На тази дата: 7 юли 1983 г. Американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на генералния секретар на ЦК на КПСС

 

1983 г. американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на генералния секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов. След като Андропов става съветски лидер, големите американски вестници и списания поставят портрета му на кориците си, големи статии го описват в доста негативна светлина как завладява властта и какви са очакванията за нови заплахи в света.

По същото време в Европа и Северна Америка започват масови  антиядрени протести, очаква се телевизионното предаване на ABC за ядрена война със заглавие „Денят след утре”, който се очаква да бъде излъчен през ноември. Роналд Рейгън изоставя концепцията за „Разведряване на международните отношения” и предприема разгръщане на ракетите „Круз” и „Пършинг II” в Европа.

Статия с голяма снимка на Андропов в списание „Тайм” от ноември 1982 г. попада пред погледа на Смит. „Ако хората толкова се страхуват  от него - пита тя майка си, - защо някой не му напише писмо, за да го попита дали и той иска война?” „Защо не му напишеш ти?” - пита в отговор майката Джейн. И… Саманта пише.

През ноември 1982 г., когато момиченцето е пети клас, тя пише на съветския лидер Юрий Андропов, опитвайки се да разбере защо отношенията между Съветския съюз и САЩ са толкова напрегнати:

Скъпи г-н Андропов,

Името ми е Саманта Смит. На десет години съм. Поздравления за новата ви работа.

Загрижена съм за Русия и Съединените Щати да не влязат в ядрена война. Вие за война ли сте или не?

Ако не сте, моля кажете как ще помогнете да няма война. На този въпрос не сте длъжен да отговаряте,

но бих искала да знам, защо искате да завладеете целият свят или поне нашата страна.

Бог е направил света за нас да живеем заедно в мир, а не да воюваме.

Искрено Ваша,

Саманта Смит

Тя дълго чака отговор, но той все не идва. Тогава тя пише второ писмо до посланика на СССР във Вашингтон Добринин, в което пита все пак ще получи ли отговор или не. След месец - на 25 април 1983 г., Саманта неочаквано е извикана при директора на училището, който разтреперан й казва: „Иди си у дома. Имаш писмо от мистър Андропов”.

Писмото й вече е публикувано в съветския вестник „Правда”, а в отговора си Андропов пише:

Скъпа Саманта,

Получих писмото ти, както и много други, които пристигат тези дни от твоята страна и от други страни.

Струва ми се - като съдя по писмото ти,- че ти си смело и честно момиче като Беки, другарчето на Том Сойер от прочутата книга на твоя съотечественик Марк Твен. Всички момчета и момичета в нашата страна знаят и обичат много тази книга.

Ти пишеш, че си много обезпокоена дали няма да избухне ядрена война между нашите две страни. И питаш правим ли нещо, за да не позволим на войната да избухне.

Твоят въпрос е най-главният от онези, които вълнуват всеки човек. Ще ти отговоря на него сериозно и честно.

Да, Саманта, ние в СССР се стараем да правим и правим всичко, за да няма война между нашите две страни, за да няма изобщо война на земята. Така иска всеки съветски човек. Така ни учеше великият основател на нашата държава Владимир Ленин.

Съветските хора добре знаят колко ужасна и разрушителна е войната. Преди 42 години нацистка Германия, която се стремеше към господство над целия свят, нападна нашата страна, опожари и разруши хиляди и хиляди наши градове и села, изби милиони съветски мъже, жени и деца.

В тази война, която завърши с победа за нас, ние бяхме в съюз със САЩ, заедно се борихме за освобождението на много народи от нацистките завоеватели. Надявам се, че ти знаеш това от уроците по история в училище. И днес ние много искаме да живеем в мир, да търгуваме и да си сътрудничим с всички свои съседи на земното кълбо - и с далечните и с близките. И разбира се, с такава велика страна като Съединените американски щати.

И Америка, и ние имаме ядрено оръжие - страшно оръжие, което може за един миг да убие милиони хора. Но ние не искаме то да бъде употребено когато и да е. Именно затова СССР тържествено, пред целия свят обяви, че никога, никога! - няма да употреби пръв ядрено оръжие срещу никоя държава. И изобщо ние предлагаме да бъде прекратено по-нататъшното му производство и да се пристъпи към унищожаване на всичките запаси от него на земята.

Мисля, че това е достатъчен отговор. На втория ти въпрос: „Защо искате да завоювате целия свят или най-малкото САЩ?” ние не искаме нищо такова. Никой в нашата огромна и прекрасна страна - нито работниците и селяните, нито писателите и лекарите, нито възрастните и децата, нито членовете на правителството - не иска нито голяма, нито „малка” война.

Ние искаме мир - ние имаме какво да правим: да отглеждаме жито, да строим и изобретяваме, да пишем книги и да летим в Космоса.

Ние искаме мир за нас и за всички народи на планетата. За нашите деца и за теб, Саманта.

Каня те, ако родителите ти те пуснат, да посетиш нашата страна на едно прекрасно място през лятото. Ще разгледаш нашата страна, ще се срещнеш със свои връстници, ще посетиш международния детски лагер „Артек” край морето. И сама да се убедиш: всеки в Съветския съюз е за мир и дружба сред хората.

Благодаря ти за писмата. Желая ти всичко най-добро през младия ти живот.

Ю. Андропов

Последвалите събития започват с интервю на Смит, водено от Тед Копъл и Джони Карсън, и с многото други предавания на големите новинарски мрежи в Америка.

На 7 юли 1983 г. Саманта Смит отлита за Москва заедно с родителите си и прекарва две седмици като гостенка на Андропов. По време на визитата си тя посещава Москва и Ленинград, прекарва известно време в Артек, най-големия съветски пионерски лагер, разположен до град Гурзуф на Кримския полуостров.

