Впечатляващи панорамни площадки

Top of the Rock- Ню Йорк

Панорамна площадка-  Sky Walk,

Австрия.

Водопад Игуасу намира се между

Аржентина и Бразилия

238-метровата кула Mori Tower в

Токио Япония














Панорамна площадка Бурдж

Халифа, Дубай

Иван Костов: Ако в КТБ изхвърлят бебето с мръсната вода, ще кажа имената на виновниците

Банковата ни система е много сериозна застрашена. Прогнозата ми за рисковете след кризата

в КТБ, следват и от изявления на БНБ. БНБ не е в състояние да овладее тази криза и чака следващото правителство и инструментите му. Ако се сбъднат рисковете, за които предупреждаваме, ако бъде допуснато да изхвърлят бебето с мръсната вода, ще кажа имената на виновниците за съсипването на КТБ и ограбването на банката. То се вижда от къде идват атаките срещу КТБ и търговска банка "Виктория". Когото заплашвам, той си знае, заяви Иван Костов в "Тази сутрин" по bTV.

Някогашният премиер и експредседател на ДСБ заяви, че има два плана за спасяването на банката като и двата са реалистични. "Ако е вярно, че са дошли инвеститори от Виена и предлагат 1 млрд. евро, оздравяването трябва да започне веднага. Ако има такъв милиард, банката може да бъде оздравена без участие на правителството. Ако пък няма - банката може да бъде спасена", заяви Костов.

Той допълни, че има хора, които знаят как се прави и те трябва да бъдат питани. "Вас ли трябва да питат?", подхвърли водещият Антон Хекимян. "Разбира се, че ще пита мен. В ръцене ми са загинали 14 банки. Знам как бяха разграбени активите, оздравих няколко банки. Загрижен съм за всички банки, закото това е делото на живота ми, венеца на моите усилия. Моят личен интерес е защитен от държавата. Аз съм загрижен за цялата банкова система, която в момента е твърде застрашена", заяви категорично Костов.

За да има съгласие на политиците преди предстоящата криза, която им предстои е незабавно да се смени управителят на БНБ, Да се актуализира бюджетът, след това да се оздрави банката. Това е една тясна пътека, за да се избегне кризата, която предстои пред страната, посъветва Иван Костов. Икономистът отново изтъкна, че който трябва ще го чуе сега. Допусне ли се повторение на финансовата криза ще обявя имената на всички виновни за това, увери Костов.

"Ще стане ясно кой ще разграби КТБ след ликвидацията й. Не ме третирайте политически, аз не съм политическо лице. Не ме сравнявайте с Мая Манолова. Войната срещу олигархията и мафията е започната от ДСБ в момента от нейното създаване. Няма да ви давам обяснения", изрепчи се Костов на водещия. Налудничево е да се обвиняват хората, които са вложили парите си в нея. Те ще бъдат ограбени. Истинските виновници са кредитополучателите. Аз също съм вложител", вбесено заяви Костов.

Полпотовски е въпросът кой има пари в банката, заяви още Иван Костов. "Налудничаво е да бъдат обвинявани вложителите в банката за срива. Аз като вложител съм основен потърпевш. Вие трябва да говорите с тези хора с уважение и съчувствие, а не по комунистически да ги обвинявате. Точно това правите в момента. Вие искате да изкарате виновни тези, които са влагали парите си в банката. Усещате ли се какво правите. Хората, когато влагат парите си, разчитат на своята държава. Вие всъщност казвате, че няма държава и хората сами трябва да отговарят. Това е абсолютно по комунистически. Всички ще бъдат третирани по този начин, ако банковата система бъде унищожена.

"ДАНС е виновен, прокуратурата е виновна, цели институции са бездействали, за да се стигне до тук. Страната ще бъде в изключително тежка ситуация между 27 ноември и 20 декеври. Без да съм екстрасенс казвам, че пусната шейна ще изхвърчи по улея. Не е ясно кой ще управлява след изборите. Не е ясно и дали ДПС ще успее пак да влезе във властта", каза още Костов.

На тази дата: 28.8.1963г. Мартин Лутър Кинг произнася прочутата си реч „Имам една мечта“ пред 250 000 души

„Имам една мечта” – реч за достойнството на човешката личност

През 60-те години на минали век Съединените щати са все още страна с белези от расизъм. Наистина на 19 ноември 1863 година Ейбрахам Линкълн вече е оповестил, че американската нация се основава върху равенството на всички хора в тяхното достойнство, но действителността за афроамериканците, 100 години по-късно, изглежда съвсем различна.

