Можеше поне днес да не се излага спасителят от Банкя

На тази дата: 1 май - Ден на труда! Историята на празника

 

Днес е Денят на труда. Историята на празника се свързва с работническото движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръскват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4-ма.

На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6-има други са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7 анархисти, впоследствие оправдани като невинни.

През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.

Денят на труда е сред официалните празници в Република България. Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.

От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да отбелязва празника всяка година, тъй като в социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение в съгласие с идеологията, че те се управляват от работническата класа. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават, марширувайки през площада, като се скандират лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни, държавни и местни ръководители.

След демократичните промени в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви. Честването се отбелязва предимно от социалисти и комунисти.

Вицове - само сока, май 2021 г.

Вече из София се карало със затворени стъкла, че да не вземе да се появи отнякъде президента Радев и да ви хвърли мандата в колата.

 

***

 

Тя:

- Колко захар искаш в кафето?!

Той:

- Нека да е хрупкаво...

 

***

 

Събота сутрин:

- Мамо, защо реши, че като се прибирам от купон, задължително трябва да съм пияна?

- Защото аз съм баща ти, дъще.

 

***

 

Жената е като катаджия, ще те навика, ще ти вземе парите и ще си останеш виновен!

 

***

 

Срещнах мъжа на мечтите си… Ама и аз едни мечти имам!

Като орките на Доган пред летните сарай

За берекет и здраве

На тази дата: 30 април 1945 г. Самоубил ли се е Хитлер?

 Към 1945 г. Германия вече е в развалини. През последните дни от войната, когато Червената армия настъпва към Берлин, Хитлер премества щаба си в града. В бункера, изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни. 

Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение — въпреки че е само на 56 г., той изглежда преждевременно състарен. Здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече. С изключение на Гьобелс, Мартин Борман, секретарките му и още няколко души, подчинените му го напускат.

Хитлер осъжда Гьоринг за опит да заграби водачеството му и Химлер, който търси начини за преговори със съюзниците. Алберт Шпеер, райхсминистърът по въоръжаването и военната продукция, отказва да изпълнява политиката му на обгоряла земя (унищожение на промишлената структура на предстоящите на овладяване от противника земи).

Най-сетне осъзнал, че е победен, Хитлер решава да напусне света, „жертвайки се“ във Вагнеров стил. Той казва, че Германия също като него трябва да предприеме самоубийство, защото германците не са били достойни за гения му и са загубили борбата за своя живот. Остава да свърши още само две неща.

В ранните часове на 29 април 1945 г. той се жени за метресата си Ева Браун и веднага след това диктува личното си и политическото си завещание, в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се застрелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата на двамата са залети с бензин и изгорени в градината на канцлерството.

Десетилетия по-късно - през 2009 г., американско ДНК изследване оспорва версията за самоубийството на Хитлер и смъртта му в неговия бункер.

10-сантиметрово парче от череп с дупка от куршум, за което след края на войната се смяташе, че принадлежи на водача на нацистите, се оказа, че е на жена, на възраст между 20 и 40 години. Преди това учени и историци го смятаха за категорично доказателство, че Хитлер се е застрелял в главата, за да не бъде пленен. Парчето е било намерено пред бункера на фюрера от съветски войници и съхранено в архивите на КГБ.

ДНК експертизата възроди теорията на конспирацията, че Хитлер не е умрял през 1945 г., че е оцелял и избягал в Южна Африка или другаде, и историята за смъртта му трябва да се пренапише отново.

Изследването на черепа е дело на археолога от Университета на Кънектикът Ник Белантони. Когато Белантони отишъл в Държавния архив в Москва, за да вземе ДНК проби, му показали опръсканите с кръв останки от канапето в бункера, където се смяташе, че Хитлер и Ева Браун са се самоубили.

Според свидетели телата на Хитлер и Браун са били увити в одеала и отнесени в градината извън бункера. Те са били пуснати в кратер от бомба, залети с бензин и подпалени.