Андропов вече е сериозно болен и не се среща лично с нея, но успяват да разговарят по телефона. Саманта Смит пише в книгата си, че в Ленинград тя и родителите ѝ са били изумени от гостоприемството на хората и с вниманието, с което ги удостояват.

В Артек тя избира да остане със съветските деца, вместо да се възползва от предложената й отделна стая. За улеснение в общуването учителите и децата, които говорят английски, са събрани да живеят в сградата, в която тя е отседнала. Настанена в стая с още девет момичета, Саманта прекарва времето си в плуване, разговори, учене на руски песни и танци.

Медиите следват всяка стъпка - снимки и статии за нея са публикувани във водещи руски вестници и списания, за пътуването й и след това. Когато на 22 юли 1983 г. Саманта се завръща в САЩ, пристигането й е отпразнувано от хората в щата Мейн.

Тя се превръща в политически и миротворчески активист, заради нея се появява терминът „детска дипломация”. През 1984 г. Саманта води специално детско предаване на компания Дисни, посветено на политиците, където интервюира няколко кандидата за президентските избори през 1984 г.

Вицове - само сока, юли 2021 г.

Ако сте зле, четете руска литература. Там всички са по-зле.

 

***

 

- От какво ви е зеления чай?

- Смесваме син и жълт.

 

***

 

Мъж попада на остров населен само от жени. Жените веднага го осъдили на смърт. Попитали го:

– Какво ти е последното желание?

– Да ме убие най-грозната!

Още е жив!

 

***

 

- Изядох шест кюфтета, преди да си взема лекарството.

- Какво лекарство вземаш?

- Капки за нос.

 

***

 

- А бе, става ли ти още?

- Дава ли ти някой да пробваш!

Гласуваме за:

Скоро...

На тази дата: 6 юли 1535г. Обезглавен е Томас Мор

 

На 6 юли 1535 г. е обезглавен Томас Мор - най-видният представител на ранния английски Ренесанс: хуманист, юрист, богослов, писател, поет, политик и дипломат, автор на множество произведения, заемал различни високопоставени обществени и държавни длъжности, включително и лорд-канцлер. 

Католическата църква през 1886 г. го провъзгласява за светец, а през 1935 г. го канонизира.

Биография

Томас Мор е роден на 7 февруари 1478 г. в Лондон в заможно семейство на потомствени юристи - баща му е кралски съдия. Първоначалното си образование получава в най-доброто лондонско граматическо училище, където обучението се акцентира изключително върху латинския език, античната култура и риториката. Според съществуващата по онова време практика и благодарение на високопоставеното положение на баща му, от 12 до 14-годишна възраст младият Томас постъпва като паж в Ламбертския дворец на Кентърбърийския архиепископ, която служба по онова време е считана за форма на изключително високо професионално културно и политическо обучение.

Благодарение на високопоставената препоръка на архиепископа през 1492 г. Томас Мор постъпва в основания от бенедиктинците Кентърбърийски колеж на Оксфордския университет, където изучава преди всичко юридическите науки и риторика. Негов състудент и приятел в Оксфордския университет е Еразъм Ротердамски.

През 1494 г. Томас Мор напуска Оксфорд и се завръща в Лондон, където посещава специални юридически школи. През 1502 г. завършва пълното си юридическо образование и бързо се прочува като блестящ адвокат.

На 26-годишна възраст, през 1504 г., Томас Мор е избран за депутат в Камарата на общините в Парламента. Любопитно е, че това е последният Парламент в периода на управлението на Хенри VІІ, като през това време Томас Мор произнася няколко изключително силни речи, с които проваля двата внесени от краля законопроекти. След това, опасявайки се от репресии, задълго напуска политиката, като до 1509 г. се занимавал единствено с адвокатство. По настояване на негови приятели от деловите среди на Лондон Сити, през 1510 г. Томас Мор отново е избран за депутат и е назначен за помощник-шериф на Лондон, на която длъжност престоява до 1518 г.

Именно по време на службата си като помощник-шериф той се отдава на сериозна литературна дейност, като превежда на английски език биографията на видния италиански философ-хуманист Пико делла Мирандола (1463-1494), написва „Историята на Ричард ІІІ” и знаменитото си произведение “Златна книга, колкото полезна, толкова и забавна, за най-доброто устройство на държавата и за новия остров “Утопия”” (написана на латински език, публикувана за първи път през 1516 г. и след това многократно превеждана и издадена на всички европейски езици).

През 1518 г. Томас Мор става приближен на крал Хенрих VIII и през 1520 г. му помага да напише „Assertio septem sacramentorium”, насочено срещу Мартин Лутер и неговото учение и което донася на краля титлата „Защитник на вярата”, присъдена му от папа Лъв Х. В знак на благодарност за помощта, през 1521 г. кралят дава на Томас Мор титлата „Рицар”. Когато Мартин Лутер отговаря на нападките на краля, Томас Мор получава кралско указание да отговори на Лутер и той прави това с трактата си „Responsio ad Lutherum” (1523).

През 1523 г. Томас Мор е избран за Президент на Камарата на общините, през 1524 г. и през 1525 г. е избран за Велик интендант на Оксфордския и нa Кеймбриджския университети, през 1525 г. е назначен за канцлер нa Ланкастърското херцогство, a през октомври 1529 г. достига до длъжността лорд-канцлер на Англия.

През 1532 г. обаче поради разрива на Хенрих VIII с римския папа, Томас Мор, който е противник на Реформацията, подава оставка и е подложен на преследване. През 1535 г. поради отказа му да признае краля за глава на Англиканската църква той е обвинен в държавна измяна, осъден и екзекутиран.