Мартин Лутър Кинг, баптистки пастор и водач на движението за граждански права, се обръща към сърцата на милиони черни американци в речта си на 28 август 1963 година в столицата Вашингтон. „Имам една мечта” е надсловът на тази прочута реч, която той държи от стъпалата пред мемориала на Ейбрахам Линкълн. Повече от 250 000 души участват в похода на протеста до Вашингтон, наречен „марш за работни места и свобода” – демонстрация на мирно гражданското несъгласие. Шествието спира пред мемориала на Линкълн, където Мартин Лутър Кинг изповядва визията си за свобода и справедливост на хората от всички раси и религии.

„Имам една мечта” – една от най-стойностните и увличащи речи в човешката история:

Имам една мечта

Радвам се да участвам днес заедно с вас в едно събитие, което ще остане в историята като най-голямата демонстрация за свобода в историята на нашата нация. Преди сто години един голям американец, под чиято символична сянка се намираме днес, подписа Прокламацията за освобождаване (на робите). Това беше като радостното начало на деня след дългата затворническа нощ.

Но сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите все още е окован от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно негрите все още изнемогват на ръба на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна.

Затова днес се събрахме, за да драматизираме една позорна ситуация. В известен смисъл ние се събрахме в столицата на нашата страна, за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република писаха силните думи на конституцията и декларацията за независимост, те подписаха документ за задлъжнялост, за чието осребряване всички американци трябваше да бъдат оправдани.

Този документ съдържаше обещанието, че за всички хора – да, за чернокожите така, както за белите – се гарантират неотменните права на живот, свобода и правото на щастие.

Днес е очевидно, че Америка не е изпълнила обещанието си, доколкото това се отнася за чернокожите граждани. Вместо да изпълни светите си обещания, Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата: „Без покритие”. Но ние отказваме да повярваме, че няма достатъчно средства в големите хазни на възможностите в тази страна.

И така, събрахме се за да осребрим този чек, чек, който ще ни даде богатствата на свободата и сигурността на справедливостта. Дойдохме на това забележително място, за да напомним на Америка неотложната необходимост на днешния ден. Сега не е времето, в което може да си позволим лукса на „период на охлаждане” или успокоителните средства да имат бавен, постепенен напредък. Сега е времето обещанията на демокрацията да се превърнат в реалност.

Сега е времето да излезем от тъмната и безутешна долина на расовото разделение и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от тинята на расовата несправедливост и да я поведем към твърдите скали на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта за всички божии чеда в наша истина.

Разбираемо би било за тази нация, ако тя не иска да осъзнае спешността на настоящото положение. Това горещо лято на справедливо недоволство на негрите няма да свърши, докато не дойде съживяващата есен на свободата и справедливостта.

1963 не е край, а начало. Тези, които се надяват, че негрите ще се успокоят, се лъжат. Негрите ще продължават да се пробуждат, ако нацията продължава да прави това, което правеше преди.

Няма да има спокойствие и почивка в Америка, докато на негрите не са признаят пълните им граждански права. Бурите на този призив ще продължават да разклащат основите на нашата нация, докато настъпи светлият ден на справедливостта.

И това трябва да кажа на своя народ, който се намира пред вратата, която води към палата на справедливостта: докато ние се опитваме да си извоюваме отреденото ни място, не трябва да извършваме несправедливи действия.

Нека да не пием от чашата на огорчението и омразата, за да задоволим жаждата си за свобода. Трябва постоянно да водим борбата си на високото стъпало на достойнството и дисциплината.

Не трябва да превръщаме нашият мирен протест в психическо насилие. Винаги трябва да се стремим към тази величествена височина, от която на психичното насилие да отвръщаме със силата на душата си.

Прекрасният, нов борбен дух, който е обзел обществото на негрите, не трябва да ни подвежда да се съмняваме във всички бели. Защото много от нашите бели братя – това доказва тяхното присъствие днес сред нас – са стигнали до убеждението, че тяхната свобода не може да бъде отделена от нашата. Не можем да бъдем сами.

И когато протестираме, трябва да се задължим да продължаваме да го правим постоянно. Не можем да се върнем назад. Има хора, които питат тези, които се чувстват задължени спрямо гражданските права: „Кога най-сетне ще бъдете доволни?” Не можем да бъдем доволни, докато негри стават жертви на неописуеми ужаси на полицейска бруталност.

