой си е и помислил дори, че това ще бъде началната страница на една трагична история, а именно атентатът в църквата “Света Неделя” в София, извършен на 16 април 1925 година.

Погребението на депутата е определено за 16 април в 15 часа в храма “Света Неделя”, където се очакват да дойдат хора от най-висшата класа – множество офицери, войници, висши чиновници, част от министрите и Негово величество цар Борис III. Тук е моментът да отбележим, че това е и замисълът на атентаторите – да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати. Затова по-рано казахме, че трагедията започва още на 14 април.

Въпросите, които веднага изникват на преден план, са: кои са организаторите на атентата и как са допуснати да поставят взривоопасни вещества в свещения храм?

Част от осъдените на път към екзекуцията им.

Както всички знаем, в първите две десетилетия на ХХ век голяма сила набират крайните течения в политиката. Идеологии като комунизъм и анархизъм стават все по-популярни сред обществото. Макар да предлагат много социални реформи, единственото, до което водят е напрежение в държавите. Последователи на подобни идеологии съществуват и в България. През 1923 година Българската комунистическа партия (БКП) организира въстание, което е потушено по кървав начин. Следващата стъпка на Военната организация на същата партия (БКП) е именно атентатът в храма “Света Неделя”.   Смелостта и готовността за действията на атентаторите идва от връзката им с Коминтерна, който вече разполага с властта в Русия.

Атентатът е планиран старателно, а главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски. Не за друго, а защото той е клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества. Ето как си го спомня Александър Цанков:

“И сега, след 30 години, виждам пред мен образа на този злодей – висок, строен, облечен в дълга, подобна на попско расо черна клисарска дреха, с подстригани мустаци, голобрад, сключени черни вежди, причесана и прилепена, гъста, мазна черна коса, с бледо мургаво лице и поглед на орел лешояд в човешки образ.”

Същият на 16 април 1925 година около 15ч. и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора. Пожарният командир Юрий Захарчук споделя:

“Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички посоки и викаха.”

Жертвите са много, трагедията е огромна, а хаос цари навсякъде. По случайност всички членове на правителството се отървават с не толкова тежки наранявания. А главната “мишена” Цар Борис III изобщо не присъства на опелото за Константин Георгиев, тъй като е на друго погребение на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Макар министрите и царят да се спасяват, общият брой на загиналите е огромен и ужасяващ – 213 души, а сред тях са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани и 3-ма депутати. Сред загиналите са бойци, които са се сражавали геройски за своята родина. Стефан Нерезов например е офицерът, водил Първа българска армия край Дойран. Други видни личности, загубили живота си в православния храм, са генерал-лейтенант Калин Найденов (военен министър по времето на ПСВ), генерал Александър Давидков, генерал-майор Иван Попов, майор Никола Рачев.

Делото за атентата започва на 1 и завършва на 11 май. Съучастниците на Петър Задгорски правят опит да го убият, но той успява да избяга и се предава в полицията, където признава всичко. Така ръководителите на военното крило на БКП са намерени, но един от тях е убит, а другият се самоубива. Голямата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27-ми май.

Отзвукът от атентата обаче не доставя нужния ефект за БКП. Посланието до управляващите несъмнено е изпратено, отговорът от правителството обаче тепърва предстои. Още на същия ден – 16 април, в България е обявено военно положение, което продължава до октомври 1925 г. Започват “Априлските събития“ – поредица от репресивни действия срещу дейците на партията. Безспорно най-кървавият атентат в българската история преди всичко повдига въпроси като: има ли граници силата на идеологиите, докъде се простират те, може ли целта да оправдава средствата?  Изводите и отговорите на тези въпроси оставяме на вас.

Вицове - само сока, април 2021 г.

Надпис в Практикер,  в отдел бои:

"Всеки мъж, който поръчва  латекс за оцветяване, е длъжен да представи бележка от съпругата си, че цветът е съгласуван с нея."

 

***

 

Когато не знаете къде се слага запетая ... слагайте многоточие...

Така хем няма да личи ... че сте неграмотни ... хем ще изглеждате някак загадъчни ...

 

***

 

- Знаете ли защо българинът все дава на късо?

- Защото непрекъснато свързва двата края...

 

***

 

- Скъпа, търси ли ме някой докато бях в банята?

- А, не, само по вайбъра бай Пешо писа, че му закъснява...

 

***

 

Първите седем са най-важни... после к'вото и да ти сипят е все тая.

Преглед на "медиите" в края на управлението на Боко...

Фотофакт: Сценаристът - депутат от ИТН Филип Станев имал сърце от дясната страна...

На тази дата: 15 април 1957 г. в София е открит ЦУМ

 

Първият социалистически мол, построен по съветски образец и сочен за най-големия на Балканите, и днес е търговски център. Но за поколенията отпреди 1989 г. той означава много повече от пазаруване. Сградата е проектирана от архитект Коста Николов през 1956 г. и е построена година по-късно в архитектурния център на София, т. нар. Ларго. Самият Николов има интересна и драматична съдба.

Роден е във Видин през 1891 г. и още като дете остава кръгъл сирак. Сам, със собствени усилия завършва средното си образование и изкарва прехраната си с тежък физически труд. Намират се добри хора, които през 1914 г. го изпращат да учи архитектура в Мюнхен, което преобръща живота му. Връща се в България и разгръща мащабна дейност – проектира окръжната сметна палата в Плевен, почивната станция на митническите чиновници в Банкя, Главната дирекция на мини „Перник“.