Присъда и екзекуция

В присъдата е записано: „Да се върне с помощта на констейбъла Уилям Кингстън в Тауър, оттам да бъде влачен по земята през цялото лондонско Сити до Тайбърн, там да бъде обесен до полузадушаване, да бъде свален от въжето, докато още не е умрял, да му бъдат отрязани половите органи, да му бъде разпран коремът и вътрешностите да бъдат изтръгнати и изгорени.

След това да бъде разкъсан от четири коня, четирите парчета от тялото му да се заковат на четирите врати на Лондонското сити, а главата му да бъде поставена на Лондонския мост."

Рано сутринта на 6 юли 1535 г. в затвора Тауър пристига приятелят на Мор Томас Пип - служител в съда. Той му съобщава, че присъдата ще бъде изпълнена в същия ден и екзекуцията ще се състои в 9 часа сутринта, но че кралят същевременно заменя мъченическата процедура по екзекуцията в Тайбърн с обикновено отсичане на главата.

Съвременници на Томас Мор са оставили за историята доказателства, че той запазва докрай своя дух висок и дори типично по английски се шегува. Когато се изкачва към ешафода, Томас Мор вежливо се обръща към един от своите пазачи с думите: "Моля те, помогни ми да се изкача догоре, а за слизането аз сам ще се постарая да сляза някакси." А последните му думи към палача са: "Шията ми е къса и се цели се внимателно със секирата, за да не се посрамиш като палач."

МОЛИТВАТА НА ТОМАС МОР, КОЯТО КАЗВАЛ В КИЛИЯТА, ОЧАКВАЙКИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СМЪРТНАТА ПРИСЪДА:

Всемогъщи Боже,

премахни от мен всички тщеславни мисли,

желанието да бъда похвален, всяка завист,

чревоугодие, леност или сладострастие,

проява на гняв, жажда за мъст,

склонност да желая на другия злото или да се радвам на злото,

удоволствие да събуждам гняв у другите,

четене на морал на онези, които са угнетени и нещастни.

Господи, направи ме добър, смирен и кротък,

мирен и спокоен, милосърден и доброжелателен,

нежен и състрадателен, та във всички мои дела,

във всички мои думи и във всички мои мисли

да пребивава Твоят Свят и благословен Дух.

Вицове - само сока, юли 2021 г.

Жена в бижутериен магазин пробва скъпа гривна.

- Милоооо, как ми стои тази гривна?

- Прави те дебела.

 

***

 

Един футболист е добър в играта, само ако е завършил и театрална школа.

 

***

 

В отпуска си, когато си купуваш бански и джапанки, а не нови тапети и ламинат...

 

***

 

Най-трудно се сваля крадлив депутат, умна жена и корем.

 

***

 

Една приятелка ми се оплака:

- Я не моо разбера, като у нашата къща сички висат пред телефонете, кой толко разфръга?

На тази дата: 5 юли 1946 г. Луи Реар представя първите бикини по време на Седмицата на модата в Париж

 

1946 г. французинът Луи Реар представя първите бикини по време на Седмицата на модата в Париж. Тогава красавицата Мишелин Бернардини разхожда първите бикини на ревю на бански в един от плувните комплекси.

Десетки кореспонденти отразяват дефилето. Отвъд океана оскъдното облекло предизвиква истински шок, защото било твърде скандално за вкусовете на добродетелните американки.

В същото време в следващите месеци Мишелин получава над 50 000 писма от почитатели.

Любопитен факт е, че тя не е професионална манекенка. Бернардини е стриптийзьорка в „Казино дьо Пари”, но по онова време била и единствената дама, откликнала на офертата на Реар да представи измислените от него бански.

Мишелин Бернардини

Ефектът на модното откритие е сравним по мощност с взрива на американската атомна бомба на едноименния атол в Тихия океан. Реар кръщава бикините именно на острова, станал полигон за атомна бомба. Очакванията му се оправдават и младото следвоенно поколение, жадно за свобода и свежи емоции, се влюбва в сексапилните „половинки”. Той наел самолет, който изписвал в небето „Бикините - по-малки от най-малкия бански костюм в света”.

Всъщност първите модели бикини са повече от консервативни: долнищата са дълбоки и задължително над пъпа, горнищата покриват бюста изцяло. Целомъдреното начало е последвано от не една и две екстравагантни идеи на различни модни дизайнери - появяват се бански от пера.

Любопитен факт е, че бикините имат още един „създател”. Той също е французин - Жак Хеим, и държал магазинче на крайбрежната улица в Кан, където започнал да продава измислени от него бански от две части. Нарекъл костюма си „Атом”, подчертавайки така малкия му размер.

Вицове - само сока, юли 2021 г.

- Скъпи, ти да не си случайно наблюдател от ООН?

- Не, защо?

- Ми каквото и да си харесам, ти все викаш "Оо, не!"

 

***

 

- Скъпа, не казвам, че готвиш зле, но кажи ми как изгори салатата?

 

***

 

Съществува версия, че песимистите тайно изпиват половината чаша на оптимистите!

 

***

 

Най-много мацки в чата съм свалил, когато върви мач от Евро-то по телевизора.

 

***

 

Доволен, шофьорът пълни резервоара до горе. Зарежда и тубичка с резервно гориво. Плаща и пита.

- А с колко ще се вдига цената на бензина?

- Не се вдига - пада с 15%.

Занесъл си е шкафчето султана да го пази, че нищо не се знае след изборите...

На тази дата: 4 юли 1776г. е одобрена Декларацията за независимост на САЩ

 1776 г. на континентален конгрес във Филаделфия е подписана американската Декларация за

независимост. Документът, написан основно от Томас Джеферсън, обявява, че Тринадесет колонии, които са във война с Великобритания от повече от година, вече не са част от Британската империя, а са „свободни и независими щати”.