Не можем да бъдем доволни, докато уморените ни тела след дълго пътуване не могат да отдъхнат в мотели по пътищата или в хотели в големите градове. Не можем да бъдем доволни, докато гражданската свобода на негрите се състои на първо място в това, да отидат от едно малко гето в по-голямо.

Не можем да бъдем доволни, докато малките ни деца са лишени от свободата и достойнството си чрез знака, на който е изписано: „Само за бели”. Не можем да бъдем доволни, докато негрите в Мисисипи нямат право на глас в изборите, а за негрите в Ню Йорк няма кандидат, който действително биха избрали. Не, няма да се задоволим дотогава, докато истината не нахлуе като водна стихия, а справедливостта като мощна буря.

Знам, че някои от вас днес са тук поради голяма тъга и потиснатост. Някои от вас току-що са излезли от затворите. Някои от вас са дошли от места, в които заради искането ви за свобода сте били подложени на преследванията и на бруталността на полицията. Вие сте ветераните на мирното страдание. Продължавайте така и се доверете на това, че страданието дава сила.

Върнете се в Мисисипи, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в Слумс и гетата на големите градове на север с убеждението, че сегашната ситуация може и ще бъде променена. Нека не потъваме в долината на отчаянието.

Казвам Ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз имам една мечта.

Това е една мечта, която е дълбоко и неразривно свързана с американската мечта.

Мечтая, някой ден тази нация да се вдигне и да живее според истинското значение на своето кредо: „Приемаме тази истина за даденост: че всички хора са равни.”

Мечтая, един ден на червените хълмове на Джорджия на една маса да могат да стоят синовете на предишните роби и синовете на предишните поробители.

Мечтая, някой ден, дори щатът Мисисипи, един щат, който е нагорещен от несправедливост и потисничество, да се превърне в оазис на справедливостта.

Мечтая, четирите ми малки деца да живеят някой ден в нация, в която няма да ги преценяват според цвета на кожата им, а според характера им. Днес мечтая…

Мечтая, някой ден в Алабама, със своите зли расисти, със своя губернатор, от чиито уста излизат думи като „интервенция” и „анулация на расовата интеграция”…, че един ден, именно там, в Алабама, малки черножоки момичета и момчета да си стискат ръцете като братя и сестри с малки белокожи момичета и момчета. Мечтая, някой ден всяка низина да се издигне, а всеки хълм и връх да спаднат. Грубите места да се изгладят, неравните места да се изравнят. И красотата на Твореца ще стане видна, и всичко живо ще я види.

Това е нашата надежда. С тази вяра се завръщам на Юг.

С тази вяра ще съм способен да издялам камък на надеждата от планината на отчаянието. С тази вяра ние ще сме способни да превърнем грешните фалшиви звуци в нашата нация в прекрасна симфония на братството.

С тази вяра ще сме способни да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да отиваме заедно в затвора, да се издигнем заедно за свободата, с убеждението, че един ден ще бъдем свободни. Това ще бъде денят, в който Божиите чеда ще могат да придадат ново значение на тази песен: „Дадената ми от теб земя, ти, земя на свободата, пея аз. Земя, в която умряха бащите ми, гордост за поклонниците, нека във всички върхове да кънти свободата.” Ако Америка иска да стане голяма нация, това трябва да стане реалност.

Нека свободата кънти от мощните върхове на Ню Хемпшир. Нека свободата кънти от гордите върхове на Ню Йорк, нека свободата кънти от високите планини на Пенсилвания. Нека свободата кънти от снежните върхове на Роки Маунтийн в Колорадо. Нека свободата кънти от криволичещите склонове на Калифорния. Но не само това, нека свободата кънти от Стоун Маунтийн в Джорджия. Нека свободата кънти от Лукаут Маунтийн в Тенеси. Нека свободата кънти от всеки хълм и възвишение в Мисисипи, от всяко високо място, нека свободата кънти.

Когато оставим свободата да кънти – когато я оставим да кънти от всеки град и всяко селце, от всеки щат и всеки голям град, тогава можем да се приветстваме с деня, в който всички Божии чеда – черни и бели хора, евреи и езичници, протестанти и католици – ще си подадат ръце и ще пеят думите на стария негърски дух: „Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Велики, Всевишни Боже, ние сме най-сетне свободни!”

Вицове, август 2014г.

Леко се обърка...

СмЕх

- Алооо...

- Да!

- Вие ли сте поръчали събуждане по телефона в 08:00 ?

- Да...

- Ми аре ставайте, че минава 11.