През 40-те години на ХХ век преживява огромна житейска трагедия – губи единствения си син, който следва в Германия. Младежът бил увлечен от левичарските идеи и  след сериен тормоз от страна на Гестапо, е убит от тайната полиция, а трупът му – изгорен. Арх. Николов успява да прибере тленните му останки в България. Изпада в тежка творческа криза. Запазва пръст от ръката на момчето и оцелял кичур коса и се зарича един ден да му посвети най-великото си произведение. Завръща се към архитектурната си кариера в средата на 50-те години, като се заема с големия проект за центъра на столицата, в който влизат като единно цяло ЦУМ и Министерството на тежката промишленост, където днес е Министерският съвет.

Според градската легенда, арх. Николов вгражда в основите на сградата останките от детето си. Твърди се, че при реновирането на магазина през лятото на 2001 г. британските инженери откриват находката, поставена в метална кутия откъм източния вход на ЦУМ. Те обаче я оставят на мястото й и продължават ремонта, без да засягат мястото с урната на загиналото момче.

ЦУМ е открит през 1957 г., година след Априлския пленум. Сградата и до днес е величествена – търговска площ от 19 000 кв. м на 6 етажа, още 11 000 квадрата офис площи на три нива. Тук са монтирани и първите ескалатори у нас. На партера се предлагат пощенски марки, филателия и нумизматика, бижута, картини, цветя, ръчно изработени сувенири от Задругата на майсторите. На първия етаж са детските играчки.

Кадри от щандовете са заснети през 70-те години във филма „Таралежите се раждат без бодли“. На втория етаж са „дамските стоки“, а на третото ниво – „мъжките“. На последния етаж са се продавали китари. Появяват се рекламни брошури, наречени „Една седмица в София“, в които посещението на ЦУМ е в задължителната програма.

На витрината на магазина е поставена на въртяща се платформа мечтата на всеки

средностатистически българин в онези години – „Москвич 403“. „Той не палеше, а хората го гледаха, като че ли е международната космическа станция „Мир“, разказват съвременници. После се появяват последните модели „Жигули“, „Вартбург“, дори „Рено Дофин“, който е емблематичен автомобил за онова време.

Пенсионираният акушер-гинеколог д-р Димитър Джумалиев, който е запален играч на тото, през 1958 г. познава петица и печели 40 000 лв. По онова време средната годишна заплата у нас е 8350 лв. „Това бе огромна сума. Купих си „Рено Дофин“ от витрината на ЦУМ за 19 500 лв. – това бе първата частна кола в Луковит, имаше 2-3 волги на кмета и партийния секретар. С останалите пари взехме мебели и покъщнина“, разказва преди време медикът.

 „Предстоеше ми абитуриентски бал, а живеех в малък град, където по магазините нямаше нищо. Обувките ми бяха запазени в другия край на България 6 месеца преди датата на бала, всичко друго бе готово, но нямах рокля. Мъчителните обиколки из магазините „Валентина“ в големите градове бяха напразни, „Яница“ – Елхово също не предлагаха нищо подходящо. Така майка ми реши да отидем в София. Пътувахме цяла нощ с влака и на сутринта тя беше там – моята рокля, в ЦУМ. Още я пазя!“, разказва 41-годишната Екатерина, за която магазинът е метафора на рога на изобилието в годините преди 1989 г.

Точно по този начин описва съветския мол суинг легендата Леа Иванова, която през 50-те години на ХХ век започва да работи с оркестъра на Концертна дирекция. По музика на Бенцион Елиезер тя записва парчето „ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ“, в което пее как с пълно портмоне ще обходи „тоя друм сред витрините на ЦУМ“ и се заканва как „в тоя благодатен час нещичко ще купя аз“.  От втория куплет разбираме, че по това време в соцмола се е предлагало почти всичко: „От аванса ни следа, ала туй не е беда, че сега поне във къщи никой няма да се мръщи. Купих шлифер, нов балтон, шапка нова  с нов фасон и червило, и чепици, и лепило, и фъстъци, нов юрган и нов тиган – всичко, всичко купих с плам! И килимче за тъщата и гърненца за децата!“.

Основна реконструкция на сградата е направена през 1986 г. под ръководството на арх. Атанас Николов. До 1998 г. ЦУМ си работи като универсален магазин за конфекция, парфюмерия, козметика, електроника, а след обновяването през 2001 г., в което участва британски екип, е открит отново като търговски център, който приютява магазини на различни марки и вериги. 3 г. по-късно сградата е купена от бизнесмена Георги Гергов за 30 милиона евро. Оттогава съдбата на ЦУМ е постоянно под въпрос. Проф. Божидар Димитров предлага сградата да приюти Националния исторически музей. Последно при правителството на ГЕРБ културният министър Вежди Рашидов преговаря с Гергов, тъй като бизнесменът бил на загуба от ЦУМ заради конкуренцията на моловете и с радост би се отървал, срещу компенсации с атрактивни за него държавни сгради.

Вицове - само сока, април 2021 г.

Тук, в България, не питаме "На колко години си?", а "Кой набор си?" и почваме да смятаме. Смятай кви големи математици сме!

 

***

 

Теорема на Питагор:

- “Между две бедра всички триъгълници са еднакви!”

 

***

 

Да спориш с жена е все едно да атакуваш слон, ако с първият аргумент не стане, бегай бърже.

 

***

 

Рецепта за отслабване:

- Купувате си бягаща пътека, към нея има вграден лаптоп, той е вързан към интернет, който работи само ако тичате...

 

***

 

- Браво, ма! Изяде цялата торта, без да помислиш за мен!

- Без да мисля за теб? Щях да се задавя, бе, щот' мислех, че идваш!