През май 1945 г. екип от руски съдебни медици изкопал предполагаемия труп на диктатора. Част от черепа липсвала, вероятно отнесена от изстрела при самоубийството. Парче от челюстите съответствало на стоматологичните данни на Хитлер, според асистент на неговия зъболекар, който бил пленен. Освен това тялото имало само един тестис.

Тайно от света трупът на Хитлер бил заровен в Магдебург в тогавашната Източна Германия. Година по-късно по заповед на Сталин, който се съмнявал, че Хитлер се е самоубил, била намерена липсващата част от черепа.

Американският археолог твърди, че е малко вероятно въпросното парче от череп да е на Ева Браун, която е била на 33 години. „Няма сведения Ева Браун да се застреляла или да е била застреляна по-късно", казва той.

През 1970 г. от КГБ изровили останките, кремирали ги и тайно разпръснали праха в река. В архивите на съветските тайни служби били запазени само челюстта (остава скрита за широката публика), парчето от череп и останките от опръскания с кръв диван.

Според теорията от 2009 г. съветските войски вероятно са открили трупа на двойник на Хитлер.

Вицове - само сока, април 2021 г.

Гръцки хотелиер кълне друг:

- Дано ти дойдат за Великден 3 рейса българи, и всичките с хладилни чанти и сандвичи!

 

***

 

- Скъпа, да си призная, преди сватбата съм ходил по проститутки...

- Така ли? Виждам, че си ми познат от някъде...

 

***

 

На възраст съм когато искам да видя колко е часа, а хората си мислят че си правя селфи...

 

***

 

За да има успех сред жените, мъжът трябва да е $импатичен, €легантен, ¥мен и ₤аскав.

 

***

 

- Скъпи, имам прекрасна новина за теб!

- Целият съм в слух, любов моя!

- Онова скъпо каско за колата, дето толкова ти мрънках за него... браво, че си го направил!

И те така

И те така...

Фотофакт: Работа, работа, работа

Половин година тече вода от чешма в центъра на Морската във Варна. Вместо да ремонтират и да спрат теча са направили довеждаща инфраструктура до чешмата. 

Това лице приличащо на Боко, което излъчва всеки ден от кухнята дали е установено, че е Борисов? Защото когато излъчваше от спалнята не се доказа.

И те така...

 

На тази дата: 29 април 1879 г. Александър I Батенберг е провъзгласен за княз на България

На днешната дата 29-ти Април през 1879г. Александър I Батенберг е провъзгласен за княз на България.

Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг.

Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.

Получава военно образование. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. 

На 20 годишна възраст, младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд (командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко) в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната.

Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. „Режим на пълномощията“.

По негово време (1885 година) се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Вицове - само сока, април 2021 г.

За Великден, при тази дистанция от два метра един от друг, ще се чукаме ли с яйца, или ще се замеряме?

 

***

 

От месец съм на диета и имам невиждани резултати. Нито аз ги виждам, нито другите…

 

***

 

Както казваше баба ми, "най-страшната безработица е когато не ти работи главата!"

 

***

 

Колкото и голям гардероб да имаш, дрехите ти винаги ще са на стола.

 

***

 

Има два вида жени, дадени от Господ и да не дава Господ.

Само важните неща

Държавата на наглеците!

Абсолютни наглеци са начело на държавата. 

Менискус - председателя премести цялата държава в къщата си Банкя и непуска кокала. 

БСП, ДПС и ГЕРБ гласуват като един в името на "да спасим статуквото".

Боби "Перуката" отегли оставката си дадена преди 2 години само ден след като Бербатов се кандидатира за шеф с идеята за реформа в БФС. 

И те така...

България в една снимка

После да не се чудите защо никой не иска да разговаря с тези трите...

Пусть всегда будет "Спутник"

На тази дата: 28 април 1945 г. Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани

 

Жертвите са овесени като отстрелян дивеч на площад "Лорето".