Декларацията дава официално обяснение за причините, поради които Конгреса е гласувал обявяване на независимост на 2 юли 1776 г. Рожденият ден на САЩ - Денят на независимостта - се празнува на 4 юли, денят в който текстът на Декларацията е одобрен от Конгреса.

След подписване на текста на 4 юли, Конгресът разпространява Декларацията в няколко форми. Тя незабавно е публикувана в печатен вид и широко разпространена сред обществеността. Първото официално обществено четене на документа се състои на 8 юли в Залата на независимостта във Филаделфия, същия ден обществени четения се състоят и в Трентън, Ню Джърси и в Ийстън, Пенсилвания.

На 9 юли Декларацията е прочетена на войниците на ген. Джордж Вашингтон в Ню Йорк, докато британските сили са недалеч. След като чуват Декларацията тълпи в много градове разкъсват и унищожават знаци и статуи представляващи кралската власт. Конната статуя на крал Джордж III в Ню Йорк е съборена и оловото е използвано за леене на куршуми. Текстът на Декларацията е публикуван в Лондонските вестници в средата на август.

Известното встъпление на Декларацията, написано от Томас Джеферсън гласи: „Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие”.

Декларацията завършва с думите: „Ето защо ние, представителите на Съединените американски щати, в Общия конгрес, събрани, обръщайки се към Върховния съдия на света за нравствеността на нашите намерения, в името и с властта на добрите хора на тези колонии, тържествено оповестяваме и обявяваме, че тези Съединени колонии са и по право трябва да бъдат свободни и независими щати... И в подкрепа на тази декларация, с твърдо упование в покровителството на божественото Провидение, взаимно си заклеваме нашите животи, състояния и свещена чест”.

1802 г. е открита е Военната академия на Съединените щати в Уест Пойнт. Това е най-старото военно училище в САЩ. Мотото на Академията е „Дълг, достойнсто, родина”.

Академията се намира в градчето Уест Пойнт в щата Ню Йорк, на 80 км северно от Ню Йорк, на брега на река Хъдсън. Сегашната база на академията заема 65 кв.км. Мястото за изграждане на форта е избрано от Джордж Вашингтон, а проектът е направен от полския и американски генерал Тадеуш Косчушко през 1778 г. Фортът е считан за най-важната отбранителна позиция на целия северен американски континент.

Президентът Вашингтон бързо осъзнава, че новата държава има нужда от военно училище. Против идеята на президента застава държавният секретар Томас Джеферсън, който счита, че такава институция не е предвидена в конституцията. Именно Джеферсън, обаче, като президент на САЩ подписва указ за създаване на академията на 16 март 1802 г. и на 4 юли с.г. тя е открита.

Една от най-важните личности за развитието на Академията е нейният ректор Сайлванъс Тайър, управлявал училището от 1817 до 1833 г. и останал в историята му като „баща на военната академия”. Тайър обръща особено внимание на обучението по точните инженерни дисциплини. Абсолвентите на академията през този период стават едни от най-известните строители на пътищата, железопъната мрежа, мостовете и пристанищата на САЩ. Освен това, други висши училища в САЩ вземат за база програмите на Уест Пойнт.

След Първата световна война ректорът Дъглас МакАртър въвежда засилената физическа подготовка в Академията, което от една страна повишава славата на кадетите сред обществеността, а от друга страна води до значителната физическа издръжливост на всички учащи се.

Академията е известна и със силната си спортна школа. Отборите на Уест Пойнт са били известни като черните рицари от Хъдсън; по-късно това прозвище е съкратено само на черните рицари.

Вицове - само сока, юли 2021 г.

Програмист отваря хладилника, вади опаковка масло и чете:

- „Масло 72%“.

Връща го веднага и казва:

- Скоро ще е готово!

 

***

 

- Японско еротично стихотворение с пет букви?

- ХУЙКУ!

 

***

 

Половин ден се пазиш от слънцето да не слънчасаш. Половин ден се пазиш от светкавиците да не те уцелят...

 

***

 

Направих си 20 селфита и накрая се убедих - вътрешната красота е по-важна...

 

***

 

Опитен рибар - това е човек, който научно може да обясни отсъствието на хванатата риба!

На тази дата: 3 юли 1908 г. избухва Младотурската революция - държавен преврат в Османската империя

Младотурската революция е държавен преврат в Османската империя, извършен през юли
1908 г. от военнослужещи и политически дисиденти, с цел да се ограничи абсолютната власт на султан Абдул Хамид II (1842 – 1918) и да се възстанови конституцията от 1876 г., като средство за запазване на териториалната цялост на държавата и намаляване на влиянието на Великите сили върху управлението ѝ.

Революцията постига непосредствените си цели и дава властта в ръцете на Комитета за единство и прогрес (КЕП), но в дългосрочен план се проваля и създава предпоставките за окончателното разпадане на империята и създаването на съвременната Турска република.

На 3 юли 1908 г. майор Ахмед Ниязи бей и Енвер бей вдигат бунт сред военнослужещите на Трета армия в Ресен (днес Северна Македония). Функционерите на КЕП бързо се присъединяват към бунтовниците, а след това поемат и ръководството им под знака на политическата си платформа. Военни части, командвани от Ниязи бей и Еюп Сабри, влизат в Битоля и пленяват местния военен командир Осман паша.

Група от около 200 военни и цивилни потегля към столицата с искания за възстановяване на конституцията от 1876 г. Въстанието бързо се разпространява сред военните подразделения на цялата европейска територия на империята и правителството в Цариград не успява да организира въоръжено противодействие. На 24 юли 1908 г. Абдул Хамид II официално обявява съгласието си да удовлетвори исканията на бунтовниците. Конституцията е възстановена и заседанията на парламента са подновени. Въпреки това през март 1909 г. Абдул Хамид II прави опит да организира контрареволюция, но е детрониран.

