На 23 май 1934 г. при засада са убити прочутите престъпници Бони Паркър (23 г.) и КлайдДвамата най-известни крадци вилнеят по време на Голямата депресия. От 1932 до 1934 г. те оставят кървави следи в югозападните щати на Америка: извършват 13 убийства, многобройни отвличания, обири на банки, магазини и бензиностанции, крадат коли, стрелят се с полицаи за развлечение.
Докато новосъздаденото ФБР и щатските полиции ги преследват, а вестниците обширно разказват за подвизите им, те се превръщат в култови личности. Имената им се превръщат в нарицателно за влюбена криминална двойка. Без тяхното участие престъпният свят нямаше да е същият.
Малко биографични данни
Главни герои
Клайд Бъроу е класически маргинал, израсъл от тинята на обществото, не обременен с излишен мозък. Той е пети син на селяндур от затънтен край. Още преди на 23 г. да срещне Бони, попада пет пъти в затвора. Първото си убийство извършва зад решетките, отхвърляйки настойчивите подканяния на съкилийника си да стане хомосексуалист.
Неговите съвременници твърдят, че за времето в затвора той „се превръща от ученик в гърмяща змия”. След последното освобождаване заедно с приятели се занимават с дребни грабежи на бензиностанции и хранителни магазини.
Бони Паркър става мозъчен център на бандата и уговаря компанията от безделници да премине от дребни кражби към истински бурен живот. Преди да срещне Клайд, 21-годишната Бони е отличничка в училище, сервитьорка в кафене и дори да се омъжва. Тя изоставя съпруга си и остава формално омъжена до смъртта си, но това не смущава новия й спътник в живота. Съдейки по ранните й записки в дневника й, тя е изтънчена натура, остро изживяваща своята самота и страдаща от провинциалния живот.
В книгата си "Семейната история на Бони и Клайд" сестрата на Клайд Мери Бъроу пише: "Бони никога не е стреляла. Тя просто следваше брат ми, където и да отидеше той."
В показанията на другите членове на престъпната организация У. Д. Джоунс и Ралф Фултс също се казва, че "Бони никога не е стреляла с пушка". Въпреки това присъствието на жена в слуховете за кражбите си е къде-къде по-пикантно.
Други участници в бандата
Реймънд Хамилтън е приятел на Бони. Отначало именно той и Клайд се занимават с „мокри дела” и то ако им се съпротивляват. (Самата Бони хваща оръжие едва след неговия арест.) Осъден е на 264 г. затвор, тъй като в пияно състояние застрелва шериф и неговите помощници.
Уилям Джонс е 17-годишно „момче за всичко”. Ролята му в шайката не е добре изяснена. Отнася куршум в главата при опит да отвлече от пътя полицейска кола, но оживява.
Айвън Бъроу е брат на Клайд. Присъединява се към бандата, докато тя почива след бягство. Допринася не по-малко от брат си в разнообразяване на скучния живот на американците, в частност на банкерите и на щастливите притежатели на хубави автомобили.
Бланш е неуравновесена и дори полусмахната, жена е на Айвън.
Краят на бандата
През 1933 г. след престрелка с полицията в поредното скривалище в град Джоплин, цялата банда побягва, като оставя част от арсенала си и фотографии на Бони и Клайд, разхвърляни из цялата къща.
Опасните улики са изоставени „случайно”, но прави впечатление, че те са изключително позьорски: Бони и Клайд в образа на дръзки главорези с огромни пушки, цигари, в модни дрешки и на фона на бързи коли.
Стиховете на Бони разказват за любов и очакване на скорошната смърт от полицейски куршуми. Всичко това е публикувано в пресата и популярността на двамата бандити се издига до небесата – те стават главни персонажи на светските хроники.