1945 г. Бенито Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани от членове на

италианската съпротива. В края на април 1945 г. календарът отброи последните дни на т. нар. Италианска социална република, управлявана от Бенито Мусолини като марионетка на германското военно командване. Цялата страна е обхваната от мощно антифашистко въстание, а от юг настъпват англо-американски войски на генерал Харолд Аликзандър.

Въстанието се ръководи от създадения преди повече от година Национален комитет за освобождение на Северна Италия (КНОСИ), в който участват пет партии - от комунистите до християндемократите. А командването на партизанските сили с над 200 000 бойци е поверено на главен партизански щаб начело с генерал Рафаеле Кадорна.

Към 25 април въстаниците установяват контрол над големите промишлени центрове Торино, Милано и Генуа и много други селища. Сутринта на същия ден, докато в Милано още се водят боеве, ядрото на КНОСИ се настанява в една училищна библиотека и поема временната власт в Северна Италия. Един от първите декрети на комитета гласи, че „членовете на фашисткото правителство, виновни за премахването на конституционните гаранции, отнемането на народните свободи, създаването на фашистки режим, компрометирането на страната и довеждането й до катастрофа, се наказват със смърт, а при по-леките случаи - с доживотен затвор”.

Актът е одобрен единодушно. В него не се споменава ничие име, но е ясно, че Мусолини не попада в категорията на „по-леките случаи”.

Дучето е в Милано още от 14 април. Чувствайки се предаден и изоставен от своите германски покровители, той отчаяно търси път за спасение. Негов емисар установява контакт с някои членове на КНОСИ. Членът на комитета Сандро Пертини, бъдещ президент на Италия, е категоричен: дучето трябва да признае поражението, да се предаде безусловно и да очаква присъдата, издадена му от народа. Безплодни са и опитите, пак чрез посредник, да подири убежище в Швейцария. Властите в Берн дават да се разбере, че не възразяват на идването на жени и деца, но в никакъв случай не могат да приемат фашистки главатари.

Оказал се в безизходица, следобед на 25 април Мусолини напуска Милано и с приближени се отправя на север. Следващия ден към него се присъединява и артистката Клара Петачи, която му е любовница от 1932 г. След перипетии двамата, както и други сподвижници на диктатора, се вливат в германска военна колона, която се изтегля по стръмно алпийско шосе. Никой не знае къде ще стигнат, както и че са навлезли в район, който се контролира от 52-ра ударна партизанска бригада „Луиджи Клеричи”. Нейн командир е граф Пиерлуиджи Белини деле Стеле.

Сутринта на 27 април колоната е спряна от партизански пост край селището Мусо. Партизаните са малко и затова се съгласяват да пропуснат германците (близо до границата те са разоръжени и пленени), като задържат пътуващите с тях италиански фашисти. При огледа на един от камионите партизанинът Джузепе Негри забелязва дремеща в ъгъла фигура в германска униформа.

На въпроса какъв е този човек, немски войници отговарят: „Пияница”. Негри повдига пелерината, за да разгледа лицето на „пияницата”, и веднага познава Мусолини. Дучето, неговата любовница и други фашисти са свалени от колите. Арестуваните са отведени в близкото планинско градче Донго, където е командването на 52-ра бригада. За по-сигурно Мусолини и Петачи са откарани в малкото село Бондзаниго. Там са настанени в дома на доверено селско семейство, лично познато на политкомисаря на бригадата Микеле Морети. За охрана са оставени двама партизани.

Новината за ареста на Мусолини и сподвижниците му незабавно е съобщена в Милано и главният партизански щаб решава да бъдат разстреляни без процес. Изпълнението на задачата е възложено на члена на щаба Валтер Аудизио и неговия помощник Алдо Лампреди.