Ген. Стефан Паприков изразява оптимизма на местното население непосредствено след революцията и в доклад пише:

 

„              ... в Македония българите, техните войводи и изобщо българщината са на особена почит, там владее пълна свобода... Границата е отворена. Отиването в Македония е най-свободно. Падналите българи-четници се величаят и от турското население като народни герои. Всичко това е невероятно, но е вярно..

Вицове - само сока, юли 2021 г.

Егати жегата, на комшията козите, взеха да дават мляко на прах!

 

***

 

На един мъж, като не му се отваря парашута, му се отваря глътката!

 

***

 

Баща на 4 деца вече вади "безопасно" и флашките.

 

***

 

Питат всепризнат винопроизводител:

- Каква е тайната на добре отлежалото вино?

Той отговаря:

- В добре заключената изба.

 

***

 

Всички на море и харчат пари, а аз съм тарикат, работя и печеля!

На тази дата: 2 юли 1949 г. Георги Димитров умира, министър-председател на България става Васил Коларов

 

1949 г. Георги Димитров умира; министър-председател на България става Васил Коларов. Видни съветски медици поставят диагнозата „сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза, диабет, хроничен простатит”. Съществува хипотеза за политическо убийство на Димитров по указания на Сталин.

Малко известен и засекретен факт е, че косата и мозъкът на Димитров са изследвани в МВР и в тях е открит живак много над обичайната доза за нормални процеси - около 48 мг/кг при норма 2,33 мг/кг. Според експертите отровните дози в мозъка на Вожда са доказателство, че смъртта му се дължи не на напреднал алкохолизъм, каквито слухове е имало, нито на исхемична болест, а на вероятно отравяне.

Още на 3 юли 1949 г. Министерският съвет взима решение тялото на Георги Димитров да бъде балсамирано и поставено в мавзолей. Тялото му е балсамирано в Москва и превозено с влак до София, където е изложено в Мавзолея на Георги Димитров. Мавзолеят е завършен на 10 юли 1949 г. за рекордния срок от шест дни.

Комунистическата власт в Народна република България го обявява за „вожд и учител на българския народ” и отбелязва погребението му с величествена церемония. Група неудобни за властта лица са въдворени в лагери. Мавзолеят се превръща в място за поклонение, включен е в държавния протокол за полагане на венци от чуждестранни делегации, но само от комунистически страни и от държави от Третия свят.

Вицове - само сока, юли 2021 г.

Чудя се човек който е станал гинеколог, какво ли е хванал на прощапулника си?

 

***

 

Втора седмица на диета. Кучето започна да си крие кокалите от мен.

 

***

 

Малка обява:

- Порядъчна шведка, търси трети човек за сериозна връзка.

 

***

 

Това, което пиян мъж ти обещае, и златната рибка не може да ти го изпълни!

 

***

 

Най-страшната заплаха в тая жега е:

- "Ела да те гушна!"

Работа, работа, работа! Ред в хаоса!

На тази дата: 1 юли 1905 г. Алберт Айнщайн разгласява Теорията на относителността

 

1905 г. Алберт Айнщайн прави публично достояние създадената от него Теория на относителността. Любопитен факт е, че през 1999 г. американското списание „Тайм” го провъзгласява за „Личност на столетието”, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена.

През 1905 г., едва на 26 години, Айнщайн пише пет статии на три различни теми, които разтърсват и променят научния свят. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението E = m c^2 за еквивалентност на маса и енергия.

Тези статии не са базирани на трудни експерименти и на сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция. За първи път в историята на човечеството Алберт Айнщайн доказва, че чистата мисъл може да промени представите ни за природата. Същата година Айнщайн защитава докторат.

В самото начало на своята научна кариера Алберт Айнщайн разбира, че при тогавашните възгледи за физиката класическата механика не може да се съвмести със законите за електромагнитните полета, което го насочва към разработването на неговата специална теория на относителността. Той разбира също, че принципът на относителността може да бъде приложен и към гравитационните полета и през 1916 г. формулира и общата теория на относителността.

Продължава работата си в областта на статистическата и квантовата теория създавайки свое обяснение на теорията на елементарните частици и движението на молекулите. Той изследва и топлинните свойства на светлината, с което поставя основите на фотонната теория за светлината. През 1917 г. използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология.

През 1921 г. получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект.

Немският физик-теоретик, философ и писател от еврейски произход, работи през голяма част от живота си в Швейцария и САЩ. Той е смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена. Публикува повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети.

Вицове - само сока, юни 2021 г.

Катаджия пита един шофьор как се казва, за да му напише фиш:

- Джамбазки...

- Как, как?!

- Джамбазки...

- Слушай сега... Аз ще те пусна... Ма да знаеш, че на другото кръстовище има един колега, който знае цялата азбука.

 

***

 

- Какво си купи с първата заплата?

- BOSS!!!

- Костюм или обувки?

- Сладолед.

 

***

 

- С какво се занимаваш?

- С бира!

- Произвеждаш и търгуваш?

- Купувам и пия!

 

***

 

- Сашо, искаш ли малко бира?

- Защо малко?!

 

***

 

40 градуса... За едни е голяма жега - за други слаба ракия.

 

На тази дата: 30 юни 1971 г. Загиват легендарните футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков

1971 г. при катастрофа с кола в прохода „Витиня” загиват легендарните футболисти от отбора „Левски” Георги Аспарухов и Никола Котков. Инцидентът става на 52-рия километър от София в 11.30 ч. На път за Враца колата им се забива в камион с ремарке, който пътува към столицата.

На 30 юни към 9.30 ч. Гунди пристига на стадион „Левски” в кв. „Подуяне”, където започва тренировката на отбора. Капитанът обаче няма да играе, защото е наказан. В предишния мач, който е с ЦСКА, той е сритан от Пламен Янков. Паднал на земята, Гунди му посяга с крак и съдията гони и двамата. Дълго преди това е дошла покана от Враца двамата с Котков да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния „Ботев”. Гунди не може да откаже и двамата с Котков решават да уважат молбата на врачани.