Това е времето, когато капиталистите изхвърлят на улицата милиони обикновени хора, бродещи в търсене на работа. Те се чувстват аутсайдери и мечтаят да въстанат против системата. Бони и Клайд въплъщават тази мечта в реалност и затова мнозина американци изразяват симпатии към влюбената бандитска двойка.
Тази любов към фотографията обаче им изиграва лоша шега: снимките попадат в пресата, цялата страна вижда образите им и за тях става все по-трудно да се укриват. Те водят полускитнически начин на живот: вместо ресторанти се задоволяват с пакети за бързо приготвяна храна, вместо хотели – огън в гората. Немити, болни, изтощени, озлобени... Никой обаче не знае тази страна от живота на бандата.
Полицаите решават да прекратят победното шествие на двамата психопати и техните съучастници, които се мислят за неуловими щастливци, а блюстителите на реда са тъпаци. От различни щати са набрани шестима рейнджъри-доброволци, които разработват план: 1. Да намерят познат бандит, който не одобрява постъпките на Бони и Клайд; 2. Чрез него да организират среща с „неуловимите”; 3. Да устроят засада по пътя им на придвижване; 4. ??????. 5. Да инкасират печалбата.
Безмозъчните бандити нямат достатъчен инстинкт за самосъхранение и мозък за предугаждане на интелигентни противници, затова смело влизат в клопката. На 23 май 1934 г. на излизане от малкото градче Гибслънд те са надупчени като решето и заплащат за прегрешенията с живота си.
На това място от полицията от окръг Биенвил, Северозападна Луизиана, е издигнат голям камък в памет на събитието, директно уточняващ, че бандитите са „убити от блюстители на закона”.
Интересни факти
• В началото на 30-те години полицията няма пълномощия да действа извън територията на своя щат, което обстоятелство работи в интерес на престъпниците. Тогава е създадено новото ведомство ФБР, чиито пълномощия са сравними с шерифските, но се разпространяват във всички щати.
• В началото на 1934 г. автомобилният магнат Хенри Форд получава писмо, в което самият Клайд, изразявайки възхищение от неговите машини, обещава отсега нататък да краде само Фордове. Той изпълнява обещанието си и дори с Бони са убити именно във „Форд”, което служи за страхотна реклама на фирмата.
• Смъртта на Бони и Клайд е превърната в печелившо предприятие: за да се видят техните трупове трябва да се плати един долар, а желаещите се подреждат в дълга колона. Дори майката на Бони отива и срещу един долар, триейки сълзите си, тя оставя автограф върху книжката със стихове на дъщеря си.
• Пушката, с която Бони се цели в Клайд на знаменитата фотография, е продадена на търг за $210 000.
• В психологията съществува понятието „Синдром на Бони и Клайд” (хибристофилия), означаващо сексуално влечение към престъпници. То се изразява, когато единият партньор краде и убива, а после стои в затвора.
• Световната слава на двойката бандити се дължи на холивудски сценаристи, прочели за тях в книгата на Джон Толанд „Дните на Дилинджър”. Заснетият през 1967 г. филм по техния сценарий, гледан от 2,5 милиона души, получава множество награди. Тогавашните хипита виждат в Бони и Клайд еталонни борци със системата.
• В Дома-музей в град Джоплин се намира основната колекция от фотографии, оставени при стремителното бягство. Обстановката е приближена към момента на заселване на бандата.
• Музеят „Засада в Гибслънд” е най-големият и посещаван музей. Той се намира в кафенето, където бандитите са закусвали за последен път. В него е събрана голяма част от материалите от мястото на засадата и цялата информация по техния разстрел. Тук се намира и „фордът”, в който те са намерили смъртта си. Музеят се управлява от сина на Тед Хинтън - един от шестте рейнджъри, участващи в разстрела. След основаване на музея мястото, където е разположен, постепенно става същинският център на града.
• Всяка година в Гибслънд в средата на май се провежда фестивал „Бони и Клайд”. На него актьори правят възстановка на банков обир от скандалния дует.
