Путин одобри "пътна карта" за Украйна

Владимир Путин е подкрепил "пътната карта" за уреждане на украинския конфликт,

предложена от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Това съобщи самата организация след телефонен разговор на председателя й, Дидие Буркхалтер, и руския президент.

С одобрението на Путин "пътната карта" вече има "позитивни отзиви" от основните дипломатически играчи, в това число Украйна, Европейския съюз и Съединените щати. Тя фокусира вниманието върху въздържането от насилие, разоръжаване, национален диалог и осигуряване на благоприятна среда за свободни и честни избори на 25-и май, се казва в съобщението.

Като първа стъпка планът на ОССЕ предвижда назначаване на посредник в лицето на опитния германски дипломат Волфганг Ишингер, чиято основна задача ще бъде да събере представители на правителството и регионите на кръгла маса за решаване на разногласията. До президентските избори в края на месеца ОССЕ ще изпрати около хиляда наблюдатели в допълнение на тези, които следят събитията в горещите точки на украинския конфликт.

Вчера бяха обявени резултатите от референдумите за независимост в Източна Украйна. Около 90 процента от гласувалите в Луганска и Донецка област са се обявили за самоуправление.

Кирил Добрев от БСП за Мая Манолова : „Тя не е мъжко момиче, тя е просто пич.“

На тази дата: 13 май 1981г. е извършено покушението срещу папа Йоан Павел II

Днес се навършват 33 години от атентата срещу Йоан Павел II.

Покушението срещу папа Йоан Павел II е извършено в сряда на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър“ във Ватикана. Докато излиза на площада папата е прострелян и тежко ранен от Мехмет Али Агджа от Турция(член на свързаната със секретната натовска мрежа Гладио ултра националистическа турска организация „Сивите вълци“). Папата е уцелен четири пъти и претърпява загуба на голямо количество кръв но според него Света Богородица го спасява, той оцелява и се възстановява от покушението. Агджа е задържан незабавно и по-късно осъден на доживотен затвор от италианския съд. По молба на папата Агджа е помилван от италианския президент Карло Чампи (Carlo Azeglio Ciampi) през юни 2000 г., но е репатриран в турски затвор където да лежи за извършеното от него убийство на турски журналист за което е осъден в родината си, впоследствие е освободен.

По показания на Агджа за съучастничество в подготовката на атентата са обвинени по-късно още трима турци и са набедени българските граждани:

Сергей Антонов, ръководител на бюрото на Българска гражданска авиация (БГА) "Балкан" в Рим - считан за координатор на покушението, задържан (от ноември 1982 до март 1986), съден и освободен поради липса на доказателства за вина;

подполк. Желю Василев и Тодор Айвазов, служители на посолството на България в Италия, които успяват да се завърнат в София преди издирването им за арестуването им.

Обвинението към българите („Българската следа“) се експлоатира на Запад за разгръщане на широка пропаганда кампания срещу НРБ и ДС, СССР и КГБ, както и срещу целия социалистически лагер. Водещи в раздухването на клеветите са поддържаните от западните специални централи манипулативни публикации на Пол Хенци и Клеър Стерлинг.

През 1985, в Рим, Чатлъ, лидерът на Сивите вълци, заявява пред медиите, че му са били предложени 3 милиона германски марки от немското разузнаване, за да обвини българското и руското разузнаване за атентата срещу папа Йоан Павел ІІ.

Италианското правосъдие след продължително следствие и съдебен процес, не намира за виновни в никаква степен обвинените българи и дълго държаният в затвора Антонов в е освободен.

По покана на българската държава и на Католическата общност в страната главата на Римо-католическата църква пристигна на поклонничество в България. Това високо посещение бе с много голямо значение за страната, тъй като опроверга окончателно инсинуациите с "българската следа" в атентата. Лично Папа Йоан Павел при срещата си с президента Георги Първанов открито заяви, че никога не е вярвал България да е замесена в атентата, извършен през 1981 г. С посещението си Римския епископ, по време на което България бе в центъра на интереса на световната общественост, окончателно изчисти името на страната от остатъците на пропагандните клевети от времето на Студената война, и допринесе за утвърждаването на неният престиж.

25 милиона за брадатата жена

25 милиона паунда очакват Кончита Вурст. Според експерти в развлекателно рекламната

индустрия това е приблизителната сума, която може да бъде спечелена от тиражирането на новата поп икона на различните, коментира "Дейли мейл". Екстравагантната трансформация от мъжки певец в брадата дива превърна победителят в "Евровизия" в световна звезда. Европа и Америка нонстоп говорят за него. 170 милиона души гледаха на живо шоуто на австриеца в Копенхаген тази събота. Изпълнението му спечели легиони фенове. Конкурсът не познава подобен триумф след АББА през 1974-а.

