На 11 юли 1733 г. в Петербург тържествено е осветен
Петропавловският събор (официално
История
Църквата е строена през периода 1712-1733 г. на мястото на
едноименна дървена църква от 1704 г. Неин архитект е швейцарецът Доменико
Трезини. Построена е като базилика в стил барок. Става катедрален храм през
1742 г. с учредяването през 1742 г. на Санкт-Петербургската епархия и изпълнява
това предназначение до построяването на Исакиевския събор през 1858 г.
Над камбанарията на събора се извисява много висок шпил
(пилон), дело на холандския майстор Г. ван Болес, завършващ с позлатен връх и
фигура на летящ ангел, чието издигане и сега би представлявало техническо
предизвикателство.
Залите на църквата вътре са разделени с пилони на три нефа
(коридори). В интериора са изложени копия от трофейни знамена (истинските са в
Ермитажа). Позлатеният резбован иконостас е направен през 1722-1726 г. в
Москва. Първоначалния проект на иконостаса принадлежи на Доменико Трезини.
Направата му е изпълнена под ръководството на Иван Зарудни. През цялото време
са уточнявани детайли, затова авторството на иконостаса се приписва и на
двамата – на Трезини и Зарудни.
Иконописите и стенописите са дело на руски и италиански
художници.
През 1756-1757 г. Петропавловският събор е възстановен след
пожар; В камбанарията през 1776 г. са инсталирани куранти (настроени на
определени тонове камбани) на холандския майстор Б. Оорт Крас.
Повредената фигура на ангела е ремонтирана през 1830 г. от
Пьотр Телушкин, изкачил се догоре без стълба.
През 1857-1858 г. дървената конструкция на шпила е заменена
с метална – осемстенна правилна пресечена пирамида.
През 1905 г. е ремонтиран камбанния карильон (устройство за
избор на удряна камбана) и са окачени нови камбани. Сега всичките камбани са
103, като от 1757 г. са запазени само 31 броя. Инсталиран е нов карильон и
периодично в Петропавловската крепост се провеждат концерти на карильонна
музика.
През 1919 г. Петропавловският събор е затворен; от 1924 г. е
превърнат в музей, като най-ценните предмети (сребърна утвар, книги и икони) са
дадени в други музеи.
През Втората световна война църквата пострадва сериозно,
като през 1952 г. е реставрирана фасадата. От 1954 г. сградата е предадена на
Музея за история на града.
От 1990-те години в Петропавловския събор редовно се правят
панахиди за руските императори, а от 2000 г. и богослужения. През 2008 г. в
събора е извършено първото след 1917 г. Великденско богослужение.
Църквата като императорска гробница
По времето на Петър І мястото за погребения на лица от
царската фамилия не е окончателно определено. Царските родственици са
погребвани предимно в Благовещенската гробница.
В недостроената Петропавловска църква през 1715 г. е
погребана двугодишната дъщеря на Петър І и Екатерина Наталия, а под
камбанарията е положена съпругата на царевич Алексей Петрович - принцеса
Шарлота Христина София Брауншвайг-Волфенбютелска (1694-1715). Там през 1718 г.
са предадени на земята тленните останки на самия царевич. През 1716 г. в събора
е погребана Марфа Матвеевна, вдовицата на царя Фьодор Алексеевич.
След смъртта на Петър І (1725) ковчегът с тялото му е
поместен във временен параклис вътре в строящия се събор. Погребението е
извършено чак на 29 май 1731 г. По-нататък в гробницата са погребани всички
императори и императрици до Александър ІІІ включително, с изключение на
починалия през 1730 г. Петър ІІ и убития в Шлиселбург през 1764 г. Иван VІ.
Всичко в гробницата се намират 41 погребения, в това число доста велики князе и
княгини – деца и внуци на императора.
През 1865 г. всички саркофази са заменени с еднотипни, от
бял мрамор, с позлатени бронзови кръстове, като императорските саркофази са
украсени с двуглави орли. Изключение правят саркофагът от зелен яспис на
Александър II и розовият саркофаг от уралски орлец (родонит) на съпругата му,
направени през 1887 г. и 1906 г.
На 13 март 1990 г., в деня от 109-та годишнина от император
Александър ІІ, за пръв път след годините на съветската власт е отслужена
панахида за Царя-Освободител.