Двамата тръгват с автомобил от Милано и със своя ескорт пристигат следобед в Донго. В сградата на кметството те се срещат с командира на 52-ра бригада „Педро” и неговите помощници. Аудизио им съобщава, че е натоварен да изпълни смъртната присъда над заловените фашисти. Преглеждат списъка на арестуваните и подбират 17 с най-високи рангове във фашистката йерархия, за да бъдат разстреляни.

Но Мусолини и Петачи се намират в Бондзаниго, на по-малко от час път от Донго. Въпреки мерките за скритост в близките селища вече се знае за залавянето на дучето. Поради това неговото докарване в Донго крие рискове по пътя, защото в околностите все още бродят малки въоръжени групи от фашистките милиции. Затова Аудизио решава фашисткият бос да бъде екзекутиран на място. Той се отправя към Бондзаниго с автомобил, в който освен него и шофьора са само помощникът му Лампреди и политкомисарят на 52-ра бригада Микеле Морети. Той им помага да преминат без проблеми през устроените от партизаните контролни постове. Накрая пристигат в селския дом, където Мусолини и Петачи са прекарали последната си нощ. „Пиетро” заповядва на двамата охраняващи ги партизани да предадат арестантите на Аудизио и малката група поема обратно.

Едва изминали един километър, Валерио нарежда на шофьора да спре. На идване той внимателно е оглеждал околността и за място на екзекуцията е избрал една оградена със зид овощна градина в местността, наричана от околните селяни Джулино ди Медзегра. Лампреди и шофьорът остават на пост в двете посоки на шосето, за да не допуснат нежелани свидетели, а Аудизио отвежда Мусолини до зида. Когато започва да му чете смъртната присъда, от колата слиза и Клара Петачи, изтичва до любимия си и въпреки предупрежденията не се отделя от него.

Валерио натиска спусъка, но изстрел не последва. Той дръпва затвора и пак натиска, но резултатът е същият. Мусолини стои като вцепенен и не прави никакъв опит да бяга или да реагира по какъвто и да е начин.

Вторият път засечка няма, следва кратък откос и дучето се свлича на колене. До него пада и Петачи, която в последния миг прави опит да го прикрие. Часът е 16.10 ч. на 28 април 1945 г.

Двамата партизани, охранявали Мусолини и любовницата му като живи, остават на пост край техните трупове, а полковник Валерио и спътниците му се връщат в Донго. Там наказателен партизански взвод екзекутира останалите обречени на смърт фашистки главатари. После техните трупове са натоварени на камион, за да бъдат откарани в Милано. Пътьом към тях са прибавени и телата на дучето и Петачи, взети от мястото на разстрела.

Късно през нощта на 28 срещу 29 април партизаните и техният зловещ товар пристигат в Милано, а сутринта Валтер Аудизио докладва за изпълнението на мисията. Генерал Рафаеле Кадорна лично приема и поздравява участниците в екзекуцията в Донго. Труповете на убитите са откарани на площад „Лорето” и окачени с главите надолу на скелето на местна бензиностанция. Символиката е трагична - на същото място на 10 август 1944 г. фашистите са оставили за назидание телата на 15 патриоти, разстреляни като заложници.

Вицове - само сока, април 2021 г.

Социологически проучвания показват, че всеки седнал върху таралеж,

първо мисли за задника си, а после за таралежа.

 

***

 

Мъж и жена в магазин за дамска мода. Тя влиза в пробната, а съпругът чака отвън.

Тя:

- Малка е!

Той:

- Роклята или пробната?

 

***

 

Шеф разказва тъп виц. Всички се заливат от смях, само един си мълчи.

- Ти защо не се смееш бе?

- Аз ще напускам.

 

***

 

Как се менят времената. Някога крадяхме череши от съседите, а сега WiFi.

 

***

 

Всички хора носят щастие в нашия живот. Едни с присъствието си, други с отсъствието си!

 

 

Кратка характеристика на ситуацията в държавата

 Снощи Георги Мамалев разказа виц при Цитиридис, който горе-долу описва ситуацията в държавата.