Но преди да се трансформира в своето алтер его, Кончита Вурст, 25-годишният Томас Нойвирт, се опитва да намери славата в момчешката банда Jetzt Anders - от немски "Сега различни". На снимките от онази епоха той е с гладко лице - без брадата, която фокусира вниманието на целия свят. Юнаците се появяват през 2007-а на музикалното шоу "Стармания", където стигат до финал. Томас се връща под светлините на прожекторите през 2011-а, преобразен като Кончита Вурст - с дълга коса, пърхащи мигли и мъжка брада. Печели второ място на състезанието за таланти "Големият шанс", а в друго риалити пътешества из пустинята в Намибия с високи токчета, докато се опитва да живее с племена. Нойвирт участва в предаването на националната телевизия "Най-трудната работа в Австрия" - защото бачка във фабрика за консервиране на риба.

Когато Томас е избран да представя Австрия на "Евровизия", Туитър полудява с над 5 милиона постове. 31 хиляди души се присъединяват към страницата "Анти-Вурст" във Фейсбук. Това е повече с 12 хиляди от тези, които го харесват. Други 3100 души пък подписват петиция, с която призовават за ревизия на решението. Негативно настроените определят избора на Кончита като "долнопробен", "шега", "глупав", "смущаващо" и "отвратителен". Победата предизвика много възмущение. "Евровизия" показа евроинтеграторите в тяхната европерспектива - брадато момиче", написа във Фейсбук вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин. Владимир Жириновски, лидер на Либералната демократическа партия, коментира: "Преди 50 години Съветската армия окупира Австрия. Направихме грешка, че я освободихме. Трябваше да останем там." Преди конкурса политици от Русия и Беларус призоваха телевизиите да бойкотират изпълнението на Кончита. Много руснаци пуснаха в Туитър снимки с избръснати бради в знак на протест.

Демократичният вот на "Евровизия" е вид отговор на обикновените граждани на събитията в Украйна и руското антигей законодателство. Австрийският президент Хайнц Фишер казва, че това не е победа само за неговата страна, а за различията и толерантността в цяла Европа. Кончита беше посрещната на летището у дома си от екзалтирана тълпа фенове, които заявиха своята подкрепа.

Комикът Ръсел Бранд пусна снимка, на която е облечен в зелена рокля: "Прецакан съм. Но каква велика нощ." Същото направи и журналистката Нигела Лоусън. Докато негативно настроените си позволяваха словоизлияния в социалните мрежи, уважавани медии подкрепиха избора на "Евровизия". Английският вестник "Хънфингтън поуст" направи колекция от фотоси, обработени с фотошоп на известни красавици с бради. Журналистите не се уплашиха да сложат брада дори и на кралица Елизабет II, Анджелина Джоли, Кейт Уинслет.

Големият въпрос е дали цялата акция "Томас-Кончита" не е под егидата на мениджърите, които трябва да реанимират "Евровизия". Рейтингът на конкурса пада постоянно, сума ти държави тази година отказаха участие в него. Касичката остава без постоянни вноски, а това винаги буди основателна тревога за бъдещото на този толкова сладък за някои бизнес.

Мъглиж става второ „Розово“

След като жителите на казанлъшкото село Розово изгониха настанените в селото им сирийски

бежанци и с поведението си отново разделиха общественото мнение на „за” и „против” чужденците, кметът на съседната на Казанлък община – Мъглиж, реши „овреме” да алармира за неочакваното настаняване на 11 бежанци в подопечното му селище. Господин Господинов бил против пришълците и твърди, че е подкрепян от цялото общинско ръководство, в лицето на зам.-кметовете д-р Душо Гавазов и Методи Марков, и секретаря на общината Анелия Василева.

На 25 април кметът на Мъглиж Господин Господинов научава случайно, че в града са пристигнали и вече са се настанили в една от къщите единайсет сирийски бежанци. Звъни веднага в полицията и пита вярно или е това, и възможно ли е, без той да знае, бежанци да се настаняват в града? Оттам му потвърждават, че придошлите сирийци дори вече имали договор за настаняване в една от къщите.

Още същият ден Господин Господинов се среща с тях – 11 човека - петима мъже, три жени и три деца на по 5, 3 и 1 годинка. Идват от приемния център в Харманли. На ръка носят документа от Агенция за бежанците към МС, който им дава статута на бежанци. Показват на кмета и договор със собственика на къщата в Мъглиж, както и адресна карта. Намеренията им са да останат за постоянно в градчето и да си потърсят работа. В декларациите си твърдят, че двама от тях са с висше образование, петима с основно и един само - неграмотен. Никой обаче не знае български. Ортодоксални мюсюлмани са, а една от жените е сунит.