Усмихнати - Аспарухов с тъмносиня спортна блуза, а Котков в елегантен костюм с вратовръзка. се качват в бежовото „Алфа Ромео”. На бензиностанцията при Витиня непознат мъж ги моли да го качат и Аспарухов се съгласява и тръгват.

По надолнището след последния завой на около 150 м от страничния път изкача товарен ЗИЛ с тежко ремарке, който препречва фатално главния път. Всичко протича мълниеносно. Аспарухов натиска докрай спирачката и алфата оставя цели 30 м следи от гумите, но разстоянието не стига. редната част на купето се забива в резервоара на тежката машина. П колата плисва бензин и се възпламенява. Никой не успява да помогне - нито шофьорът на товарната кола, нито пристигналите с други коли хора. Колата и пътниците в нея изгарят.

Георги Аспарухов-Гунди е наричан „Легендата на „Левски”. Роден в София през 1943 г. Дебютира в „Левски” през 1960 г. С „Левски” печели три шампионски титли: през 1965, 1968 и 1970 г. и четири купи на страната: през 1962, 1967, 1970 и 1971 г. През сезон 1964/65 вкарва 27 гола за „Левски”, с които става голмайстор на страната за сезона.

Никола Котков е една от легендите на „Локомотив София”. Роден през 1938 г. в София. Двукратен шампион на страната през 1964 г. с „Локомотив” и през 1970 г. с „Левски”. Носител на Купата на Съветската армия през 1970 и 1971 г. с „Левски”. През сезон 1967/68 отбелязва 28 гола, но остава втори след Петър Жеков от „Берое”, който вкарва 31 гола.

Погребението на Гунди и Котков се превръща в ден за всенароден траур. По неофициални данни над 550 000 души се сбогуват завинаги с футболистите.

Вицове - само сока, юни 2021 г.

Според древните Маи, ако видите падаща звезда по-голяма от Луната, няма смисъл да си пожелавате нищо.

 

***

 

- Може ли въпрос по същество?

- Може.

- Що за същество си ти?

 

***

 

Трябва да умееш да кажеш "не"!

Например:

- Искаш ли парче торта?

- Не, искам 2 парчета.

 

***

 

- Продадох си прахосмукачката

- Защо?

- Само събираше прах.

 

***

 

Тройка кюфтета винаги бие каре марули!

Накрая Гешев ще докаже, че такъв човек въобще не е съществувал...

А бе, какво стана с норвежците? Не ни щат децата ли вече? От създателите на "ваксините убиват"!

Това нашествие на калинки да не са душите на уволнените от държавната администрация?

На тази дата: 29 юни 1613 г. След изстрел на сценично оръдие театър „Глобус” в Лондон изгаря до основи

 

1613 г. театър „Глобус” в Лондон изгаря до основи. Инцидентът става след като сценично оръдие гръмва непредвидено по време на пиеса и подпалва покрива на театъра. След пожара „Глобус” е възстановен в оригиналния си вид едва през 1997 г.

Театърът е основан през 1599 г. Строежът на сградата бил поверен на Питър Смит, майстор от класа. Той намира и изгодно купува уникален дъбов материал за „вътрешните, декоративни нужди”, който формира такава акустика, за която дълго се носят легенди из театрален Лондон.

Цяла пролет работниците на Смит старателно изграждат най-красивия театър, който някога се е появявал в Лондон. Актьорите знаят какво искат: кръгла сграда, наподобяваща земното кълбо и буквата „о”, изцяло от дърво, без пирони и скоби, с всички необходими стаи и помещения, които правят елизабетинската драма бързо, интимно, риторическо средство за общуване; навлизаща в двора авансцена; ниша, скрита зад завесата, или място, предназначено за разучаването на ролите; тераса, или галерия горе над нея - галерия за музикантите; шатра - небесен свод, частично закриваща сцената; удобно мазе и люк.

Всички с нетърпение очакват момента, когато тържествено ще бъде вдигнато емблематичното знаме на театъра: Херкулес със земното кълбо на раменете. Мотото е избрано просто и символично: „Totus mundus agit histrionem” („Целият свят е театър”).

През 1613 г. обаче, по времето на спектакъла „Хенри VIII” театралният топ, който според сценария трябва да гръмне зловещо и величествено, се поврежда. От неговите искри се възпламеняват няколко греди, а след това и сламата, с която е покрит навесът над сцената.

Началото на втора част е положено през 1614 г., но краят настъпва след по-малко от 30 години. През 1642 г. театър „Глобус” е разрушен от пуританите. Точните му координати дълго време остават неизвестни, докато през 1989 г. останките на основите му не са намерени под паркинга „Анкър Теръс” на Парк Стрийт.

Вицове - само сока, юни 2021 г.

Бог е създал хемороидите, за да не си мислят IT специалистите, че може ей така, просто да си седят и да получават купища пари!

***

- Кажете, какво ви харесва във вашата работа?

- Денят за заплата.

- А може би още нещо?

- Отпуските.

 

***

 

Най-мразя в диетите, че трябва да ядеш скришом и на бърже.

 

***

 

Ром моли шофьор на такси да премести жена му:

- Да го слагаш на Айшето отпред, че отзад много повръща!

 

***

 

Врачански комплимент:

- Убава ли съм?

- Нищо ти нема!

Съвсем е изплискал легена завалията...

На тази дата: 28 юни 1914г. Австрийският престолонаследник Франц Фердинанд е убит в Сараево! Започва Първата световна война

На 28 юни 1914 г. австрийският престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му София фон Хоенберг са застреляни от членове на терористичната организация „Млада Босна”. Това довежда до началото на Първата световна война.