"Юнак се бие с триглав змей в пещера. Излиза с една отрязана глава и вика „1:0 за юнака“.

Влиза пак в пещерата и излиза с втората глава и казва „2:0 за юнака“. Влиза в пещерата и после излиза змея с главата на юнака и казва: „2:1 за юнака.“"

На тази дата: 27 април 1963 г. открита е първата в България електрифицирана жп линия София - Пловдив

 

На 27 април 1963 г. е открита първата в България електрифицирана жп линия София - Пловдив. Дължината й е 156 км.

Това става почти 100 години, след като е построена първата жп линия между Русе и Варна (1865), открита за движение на 7 ноември 1866 г., с дължина 223 км. Скандалното е, че за построяването ѝ са използвани камъни от останките на средновековния български град Плиска, който до този момент е бил сравнително добре запазен. Година след построяването на първата електрифицирана жп линия е открит и първият удвоен участък между Варна и Синдел.

През 1936 г. дължината на всички нормални линии в експлоатация е 3533 км, от които 2618 км са открит път, а 916 км са линии в гарите. Има 80 тунела с обща дължина 19 км. Най-дългият тунел е на линията Раковски - Момчилград, с дължина 1121 м.

Първата електрифицирана линия, София - Пловдив, открита за експлоатация през 1963 г. От тогава досега са електрифицирани 4882 км жп линии, което прави 69,5% от текущия път на страната.

Любопитен факт е, че сред множеството приветствия най-искрени чувства предизвиква това на пионерката Петя Петрова, която говори от името на 700 000 български пионери. От трибуната тя обявява, че нейните връстници със своя труд са допринесли за закупуването на пет електрически локомотива от Чехословакия, като са набрали 7 348 000 кг билки.

Вицове - само сока, април 2021 г.

Две яйца се целуват, едното въздъхва:
- Ееех, кога ще дойде този Великден бе!

***

Разговарят двама пенсионери. Единият пита:

- Помниш ли наборе, как в казармата ни слагаха бром в чая?

- Да, защо?

- На мен взе да ми действа.

 

***

 

Като бях дете ми обясняваха колко добре ще живеем след 40 г. Сега, след 40 г. ми обясняват колко добре съм живял като дете!

 

***

 

Качих се в маршрутка с метла (купена от пазара), един младеж дълго ме гледа и попита с усмивка:

- Какво не запали ли?

 

***

 

Най-бързите:

1. Гепард,

2. Ферари,

3. Бабичка на опашка в Кауфланд, като чуе:

- "Отваряме каса 3!"

И те така...

 Къщата на Боко в Банкя се оформя, като 2-ри център на властта, след бул. Дондуков. В
ежедневното си пряко включване от Банкя Боко ни обясни, че:

"Страхливост е да сложиш друг за премиер, а ти да не се явиш."  

Това каза Борисов скрит в Банкя и обграден от калинки. Също той изпрати Митов, Деси "Тежката артилерия" и ПКП да се занимават с мандати и правителства.

Колкото може по-бързо Борисов трябва да се изхвърли от управлението на държавата.

И те така...

 

На тази дата: 26 април 1986 г. Аварията в Чернобил!

 

На 26 април 1986 г. четвърти реактор на атомната електрическа централа в Чернобил

(Украйна) експлодира и се запалва. Инцидентът е най-голямата ядрена авария в света.

В историята на ядрената енергетика има само още една авария – тази в АЕЦ "Фукушима I“ от 2011 г., която е от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.

Аварията в Чернобил създава облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.

Строежът

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента АЕЦ разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип реактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време.

Реакторите от тип РБМК са разработени след първите реактори от тип ВВЕР и до инцидента в Чернобил са смятани за един от най-надеждните типове реактори строени на територията на СССР. Конструктивното им предимство е, че позволяват презареждане на реактора по време на работа (т. е. без спиране на производството за презареждане). За съжаление се оказва, че в конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК има допуснати редица грешки, една от които е достатъчно сериозна, за да предизвика най-сериозната авария в историята на атомната енергетика.