Кметът на Мъглиж остава шокиран от високия за малко градче наем на къщата, която са наели

през агенция за недвижими имоти – 1000 лева на месец. Той в същия ден на пристигането на сирийците започва да се главоблъска легитимно ли е по този начин да му дойдат чужденците и да носят на ръка документа от МС. По същата схема - без знанието на кметовете, са се заселили и в скандалното казанлъшко село Розово, както и в Стара Загора, където броят на сирийците вече бил около 200 души. Първо се настанявали в наетите квартири и едва после се легитимирали в общината.

В Стара Загора е била използвана агенция за имоти, собственост на сириец, завършил медицина у нас. ”А общината е длъжна в 14-дневен срок да оформи документите на бежанците, за да им издаде ЕГН!”, пояснява кметът на Мъглиж Господин Господинов и се чуди какво да прави с 11-те сирийци, които местните още отсега не искат да приемат.

В общината живеят 12 800 души, а безработицата е огромна - 28,1 на сто. Етносът е пъстър – освен етнически българи, има роми, лингури, каракачани, гагаузи и турци. За едно работно място се състезават между 35 и 40 човека. Ако тръгнат на работа сирийците, кой ще плаща здравните им осигуровки?!, питат местните. Децата трябва да учат. Как, като не знаят български? Ще има ли в общините с настанени сирийски бежанци програми за обучение на деца и вързастни на български език?

Хората в Мъглиж се страхуват и от кражби. Набезите на циганите са им предостатъчни. Цял ромски квартал в Мъглиж, и то до самата магистрала, е пълен с незаконни бараки с потресна мръсотия около тях. Преди време самият кмет на Мъглиж бил нападнат във въпросния квартал. След като го набили, той им съборил 35 незаконни къщи. „Целият ромски квартал е за събаряне! И то напълно законно!..”, пояснява кметът, но се чуди как да го направи, при положение, че няма къде да отидат ромите, които ги обитават. Не стига че са без работа, ами и без покрив да останат?!..

Местните хора, които преди са отглеждали лозя, отдавна са се отказали. Пак заради ромите. От години ошушквали гроздето още на плод, та за вино не можело и дума да става.

Хората в Мъглиж се притесняват, че ако допуснат тия 11 сирийци, след време можело да станат и... 111. В градчето вече е плъзнал слухът, че е възможно да се настанят сирийски бежанци в сградите и обезлюдените няколкоетажни блокове над ж.п. линията в село Радунци, където е едва „мъждукащото” здравно заведение за белодробни болести. Там медицинският персонал не бил получавал с месеци заплати, самото здравно заведение било оставено на доизживяване.

Порутените и обезлюдени блокове в Радунци, където преди години са живеели семействата на здравните работници и персоналът на болницата можело да се харесат на бежанците? „Мъглиж е на път да стане второ „Розово!..”, признават си местните и искат да пресекат вълната от бежанци още сега.

Вицове, май 2014г.

СмЕх

Един гледа жена си, която кротко плете до прозореца и си мисли: "Да е*а тая евровизия! Сега вече няма никакъв шанс да я придумам да се обръсне..."

***

- Скъпа, взех ти подарак!

- Въже за простиране...

- Не, това е сушилня на слънчеви батерии.

***

Млад пилот захожда за кацане през нощта и свързвайки се с диспечера, решава да се пошегува:

- Познай кой е?

Диспечерът реагира веднага - гаси светлините на пистата:

- Познай къде.

***

Мичето от село Крива вада реши да отиде да работи в София. Но по пътя автобуса аварира. Така професионалното й израстване започна изненадващо рано.

***

В салон за красота.

- Ще искам маникюр, моля, като на Бритни Спиърс,

прическа, като на Анджелина Джоли, педикюр като

на Наоми Кембъл...

- А лицето като на Жерар Депардийо го оставяме ?

***

На официален прием съпруга се обръща към мъжа си:

- Скъпи, престани.Вече за десети път отиваш до бара за уиски, какво ще си помислят хората?

- Не се притеснявай скъпа, всеки път казвам, че е за теб.

***

Мъжете имат вградена пътна карта в главите, а жените - календарче.

Всяка сутрин нови вицове

#ДАНСwithme

Протестът! Ден-333!