***

- Вуте, що правиш - пита Нане. - Па седим ей тука до гроба на Пена, па плачим. Нане го поправя: - Вуте, па туй не е гробът на Пена. - Ей, я се чудим що не ми става мъчно.

***

Отварям Facebook - всички красиви.

Отварам Twitter - всички умни..

Отварям Ask - всички отворени..

Излизам навън - ни едните , ни другите

***

Между приятелки:

- Взе ли си шофьорския изпит?

- Не знам, инструкторът още не е дошъл в съзнание.

***

Блондинка и брюнетка гледали репортаж за мъж, който стоял на покрива на една сграда и заплашвал, че ще се самоубие.

- Хайде да се обзаложим на 50 долара, че мъжът ще скочи! - казала брюнетката.

- Добре - съгласила се блондинката.

След 10 минути мъжът наистина скочил.

- Ето ти 50-те долара - казала блондинката.

- Не, не мога да ги взема - казала брюнетката. - Аз те излъгах. Гледах по-ранната емисия и видях как мъжът скача.

- О, и аз я гледах, но не мислех, че ще го направи отново

***

Всяка сутрин нови вицове

НЕК толерирала Ковачки

Служебното правителство разкри нови данни за прословутата толерантност на държавата към

бизнеса на Христо Ковачки. Закъсалата държавна компания НЕК трупа огромни дългове и просрочия към повечето доставчици на ток, но специално към фирмите, свързани с Ковачки, е била максимално коректна.

НЕК, чиито дългове са около 3 млрд. лева и на практика е пред фалит, е покривала най-стриктно плащанията си към държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", както и към свързаните с енергийния бос ТЕЦ "Бобов дол" и "Брикел". Плащания с приоритет е имало и към ТЕЦ "Свилоза", сливенската "Топлофикация" и др., докато останалите фирми са били в режим на изчакване. Това показва обобщена справка на Министерството на икономиката, изготвена след ревизия в НЕК. В нея са включени 50 компании, към които са били нареждани плащания през периода януари - юли. Само 34 в списъка са получили 50% и над 50% от парите, които им дължи НЕК.

Справката с разплащанията на НЕК показва, че държавната "Марица-изток 2" е получила 91% от парите си, или 88.6 млн. лв. ТЕЦ "Бобов дол" също се е радвала на особено внимание и е получила 90% от задълженията в размер на 43.9 млн. лева. НЕК е изчистила и 81% от дължимото към "Брикел", или 42.4 млн. лв., ТЕЦ "Свилоза" е взела 23.1 млн.лв., а сливенското парно е получило 11.9 млн. лв., или 71% от това, което му дължи НЕК. Почти 28 млн. лв. е получило и дружеството "Видахим", свързано с доскорошния шеф на Съвета на директорите на БЕХ Георги Христозов. Христозов е в борда на държавните "Мини Марица-изток" с изпълнителен директор Георги Златев, който допреди месеци бе в ръководството на "Брикел".

През юли Комисията за защита на конкуренцията разреши на 7 новоучредени компании, част от които със седалища във Великобритания или в Кипър, да придобият няколко мини и топлофикации в България. КЗК съобщи за предстоящи смени на собствениците на топлофикациите в Бургас, Русе, Перник, Плевен, ТЕЦ "Брикел", мините "Чукурово" и "Черно море". Те формално са притежания на регистрирани на Сейшелските острови фирми, но се смята, че зад тях стои Ковачки. Новите компании са регистрирани през май 2014 г. и нямат дейност, което навява съмнения, че са просто пощенски кутии и параван.

За разлика от фирмите фаворити, има и силно ощетени, които получават едва 20-30% от парите, които им дължи НЕК. Сред тях са "Енерго-Про" и ЕВН, срещу които ДКЕВР започна процедура по отнемане на лицензите, след като те се опитаха да си прихванат вземания.

Проверката в НЕК бе разпоредена от вицепремиера Екатерина Захариева. Тя вече определи данните за странни, а от НЕК обясниха пред в. "Сега", че ще изчакат финалните резултати и ще коментират едва тогава. "Има такива производители на ток, които доста по-редовно са получавали сумите си, въпреки че НЕК губи 50 млн. лв. на месец, и има такива, които доста по-нередовно. Средното плащане е около 53%, т.е. 53% от сумите, които се дължат към НЕК, се плащат, има такива компании, които достигат 90 и над 90, а има такива, които са под 53%. Ще се видят тези резултати. Определени компании, които са добре известни, са свързани с някои от политическите сили, с някои от участниците...", обясни тя във вторник. Не са тайна връзките между фирми като "Брикел", Ковачки и партията ЛИДЕР, която гравитираше към БСП и ДПС, а наскоро пристана на Барековата "България без цензура".