Покушението

Франц Фердинанд и съпругата му пристигат в Сараево по покана на генерал Оскар Потиорек - губернатор на анексираната през 1908 г. провинция Босна и Херцеговина – с цел да наблюдават военни маневри край Сараево.

Същевременно младежкото бунтовническо формирование "Млада Босна", свързано със сръбската националистическа организация "Черна ръка", взема решение да се възползва от случая и да убие ерцхерцога като отмъщение за анексирането на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария. Убийството е поверено на група от седмина млади заговорници, повечето от които са православни сърби, родени в Босна.

На 28 юни височайшата двойка тръгва с влак от град Илиджа и пристига във военния лагер във Филипович, където Франц Фердинанд провежда кратък преглед на войската. Генерал Потиорек организира официален прием на високите гости в градското кметство - понастоящем Национална и университетска библиотека на Босна и Херцеговина.

В 10:10 ч. официалните лица слизат на гарата в Сараево и се настаняват в шест коли, които да ги откарат до кметството. Във втората кола, открит шестместен Gräf & Stift Phaeton, се настаняват ерцхерцогът със съпругата си, Потиорек, собственикът на колата граф Харах и шофьорът Леополд Лойка.

Кортежът тръгва през препълнените улици, където хората са се стекли, за да видят лично и да поздравят имперските особи. Мерките за сигурност са много отслабени и съвсем недостатъчни.

Колите приближават крайбрежната улица на река Милячка, където се спотайват атентаторите. Те обаче нямат стабилни навици за боравене с оръжие. Недалеч от полицейското управление най-близкият до кортежа атентатор Мехмед Мехмедович губи самообладание и не стреля.

Вторият терорист - работникът-печатар Неделко Чабринович - хвърля към автомобила бомба, която отскача и се взривява под колелата на третия автомобил, убивайки шофьора и ранявайки двама офицери. Чабринович гълта цианидна отрова и се хвърля в реката, за да се удави. Отровата обаче е с изтекъл срок, а реката е дълбока само 13 см. Чабринович е изваден и пребит почти до смърт от притичали граждани.

Другите терористи, стоящи на позиция, са изблъскани встрани от следващата кортежа тълпа.

Друг член на групата терористи - 17-годишният гимназист Гаврило Принцип в тези минути изчаква херцога пред кафенето „Мориц Шилер” на кръстовището на крайбрежната и улица "Франц-Йосиф". Чувайки гърмежите, първоначално допуска, че атентатът е успял, но малко по-късно забелязва, че с ускорен ход кортежът преминава покрай него към кметството, където високите гости са посрещнати от големците на града. Принцип остава, влиза в кафенето и закусва.

Франц Фердинанд не губи присъствие на духа. Той все пак посещава кметството и се среща с градското ръководство, след което се отправя в болницата, за да посети ранените от бомбата. Нарежда да се мине обратно по същия път - по крайбрежната улица. Предупреден е, че е опасно, и е решено маршрутът да бъде променен.

Шофьорът на ерцхерцога неправилно завива в погрешна уличка и, забелязвайки много скоро заблудата си, прави опит да върне колата на заден ход.

Малката скорост превръща Франц Фердинанд в леснодостъпна мишена за случайно оказалия се тук Гаврило Принцип. Той веднага изважда приготвения „браунинг” и от метър и половина стреля два пъти – в ерцхерцога и съпругата му. Първият куршум, пробивайки вратата на автомобила, попада в херцогинята отстрани в стомашна артерия. Вторият преминава през яката на мундира на Франц Фердинанд, поразява сънната му артерия и засяда в гръбначния стълб.

Гаврило също прави опит да се самоубие, но и той поглъща от некачествената отрова. Минувачи избиват пистолет от ръцете му.

София умира първа, пет минути преди съпруга си, който шепти: "Софи! Софи! Не си отивай! Заради нашите деца - остани". Впоследствие се оказва, че херцогът е можел да оживее, ако не е била твърдата яка на мундира: докато се опитват безуспешно да я разтворят, престолонаследникът почива от загуба на кръв.

На 28 юни 2004 г. Виенският военноисторически музей представи пред публиката вещи от атентата: имперската лимузина Graf & Stift Phaeton, станала за съпрузите катафалка; сухи листа от роза, която била закичена в този фатален ден към пояса на Софи; окървавената рокля на херцогинята; калъфката на възглавницата, на която е положена главата на умиращия Франц Фердинанд; пистолети и бомби, от които шестимата съзаклятници на Принцип така и не се възползвали.

След атентата организацията „Млада Босна” е забранена. Нейният лидер Данил Илич и оцелелите атентатори през октомври 1914 г. са осъдени на смърт. Гаврило Принцип като непълнолетен получава 20 г. каторга и умира от туберкулоза в затвора на чешкия град Терезин през 1918 г. само няколко месеца преди краха на австро-унгарската монархия.

Последствия

Войната

На 23 юли Австро-Унгария предявява към Сърбия ултиматум, който съдържа искания, нарушаващи нейния суверенитет: иска се въвеждане на австрийски войски на сръбска територия за защита на намиращи се там австрийски граждани, както и допускане на австрийски следователи до разследването.

Сърбия приема основните пунктове, обаче въпреки това на 27 юли Австро-Унгария й обявява война. Сърбия обаче е поддържана от Русия, която счита нейната територия за сфера на своите жизненоважни интереси, застава на нейна страна и се включва в един привидно локален конфликт, който скоро разпалва Първата световна война. В нея са мобилизирани 74 млн. души, от които 10 млн. загиват, а 20 млн. са ранени.