Президентът на Австрия поздрави брадатата певица

Австрийският президент д-р Хайнц Фишер лично се срещна с победителката в "Еворивизя" -

брадатата Кончита Вурст (артистичният псевдоним на 25-годишния Том Нойвирт) и сърдечно я поздрави.

В профила си във Фейсбук д-р Фишер написа под снимката с Кончита:

"Поздравявам Кончита Вурст за победата в "Евровизия"! Това е не само победа за Австрия, но преди всичко за различността и толерантността в Европа. Това, че тя посвети своята победа на всички, които вярват в едно бъдеще на мира и свободата, я прави двойно по-важна. Един хубав ден за Австрия! Сърдечни поздрави!"

„Шпигел“: Една трета от българската икономика се контролира от Русия

Германия се страхува от нарастващото влияние на Русия върху правителството в България.

Това влияние е толкова силно, че Москва превръща София в свое предмостие за Европейския съюз, се казва в анализ на онлайн изданието на авторитетното германско списание „Шпигел“.

Според изданието отношенията между България и Русия са толкова близки, че Русия директно влияе върху законодателния процес в България, а една трета от икономическите дейности се контролират пряко или непряко от Москва.

„Правителствената коалиция на социалистите и партията на турското малцинство ДПС се смята за верен помощник на Москва. В управляващите партии има стари комунистически партийни кадри, сътрудници на тайните служби и изключително богати български олигарси, които сключват сделки с приближените на Путин“, пише „Шпигел“.

В материала се припомня, че миналата седмица излезе информация за поверителни писма на руския енергиен концерн „Газпром“ до министъра на икономиката в София, засягащи законодателството във връзка с „Южен поток“.

„За да заобиколи европейските правила, правителството се подигра с Европейската комисия, като декларира, че българската част на газопровода е просто свързващо звено“, допълва изданието.

Еврокомисарят за енергетиката Гюнтер Йотингер смята, че когато България действително приеме законодателството, ЕС ще реагира по съответен начин и ще предприеме правни действия, за да осигури спазването на правилата на ЕС.

Кой е истинският кукловод на БСП?

Дългоочакваната втора част на бестселъра на Антон Тодоров „Шайка” залива сергии и

книжарници у нас в петък. Този път във фокуса на автора са „Сергей, Гоце и другите”.

Интригуващ откъс от документалното изследване, базирано на неизвестни документи от архивите на ДС, РУМНО, ЦК на БКП и други възлови държавни институции.

Докато Сергей Станишев беше премиер на България по време на предишната тройна коалиция, необичайно и необяснимо голямо влияние върху него имаше Юрий Асланов. Това влияние винаги ми е било подозрително, докато в документи на РУМНО (комунистическото военно разузнаване) не открих част от обяснението – тези двамата, моля ви се, били братя!

Да, да, точно така. Не по кръв, а по закон. Според строго секре­тен документ на РУ-ГЩ от 3 май 1988 година, подписан от зам.-на­чалника на Разузнавателното управление на Генералния щаб полк. Нинов, „…беше установено, че „Виктор“ (това е псевдонимът на Юрий Асланов като СС на РУ-ГЩ – бел. авт.) е осиновен син на др. Д. Станишев, което дотогава не беше отразено в делото“.

За предателската промосковска политика на бащата на Сергей Станишев едва ли е нужно да навлизам отново в подробности. Като секретар на отдел „Международен“ на ЦК на БКП Димитър Ста­нишев е бил директно подчинен на съответния аналогичен отдел в ЦК на КПСС и на практика е бил съветски колониален служител в България. Факт. Само това е достатъчно, за да се даде еднозначна оценка на дейността му и тя не може да е различна от пълно ос­ъждане. А срещите с терористи от „Черен септември“ поставят един голям „игнор“ върху всеки опит да се представя дейността му като нещо, свързано с българските национални интереси.

При този произход чудно ли е, че неговият син Сергей Станишев направи такава кариера и в „демократична“ България. Пак ще го кажа – все повече се убеждавам, че част от българите май не стават за нищо друго, освен за лош пример. С което съ­сипват каквато и да е възможност остана­лите да си направят живота нормален. Навремето Димитър Станишев чрез мос­ковските си връзки е удрял по едно рамо на доста политици извън България, сред които е и бившият германски премиер Герхард Шрьодер – тогава млад и многообещаващ западногерман­ски политик. Шрьодер запомнил фамилията Станишев. Шрьодер очевидно е много слаб кадровик. Сергей Станишев стана пред­седател на БСП, после премиер, после президент на ПЕС и няма никакво намерение да освободи терена от присъствието си.

