На 17 декември 1903 г. американските велосипедни механици
братята Орвил (32 г.) и Уилбър (36 г.) Райт извършват първия в историята на
човечеството контролиран полет с моторен летателен апарат по-тежък от въздуха.
Така те се нареждат сред най-значимите личности на 20 век, допринесли
изключително много за развитието на авиацията.
Събитието е край хълма Кил Девъл, близо до Кити Хок в
Северна Каролина. Всеки от братята извършва по два полета. За началото те
хвърлят ези-тура кой да е пръв. Спечелва Уилбърт, но при своя опит не успява да
излети. Брат му Орвил имал по-голям късмет.
Полетът на Орвил продължава 12 секунди и има дължина 36
метра. Последният, четвърти полет, трае 59 секунди, в които Уилбър прелита
255,60 метра.
По онова време създаването на самолета е на дневен ред,
което е обусловено от напредналото двигателостроене. Въпросът е кой ще е първи.
Успехът на братя Райт не е случаен. И двете момчета получават гимназиално
образование, но никой не е удостоен с абитуриентска диплома. Затова пък те имат
влечение към механиката и проявяват интерес към летенето. В 1892 г. отварят
работилница, в която продават, поправят и произвеждат велосипеди. Това им
осигурява средства, за да се отдадат на най-голямото си влечение - изследвания
в областта на въздухоплаването.
Още през 1899 г. те започват опити с хвърчила и с безмоторни
самолети. Следващата година вече са готови с пълномащабен безмоторен аероплан.
Опитът не е от най-сполучливите. През 1901 г. построяват и изпробват втори, а в
1902 г. и трети. Последният има няколко много съществени нововъведения. (Някои
от най-важните им патенти, които получават през 1903 г., се отнасят тъкмо за
него, а не за първия им самолет.) С третия безмоторник те извършват повече от
хиляда успешни полета. Преди да конструират летателен апарат с двигател, братя
Райт вече са едни от най-добрите и опитни пилоти на безмоторни самолети.
Те правилно осъзнават, че най-големият проблем е не да
вдигнат самолета във въздуха, а как да го овладеят, когато той вече е в полет.
Ето защо отделят много време, за да го направят стабилен и едновременно с това
управляем. Те успяват да измислят трикоординатно управление на самолета си и
така му осигуряват достатъчна маневреност.
Конструирането на самолета, който братята кръщават „Флайър
I“ (днес хората го наричат „Кити Хок“) излиза на цена по-малко от хиляда
долара. Размахът на крилата му е към 12 метра, а теглото 300 килограма. Той има
мотор от 12 конски сили, тежащ само 77 килограма. „Флайър I“ сега е изложен в
Националния музей за въздушни и космически полети във Вашингтон.
Тъй като никой производител не е в състояние да конструира
сравнително лек и достатъчно мощен двигател, братя Райт за кратко време (с
помощта на един механик) сами създават подходящ мотор, който превъзхожда
всички, произведени дотогава. Освен това налага им се да проектират и свои
витла като витлото, което използват в 1903 г., има около 66 процента коефициент
на полезно действие.
Въпреки че поне пет души са свидетели на тези първи полети,
сравнително малко вестници съобщават за събитието при това доста неточно.
Местният вестник в родния им град Дейтън изобщо не го отбелязва. Минават почти
пет години, преди светът разбере, че човекът е успял да се откъсне от земята.
След полетите близо до Кити Хок братята се връщат в Дейтън,
където построяват втори самолет - „Флайър II“. През 1904 г. те извършват 105
полета с него, но почти никой не им обръща внимание. Следва „Флайър III“,
подобрен и много удобен модел, построен в 1905 г. Тогава изминават разстоянието
от 39 км за 38 минути.
Въпреки че Уилбър и Орвил много често летят в околностите на
Дейтън, повечето хора не вярват, че е изобретена такава машина. В 1906 г.
например парижкото издание на „Хералд Трибюн“ помества статия за братя Райт,
озаглавена „Летци или лъжци“. На 22 май 1906 г. братя Райт получават патент за
своето изобретение.
През 1908 г. Уилбър откарва един от самолетите във Франция,
където изпълнява цяла поредица от публични демонстрации, и организира компания,
която да се заеме с пласмента на изобретението им.
В това време Орвил прави подобни публични демонстрации в
Съединените щати. За жалост на 17 септември 1908 г. самолетът, който той
пилотира, се разбива. Това е единствената тежка злополука, която единият от
двамата претърпява. Убит е случаен минувач, а Орвил се отървава само с две
счупени ребра и крак. Успешните му полети обаче вече са убедили правителството
на САЩ да подпише договор за доставката на самолети за Министерството на
войната и в 1909 г. от федералния бюджет са отделени 30 000 долара за военна
авиация.
През същата 1909 г. създават компанията „Райт“, която се
занимава с производство на летателни апарати и обучение на пилоти.
По това време са създадени самолети и от други
авиоконструктори. Известно време между тях и братя Райт се водят тежки съдебни
спорове около патента, но в 1914 г. съдилищата се произнасят в полза на
братята. През този период обаче Уилбър се заразява от тифна треска и умира в
1912 г. на четирийсет и пет години. Орвил доживява до 1948 г. И двамата остават
ергени до края на дните си.
Замисляли ли сте се, че чакането на светофар може да бъде и
забавно? В Лисабон вниманието на забързаните пешеходци, които често пресичат с
риск за живота си на червено, грабва уникален "танцуващ светофар".
Иновативното изобретение на португалската компания Smart мотивира пешеходците
да неизчакат и да пресекат безопасно. Методът на танцуващия светофар е много
забавен. Случайни минувачи влизат в кабинка, избират си музика и при подаден им
сигнал започват да танцуват. Видео данни от движенията на танцуващия се
изпращат в реално време към пешеходния светофар и определят движенията на
червеното човече. Идеята се оказва много ефективна. Погледите на пешеходците са
привлечени към танцуващата фигурка, която ги кара да се усмихнат, да се
раздвижат в такт, да забавят темпото на забързаното ежедневие и да дочакат
зелената светлина без да рискуват здравето си. Движещата се картинка приковава
вниманието на пешеходците и те се отказват от намерението да пресичат на
червено.