"Никога в НЕК не е имало такава дискриминация. Ако ме питате каква е целта - всички помним как се убеждаваха миньорите да гласуват и с какви автобуси дойдоха хората на контрапротестите. Знаем на кого са "Видахим" и "Бобов дол", коментира вчера за в. "Сега" бившият икономически министър Делян Добрев.

Държавната електрокомпания е затънала с 2.9 млрд. лева към края на юни, а "в следващите 12 месеца се очаква задълженията й да нараснат с още 900 млн. лв.", каза вчера икономическият министър Васил Щонов.

Ето защо правителството чертае план за спасяване на сектора. Според министър Щонов неразделна част от него е поскъпване на тока - решение, което може да се вземе единствено от енергийния регулатор. "Разбира се, ако се вдигне цената рязко, системата ще влезе в баланс и всичко това ще може да се изчисти за една година, но това означава хората да плащат 50% или повече за ток, което е безсмислено", заяви Щонов пред bTV. Според него, ако секторът остане без реформа и фирмите продължат да се управляват неефективно, поскъпването на тока няма да реши проблема. "Това, което помага, е тежката, трудната работа - реформиране на дружествата, последователна политика на регулатора и предоговаряне на дългосрочни споразумения с ТЕЦ-овете", обобщи Щонов.

ОТЛАГАНЕ

Разсрочването на близо 85 млн. лв. дългове на "Въгледобив Бобов дол", свързвана с Христо Ковачки, все още не е факт. Документите не са били внесени във финансовото министерство, а са на етап оценка в НАП. Мините в Бобов дол нашумяха след репортаж на Нова тв за агитация за БСП и купуване на гласове сред работниците, както и унизителни гледки на миньори, които се бият за кренвирши във ведомствения магазин. Решението за разсрочване на осигурителни задължения пък бе взето изненадващо от надзора на НОИ в деня преди евровота на 25 май.

БОРД

Една от мерките за оздравяване на сектора е създаването на енергиен борд, който вчера бе одобрен от Министерския съвет. Това се случи без почти никакво обществено обсъждане. Проектът на постановление за борда бе публикуван за обществено обсъждане в понеделник, а два дни по-късно той бе приет. Председател на борда ще бъде вицепремиерът Екатерина Захариева, а неин заместник - икономическият министър Васил Щонов. "Твърде много грешки се направиха и всички проблеми ще бъдат предмет на разисквания в енергийния борд", заяви вчера премиерът Георги Близнашки.

Срещата в Минск!

Президентите на Русия, Беларус и Казахстан - трите членки от Митническия съюз, се
срещнаха с президента на Украйна Петро Порошенко в Минск, столицатана Беларус.

Почина Валери Петров! "Мерси за търпението и ура за живота! "

На 94-годишна възраст почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач

акад. Валери Петров.

"Надявам се, че ще преодолееме трудностите. Как точно, не мога да кажа. Не съм нито икономист, нито политик, но съм човек на надеждата. Не може да сме свидетели на краха на една нация. Няма да стане тая работа", казваше той.

Написа и стиха:

Оптимистично

... Да завършим, читателю,

на по-весела нота:

Мерси за търпението

и ура за живота!

Земетресения край вулканите в Исландия

Два труса с магнитуд над и около 5 станаха в Исландия тази сутрин, съобщи Европейския

сеизмологичен център.

Две от земетресенията са с магнитуд 5,1 и 5,2.

В края на миналата седмица трус от 5,3 по Рихтер разтърси вулкана Бардарбунга.

Сеизмичната активност в Исландия се повиши преди десет дни.

В събота вулканът Бардарбунга започна изригване под леда на най-големия ледник в Европа Ватнайокул. Властите бяха принудени да спрат полетите във въздушното пространство на страната.

Мъж от Минск не старее от 1979г.

Обикновеният електротехник Яков Циперович се е превърнал в истински „биоробот“. Първата

му съпруга, разяждана от постоянна ревност, изпратила 26-годишния си съпруг в реанимацията през 1979 г., сипвайки смъртоносна отрова във виното му. Беларусът Яков казва, че в болницата всичко наблюдавал отстрани, сякаш бил на тавана под формата на светлинно петно.