Мисля, че ако има единица за инат, то тя трябва да се нарече на него – такова запъване рядко се среща. Покрай него цяла плея­да хрантутници са се вкопчили във „фабриката за луксозни съдби“, каквато се оказа българската политика и съпътстващите я прислуж­нически дейности. Тук братът на Станишев, Юрий Асланов, се е развихрил здраво – от подходяща социология и данни, за да се крепи кариерата на братчето, до важни кадрови назначения.

Но нека ви­дим първо кой е Юрий Леонов Асланов. Роден е през 1952 година в София. Баща му, Леон Соломонов Асланов, е роден на 27 януари 1920 година, покойник от 1976 година. Леон Асланов е бил ректор на партийната школа във Варна, после преподавател в партийната школа в София и зав. секция „Съвременни политически учения“ в АОНСУ. Майката, Венезия Самуилова е член на БКП и АБПФК (активен борец против фашизма и капитализма). Била е инструктор в III районен комитет на БКП в София, зам.-директор на Двореца на пионерите.

Юрий Асланов е работил в САП „Търговия на едро“, където е приет за партиен член. Завършва икономика на вътрешната търговия във ВИИ „Карл Маркс“ и право в СУ. Работил е основно в профсъюзите, има завършен 45-дневен курс на междуокръжната пар­тийна школа за партийни секретари. През септември 1985 година е привлечен за секретен сътрудник на РУМНО от кап. Карло Георгиев. За трите години сътрудничество с комунистическото военно разузна­ване Юрий Асланов се проявява като много негоден за информаци­онна дейност.

Ето какво пише началникът на отделение II при Отдел Х в РУМНО майор Валентин

Радомирски (запомнете това име) в „Отчет за среща със сътрудника „Виктор“:

 Срещата беше организирана по инициатива на майор Ра­домирски и проведена от него на 26 май 1987 година 18.15 до 19.40 часа. Първата част се проведе в движение, а втора – в лятната градина на ресторант „Рубин“ на пло­щад „В.И.Ленин...“

ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1. Сътрудникът показва нежелание за изпълнение на по­ставените му задачи. Не спазва поетите задължения за провеждане на срещи и предоставяне на материали или ин­тересуващата ни информация. Изтъкваните от него причи­ни показват декларативна готовност за сътрудничество, която няма засега практическо покритие. Не се очертават перспективи за успешна работа по опер. №19929 чрез съ­трудника (става дума за югославски гражданин с интерес­на фамилия – бел. авт.). В отделни моменти е налице же­лание да използува сътрудничеството с нас в свой личен интерес…

МАТЕРИАЛНО И ТЕХНИЧЕСКО ОСИГУРЯВАНЕ

На първата среща със сътрудника в ресторант „Рубин“ бяха изразходвани общо 14 (четиринадесет) лева за три водки (две за сътрудника), две кафета и две коли.“

Истинската причина обаче за изоставянето на Юрий Асланов като секретен сътрудник на РУ-ГЩ е името и позицията на втория му баща – Димитър Станишев. Същият оперативен работник Радо­мирски пише, че предишният водещ офицер на Карло Георгиев „не е отразявал всички по-важни моменти в оперативните документи или сътрудникът спекулира с името на предишния си ръководител.

Като се се има предвид, че едва ли „Виктор“ има причини, поради които да е скривал от ОР кой е вторият му баща… считам първия вариант за по-правдоподобен.

Две десетилетия по-късно оперативният работник Валентин Ра­домирски от РУМНО, който е водещ офицер на Юрий Асланов, става външнополитически съветник на тогавашния премиер Сергей Станишев. Преди това е съветник на Георги Първанов-Гоце, заедно с Петко Сертов, когото Станишев назначи за шеф на ДАНС през 2008 година. От 1999 година Радомирски е шеф на „Арсенал трей­динг“, която е собственост на „Арсенал“ АД. През 2006 година той напуска фирмата и поста поема синът му Момчил Валентинов Ра­домирски.

На 5 април 2007 година Радомирски става член на борда на „Булгаргаз холдинг“. В края на предишната тройна коалиция е изпратен посланик в Букурещ, откъдето е отзован заради зависимо­стите си към комунистическите тайни служби. Парадоксално е, че беше реабилитиран от своя колега от РУМНО, служебния премиер Марин Райков, който го направи посланик за специални поръче­ния. После пак ми разправяйте, че Марин Райков и назначилият го за служебен премиер президент Росен Плевнелиев били десни. С такива „десни“ на дясното не му трябват врагове.

Документ от архива на РУМНО, в който заместник-началникът на военното разузнаване описва Юрий Асланов като осиновен син на Димитър Станишев.