Династията

Понеже децата на Франц Фердинанд са родени от морганатичен брак, то нов наследник на император Франц Йосиф І става 27-годишният ерцхерцог Карл, племенник на Франц Фердинанд – син на по-малкия му брат Ото, починал през 1906 г. През 1916 г. той става последният владетел на Австро-Унгария.

Съдбата на генерал Оскар Потиорек

Въпреки явните си пропуски при осигуряване на сигурността на престолонаследника, генерал Потиорек по чудо запазва своята длъжност. Когато атентатът и последвалият Юлски ултиматум формално довеждат до започването на Първата световна война, той става командващ на австро-унгарските сили на Балканите.

Спекулира се с предположението, че генералът е изпитвал "вината на оцелелия" и това го е подтикнало да поеме ръководството на първата "наказателна" мисия срещу Сърбия.

Върховното командване го счита за много ревностен в службата, а той няколко пъти заявява, че "оцелял в Сараево, за да може да загине, отмъщавайки за атентата". Не се изявява обаче като умел командир. Не успява да победи малката сръбска армия в нито едно сражение и след пораженията "като по учебник" при Цер, Дрина и Колубара, при които падат много жертви от австрийска страна, той е отстранен.

На 22 декември 1914 г. той е заместен с ерцхерцог Ойген Австрийски. Още същия ден е изведен и от активна военна служба. Потиорек се оттегля в Клагенфурт, област Каринтия, където умира през 1933 г. Погребан е в гробищния парк на Терезинската военна академия във Винер Нойщат.

Кошмарната орис на автомобила

Струва си да се отбележи изключително злощастната съдба на автомобила Graf & Stift Phaeton, в който са застреляни Фердинанд и съпругата му. Това е първият автомобил австрийско производство.

След трагедията колата става собственост на генерал Питерек. Скоро след това генералът полудява и умира. Следващият собственик на Graf & Stift Phaeton - губернаторът на Сърбия - попада в пътен инцидент и си загубва ръката, но поне остава жив.

"Омагьосаният" автомобил погубва швейцарски автомобилен състезател, който се врязва в стена, излита от колата и загива. Лимузината е дадена за ремонт. Собственикът на сервиза, след като я поправя, решава да повози на "царския" автомобил свои приятели. След рисковано изпреварване механикът и всички пътници загиват. Общо за 12 години след сараевското убийство Graf & Stift Phaeton попада в шест аварии и погубва 13 човека.

Пистолетите „Браунинг”

През октомври 1914 г., след 12-дневен съдебен процес срещу заговорниците, браунингът „модел 1910” с фабричен номер 19074 е предаден за съхранение на свещеника-йезуит Антон Пантигам. Светият отец бил духовник от висок сан и прочел опелото при погребението. По-късно той пожелал да създаде музей в памет на Франц Фердинанд и София, като събрал за целта всичко необходимо. Не срещнал обаче одобрение от властите, а и в хаоса на започналата световна война станало невъзможно да осъществи замисъла си.

През 1926 г. Антон Пантигам починал. Йезуитската община предложила на семейството на ерцхерцога редките вещи, включително пистолета на Принцип, но то не ги приело. По-късно най-важният браунинг (всеки от съучастниците в покушението имал подобен) се изгубил. Намерен е преди десетина години затрупан от вехтории в ритуален дом.

Другите предмети така и остават в австрийските йезуити, докато орденът не решил да ги предаде на Виенския военноисторически музей за 90-годишнината от трагедията. "Нека по-добре за редките вещи се грижат експертите, а публиката да получи широк достъп до тях" - отбелязал главата на ордена отец Томас Нойлингер.

До наши дни от четирите пистолета, с които са въоръжени сръбските терористи, са се съхранили три. Пистолетът на Принцип е уточнен по записания сериен номер в полицейския протокол.

Интересен е въпросът защо именно пистолети браунинг, модели 1900 и 1910, са избрани от организаторите на покушението? Това е по същите причини, заради които в първите две десетилетия на 20 век браунингът става професионално оръжие на терористите. Именно с браунинг на 1 септември 1911 г. в Киевския оперен театър двойният агент Дмитрий Богров от четири крачки прострелва смъртоносно Пьотър Столипин. Също с браунинг на 30 август 1918 г. в московския завод „Михелсон” полусляпата есерка Фани Каплан тежко ранява Ленин.

Автоматичният пистолет на Джон Браунинг образец 1910 г. е доста своеобразен. Освен със слабия си откат се отличава с компактност и малка дебелина, като позволява на терориста незабелязано да се приближи до жертвата. С револвер с дебел барабан или с пистолет „парабелум” или „маузер” това е доста по-трудно.

Вицове - само сока, юни 2021 г.

Нали бяхте на море, защо сте толкова бели? 

Одраха ни кожите!

***

- Не се ли страхуваш, че може да съм сериен убиец? - ме попита седналият в колата стопаджия.

- Не! - отговорих аз - Шансът в една кола да има двама серийни убийци е нулев...

***

- Жена, забравила си да се гримираш!

- Е, нищо страшно не се е случило!

- Ти така си мислиш.

 

***

 

- Опиши се, как изглеждаш?

- Виждал ли си Анджелина Джоли?

- Да?!

- Е немаме нищо общо.

 

***

 

Разликата между бесарабския българин и македонеца е, че първия обяснява на руски, че е българин, а втория - на български, че не е...

Човекът от народа Костадин Костадинов, който последно си е купувал хляб през март месец...

Преподобни Тиквун залепи бюлетина и на иконата

 

Борисов съвсем е "изплискал легена"! Бил направил магистрала половин милиард километра! Или е направил магистрала до Луната, или е объркал подкупите с километри...

 На 2:10 минута Борисов казва, че е направил магистрала половин милиард километра. Направо се е унесъл в лъжите. Разстояните до Луната е 384 403 km. Значи магистралата на Боко подминава Луната...