Той излетял от стаята и се завъртял в някаква огромна спирала, като въртейки се , се зареждал с невероятен поток от информация. Яков видял около себе си други светлинни субстанции, някакви субекти, и по непонятен за него начин разбрал, че енергийните същества живеят тук десетки хиляди години. В клинична смърт Яков прекарал един час, докато нормално мозъчните клетки в това състояние започват да умират в рамките на 5-10 минути. 

Той се върнал от „там“ след едноседмична кома, но се превърнал в напълно различен човек.

Когато Циперович дошъл в съзнание, той не само чувствал чужд целия свят, но не можел да познае себе си. Мислите му сякаш били заменени. Главата му „кипяла“ от нови познания, придобити от „нищото“. Фонтани от нови идеи, в странна поетична форма, преминавали през ума на Яков, и от този момент нататък в главата му се възцарила невероятна яснота. С цялото си естество Яков разбирал – той не същият, който е бил преди отравянето.

След преживяното Яков трябвало да се научи да контролира тялото си, което било здраво, но самото тяло чувствал по съвсем различен начин. Освен това, постепенно връщайки се към ежедневието, беларусът установил, че безсънието, което го обхванало, не се поддава на нормално обяснение.

Когато Яков се опитвал да легне на леглото, някаква сила не му позволявала да остане в хоризонтално положение, като че ли имал някакъв балансиращ механизъм, като познатите детски кукли. Циперович се уморявал като нормален човек, той искал да спи, но веднага след като го застигала дрямка, в главата му се чувал звук като щракване, което не му позволявало да заспи.

Когато станало непоносимо, отвътре в Яков се появила огромна сила, започнали да растат мускулите му и да се увеличава теглото му. Сякаш някой изключил физическата умора завинаги, и напълно изчезнала нуждата от сън.

Опитвайки се да се определи границите на своите възможности, Циперович веднъж направил маратон за издръжливост, но дори и след 10 хиляди лицеви умората не застигнала биоробота за да му дари поне пет минути сън. След това Яков почувствал следващата фаза на превръщането си в „нов човек“, който не се нуждае от презареждане в съня си.

Днес Циперович, който е на 54 години, живее в Минск с втората си съпруга Карина, почти отшелнически живот. У дома отдавна са свикнали с необичайните способности на главата на семейството. Яков не спи от 1979 г., а на своята солидна възраст не изглежда по-възрастен от 35 години.

Той започнал да оглежда приятелите си, които през годините се покривали с бръчки, загубили еластичността на кожата си, побелявали и оплешивявали, и осъзнал, че просто се е „консервирал“, престанал да старее и намерил начин да измами времето.

Частично обяснение за „вечната младост“ на Циперович е състоянието на организма му, изпаднал в един вид състояние на летаргия. Температурата му не се покачва над 34 ° C, а едва тази година се увеличила с 1 ° C.

Изглежда, че Яков просто трябва да живее в изследователска лаборатория и да се следи внимателно от учени. Въпреки това, лекарите не проявили интерес.

По своя собствена инициатива, той си прави изследвания, преминава серия от тестове, които определят, че е напълно здрав, и е освободен поради липсата на аномалии. Естествено ходил и при екстрасензи но- нищо.

Да се повярва в съществуването на „биоробот“ не е толкова лесно. Още по-трудно е да се споделят неговите „неземни знания“ за древните цивилизации и безкрайните възможности на човешкото тяло. Той знае, „че древните египтяни, изграждайки величествените пирамиди, са контактували с извънземни.

Колко дълго може да живее човек, чийто механизъм на стареене е изключен? Яков засега не мисли за вечност, но е сигурен, че със собствените си техники и упражнения ще стигне до поне 200 години.

Бунт в Мизия

Нови протести ще се проведат и днес в Мизия. Причината е нехайството на държавата към

проблемите ми след потопа.

Домовете на над 1 200 души са негодни за живеене, а 2/3 от наводнените близо 700 къщи се нуждаят от основен ремонт. 103 постройки пък са срутени или трябва да бъдат съборени.

Хората от града заплашват, че ще струпат цялата унищожена покъщнина на главния път и ще я запалят.

Никой в града не е застраховал имота си. "Не го правят, защото нямат такава практика. Ще разчитат основно на държавната помощ", коментира пред Нова телевизия кметът на града Виолин Крушовенски. Той добави, че данъчната оценка на къщите е ниска. "Тя е не повече от 4-5 000 лева", допълни той. Според него хората са сърдити, защото им е станало ясно, че данъчната оценка на имота ще е единствената помощ, която ще получат.

Градът е заринат с тонове боклуци, защото нито една фирма не иска да ги извози без заплащане.