Интересен факт е, че 3 години преди аварията в Чернобил става авария с реактор от подобен тип (1-во поколение РБМК-1500) в Игналинската АЕЦ (Литва). Аварията в Игналина възниква при условия, които са до известна степен подобни с чернобилската авария — при работа на реактора на висока мощност сработва аварийната защита (с цел бързо понижаване на мощността на реактора), която поради същия конструктивен дефект вместо да понижи мощността на реактора, временно я повишава многократно, като довежда до изключително сериозна повреда в активната зона на реактора, но въпреки това игналинският РБМК оцелява.

Инцидентът в Игналина е бил известен на конструкторите на чернобилските реактори (тъй като се случва именно по време на строежа на 4-ти блок в Чернобил). Въпреки това не са взети мерки за промяна на конструкцията на контролните пръти на реакторите от тип РБМК, тъй като се е считало, че причината за аварията в Игналина е била грешка на оператора.

Кратка история

1970 г. - начало на строителството;

26 септември 1977 г. - пускане на I енергоблок;

21 декември 1978 г. - пускане на II енергоблок;

3 декември 1981 г. - пускане на III енергоблок;

9 септември 1982 г. - авария на I енергоблок, която довежда до временното му извеждане от експлоатация;

21 декември 1983 г. - пускане на IV енергоблок;

26 април 1986 г. -

- 1:23:40 ч – активиране на аварийната защита на IV блок (защитата е активирана от началник-смяна в контролната зала);

- 1:23:43 ч – активиране на алармените сигнали за повишаване на мощността на реактора на IV блок;

- 1:23:49 ч – разрушава се активната зона на реактора. Контролните пръти спират да се движат преди да достигнат долно положеине. Пълна загуба на всички средства за контрол на реактора на IV блок;

- 1:24:00 ч – разрушава се корпусът на реактора на IV блок, в атмосферата се изхвърлят радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит и други компоненти от активната зона на реактора. Непосредствено след взрива те са изхвърлени на височина до 2,5 км;

22 май 1986 г. - взето е решение за възстановяване на работата на I и II блок на АЕЦ;

1 октомври 1986 г. - пускане на I блок, след края на програмата по дезактивация на работните помещения;

5 ноември 1986 г. - пускане на II блок, след края на програмата по дезактивация на работните помещения;

30 ноември 1986 г. - завършване на строежа на саркофага на IV блок, т.нар. обект „Укритие“;

4 декември 1987 г. - пускане на III блок след разделяне на IV блок и дезактивация на работните помещения на трети блок;

11 октомври 1991 г. - пожар на турбогенератор 4 довежда до предсрочно закриване на II енергоблок;

30 ноември 1996 г. - окончателно спиране на I енергоблок;

15 декември 2000 г. -

- 13:17:00 ч – окончателно спиране на III енергоблок, с което активният живот на Чернобилската АЕЦ приключва.

Веднага след аварията са хоспитализирани 213 души, от които 31 умират - 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.

Над 600 000 запасняци, военни и граждани са работили по затварянето на реактора и

овладяването на всички заплахи (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в опасната зона през първите 6 месеца.

От тях около 25 000 са починали под 40-годишна възраст, а 200 000 са обявени за инвалиди. Неизвестен брой хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България) да отрекат инцидента. Кръвните ракови заболявания в Европа повишават честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките, правени през 70-те. 

Само в Русия над 1152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава из цяла Европа, включително във Франция. Само в Беларус след аварията се раждат 300 000 деца, които страдат от различни проблеми, причинени от нея.

Между 0,05% и 0,1% от населението на Земята е пряко засегнато от аварията в Чернобилската АЕЦ, а 1% е косвено засегнато от инцидента.

Вицове - само сока, април 2021 г.

- Ти наистина ли вярваш във всичко, което пише в Google?

- Глупости! Да не ме мислиш за тъпа! Естествено, че после проверявам в BG MAMA.

 

***

 

- Защо не ми каза, че си омъжена и имаш деца?

- Ами... Малко съм срамежлива.

 

***

 

Вече свикнах, че кантарът лъже, ама то и огледалото започна...

 

***

 

В Германия се проведе бирен фестивал. Най-много бира изпил българин, който гледал фестивала по телевизията.

 

***

 

Инструктора сяда в колата:

- Погледнете в огледалото за обратно виждане!

А блондинката:

- Защо? Да не ми се е размазал грима?

Пряко включване от Банкя

"... - Ами как се говори бе,келеш! Ти мене ли ще ме учиш! - пламна бай Ганьо.

- Ти знаеш ли кой съм аз? Ти знаеш ли, че аз цяла Европа съм изходил? Не съм като тебе дърво!

Ти знаеш ли, че туй Иречек-Миречек ей тъй - зяпнали са ме слушали, като им заприказвам. Мен англичани, мен американци ихтибар са ми правили в Дрезден… че ти ли на ум ще ме учиш?…"

 Из "Бай Ганьо"

На тази дата: 25 април 1988 г. Върховният съд осъжда на смърт чрез разстрел преките участници в атентата на гара Буново

 На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е

рожденното име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремиран. Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години. Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор - Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на първия терорист (лежи 2 г. амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990 г.), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас.

През 1990-те год. на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.

Широко разпространено е мнението, че атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, въпреки че тя е създадена няколко месеца по-късно. Мотивът са действията на държавната власт по това време, които са обединени под термина „Възродителен процес”.

Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21,31 ч. на гарата, а не в тунела.

На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда - кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

В атентата загиват 7 души - 3 деца и 4 жени. В други източници жертвите са 2 деца, 2 жени, 1 мъж и двама старци. Сред жертвите са глухонеми деца прибиращи се в вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.

Вицове - само сока, април 2021 г.

- Докторе, щракат ми ставите!

- К’во ти пука...

 

***

 

- Коремът ми е подут. Сигурно задържам вода?

- Задържаш кюфтета.

 

***

 

Тайната на вкусната вечеря е да не си обядвал.

 

***

 

Винаги тичайте след мечтите си! Ако не ги стигнете, поне ще отслабнете!

 

***

 

Песимистът винаги псува, когато птичка се изцвъка на главата му. Оптимистът в подобна ситуация е щастлив, че кравите не летят.

ПИБ плаши "Бивол" заради публикация “Доган, Пеевски, Борисов, Булгартабак, контрабанда и финансиране на тероризма”.

Първа инвестиционна банка заплаши "Бивол" със

съд ако не бъде свалена статията “Доган, Пеевски, Борисов, Булгартабак, контрабанда и финансиране на тероризма”.

 

Това стана с официално писмо изпратено от британска адвокатска кантора и получено на редакционния имейл в четвъртък вечерта.

 

В  публикацията се представя секретен доклад на разузнавателна служба, според която под ръководството на Ахмед Доган “Булгартабак” на Делян Пеевски е създал производство на цигари, разпространявани контрабандно в Ирак, Сирия, Иран и Турция. От трафикa са били финансирани родни овластени олигарси и терористични организации.

Вижте статията тук: ТУК

Гледам Боко вече се изживява на Ахмед Доган. Седи си в къщата на село и разпределя порциите

 

В Индия е истински ад!

Ситуацията с коронавируса в Индия е истински ад. През изминалия ден там са открити 346 786 нови случая на инфекцията. Никъде не е имало толкова много.

 

 Хората не разполагат с болнични легла и ваксини. Болните спят по входовете на болниците, а самата страна се е превърнала в огромен крематориум.

Лабота, лабота, лабота